Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какви са основните характеристики на Синдрома на Даун?
Какви са прогнозите и генетичните рискове, свързани със Синдрома на Даун?
Какви са препоръчителните грижи и лечения за деца със Синдром на Даун?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какви са основните характеристики на Синдрома на Даун?
Синдромът на Даун е генетично състояние, характеризиращо се с наличието на допълнителна хромозома 21. Това води до отличителни физически черти като малка обиколка на главата, епикантус (кожно гънка над вътрешния ъгъл на окото), малък нос, малки уши и други. Децата със синдром на Даун обикновено имат тежко умствено изоставане с IQ около 50%. Освен това приблизително половината от случаите имат вроден сърдечен дефект.
-
Какви са прогнозите и генетичните рискове, свързани със Синдрома на Даун?
-
Какви са препоръчителните грижи и лечения за деца със Синдром на Даун?
-
Какви са възможностите за интегриране и социализиране на деца със Синдром на Даун, както и препоръките за тяхното интегриране в обществото?
-
Какви са препоръките за родителите на деца със Синдром на Даун?
за грите и радостите, но най-вече за нашия предначертан път, който ако извървим достойно ще заслужим награда свише! Другите мами също са ти споделили своето мнение...
по възможно най-грубия начин от педиатрите в родилно отделение! Родих със секцио и едва ми беше тръгнала кърмата, когато ми го изтърсиха! Естествената реакция на организма беше-секването на кърмата!И до ден днешен не мога да простя, че бебето ми бе лишено от най-доброто хранене!Мъката ми беше още по-голяма от това, таткото в този момент не беше в страната и трябваше да изчакам да се върне,за да му съобщя (2 месеца)Няма да ви излъжа,ако ви кажа че душата ми се "изпържи".Не се помайвах изобщо и детето беше само на 15 дни, когато го заведох в университетска болница във Варна!Направиха й генетичен тест и потвърдиха диагнозата!БОЛКА е най-малкото,което почувствах!Не бях абсолютно уверена каква ще бъде реакцията на съпруга ми-дали няма да поиска да оставим детето, дали ще го приеме и т.н. За себе си бях решила,че каквото и да ми коства, ще се грижа за момиченцето си по възможно най-добрия начин - докъдето ми стигнат силите! Трудно ми беше да съобщя на татко й! Още по-трудно му беше на него да приеме фактите, но благодаря на Бога и най-вече на него, че единственото нещо, за което той ме упрекна е, че не съм му казала веднага, а сама съм изживяла този ад!В този момент вече не съществуваше нито грам колебание,че ще се грижим за детето си - както се казва "поехме си кръста" и не мога да ви опиша каква радост и щастливи мигове ни носи нашето малко слънчице! Направихме косултация с доц.д-р Л.Ангелова от университетска болница "Св.Марина"-Варна. Увери ни, че детето подлежи на отглеждане в семейство и че това е най-доброто за него! Бих посъветвала всички родители, чиито деца имат подобен проблем е да ги дарят с цялата любов и нежност на които са способни!



) и се чувствам като пиле в калчища!