МНОГОДЕТНИ МАМИ 39

Момичета, не съм писала друг път в темата, но днес се зачетох във въпроса на Маминка и реших да отговоря и аз. Моите Боби и Биби са с 2 години разлика. Боби тръгна на детска градина на 3 годинки, адаптира се дълго и трудно. Когато Биби тръгна в първа група, Боби беше трета, но поради факта, че брат й беше в същата сграда на горния етаж, прие много леко градината и не е плакала нито ден. Така че според мен е по-добре да са в централата и двамата, така  всеки ще знае, че другия е наблизо, нищо, че не играят заедно. А и не е лошо всеки да си има и индивидуални приятелчета. И при нас не разрешаваха да играят заедно на двора, но проблем не е имало, те си го знаеха предварително това правило.

мишимади, естествено, че всеки сам решава дали да сключи брак или не. Въпросът ми беше, ако имате съжителство, бихте ли го регистрирали в общината и защо? И ако го регистрирате, защо бихте го предпочели пред регистрирането на брак?


И сега няма никакъв проблем да се припознават децата, родени извън брака, ако бащата го иска. Така че регистрацията на съжителството не променя нищо в тази посока.

Идеята на тази регистрация, според мотивите на законодателя, е децата, родени в съжителство без брак, да получат по-голяма защита при раздяла на родителите, защото те получават презумпция за бащинство, т.е. всички деца, родени в регистирано съжителство, автоматично получават името на партньора на майката. Остава обаче въпросът с уреждането на родителските права, имуществените отношения, издръжката и т.н. - при развод си има процедури (като това, за семейното жилище, което цитирах в по-горния си пост), а при прекратяване на съжителството? Трябва майката да води съдебни дела за всяко нещо, ако няма насреща добрата воля на бащата. Никак не ми изглежда защитена - нито тя, нито децата й.

Алмичка,незнам дали бих го направила?Не съм се замисляла за това.Дори в момента вместо да си подремна ще легна на диванчето и ще го мисля
Май нещо затъпях напоследък,щом се затруднявам да дам отговор.

Кабо Алма, аз съм привърженичка на брака и споделям мнението на nadiaeuro, че усилията трябва да се насочат по-скоро към това да се направи традиционния брак по-привлекателен за младите хора. Преди време тук из форумите участвах в поредната (разгорещена, разбира се  ) дискусия на тема брак vs. съжителство и останах с впечатлението, че на практика двойките, които съжителстват, не смятат, че имат нужда от подкрепа от страна на закона.  Мисля, че точно в това е идеята на съжителството- семейство, основано само на базата на взаимно доверие, без законови рамки и гаранции. Струва ми се, че в такова съжителство всеки партньор си поема риска и не виждам защо държавата трябва да притеснява да защитава законово някого, който сам се е отказал правата му в семейството да бъдат гарантирани пред закона. 

От друга страна, трудно е да се пренебрегне въпросът за правата на децата и тяхната защита....така че съзнавам, че не е просто....

Здравейте, мили мами! 

suziS, благодаря за отделеното за мен време и за споделеното 
Иначе и аз съм на "Вие" с вирусите, това е и една от причините, поради която Дани досега не е посещавал детска градина...
Когато той беше на 3 годинки се роди Мони, а Ива тогава беше само на 1г.3м..
И аз като теб предпочитах да се грижа сама за тях тримата, отколкото, за да ми е по-леко, той да е на градина, да се разболява и носи вируси у дома, а оттам и болни бебета...
А и ние преди живеехме в Студентски град, където повечето групи са с около 40 деца  , почти половината от които винаги бяха болни и дори приемани с антибиотоци 

Дано Али оздравее бързо и не зарази останалите...
И дано тази учебна година бъде различна от другата 


sweetkids_mama, благодаря за съветите и отделеното време, въпреки състоянието си
Аз определено не съм спокойна и душата ми е стегната, иначе пред тях не се издавам (и наистина си мисля, че не усещат притесненията ми).
Те отдавна са ентусиазирани и чакат срещата с многото нови връстничета 
От начало сами си казваха, че искат да са заедно, а не разделени - разликата между тях обаче е 1г.9м. и са свикнали да играят заедно и по цял ден да се прегръщат, целуват, боричкат и измишлят разни неща...
Ще бъде наистина много трудно за Ива...
Попитах Дани дали и в градината иска да се съобразява с по-малки деца и да отстъпва в повечето случаи, а Ива - дали постоянно й се играе на игри за по-големи, които имат правила, с които в повечето случаи тя не е съгласна - отговориха с "Не", а аз така се и надявах 

Имам още малко време (до понеделник) да обмислям ситуацията...

