Синдром на Даун

В интерес на истината вчера се порових в нета да видя нещо като норми за развитието на децата, където да се споменава обуване и обличане. Намерих това:
http://www.biberonbg.com/specialisti/nabludenie_razvitie.htm
но и там не се споменава за обуване и обличане. Все пак е полезно де... Като го чета, в доста отношения съм обнадеждена

От както за първи път писах тук се замислих за вашите деца. И колко много са се променили нещата за 30-35 години. И за това по какво се различават децата ни ... и родителите им ...
Съпругата ми е "абонирана" за немски сайт, който й "следеше" бременността (как изглежда ембриона) и развитието на детето (кога какво би трябвало да умее и на какво да го учим). Мен лично ме влудяваше (а и все още) ... защото за едно си прав (Sadman) - нещата просто се случват ... рано или късно ... и твърде често не зависят от нас ... Никола все още не говори, не строи кули от шест кубчета, не си обува сам чорапа, не ... ами много са. И какво излиза, че е умствено изоставащ, да ходим на специалисти ли ... Защо, след като толкова други неща прави ... макар и по своему (примерно още не мога да разбера дали е левичар - с която ръка му е кеф, с нея си държи вилицата, с лъжица не е пробвал още).
Всичко това го пиша защото наистина се радвам за успехите на децата ви ... Защото по никакъв начин не мога да ви помогна, освен да ви се поклоня ... И да ви попитам: Не изисквате ли твърде много?

PS а може би да спра да пиша в тази тама ?!?

PS а може би да спра да пиша в тази тама ?!
    Това пък откъде ти дойде на ум. Аз лично се надявам ако съм станал досаден някой да ми го напише на лични. Твоят разказ ми дойде най- неочакван. Твоят и на едно момче което писа като гост само веднъж и което много исках да предизвикам да пише още, но не успях. Приемам го като провал. Момчето беше със СМА.
    "Появи се като метеор, блесна и изчезна"

Клисуров, много често родителите изискват твърде много. А ако понякога ние го правим, то е сигурно защото знаем, че закъснение ще има. И както каза Нина, с възрастта критериите (изискванията) нарастват много бързо и се стремим да изостават възможно най-малко. Надявам се все пак че успяваме да гледаме реално на нещата. Говоря в множествено число не от името на други във форума, а понеже сме двама родители.
Клисуров, ако спреш да пишеш, това ще е загуба на един от много ценните извори на информация. ИСКРЕНО СЕ НАДЯВАМ че няма да го направиш.

Никакъв извор на инфо не мога да бъда - първо, аз не съм бил родител на Даун, а брат, и второ, нещата са се развивали преди 35 години - брат ми е роден 1968.
Иначе, благодаря за "поканата" за оставане. Приятно ми е да чета за успехите на другите... А темата ви е страшно позитивна ...
Благодаря ви!

Според мен при нашите деца липсват онези механизми които ни спират да налитаме на всеки който ни предизвика и които могат да се възпитат в децата вез проблеми.Това е липсата на онези задръжки които ги карат  лесно да се смеят и лесно да плачат.Ние се опитваме да владеем емоциите си,а те не могат.

Не знам, мисля, че е повече до ценностна система, а тя се "изгражда" от родителите. Просто брат ми беше "отписан" за реализация (професионално) в обществото и нямаше "заплахи' в това отношение. За колко хора без задръжки четем по пресата? Нима целият криминогенен контингент са Даун?
За емоциите: кое дете си въздържа емоциите?!? Това, на което му е "обяснено", че така "не е хубаво" ...
Не знам, не мисля, че проблема на Даун е емоционален ... Мисля, че Даун са едни от най-милите деца, т.к. лицемерието не им е присъщо (или поне не за брат ми).

    Замислих се за това, че ако не се открие лек за сина ми, някой ден ще трябва да напиша инструкция и да прехвърля грижите за него на баткото. Голямо писане ще падне. Интересно, че в момента Батко е с по-голям авторитет от родителското тяло.

Не се притеснявай за "писането" - сам казваш, че Батко е с по-голям авторитет. Ако ПОДХОДИТЕ (с по-добрата си половинка) ПРАВИЛНО, Батко ще знае всички което му е необходимо и няма да му тежи ...
А за "авторитета" е нормално. К'во ли зна'им ний дъртите моруци 

Мария-страхотни новини за Хриси Срам не срам ще си призная , че нашият батко  още не си обува сам чорапите, а както знаеш е по-голям от вас, но признавам, че и не му давам зор, по-ми е лесно и бързо аз да ги обуя.....Ако го оставя ще се мъчи докато ги обуе и ще мине сумати време.Виж със събличенето сме мноооого бързи, може да си обува обувките също.Но тия дни тръгва на градина и там няма да му се размине обличнето -сам.
klisurov- откъде ти хрумна , да спираш да пишеш в тая тема.Смятам, че за всички ни е полезно и погледа на един брат, а не смо гледната точка на родите на дете със СД.А щом  и на теб ти е приятно да пишеш, няма за какво да се притесняваш.
Поздрави на всички дечковци, майки, татковци, братя.....и т.н.

