Най-тъпи и най-често задавани въпроси на интервю за работа

Безбройните лични въпроси ме вбесяват. Отивам да кандидатствам с всичките си тапии, знания, професионален опит и умения и не намирам логика да ме преценяват на база отговори на въпроси, които хич не ги вълнуват. Ако аз задам на непознат въпросите, които са сред редовните на интервютата за работа, вероятността да получа някой шамар или да чуя всички нецензурни думи в българския език и безобразно голяма.
От неизбежните и по-стандартни въпроси не харесвам този за мотивацията за работа в съответната фирма и за размера на заплатата.

добре де, а кажете ми как се отговаря на въпроса какво заплащане очаквате всъщност

Аз казвам винаги това което искам чисто. И като ме попитат бруто или нето, винаги изпадам в чуденка, кое беше чисто 
За това си го казвам. В повечето случаи от реакцията разбираш, дали и те мислят като теб или не.
Най-обичам да ми кажат, няма проблем за парите, и после в офертата, пратена обикновенно по майл-а сумата да е по-малка .

Наистина има много малоумни неща и прекалено лични въпроси на някои интервюта, аз лично не съм попадала, но в крайна сметка съм ходила само на едно интервю. 
Но в крайна сметка за мен има логика в някои въпроси, например този за "Защо искате да работите при нас?", за мен лично си означава "След парите, какво друго ви привлече?", все пак и те не пасат трева, цялото интервю е за пари - между този, който иска да ги взима и този, който ще ги дава. Поради това и питат за децата, тъй като поставете се на мястото на работодателя, а не като кандидати - вие искате ли да плащате на служител, който на практика не работи за вас? Аз самата не одобрявам това, но когато погледна от тяхната гледна точка не ми е толкова странно, в крайна сметка майчинството е 2-3 години мисля? И дори да имате изключително висока квалификация защо му е на работодателя тя, след като вас няма да ви има години поради майчинство? За мен лично това си е чиста дискриминация, но едва ли може да се направи нещо.  Иначе някой по-назад в темата каза, че би могъл да ги осъди, ако е в Съединените щати - за информация, там има места, на които жените подписват договор, че няма да имат деца в следващите 5 години (примерно), именно, заради това че следва майчинство, а след него и отсъствие заради болно дете. 

Искам да кажа накрая, че не се заяждам с никой  , просто аз самата съм се опитвала да си обясня тези въпроси и също мисля, че не би трябвало да е така, но уви навсякъде питат това, а относно прекалено личните въпроси, за мен това не е нормално и не виждам каква връзка би могло да има със способностите. Биха могли да ги зададат само хора, за които индивидуалност е непозната дума. 

П.П. И аз да кажа нещо, което ми стана малко смешно, от същото това единствено интервю - беше в МакДоналдс (тогава нямах 18 даже) и ме питаха естествено за училището и тогава дойде въпроса "Какви оценки имаш?" и аз  , казах си отличен, но ми минаха някои други мисли през главата какви изисквания за успех може да има, при все че наемаш човек да продава сандвичи, при това не особено хубави.  А и в крайна сметка хора, които не са добри в училището, могат пак да са добри работници, така или иначе успехът в образователната система днес, вече е само показател доколко можеш да се справяш в екстремни ситуации. 

тази тема ме подсети как преди години много често ровех в обявите за работа и която ми допаднеше пращах CV, лошото беше, че като ми се обадеха за интервю много често не помнех точно за какво съм кандидаствала )))  Веднъж от един вестник ми изпратиха анкета, с която си пресявали кандидатите, бях в доста лигаво настроение, попълних я и им я изпратих, след 1 час ми се обадиха за интервю. Естествено, че отидох, защото тяхната покана беше предизвикателство след отговорите, които им изпратих. Посмяхме се, разбрахме се, че позицията, която ми предлагат не е за мен и се разделихме. Оказа се, че пазя мейла с попълнената анкета.

Ето:
 
1.   Опишете 3 ваши силни страни? – отговорност, чувство за хумор, творческо мислене.
2.   Опишете 3 ваши слаби страни? – честолюбие, непоносимост към интриги, сарказъм
3.   Кога за последен път се наложи да вземете отговорно решение? Какво беше то? – какво разбирате под отговорно решение? Човек трябва да носи отговорност за всяко свое решение, не всеки има възможност да решава съдби.
4.   Опишете проблем, който сте имали на работното място. Какъв е бил, разрешихте ли го? Ако да – как? Ако не – защо? – Проблем беше да обясня защо така внезапно ми се повиши настроението, колегата срещу мен ме гледаше странно. Но разреших проблема. Прочетох му анкетата.
5.   Имате ли неосъществена мечта? Ако да - каква е тя? – Да, да си направя племенна татуйровка с оризови зърна.
6.   Кое е нещото, без което не можете? – Смеха
7.   Как започва вашата сутрин? – С кафе




------------------------------------------------------------------------------------------------------------

1.   Какво ви привлича в сферата на Маркетинга и Комуникациите?  - Възможността да общувам с интересни, ексцентрични и проблемни типажи.
2.   Кое за вас е най-влиятелното средство за реклама сред основните медии? – печатната реклама естествено, все пак не кандидаствам за работа в телевизия.
3.   Как си представяте идеалното работно място и екипа, в който бихте работили най-успешно? – Идеалният екип за мен е този, в който попълването на такава анкета не е основен признак, по който се съди дали даден човек може да работи успешно и да допринесе за развитието на компанията.

