Той е целия ми живот , а ще си тръгне.........

Хайде, хайде, много филми гледаш, той също Не му вярвай, плаши гаргите. На думи винаги са много категорични и твърди, това обаче не значи, че като опре ножът до кокъл веднага захвърлят всичко, то не става така . Пък и това, че ТОЙ се е влюбил не значи, че ТЯ ще е готова да го приеме Чак толкова бързо и лесно не се зарязват жена, дете и куп удобства, заради едното влюбване.

И стига си се паникьосвала за такива неща на теория То даже не е сигурно дали се е влюбил, а ти вече му стегна куфара, туй женската фантазия няма граници Както се казва рибата в морето още, а ти си сложила тигана вече, като гледам . Отпусни се, поизлезте малко (с детето или без), забавлявайте се. Какви са тези черни мисли? Че ти ако и из къщи така ходиш с провесен нос нищо чудно наистина да се позагледа човекът настрани

Еееееееее, щом години наред ползвате общ скайп, аз се отказвам да давам съвети. Това за мен е нещо немислимо, да ползвам с мъжа ми обща поща, скайп и т.н.

И за мен е немислимо мъжа ми да ми чете скайп , поща и т.н. , както и аз да отворя лична кореспонденция.
Мисля, че най голямата трагедия на авторката се състои  в тези нейни думи ТОЙ Е ЦЕЛИЯ МИ ЖИВОТ.
За мен поне е недопустимо някой  да е целия ми живот. Детето ми е най-важното в живота ми, но пак не е целия живот, какво остава за мъж.

Явно той си е с теб, така че живей си спокойно тогава! 

skype, e-mail, сметки, писма, това са подробности, които при всяка двойка са организирани различно. Проблема е просто, че имайки достъп до лични неща на партньорът, рискуваме да видим случайно, или не, нещо, което да обърне живота и психиката ни наопаки. Още по-лошо е когато на базата на такава информация, направим от мухата слон и драматизираме и ускорим всичко излишно.

ридаеща, пак ти повтарям. Ако, мъжът ти също наистина е харесвал каква си ти, какъв тип си - мила, нежна, загрижена и обожаваща детето (дома и него!), ако и той не иска да става без ти да си до него, ако и той иска да вижда усмивката ти и да чува гласа ти, ако и на него не му е безразлично дали е с теб или не, драмата, която правиш е излишна. "Излишна" дотолкова, доколкото той няма да си тръгне!!! Че ти е трудно и че страдаш, разбирам, но не наливай излишно бензин в собственият си страх. Ако изобщо нещата там могат да се нарекат "сериозни", то те са такива защото са нови и интересни! Защото всеки човек, мъж или жена, обича да е обект на нечие внимание. Защото и най-удовлетовреният си от връзката, мъж или жена, не е застрахован от емоционално кръшване! Но след охладняване на първоначалната страст и емоция, идва момента на сравнение... и отрезвяване!!!! При коя искам да се събуждам? Чия усмивка искам да виждам? Чий глас искам да ми говори? Чия реакция в дадена ситуация ми допада повече? С кого мога да си представя по-добре ежедневието? и т.н. и т.н. Тогава - най-късно - ако и ти си "неговата половинка", и ако не си оплескала вече всичко сама, решението ще е на твоя страна! Не се самонавивай и не "ридай"... Това, че някога сте говорили изобщо на тази тема, не означава нищо. Всеки е способен да каже много неща, докато не станат реалност. Въобще не си мисли, че защото той казал така, така и ще стане. Няма да стане! Ще стане само ако ти "помогнеш" и се превърнеш точно в това, което той не иска, и противоположност на всичко онова, което "новата" в този начален и емоционален момент "предлага"!

Преди време бях чела една книга за самоусъвършенстването,в която пишеше че прекалено много си слагаш на сърце дадена история.Започваш да мисли стратегии;той какво каза,аз пък как му отговорих;той като ми каже така,аз-иначе....Изводът беше че на теб може да ти е едно в главата,ама той може да си мисли нещо съвсеееем различно.
Лошо е когато човек се самонавива.Това го казвам не като съвет,защото мисля че не е съвет,а като прочетен опит. Мога да ти пожелая успех и късмет.