  Лизито също е на вълна обуване тези дни. Чорапа още не е успяла да си го обуе, но се опитва детето. Радва ме, че знае всяка част от облеклото закъде е. Намери блузка, сложи си я на гърдичките, върти я във всички посоки и се мъчи да мушне главата си отнякъде, чорапчетата знае, че са за крачетата, знае къде трябва да стоят гащите и т.н. Много смешно си обува панталона, с едната ръка държи ластика, а с другата хваща крачето и се опитва да го пъхне вътре. Когато успее да го мушне радостта и е огромна. Ако не беше с халтави стави не знам дали по този начин щеше да и е удобно. Обувките също ги обува не по традиционния начин, сяда до обувката и започва да си напъхва крака вътре, без ръце, само като движи стъпалото и глезена. Успява да напъха крачето доста навътре, но за да влезе петичката и помагам аз.
  Кърпичките и парцалчетата също са любими занимавки на Лизка, вече повече от година играе с тях (не само с тях, но определено играта с тях и харесва). Сгъва ги, постила ги, завива играчките с тях, слага ги като шапка или върху лицето си, тогава аз трябва да питам "къде е Лиза?" и на Лизито и е много весело, че се е скрила от мен, постила си ги и ляга на тях като на възглавничка, бърше прах и въобще много приложения им измисля. Напоследък и харесва да вземе някаква торбичка и да я пълни с нейни работи, слага вътре мокри кърпички, задължително телефон (играчка GSM, а вчера беше сложила една сребриста кола и няколко пъти я изваждаше пред мен и говореше по нея, явно тя беше телефона), слага свои книжки и от чекмеджето с играчки слага по някоя друга дреболия, поразходи се с тях, изсипе съдържанието и започни пак наново.
   Да се храни с лъжица не съм я учила специално, просто когато имаше желание винаги я оставях да се храни, нищо че цапа много, когато нещо от лъжицата падаше на масата, тя го взимаше с пръстчета и си го слагаше пак в лъжичката.
     А аз нито за Лизито, нито за Тамарка съм гледала кога какво трябва да правят. Тамарка всичко и се удаваше, а Лизито е различна и при нея просто се радвам когато научи нещо ново. Аз ги поощрявам да се развиват, но ако не проявят интерес просто си казвам, че явно не са готови още, след време опитвам пак. Като натрупат опит и станат по-сръчни ще успеят.
   Ванина, какво става с Боби? Харесва ли и да ходи на училище?
На нашата първокласничка засега много и харесва, чак иска да имат по още 1-2 часа.

Когато на Никола му падне нещо от вилицата, той го слага обратно в чинията, след което започва да го боде отново 

Днес Хриси не се заинтересува пак от чорапите, така че самостоятелното обуване и на 2та чорапа малко се отлага. За сметка на това пък днес се занимаваше с поставянето на капачката на химикала - така като я гледах, май не е много лесно и изисква по-фини и точни движения. Другото ново днес - добавихме още такива ситни стъпки към танците (ситни-ситни, като при ръченик, ако се сещате).

И при нас голямо бодене пада, тя има една такава детска вилица с по-малки зъби, ама май не е много удобна, по-скоро е за загребване, отколкото за набождане. Истинска вилица нещо ме е страх да дам. Вие с каква вилица боравите?

Обуването на панталона - Хриси сяда на земята, мушка единия крак в единия крачол, после става сложно - другият крак в другия крачол й е по-трудно явно... доста се мъчи и засега веднъж е успявала. След което става още по-сложно, щото няма как да ги вдигне панталоните, трябва и аз да се намеся... ама е веселба де

Клисуров, стана дума за кулата от 6те кубчета. Все ми се струва, че децата трябва да видят как се прави това - и там е мястото на мама, тати, кака или бати. Аз почнах да й редя кубчета на Хриси около 1вата й година, тогава ходихме на психолог и той спомена тази игра. Трябваха й няколко дни, преди да пробва сама да сложи едно върху друго 2 кубчета. В крайна сметка почна да нарежда 3, после 4, после 5 и 6 кубчета чак няколко месеца след това. Междувременно аз все съм я подсещала за подреждането. Така е и с пъзелите, и първоначално с куклите...

Има пък други неща, които не се налага да я уча, там явно се учи просто като ни наблюдава в ежедневието. Примерно как да се реше с гребена, как да си слага дезодорант, как да мете, да бърше с кърпичка, даже и как се кара кола - сложихме я зад волана и тя веднага почна да го върти и да бръмчи... и да посяга към ключовете на колата 

Каквато се случи. Обикновено е десертна.


Добре де, толкова ли е важно да я реди тази кула ... Ще ме амбицирате да го пробвам Никола ... Като се заиграва със строител тип Lego да търся ли кубчета ...

Точно това е-емоционално те винаги си остават деца.