Сега прочетох и съобщенията в мейла, копирам го директно, съжалявам за латиницата.

Zdraveyte!
> Izprashtame vi nashata anketa kato prika4en file!
> Shte vi pomolq da
> q populnite i da ni q vurnete obratno na sushtia email,a
> imenno
> ..............! Eventualno sled tova shte vi se
> obadim i shte vi
> pokanime na interviu! Blagodarq vi predvaritelno!


Zdraveite,
gotova sam s anketata i Vi q vrashtam obratno na sashtiq e-mail.
Sled kato eventualno mi se obadite, eventualno shte doida na interviu.

Pozdravi,

Бившият ми шеф също беше привърженик на подробните интервюта и се опитваше да навлиза много дълбоко в личното пространство на всеки кандидат. Изобщо не го вълнуваха тестовете, дори ги четеше само за да се забавлява. Но си мисля, че той търсеше слабите места ( които ще му бъдат козове евентуално) на всеки по отделно. Ровеше, питаше, информираше се човекът. Резонните му въпроси към кандидати от мъжки пол: ако вече не успявате да правите секс с половинката си всяка вечер, дължите ли и извинение? Към жените: бихте ли се подложили на драконовска диета за да отслабнете за да може да носите тесни поли? Ако последва бурна реакция, той се усмихваше и казваше, че и в най-трудните моменти чувството за хумор не трябва да ни напуска...

Този е вербален воайор, да знаеш!

И с такива въпроси намира ли се кой да му работи???
Това се нарича злоупотреба със служебно положение! И при положение, че се започва с това, какво може да се очаква  по-нататък? Какъвто и шеф да е човек, все пак има някакви норми на възпитание, които не трябва да се прекрачват.

Не знам дали е често задаван,но най-тъпия въпрос за мен беше на интервюто за последната ми работа:"Имате ли намерение да забременявате скоро?"Направо бях туш!
Тогава нямах дори приятел,мислех че ще градя кариера,но година след това взех,че забременях и се сетих за интервюто,та много ми стана смешно..все пак е имало нужда да пита човека...

Кандидатствах в САЩ за работа като асистент по фондонабиране в голяма, богата и известна НПО. Една от интервюиращите беше лелка на около 60, на странната позиция Special Projects Coordinator, която ми вдигна кръвното.

Някога ползвали ли сте Outlook? Абе лелче, аз съм под 30 години, животът ми се случва в Outlook, да не говорим, че в резюмето ми си пише какви програми владея. Зададе ми въпроси и за дргуи рутинни програми, все едно аз съм на 60 и ми се налага да ходя на курс по Windows.

Как изглежда бюрото ви? 

След това дойде време аз да задавам въпроси и аз питам "Разкажете ми защо вие сте избрали да работите тук?" Отговорът: Аз винаги съм работила на места с високо качество...  След което наруши етикета, прекъсна ми въпросите и ме попита "Какво правите в свободното си време?"

След което ми обясни как се била запознавала с хора от България, които за пръв път виждали американски магазин и били шашнати, че има толкова много храна. 

Как да отговорим на някои въпроси... 

Някои въпроси ми се струват нормални (защо искате да работите при нас, парите са ясни, но обикновено нещо специално те е привлякло към обявата), всички лични въпроси са незаконни в Щатите (но и тук, въпреки че не си пишеш възрастта, те преценяват на колко си години по датите в автобиографията и пак могат да дискриминират). Нормално е да те питат за недостатъци, както е нормално всеки да отговаря, че е перфекционист или работохолик. Като една добре заучена игра са повечето интервюта.

Най-мразя въпроса къде искате да сте след 5(10) години, в тоя свят не знаеш след 1 година дали ще съществува компанията ти. Ако интервюиращ ми зададе този малоумен въпрос, става ми ясен.

Иначе тук широко се практикува поведенческо интервю. Карат те да описваш ситуации (разкажете ни за случай, в който сте преодолели възражение от високостоящ например). Уж си показваш същността, но и то е една игра, трябва да си подготвен.

Най-интересно е интервю за консултантски позиции, там ти дават бизнес въпрос, за който първоначало нямаш информация и преценяват как мислиш по въпросите, които ти им задаваш и логиката ти (примерно преценете обема на пазара на автомобили в България).

На последното ми интервю ме питаха: "Имали ли сте лична драма и как я преодоляхте?"

Любим ми е:

"Как се виждате след 5 години?"