Литературен клуб - VІІ

Да се представя и аз тук.
Четенето ми беше хоби преди години. Любовта ми към книгите се породи още в ранните детски години, когато прекарвах всяко лято на село. Моя близка роднина беше библиотекарка в селската библиотека, където минаваше голяма част от времето ми. Обичах миризмата на книги - и стари и нови.
Първо бях луднала по криминалета - много харесвах Павел Вежинов, Агата Кристи. По-късно бях пленена от Стивън Кинг, Дийн Кунц и други страхопишещи. След това прочетох първия си любовен роман, беше нещо на Арлекин. Стори ми се такава боза, че вероятно никога повече няма да прочета любовен роман, дори да има и свестни, готова съм да рискувам и да не ги прочета 
По-късно в студентските години бях в апогея на лудостите и купонджийския живот. След това брак, деца - книги за отглеждането им, възпитанието, кърменето и т.н.
Почти не ми оставаше време за друга литература.
Любовта ми към четенето се завърна едва преди година с една книга на Ричард Бах. После изчетох всичко издадено на българския пазар от него. Минах през Паулу Коелю (държа да подчертая, че не съм манекенка, дори мерките ми са много далеч от манакенските, но в библиотеката ми вече има 8 негови книги. Вярно е, че за всеки автор си има време).
Един приятел ме запали по Пратчет, който много бързо ми стана любимец. Покрай него минах на Дъглас Адамас и разбрах, че вече съм готова за фентъзито. Като малка опитах с Азимов, но не ми вървеше особено, затова бях с нагласата, че не е за мен този жанр...
Скоро погледнах домашната си библиотека и установих, че това лято съм дала над 400 лв. за книги, а май не съм си купила нито една нова дреха
Последните, които прочетох бяха "Мостовете на Медисън" и "Танго" на Робърт Джеймс Уолър. Някой по-горе беше коментирал, че нямат връзка. Всъщност историите наистина са много различни, но макар Танго да се развиа доста по-мудно определено смятам, че си струва да се прочете. Мен ме грабна някъде след средата, само края ми дойде леко сладникав, но пък си струваше да се стигне връзката с "Мостовете на Медисън". Съжалявам, че "Хиляда пътища" не е издадена, бих прочела и нея.

Днес си купих "Ярко сияние" на Стайнбек, а след това възнамерявам да прочета "Вино от глухарчета". Рей Бредбъри ме впечатли с "451 градуса по Фаренхайт", още в тийнейджърските години.

Ами това е, аз май съм книжен помияр. Но гледам, че не съм единствената 

Jade, добре дошла при нас 
Сподели за "Мостовете на Медисън" - толкова ли е хубава колкото филма /или е по-хубава /. Аз гледах филма за първи път едва преди няколко седмици и още не мога да забравя Мерил Стрийп - направо е велика в тази роля  - отплеснах се малко не по темата
Между другото завиждам на всеки, който още не е чел "Вино от глухарчета" - любимата ми книга. Да се оплача - в петък търсих "Сбогом лято" в три книжарници и не можах да я намеря Явно ще я търся в Хеликон.
И понеже Jade спомена Тери Пратчет - с едно подобно, леко, много забавно четиво се развличам тези дни : "Амазонката на Варое" на Боян Биолчев. Ето ви една извадка от книгата 

Точно с такова усещане останах и  аз от "Пътешествия с Чарли".Опитваше се да покаже всички кусури на страната си, но толкова деликатно, че направо забравяш в следващия момент. За мен беше като приятен спомен за местата, които посетих преди 2 г.
Минах натагадък през "Край река Пиедра..." на Куельо и останах разочарована. Като есеист и журналист го харесвам, но като писател ми идва малко елементарен. Ще си остана май само с тази и "Петата планина".
В момента се прехвърлих на "100 години самота" и ми е интересна.Но се чудя дали за родилното да не си взема нещо в стил Арлекин 

Jade, добре си дошла! 
И аз съм от "книжните помияри" - само фентъзито нещо ми се опъва

"Вино от глухарчета" май не съм я чела... поне нямам никакъв спомен.
В ученическите си години обаче четях в такива количества и така скоростно, че изобщо няма да се учудя, ако все пак ми е минала през ръцете...
Но определено ще я потърся, за да я прочета/отново/. Събудихте любопитството ми.

Последните книги, които прочетох аз, са "18 % сиво" на Захари Карабашлиев и "Заедно" на Анна Гавалда.
Много хубави - и двете.

"18 % сиво" е поредната чудесна книга от български автор, която чета тази година.
Въобще българските автори напоследък ме изненадват повече от приятно.
Голямо удоволствие ми е да ги чета. Препоръчвам.



