Някой да си разпознава детето от тези тук?

http://www.youtube.com/watch?v=vVvstlQIQNc
Тоя случай ли коментирате?

Темата е за друг случай, но и за този, да. Въобще е за агресията и невъзпитаността на "младежта". И за това доколко толерираме такова поведение ние, възрастните. 

Аз си мисля, че между този и подобни случаи, от една страна, и изказванията на Д. Вълчев в смисъл"Ах, горките деца, да не ги стресираме, колко са лоши учителите с тях, как ги изпитват и тормозят", от друга, има много общо.
Децата са системно толерирани, поощрявани и ненаказвани, когато вършат лоши неща.И, обратно, доброто поведение, старание и усърдие остават без похвали.

Ако вече сте си изпуснали парата тук, ще ви посъветвам да се пренесете в Нашите деца и да потърсите всички теми от рода на: "Позволявате ли на чужди хора да правят забележки на децата ви?", "Как бихте постъпили, ако чужд човек удари детето ви?" и пр. Прочетете ги мноооого внимателно и вземете се позамислите малко. Ако не искате утре някой да пуска теми като тази за вашите деца.
Можете да започнете от тази тема като за начало... 

Много точни думи, дано успеем да ги възпитаме така нашите малчовци... 


Анту, ако това го прави 15-годишен хлапак, той вече е изпуснат. Дали ще го биеш, дали ще му говориш, дали ще го пратиш в ДП стая, ефектът, ако изобщо го има, е минимален.


Да, за съжаление, май нещата стоят именно така - абсолютно безхаберие от страна на родителите на тези именно деца (наблягам на това, защото това, слава Богу, не се отнася за всички родители), което като че ли води директно до създаването на чувство за безнаказаност на хлапетата.


Как`Сийке, четеш избирателно, така ми се струва. Ако пропуснем две-три изказвания, всички останали говорим за това как НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ДОПУСКА положението да стига до бой. И никой от нас не смята боя за решение на проблема. Да, аз няма да позволя безпричинно да бият детето ми, самата аз се надявам да успея никога да не го удрям, независимо колко съм изнервена. Но боят не е начин на възпитание, и никога не е бил. Има хиляди други начина да успееш да научиш детето си да бъде Човек. За справка: моите родители и родителите на мъжа ми. Смея да твърдя, че са се справили прекрасно с нашето възпитание и с това на братята ни. Въпросът е именно в това, че някои в желанието си да бдят над благополучието на децата си (или по-скоро над собственото си безоблачно съществуване), ги изпускат.

Ето още едно гадно клипче: http://www.vbox7.com/play:eac7a09f  Любомото внуче го е снимало и го е качило в нета.
Няма да коментирам, сами си направете изводи.Само като се сетя за него ме хваща бяс.

О, неее... Просто чета внимателно! 


Странна ми е просто еволюцията между "Никой няма право да прави забележка на милата ми рожбичка!  ", "Аз съм против наказанията - никой да не е посмял да ми накаже съкровището!  " и навикването, ошамарването, размазването и т.н. на поотрасналите вече мамини златни, което е основната идея в тази тема.
Съгласни сте всички, предполагам, че тези дечица не са паднали от небето, ами любящи мамички са ги превърнали в това, което са. Вместо да цъкате и да се възмущавате, вървете възпитавайте вашите, които ги имате, а тези, които още нямат - да си припомнят народната мъдрост, че на каквото се зачудиш, тройно ти се връща на главата...

ПП Щях да ви карам и да си припомните позабравени моменти от собствената си младост, ама няма - тук всички сте прекрасно възпитани млади дами и е безсмислено да превръщаме темата в отчетна кой колко примерно дете е бил. Добре, че съседите ви не четат тук, че щеше да стане еднааа... 

И аз съм против боя, но най-вече защото знам, че няма да помогне. Мен лично са ме поступвали като малко, но собствените ми родители.
За младостта си - Как' Сийке, я пък ти си припомни кога си драскала с маркери по трамваи и си трошала градска собственост. Щото аз не съм, честно.

Как' Сийке, и мойта седеше по пейките, но седеше, не скачаше по тях, ядеше и плюеше семки, но после си метеше.На другия ден нямаше и следа от боклуци. И другите деца бяха така.Докато децата от набор 77-82 растяха всичко си беше здраво и запазено, за разлика от сега. Сега дъщерята като им занесе метлата и лопата те и се хилят и и викат тя да мете, не били длъжни, нищо,че са плюли и да не им причинявала психически травми и физически тормоз.Значи да си изметат за тях е травма и тормоз.Правата си знаят, а задъженията не.

