Синдром на Даун

 Незнам къде живеете и да ли е удобно за вас но в София в кв.Бояна има специална детска градина до колкото разбрах я посещават и деца с Даун адреса е ул."Детски мир" 5 тел:02/9592920 и 9592933 дано помогна на някой. 

Аз съм на 2 спирки разстояние от въпросната градина, но все още не съм ходила там да видя какво е положението(още сме малки).Ти имаш ли някакъв поглед в/у нея-има ли специалисти които да работят с децата и т.н.?

  Разглеждах вчера в Google какво пише за синдрома на Даун и попаднах на сайт на Пирогов, в който в рубриката за студенти пишеше ето тази глупост:
 http://www.pirogov.net/topics/students/for-students-hr.htm.
Ако ви се е развалило настроението разгледайте картините които е нарисувало това петгодишно момченце със СД и съм сигурна, че то ще ви се оправи http://seniger.narod.ru/sava.html . Това детенце тази година ще дойде с майка си на почивка в България. Ванина, разбрах, че и ти си пишеш с тази жена. Тези картини бяха в руския форум в раздела "Нашите таланти". Чудя се дали и Лизито ще има някакви таланти. Засега единственият и талант е да руши и да разхвърля. В началото белите и ме забавляваха, но все по-често и се карам, просто не спира да прави пакости. На Великден ми обърна два панера с по 15 боядисани яйца. На осми март за малко я бях изтървала и тя беше свалила цветята за госпожите на Тамара и им късаше едно по едно цветчетата (все едно проверяваше "Обича ме, не ме обича"). На кака си стаята за отрицателно време я обръща наопъки - изхвърля всичко от чекмеджетата, разпилява колекцията и от календарчета, събаря книгите от библиотеката. В кухнята отваря всички шкафове и вади каквото може от там, всичко опасно за нея (ножове ит.н.) сме качили в по-горни чекмеджета, защото от долните тя изкарва каквото има там и или се разкарва из апартамента с черпаци и лъжици, или взима каквото може и го хвърля в мивката, не винаги успява от първия път, но е упорита, навежда се, пак взима, повдига се на пръсти и успява. Редовният и номер е да дръпне с все сила покривката от масата.  Тези дни, кака и като си миеше зъбките Лиза и хвърли в мивката топка, двете много се смяха. На следващия ден Лиза нахвърля в мивката в банята всички топки които намери, но явно без кака, този баскетбол не беше много забавен и играта бързо и омръзна. В банята пък ми обръща коша за пране и мръсните дрехи ги хвърля във ваната, давам и гумени играчки за тази цел, но дрехите са и по-интересни. Когато дойде време за сън, изведнъж игрите и стават много спокойни, опитва се колкото си може повече да удължи времето за да не си легне. Започва да си играе с кубчетата, чашките които се пъхат една в друга, да разглежда книжки - все игри които е разбрала, че аз поощрявам. Вече не се катери по леглата, но започна да се катери по секциите и още по-лошо насажда се в чекмеджетата и с играчки, горното вече леко се е поразглобило. Когато аз и се карам тя стиска устни, гледа ме предизвикателно и пак прави каквото си е наумила. На критиките на баща си реагира по-адекватно. Обръща джучките, гледа засрамено на долу, но след малко пак продължава да хулиганства.
Като изключим пакостите Лизито е голям сладур и наистина много си я обичкаме.

А пък Хриси май се опитва да приобщи и бебето към игрите си - от няколко дни започна да подхвърля в коша й книжки, играчки, дистанционното за телевизора - че то може ли някой да устои на толкоз интересна играчка като дистанционното. Днес пък, докато ме нямаше, а баба й хранела бебето, тя се изхитрила да извади целия "стерилен" памук от пакета и да го разстеле на равни ивици по пода върху килима в стаята на бебето...

Милена, Лизито спокойно ли спи през нощта? Че ние се чудим какво да правим с Хриси - като поспи няколко часа и се буди, почва да се върти и да рита завивките, да мрънка, а някой път и направо до рев се стига...

П.С. Онези рисунки са наистина хубави...

   Проблеми със съня нямаме. Когато заспи и бомба да падне, тя няма да се събуди. Тамара е много шумна и Лизито има тренинг. Проблеми имаме единствено със заспиването, съпротивлява се с всички сили, обикновено заспива седнала, но това ми се струва нормално. Тамара на тази възраст си държеше с пръсти очите отворени и си повтаряше: "Не ми се спи, не ми се спи."

  Ванина, какво става с училището на Бобито? Успяхте ли да издействате да остане още малко на градинка? Аз не знам, няма ли някакви тестове проверяващи готовността на детето за училище? Защо трябва да се гледа реалната възраст, а не коригираната, нали ако детето не е узряло още за училище то самото ще се притеснява, че изостава от съучениците си и съвсем ще загуби желание да ходи на училище? И за нас е стресиращо да вършим неща, за които нямаме необходимите познания и умения, а тя все пак е детенце. Какво толкова ще стане ако тръгне една-две години по-късно? Те са ни и по-дребнички децата няма да се различават от по-малките на години от тях. Лизито сега на ръст е колкото Тамара на година и 4 месеца.