Към "Заедно" пък не знам защо подходих с предубеждение...
Неизвестна за мен авторка, дебела книга. Очаквах нещо, което се чете трудно и дразни с претенциозността си.
И действително имаше моменти, твърде отвлечени и, да, малко претенциозни. Но няколко реда все пак. Нищожни в сравнение с останалата част от книгата.
А книгата е малко необичайна, историята - нестандартна, но много хубава.

"Заедно" на Анна Гавалда ми е една от любимите книги 

Тя има и още няколко, издадени на български, препоръчвам ги горещо 

Педро Алмодовар – Пати Дифуза, която прочетох в началото на лятото. Предпочитам интервютата му и филмите (не всички). Ето и откъс:  http://www.bard.bg/fragment.php3?BookID=578
Миналата година, инспирирана от тази книга наша режисьорка постави спектакъл, неще повече, но не ми се пише сега.
Помня и една добра постановка на Деси Шпатова  „Жени на ръба”  по текстове на Алмодовар.

Четенето на Итало Калвино - Ако пътник в зимна нощ при мен не беше ентусиазирано. Но си имам, намерих едно място, което ще препрочитам, когато ми се прииска да го направя.

Никола Бувие - Японски хроники. Удоволствието да си читател. Само това.

Далай Лама -  Моята страна и моят народ. Мемоарите на Д.Л. сп. „ Ню Йоркър”  определя като вдъхновяващи. Малко история, политика, будизъм и разбира се изключително любопитен за мен разказ за образователната система в Тибет. (Вмъква и няколко реда тук-там  за книгите, оформлението им). Преди време по друг повод попаднах на силни фотографии на хората от Тибет. Имаше лица на монаси, на деца, на ръце, на места. Препоръка от мен, ако четете тази книга, потърсете си фотографии с очите на хората, които живеят там. И да не забравя, филмът на Мартин Скорсезе - Kundun (1997) за Далай Лама е доста близък до книгата.

Жерар-Жорж Льомер  е биограф на Кафка. Всъщност чела съм части от Дневниците на Кафка, но не съм търсила биография. Книгата е на изд. Рива (вие сте го обсъждали в старата тема), което обещава всяка седмица да излиза с ново заглавие.
 
Ромен Гари - Животът и смъртта на Емил Ажар. Толкова тънка, че няколко пъти подозрително си напомням  да проверя дали е така и в оригинал (на френски). Да, наскоро разбрах, че е бил съпруг на Jean Seberg (актрисата от филма на Годар - À bout de souffle (1960), явно не любопитствам за личността, а по-скоро за произведението (без значение характера на изкуството, чиито представител е твореца).

Има и още заглавия, които прочетох, но друг път.

Сега чета  Пиер Бурдийо – Правилата на изкуството.

Очакам на изд. Рива Вятър в клоните на бора на проф. Денис Хирота.

 Всъщност казах на няколко места, че липсват преводи на японски автори.

Ив, биографията на Кафка съм си я подготвила на трета подгряваща линия  (И аз след дневниците му и писмата му, които четох преди доста години - бяха ми създали точно едно тъмно настроение, в смисъл на приглушен цвят.) Не е "мой" автор, но пък искам да прочета за него.
Вече не си спомням , в коя своя книга Ромен Гари пишеше за бившата си жена (аз тогава все още не бях гледала филма на Годар), не беше "Обещанието на зората", так разказва преди всичко за майка си и детството си...
Бях чела, че е не е издържал на някои нейни желания  Мой любим автор. 
Радвам се, че издателството, което ми допадна, има и други почитатели
Какво стана с "Хотел "Ирис"? Мен май са ми го приготвили, но на италиански 
Има ли тук "симпатизанти" на Кендзабуро Ое?  (преди време бях задавала този въпрос   )

Бях до библиотеката-сдобих се със един том на Станислав Стратиев-отдавна се каня и дано ми остане време да я прочета.Взех и "Любопитни умове-как детето става учен"-есета за живота на най-изтъкнатите световни учени.Ранните години на най-известните мислители. Ще споделя впечатления и от двете.

Имало нова тема.... много съм зле, как не съм я видяла.

В предната тема ви бях писала за една книга, която много ми се искаше да преведа на български (не лично аз, но да участвам в издаването), оказа се, че е доста по-невъзможно, отколкото си представях, та засега само ще я препоръчам на тези, които могат да я четат на английски - казва се The Hakawati na Rabih Alameddine. Мисля, че и преди бях препоръчвала този автор (с I, The Divine), но Хакауати (означава разказвач, като средновековен трубадур), е може би най-доброто, което съм чела от години. Напомня на Салман Рушди, приказково-сагово, великолепна книга!