Успокой се, мила!
Мисля, че горе-долу познавам типа мъже като твоя. Ако взаимоотношенията ви са както ги описваш, не мисля, че ще ви напусне - теб и детето. А ако наистина той има някакво увлечение, трябва да си достатъчно силна да го приемеш и да запазиш самообладание и достойнство. И, по мое мнение, накрая ти ще излезеш победител.
Все пак - дано съмненията ти не са основателни!

Здравей Ридаеща, аз ще ти кажа какво стана с мен в същата ситуация. Ама абсолютно същата, че и по години дори. Това влюбване и увлечение държа моя почти година. Разказваше ми какви приятели били, как била самотна с мъж боклук и дрън дрън. Аз виждах звездите в очите му, чак на поезия го изби. През много състояния минах за този период от време. Тъпото беше, че връзката ни не приключваше и Тя присъстваше и нас с детето държеше. Аз не исках да си разваляме семейството. Окончателно разбрах какви са му емоциите като го заплаших че ще се случи нещо на въпросната ако не престанат с глупостите. Реагира като ученик „ Ама как ......, ама Тя....... ама...... ама...... “ В следващия момент нещата за мене приключиха, и всичко това ми стана безинтересно, живеех си моя живот, работех, гледах си детето, а с баща му с който живеехме от 10 години продължихме да съжителстваме като познати с общи интереси. И така почти 2 години. Отношенията му с това момиче приключиха в един момент. Не разбрах кога, а и не ме интересуваше. Един ден си грабнах детето и малко дрехи и се изнесох. Причините бяха много, не само увлечението му. Няма да разказвам какво ми стовари на главата в опитите си да ни връща, само ще кажа че сега като го гледам вече по снимките, виждам непознат. Надявам се при теб да не се случат така нещата, но колкото по бързо престанеш да мислиш че той е целия ти живот толкова по лесно ще приемеш случващото се / каквото и да е то / А в крайна сметка незаменими хора няма. Има и друг начин да го приземиш, но смятам че на този етап за тебе е невъзможен.

ная, ще си разреша да ти опонирам в едно нещо. Според мен, много важно! Абсурдно е да става въпрос за "същата ситуация". Убедена съм, че когато човек намери "половинката си", за каквато говори и авторката, а и силно се надявам това да е отношението и на съпругът й, то няма начин, някога и при каквито и да е обстоятелства да погледнеш на този човек, като на "непознат" и "заменим".

Много, много всичко написано от ридаеща, и Слава Богу утихваща, ми напомня на моята ситуация. Ние не се разделихме! Живеем и до днес в прекрасни отношения, колкото и невероятно това да звучи! Странното е, че "случката" не стои между нас! Може би, не знам, защото и никога, никой не принуди другият да се държи като "ученик". Не знам наистина! Но знам, че ако все пак някога се разделим, никой няма да гледа на другият като "непознат" и "заменим", да в това съм убедена.

ридаеща(ама утихваща), мисля, че ти казах всичко, което мога на база моят опит и допустимо за публично пространство. Ако имаш нужда от повече, ми пиши на лични. 

Здравейте,

Случайно попаднах в темата, защото ме привлече заглавието. Прочетох всичко написано и съм съгласна с повечето от него. Аз лично също съм претърпяла това, но мисля, че почти няма някое семейство на което не се е случвало, със или без знанието на другата половинка. Много е болезнено усещането, но всеки сам според собствената си нагласа и себеуважение приема или не приема нещата.

Тук се усеща една зависимост на "ридаеща" от съпруга и. Според мен, ти наистина не можеш да си представиш дори как би изглеждал живота ти, ако останеш сама. Когато аз избрах да тръгна по този път, бях оптимист и вярвах, че ще справя. Разбира се не си давах сметка, колко ще ми е тежко, но ето вече 7 години откакто се разделихме и аз не мога да кажа, че съм направила грешната стъпка и в никакъв случай не съжалявам. Проблемите бяха започнали много-много по-отдавна, въпреки гаранционните за някой 10 години брак, преди това емоционална връзка от порядъка на 7-8 години и с резултат едно дете. Всъщност, когато двама души са заедно постоянно е неминуемо да се натрупа една умора и отегчение и ако това е подправено с нечие майчино вмешателство, рутина, липса на пари ... скучен и неудоволетворяващ полов живот просто е написано да се случи. Когато двама души започнат да се възприемат с отегчение и с усещането за предвидимост на действията, живота им се превръща в някаква даденост и скука...е, тогава е момента на "Белославите" - утешителки!