Като гледам лентичката и на теб малко време ти остава, за да гушнеш бебчо 
Погали коремчето от мен, моля 

Кабо Алма, благодаря и на теб за съветите 
За моите - наистина си мисля, че за Ива, за Дани не, ще бъде много трудно да е близо до батко си, но да не го вижда...
Постоянно мисля за това и се чудя как главата не ме е заболяла 
Дано взема решението, което ще бъде най-добро за тях...

А защо децата са преспивали в градината?
Задължително ли е било?

И моето мнение за брака съвпада с това на sweetkids_mama и nadiaeuro, някои може да ме мислят за консервативна  , но аз си вярвам, че не съм такава 


titico, благодаря и на теб 
Аз вече съм била в градината, видяла съм обстановката, разпитала съм някои от педагозите, а също и много мами, децата на които са в същата градина - те обаче ме съветват децата да са разделени, т.к. изключения наистина не се правели...
Притеснява ме това, че площадките на двора са много близо една до друга, през 15-на метра някъде, като не са оградени и в същото време не разрешават децата да отиват дори на съседната...
А и забравих да спомена, че централата и филиала са две сгради, които се намират много близо една до друга - 2 минути път с дете  .
Обяснила съм на Дани и Ива, че по-малката сграда (филиала) е за по-малките човечета, а по-голямата - за по-големите, Ива е съгласна (засега), че би трябвало да бъде така 


Зимна приказка, безкрайно много ти благодаря, че се включи в темата специално заради мен, благодаря и за съвета 
Ще се опитам да те "предизвикам" и някой друг път 
Ще ми бъде приятно, ако можем да се виждаме, пък било то и виртуално 

Моля се и моите човечета да се адаптират така бързо...


mimi_ic, здравей! 




Моите деца започват да се пробуждат и трябва да спирам...
До скоро, момичета!   

Кабо Алма,и аз като Надето и Сладката мама съм ЗА брака да се затвърди като институция,но как да стане като сигурно половината от управляващите ни живеят на семейни начала  Не искам никого да обидя,но за мен семейството си е семейство-и децата го знаят.Дори аз се затруднявам с това как да представя приятелите на майка ми и баща ми-ако бяха сключили брак,щях да кажа втори баща (втора майка ) или нещо такова,а сега 
Проблем при тези съжителства също е това,че често майките живеят с мъжете си без брак,обявяват се за самотни майки и ползват разните привилегии,които им се предоставят.Ето това е много неприятно.А за защита на децата и техните интереси при евентуална раздяла между родителите,не знам как може да се измисли.То,ако и това решат да е по подобен начин както при развод,тогава се обезсмисля брака и всичко,което означава тази най-малка клетка на обществото.

Зимна приказка,заповядай,пиши!Ще се радваме да се опознаем 

Аз да ви почерпя за рождения ден на най-големия ни млад мъж.



Тази му се стори най-подходяща 

Да са ни живи и здрави днешните рожденници! Страшна торта има Пепи, дано преуспее в професията, която очевидно си е избрал!

Маминке, нищо не мога да те посъветвам, моите никога не са се засичали в едно и също място - все пак са със по 7 години разлика...
Аз не съм привърженик на брака, в смисъл - това ми е било последна грижа, дали, какво и кога ще си делим...ама дет се вика - да не ти идва до главата. За съжаление, доста често явление е второто. Брак сключих чак след като се роди второто ни дете и то защото ми писна да доказвам (с хиляди удостоверения), че видиш ли това е бащата на децата ми, човека с който живея и пр. В един хотел отказаха да ни дадат обща стая... Не съм получавала детски и други помощи, нито пък съм търсила облага от "моминството" си. Иначе подхождам с необходимото уважение към институцията.
В тоя ред на мисли, Тити, децата признати от родителя си(бащата) са еднакво наследници на неговото имущество, независимо от съществуването на друг брак по същото или друго време. Също така при случай на не признаване, както знаеш се доказва бащинство. В такъв смисъл дали родителите са или не са имали официално съжителство, децата им имат право на наследство, издръжка и всички права имащи децата на разведени родители.
уф, 3 маймуни ми скачат на главата и ми объркват мислите, ще се включа довечера пак.

Маминка, много ми харесаха въпросите, които си задала на децата си.  Може би отговорите им са показател, че са узрели всеки да бъде в своята си група.....но ти ги познаваш най-добре и съм сигурна, че каквото и да решиш, то ще е добро за тях. 

(Коремчето е погалено от твое име.  )

Я набързо и аз да се вясна!

Да ви кажа честно - аз не видях никакви облаги от това ,че се водя "самотна майка".Когато тръгнах да подавам документи за отопление ,миналата година,ми казаха ,че ни водят съжителство.Странно,че като подавам за детски - не искат нищо от бащата.Хем го има ,хем го няма,някак си така!Българска работа! ПОне нямам проблемите на Пешеходката - да доказвам кой е бащата.Някой ми беше казал да сключа брак - ей ,така,за по-сигурно.И кое му е сигурното?Имам 10 годишен брак зад гърба си и изжиявах кошмара на развода.Не,че сега съм черногледа и нямам доверие на човека до себе си - но хич не ми е до бракове.

