Синдром на Даун

Само можем и ние да се радваме, че има подобрение. Като започнат с рехабилитации ще усетите разликата. И не се притеснявайте, че още не е проходил. Рано или късно и това ще стане. Лека-полека...

Чета тук една книга една книга за кръвните групи и храненето, и до какво води използването на неподходящи храни за съответната кръвна група.

Аз знам кръвната група на по-малката ми щерка, но не знам на каката и се каня да я изследваме за това.

Вие знаете ли кръвната група на децата си?

Ами  ... не 

     Само питам, като дилетант. Бях си счупил глезена и след тово ходих на санаториум в Св Влас. Там ми препоръчваха да ходя по брега на морето по сухия пясък. Въпросът ми е Sadman, няма ли да е по добре ако детенце се разхожда в морето, когато е тихо разбира се. Във водата по лесно ще пази равновесие и по лесно ще ходи, защото тежестта върху крачетата ще бъде в пъти по-малка.

Wolf, инженерно погледнато е така Уви, водата вече е толкова студена, че на мен не ми се припарва... Когато го водихме на плаж за пръв път (преди операцията) водата не беше още много топла и той не беше много доволен. След около месец и половина, когато му разрешиха да стъпва пак бяхме на плажа. Водата беше чудесна, той явно беше забравил неприятното усещане и ходеше по пясъка с удоволствие (и наша помощ).
Питах преди време, някой чувал ли е къде във Варна се занимават с плуване деца, но до сега не съм намерил отговор. А плуването в нашия случай е много подходящо.
За кръвната група - да. Знаем я. Т.е. майка му я знае.  Има я записана някъде в изследванията.

Здравейте,
За кръвната група на Момчил - знам я, но ми е интересно дали на деца(хора) със СД може да се прелива кръв от хора с тяхната кръвна група, но без СД. Нали при тях всяка една клетка е по-различна...Не знам какъв вид специалист мога да попитам по въпроса...

    Предполагам генетик. От 2 дни се мъча да се свържа с такъв от МЕУ- Варна. Колежките от услуги май са ми вързали тенекия.

Wolf, ако искаш мога да ти дам телефона на доц. Ангелова тук във Варна. Тя е генетик. Мисля че я познаваш.

Здравейте мамчета!
По покана на Мария попаднах на вашата темичка.
Първо да изразя възхищението си от Вашия ежедневен подвиг и да се предствя, казвам се Гери и съм сестра на момче с Даун.
Брат ми се казва Иван и утре има Рожден ден, става на 35 години.
Той е най-обичливия, най-грижовен и нежен "мечок", когото познавам.
Ще ви пиша само няколко реда, дано да са ви от полза, виждам че активно се интересувате от умственото и физическо развитие на децата с Даун.
Никога няма да спра да се учудвам и възхищавам на последователността на майка ми в специалните грижи за брат ми. Той е едно много будно дете, чете, пише (с доста грешки), дори с малко зор можеш да го накараш да събира и изважда, много обича да танцува, център на внимание е на всеки дансинг, на който се качи, защото е учудващо пластичен въпреки килограмите си. Обича да пътува, нашите го водят в чужбина и само пътувания са му в главата. Всяка година е на планина и море.
Много обича музика, има огромна колекция с касетки и дискове и си ги слуша постоянно, дрънка на пияно, с което подлага на огромно изпитание нервите на съседите.
Имам малка дъщеричка и когато тя остава при нашите той ревнува, подпитва кога ще си ходи, даже й заявява, че това е неговата къща. Има силно собственическо чувство, не дава да му се пипат нещата. Абсолютен Плюшкин, не изхвърля никакви хартийки и дреболийки.
Намира комфорт в систематичното подреждане на нещата. Има си собствена система на подредба и мрази някой да му разбърква нещата. Знам, че това е типично за тези деца. Повечето съученици и съученички на брат ми от помощното училище бяха фанатично подредени. Дори имаше един съученик, който всеки ден преподреждаше гардероба си.
Много е напред с техниката. Има мобилен телефон, на който много обича да му звъним. За подарък иска лаптоп Любимите му играчки са йоники, телефони, касетофони.
Мамчета, тези деца изискват много грижа, много стимулиране, те имат дори по-голяма нужда да им се разкаже, да им се покаже. Много са любопитни.
Наскоро майка ми ми сподели, че я спряла една жена и искала да поговори с брат ми, за да знае как ще се развие дъщеричката й по-нататък. Толкова ми се иска да има някакви дневни центрове, в които да могат да се срещат, да се разнообразяват. Майка ми полага неистови грижи да се извеждат всеки, да се срещат всеки ден с хора, ходят по гости, по екскурзии, но на него все пак му е скучно. Много бих се радвала, ако някой знае нещо за такъв дневен център за срещи на такива хора или за някаква такава инициатива в Пловдив.
Може би ви отегчих. Съжалявам ако е така!
Кураж момичета! Възхищавам ви се и съм с вас!