При нас, често е имало такива, на някак си деликатно съм усещала, че нещата идват и си отиват, докато в един момент се появи една агресивна женичка от село, която не е завършила дори средно образование - без капчица, срам и култура и всичко се завъртя на бързи обороти....и най-странното може би беше, че аз сякаш се радвах, че имам достатъчно основателна причина, да пристъпя към промяната, а тя беше смазваща за мен. Не защото него го нямаше, напротив това ме накара да се успокоя и да имам ясно мислене и контури на ситуацията. Проблема беше в това, че през годините от безсилие, бившия ми съпруг беше станал агресивен и домашното насилие беше започнала да се превръща в честа случка у нас. Няма да разказвам до къде достигнанаха нещата, но се наложи да напусна работа и да се взема детето и да се преместя в друг град при родителите ми, сама без приятели. Тъжна и жалка картина! В последствие той се разведе с мен, без аз да знам и се ожени за другата, която също се разведе със съпруга си, въпреки детето им. Сега съм по-самотна, но по-спокойна и съжалявам само за това, че не го направих много-много по-рано, за да си уредя и своя живот. Не, че няма мъже около мен, напротив, но всички те гледат на мен като на забавление и изкушение, а жените ме мразят, защото виждат заплаха в мое лице, макар, че бог ми е свидетел не съм имала подобни стремежи - та аз знам колко е болезнено.  Няма да отричам, че тези усещания за мен са много болезнени, но въпреки това аз се чувствам по-добре, защото стреса и унижението ме убиваха всеки ден. След всичко, което ми беше причинил бившия ми съпруг, у мен започна да се заражда отвращение към него и не можех да го понасям, когато искаше да ме докосне или се опитваше да се момирим. Бях правила толкова много компромиси, че в един момент си дадох сметка, колко лош пример давам на дъщеря си.... и така реших и за един месец всичко приключи. Той се кълнеше, че обожава дъщеря си, а вече толкова години, не се сетил, че тя също има своите празници и нужди и не я е виждал от години.

Появиха се различни мъже с най-различни намерения, а аз сякаш им отмъщавах, заради това, че собствения ми съпруг се беше отнесъл така с мен и дъщеря ни. Може и да не ми вярвате, ко колкото по-безцеремонно се отнасях с тях, толкова повече ме искаха и търсеха. От около 6 години  имам една сериозна връзка със семеен мъж, при това с голяма разлика в годините. Негативите са ясни и са много. Да, нямам никакви переспективи с него, но се чувствам много, много различно от колкото преди. Има уважение и прилив на положителна енергия, а секса ни е най-силното нещо, което ни свърза, съхрани и разви връзката ни толкова време и всичко друго в последствие го надграждахме. Оргазъм, флуиди - всичко това ми се струваше някакво писание на секлозите и изобщо не можех да допусна, че може да съществуват такива усещания.

Само като си помисля, че можех още да седя в къщи с насинено лице, да пера дрехи, миришещи на чужди парфюми и да се самообвинявам къде сбърках и как да поправя нещата, а сълзите ми да се стичат по лицето, докато му правя салата.....

оф - ilinayor, поздравления,че си се преборила с всичко това и си преоткрила себе си...покъртителна история...

и аз си кажа мнението все пак - аз мисля,че в ситуацията в която се намира, Ридаеща трябва да действа,т.е. да говори,да отстоява,да изисква,да се бори....Пасивното поведение,предписвано от някои, ми е непонятно...Че ако остане пасивна и безмълвна и чака ситуацията да отмине какво ще е удовлетворението за нея, а още повече - как съпругът й ще разбере,че на нея й пука за него и за развитието на нещата...Може да се стигне до ситуация,при която след време ще се появи друга "Белослава" и той да си каже - Абе, я да я забърша и тази,то при първата жената не реагира,значи й е все тая и ще търпи...

Ридаеща,както ти казах и преди - бори се да запазиш това,което имаш....поне ще си опитала,ако не друго...

Моя съвет е да си траеш.Нека той сам заговори за това ако изобщо има нужда.Не подклаждай излишно огъня,че ще се опариш.