На 15 май ще има комисия от инспектората от Бургас, която ще определи дали Бобито ще тръгне първи клас. В момента учителите и логопеда й правят тестове. Всички документи епикризи и изседвания се представят на комисията. Стискайте ми палци да я отложат тази година, защото разбрах, че много трудно ставало. Аз чувствам, че все още не е достатъчно узряла да тръгне на училище.
 Милена аз  също си пиша с рускинята от руския сайт. Савелий ходи в художествена школа и на басейн. Аз забелязвам при Боряна, че ако някой сериозно се занимава с нея тя ще постигне добри резултати в областта на гимнастиката или някаква друга дисциплина в спорта. Но за съжаление при нас няма такива специалисти, които да се занимават с нашите деца
Не се притеснявай белите ще бъдат до едно определено време. След това ще се поукроти Лизето. На първо време обаче дигай всичко на високо както правиш за в момента. Боряна беше се качила на шкафа и беше взела някакъв сироп. Аз влизам в стаята и я виждам, че си налива в лъжичката и пие. Как беше успяла да се качи толкова високо и аз не зная. Заради това бяхме на системи.

 Ванина, стискам ти палци и се моля в комисията да вземат правилното решенеие. В градината на Тамара има басеинче и още от първа група ги учат да плуват. Днес Тамито беше на състезание и на "крол" спечели сребърен медал (състезаваха се 6 градинки). Имаше едно момченце, мисля че беше със церебрална парализа, едвам ходеше  детето, представиха го като дете със специални образователни потребности. Състезателите преплуваха басеина на ширина, а това детенце преплува целият басеин на дължина. Браво на детето! Много му се радвах. Толкова се надявам и Елиза да я приемат в обикновенна градина и да се намерят добри преподаватели, които да я приемат такава каквато е и да я приобщят към другите дечица. Тамара има страхотни учителки, с голям мерак ходи на градина, всичките си госпожи много ги обича. Лиза в тази градина едвали ще я приемат, но има една друга наблизо, също с басеин надявам се да успеем да попаднем там.

Ще има предаване за нашите деца по НТВ в "Часът на М. Цветков", но не знам във вторник или сряда. Жената, която ще участва има син със СД, който вече е в трети клас. Когато се срещнах с нея за първи път той беше в първи клас и знаеше буквите.

 Здравейте, мами!
Реших да ви се похваля. Днес Бобито мина през комисия за отлагане постъпване в първи клас. Отложиха я за другата година. С някои тестове се справи, но на някои не можа. Със своята артистичност завладя комисията и дори те я наричаха малката чаровница. Пляскаха й и я поущряваха при всеки постигнат добър резултат.
 Сега вече се успокоих, комисията даде шанс на моето дете да укрепне физически и психически и през тази година да може по-добре да се подготви за социалната си роля ученик.
 В нашия град в момента няма ресурсни учители, но се надявам догодина да има и тогава пък вече ще мога да си позволя да поискам. Сега обаче ни предстои много работа да се научим да говорим. 

   Честито, Ванина! Много се радвам за вас. Пожелавам ви догодина да сте съвсем готови за училище.

Браво!Радвам се за вас! Една година при децата е решаваща.

Здравейте,мили майчета!
 Днес съм особено щастлива. Искам да споделя с Вас.
 Преди време Ви бях писала, че Бобито посещава ОДЗ "Мир". Тази детска градина има шевство с Дома в с. Искра, където живеят деца с увреждания. Бях поканена като родител да присъствам на открит момент. Аз мога с право да го нарека тържество, защото децата заедно показаха своите възможности. Темата беше "Приятелството", приятелството на нормални деца и деца с увреждания. Всяко дете само си избра материал, с който да изработи някакъв предмет. Няколко деца от дървен конструктор направиха къщата на  "Щастието", където заедно ще живеят,  други пък правиха картички, с които да поздравят приятел. Борянка с всички деца "пя" песнички. С госпожата направиха паяжината на приятелството. Децата трябва много да я пазят да не се скъса, защото паяжината е толкова нежна и само една лоша дума може да я развали.
Разговаряхме с директорките на детската градина и дома и двете казаха,че с децата с увреждания когато се работи с много обич и търпение се постигат добри резултати.
Направих много снимки, но незная как да Ви ги изпратя, за да видите как децата си помагат и колко са задружни в игрите.

Здравейте!
Искам и аз да се похваля-моето малко момиченце Хриси вече ходи съвсем самичка.
Продължавам да се колебая-иска ми се да започна да и давам нещо като гинкго-билоба или ..... но личната лекарка ни съветва да изчакаме не знам какво да правя.Ние имаме и сърдечен проблем който също доста ме тревожи но на 30 май ще ходим на преглед дано нещата са добри.
Искрено се радвам за успехите на вашите дечица и сголям интерес чета за тях даже някои от тях ги пробвам с Хрисито.

Честити ходещи крачета-браво на малката Хриси, все така да напредва.Вие ходили сте на рехабилитация или не сте имали нужда?
И къде ходите на прегледи за сърцето?