Сладка мама,мисля те!
 Цоци ми се губи!

Ох, и аз отново се изгубих от хоризонта...
Моите момчета тръгнаха от тази седмица на детска градина и аз вече съм малко по-свободна... за да работя. Да ви кажа честно, Яна плаче за тях всяка сутрин, когато те тръгват за детската (обикновено баща им ги води), макар че те я тероризират по цял ден. Засега съм решила, че ще изчакам да навърши две години и да я запиша в тяхната градина, където има и една яслена група за деца от 2 до 3 години. Силно се надявам, че като ходи с тях (макар и не в същата група) ще й бъде по-лесно да се откъсне от мен. Иначе е голяма майчарка. Другият ми проблем за момента е, че всеки път, когато се разплаче, от болка или от яд, така се отнася, че ни плаши всичките. В началото не ми правеше впечатление, но два-три пъти положението беше по-сериозно. Консултирахме я преди седмица в Пловдив при детски навролог, който каза, че при нея това е единствено въпрос на темперамент, но все пак ни посъветва да ограничаваме този плач до минимум. А така не ми се иска да възпитавам глезла, на която всико е позволено...    Докторът ме посъветва ясно да разгранича и да я приуча за принципно забранените неща (които са опасни за детето) и да не я укорявам, ако "извади тенджерите от шкафа или драска по стената".  Говорехме си за възпитание, но когато споменахме, че Яна ни е трето дете, той само каза: абе, какво ви обяснявам, вие вече си знаете! 
Ето, мили мои многодетни мами, има полза от ежедневните ни усилия - смятат ни за експерти!   
Да ви се похваля: кумата ми роди на 27.08 второто си дете - момиченце, кръстиха я... Яна... (?!?), а баткото е на 15 години. Сега й е малко зорно, но предполагам, че ще се оправи. И друга новина имам, ама дали... сестра ми май е бременна, за втори път... .дано!!! Племенникът ми е на 9 години и определено е осезаема при него нуждата от братче/сестричка. Стискайте палци!   

Миши, мерси, че ме мислиш! Ти много малко пишеш за себе си- кажи как се справяш с гледането на бебе и малко дете, помагат ли ти мъжът ти, по-големите деца? Би ми било много интересно (и полезно ) да те чета, наистина! 

Аз напълно разбирам мотивите на една двойка, която не желае да сключва брак, особено когато човек има горчив опит зад гърба си. Мисълта ми беше, че смисълът на такова съжителство е в доброволното отказване от узаконяването му- двама души решават, че нямат необходимост държавата, или законът, или обществото, да им защитават правата, и създават семейство на своя отговорност, така да се каже, приемайки всички възможни последствия от това. Поправи ме, ако разсъжденията ми не са точни! 

В този ред на мисли ми се струва някак нелогично държавата сама да се бута да узаконява нещо, което самите партньори не желаят да узаконят по традиционния начин. 

Относно т.нар. "облаги"- зависи от човека. Имам колежки, които гордо се хвалеха, че плащат половин такса в детската градина (доколкото разбрах, това вече го премахнаха) , а също така не плащат и данъци, защото си изчисляват само своите доходи като самотни родители и съответно влизат в необлагаемия минимум. Склонна съм да си мисля, че при някои двойки дори тези дребни икономии може да са стимул да не сключват брак. Естествено, не искам да обобщавам. Ясно ми е, че облагите са нищожни така или иначе, ако човек изобщо се уреди да ги получава....

Днес имам повод за празнуване- дъщеря ми Зорница става на шест години.

Черпя ви с торта домашно производство (но с готови блатове  ):

Да е здрава и много щастлива Зори!
В дома на Пролетната има двоен празник, да е весел и с много подаръци! На Пролетната щастие и любов с нейните мъжета!
Станчо ( с банджо) изчезна безследно, но да е дарен с много щастие!

Мама на сладки дечица, ЧеСтИт РоЖдЕн ДеН на 6-годишната Принцеса!   
                   

Нека бъде здрава, жизнена, умна, чаровна и красива - за радост и гордост на мама, тати и бати!
Нека детството й бъде безоблачно и незабравимо, а мечтите й - сбъднати, още преди да са изречени!
Нека бъде най-щастливата 6 годишна кака на Земята! 

Благодаря за почерпката - тортата изглежда много вкусна 

Благодаря ти и за мнението (отново), а и за погалването на коремчето     
Желая ти появата на третото симпатично човече да е бърза и безболезнена, като гледам лентичката вече си на финала 

Честито и на Пролетната феичка!      

Нека домът ви винаги бъде изпълнен с много любов, щастие, смях и радостни детски гласчета