Имах отново забежка по Чък Поланик (авторът на Боен Клуб), прочетох последните му две Rant и Snuff, но ми дойде повече (доста е брутален, но по изключителен начин, за разлика от подражателите му) и сега не успявам да се сборя с книгата на едно негово протеже - Clown Girl.

За последните ми книги на български - Анатомия на Илюзиите - смесени чувства, снощи прочетох първите десетина страници на Майките, и вече мисля, че моето мнение ще се отличи от преобладаващата тук възхита...
Оставих я и взех Баудолино - веднага ме грабна. 

Друго не помня от последните месец-два, като се сетя, ще допълвам.

В последния брой на L'Europeo има добра статия за Ромен Гари, не помнех, че е бил дипломат в София, например, а и за Джийн Сийбърг пише, разбира се, била е по-млада от него с 20 и повече години. Броят е тематичен (както и другите на L'Europeo) и се казва "От любов", т.е. за известни двойки, но статиите и въобще историите съвсем не са банални.
Честно казано, това списание е от малкото смислени, които се издават в момента тук. Първият брой беше за европейските магнати, вторият за 68-ма година, която е ключова в много аспекти, а третият е любовният.

Бубка, браво! Чак сега да се усетиш   
Заинтригува ме книгата, която препоръчваш, ще я потърся, звучи ми познато.
Жалко, че нищо не е станало с превода (засега). Не ме учудва за това, колко сложна може да бъде системата, аз последните месеци не спирам да се чудя на експериментаторството в създаване на безброй зъбчета в бюрократичния механизъм  И спре ли едната част (поначало работеща и носеща е само една), другите блокират. Не казвам нищо ново, знам.
Странно, че ти е допаднал веднага "Баудолино", аз го започвах два пъти, дори бях стигнала до средата  Добре, че не ме отказа от следващите на Еко, прочетох го, но не ми е на първа редица. 
Котка, Ромен Гари се изказва малко критично за България  Бил е някъде след Втората световна война.

Да, и там четох за Джийн Сийбърг. В биографичната си книга само я споменава покрай някакъв факт с нея. Има и други стойностни списания, които се издават у нас. Все още. Но заради статия за Маргьорит Дюрас си струва да се погледне този брой на L'Europeo (а тя всъщност е в голяма степен базирана на книгата й Сини очи, черни коси.)

Аз не съм сред почитателите на Р. Гари. С Вердад сме споменавали за присъствието му у нас - като дипломат.


Тсугуми, не ми донесоха книгата на Йоко Огава, но гледах два филма по нейни романи. Първитя френска продукция. И колкото и да не го обичам това друг път ще пиша- така се очертава в момента.

Не съм ли споменала, че съм сред читателите на  К. Ое?

На У. Еко само Островът на предишия ден не дочетох, още когато излезе, и не притежавам. Всичко, което е издадено  на български е в библиотеката ми.

Вердад, пиши!

Не знам, имам и много обичам Името на Розата, но Махалото на Фуко не мога и не мога да прочета. Та затова не правя никакви предварителни обещания за Еко.

Някой от фентъзи-любителите чел ли е Децата на Хурин (последната на Толкин, издадена наскоро от синът му)?

Не съм чела " Децата на Хурин" , и аз ще се радвам да чуя отзиви. Прочетох "Силмарилион" и "Недовършени предания" - много ми харесаха, първата я прочетох два пъти. Някои я намират за "тежка", там почти няма пряка реч, но е толкова приказно красива .

Копирам си мнението за +Децата на Хурин" от една предна тема:
"Да направя малко отклонение в посока Толкин - вчера приключих "Децата на Хурин" (под редакцията на сина му). Отдавна не бях чела нещо, което толкова да наподобява древногръцките митове - епични, величествени, трагични. Хареса ми.
Като я завърших, си мислех как един по-комерсиален автор, като Робърт Джордан, например, само от тази история би размъкнал едно 20-на тома..."

Ще споделя хубаво чувство, останало след прочита на два български романа - "Розов храст и сладко от смокини" на Красимира Кубарелова, приятна, светла и ненатрапчива история, много "женска" (в добрия смисъл) и "Свиня да поискване" на Асен Сираков (харесвам го още от "12+пляс") - стегнато и успешно "упражнение по стил" на тема класическо черно криминале, в духа на Хамет и Чандлър, на наша почва, но без характерния за  доста съвременни български романи баласт от пустословие и сквернословие.