Когато бях дете от терасата на моя приятелка бяхме лющили семки и трошили хляб. Бабите пред блока ни видели, явно не са били прости жени- нито са се разправяли с нас, нито са крещели /това за мен си е чиста простотия и освен да вбеси хлапето и да го накара да направи нещо още по- лошо друг ефект няма да постигне, от опит го казвам, от името на бивше палаво хлапе/, просто когато нашите родители се прибраха ни връчиха по една метличка, осведомени своевременно от същите тези баби. Ами не сме плюли повече, не го почувствахме и като наказание, някак си естествено ни се стори. И тук "общественият контрол" си оказа положително влияние, наистина той ми липсва или поне не е вече налице в границите, в които според мен следва да бъде. Този контрол обаче следва да е осъществен действително по начин, по който да не се оронва самочувствието на хлапето, в противен случай то ще реагира по аналогичен начин.

Само аз ли не разбирам замисъла на тази тема? Да си разпознае детето? И да се посипе с пепел? Мислиш, че родителите на тези деца си запълват времето с висене в Интернет и възмущение?

Причините се коренят мноооого по-дълбоко....може вече някой да го е казал преди мене. И една от тях е в разрушената и срутена сфера на образованието и във всички "права", дадени на т.нар. ученици.
П.С. За мене това заснимане и публикуване в Интернет си е нарушение на закона . Кажете, моля, разбиращите, така ли е?

Рися, ай пак да се върнем на тая тема след ДОСТА време, предлагам аз.
Ясно е защо.

Как`Сийке,

Явно наистина четеш много избирателно, каке, защото аз казах - "с изключение на два-три поста". И ако четеш внимателно, ама наистина внимателно, ще видиш, че навсякъде твърдя, че децата НЕ ТРЯБВА ДА СЕ БИЯТ. От това полза няма.

Не мога да кажа, че съм била прекрасно възпитана от самото начало. Това няма как да стане,
не се раждаш възпитан. Обаче са ме учили. Учили са ме да си поемам отгорностите за всяка една постъпка - добра или лоша. И съответно - нейните последствия. И да ги поемам с достойнство, а не се занимавам с "подволонтелизъм" и да търся вината във всички останали, освен в себе си. Така че не съди за другите по себе си, ако обичаш.

ОК, и повярвай ми, ако не съм се справила с възпитанието на детето си към този момент, можеш да бъдеш сигурен, че ще си посипя главата с пепел и ще си призная, че не съм се справила с възпитанието на детето си.

Как' Сийке и аз горе-долу това подхвърлих. Как майките на малки дечица истерясват на тема" Само аз мога да възпитавам детето!" , а после плюем по тинейджърите. Не мога да упрекна никого, всеки прави това,което смята за правилно, но определено мисля,че прекалената загриженост вреди. Аз съм малко над 30. Когато бяхме малки ни се караха и бабите пред блока, и непознати по улицата, абе който прецени, че не се държим прилично. Не,че имаше кой знае какъв ефект, но не ни минаваше през ум да им отговаряме или обиждаме. А сегашните младежи са същите като нас, просто при нас имаше по-различен контрол ли, не знам? Може би за тях е по-добре,че растат по-свободни , с по-малко авторитети, няма да имат някои задръжки, които сигурно на нас са ни пречели, растат в друго общество и трябва да се нагаждат към него. Но на моменти тази свобода май става прекалена.
 Не знам , пиша си просто тук, нямам ясна идея защо се получава това. Сигурна съм,че проблемът е в родителите и съм сигурна,че се дължи на възпитанието в ранна детска възраст. Нали хората са си го казали "Първите 7 години!" Въпросът е къде е границата? Да не подтиснеш детето за да стане човек със самочувствие и вяра във възможностите си, и същевременно да не стане някакво леке, от което да те е срам. И не съм склонна да съдя "младите"   именно защото си спомням моите тинейджърски години. Бунтът на младостта точно съвпадна с падането на режима. Леле,леле, морето ни беше до колене! И аз съм пяла по улиците Металика, но никога не съм трошила кошчета и пейки. Разбирате ли, за такава граница говоря. Всеки тинейджър се опитва да си разшири личното пространство, да се докаже ,че може всичко, но има граници,които не се престъпват. И тези граници се залагат в детска възраст от родителите. Иначе ние на времето попяхме, побонтувахме се година-две и ни мина.   Доказахме се, вече можеше да се заемем с по-маловажни важни неща-образование и т.н.