Хееееей!
Здравей, Гери! Искам да те приветствам с ДОБРЕ ДОШЛА!
Благодаря за това, което си ни написала. Изобщо не се притеснявай, че можеш да ни отегчиш. Аз (вярвам и всички останали родители на деца със СД) чета с огромен интерес такива разкази. Те не ме отегчават а ми дават кураж. И най-важното още една гледна точка.
А относно въпроса за дневен център - мисля, че такъва няма не само в Пловдив , но и в цяла България. Поне аз не съм чувал.
Пиши пак, когато поискаш.

И аз не съм чувал ... Брат ми "шари" София - Мъглиж или е в USA.
Много от написаното сякаш е за брат ми, с изключение ревността ... може би защото живеем отделно и не се задържаме при майка ми ... но сме били за няколко дни в Мъглиж и не е имало проблеми ... само се ядоса, че Александра му попречи да си гледа сериала, ама то ние си бяхме виновни

 Irikar -на нас са ни преливали тамън 2 пъти, беше животоспасяващо и не е имало проблем, поне не знам за  такъв....Той е мойта група, но на брат му групата не я знам, странно защо при раждането не се изследват децата за тяхните хръвни групи, според мен е задължително да се знае

 lo - и от мен Добре Дошла, радвам се , че пишеш в темата ни и не се отегчавам от четенето, а напротив.Ще се радвам и знапред да пишеш.

    Според мен се изследват. Само, че си  остават в картоните в родилното. Точно в родилното и видях каква е на Тамара кръвната група.

   lo, благодаря за това, че си писала в нашата тема. Много ми е интересно да чета за пораснали хора със СД, за отношенията им с братята и сетрите.
   За сега да се грижа за моята мъничка различна щерка ми е много приятно, изпитвам истинско удоволствие да я наблюдавам как расте и се променя. Но понякога със страх си мисля: "А каква ще е като порасне? Каква ще е съдбата и?".  Пишете по-често. Вие (lo и klisurov) обогатявате нашата тема когато разказвате за братята си.


     

Сега, като раждах втората си щерка в Окръжна болница, питах кога се изследва кръвната група на новородените. Казаха, че когато има проблеми при бременността или при раждането, както и ако майката ако е с (-) резус фактор, кръвта им се изследва за кръвна група и резус фактор. И на двете ми щерки не са им изследвали кръвта в родилното, а на малката й научих кръвната група покрай вземането на стволови клетки от пъпната й връв.

lo, радвам се, че си тук и ще следя с голям интерес всичко, което пишеш. От това, което беше написала в другата тема, си правя извод, че си имала доста неприятни случки в детството си заради брат си. Надявам се времената да са се променили и децата да са вече по-толерантни към различните. 

Поздрави на брат ти и най-сърдечни пожелания за здраве и късмет послучай рождения му ден!!!