Че като се сетя аз какъв рев му дръпнах като заведохме Емко първия ден на яслата... 
.. 
Ура!
Демя на бюрото, как ще издържа имитирайки работен процес не знам... .. Как е минало съжителството с баба . 
Не мога да изляза от къщи вече години и половина И ТОВА Е ТО!!! Единствените ни излизания са до болниците и поликлиниките. Е, как сега да ида при личния, при условие, че ДВА ПЪТИ! водих Момчил откакто е изстинал и все ни казва, че сме добре. Докторът вече не ни иска, че пред кабинета е ПРЕПЪЛНЕНО от седмици вече, а ние все там киснем. В яслата не мога да го заведа, не е редно, щото кашля и има сополи и Т, вкъщи вече ми писна, имам си и аз работа. Е, кво аджеба да направя вече ??????????? Наистина ми е плачевно положгението. Ситуацията ме спешува допълнително, защото в понеделник съм и на гинекологична "интервенция", имам още хиляди несвършени задачи, Алекс ще има и възстановителен период след опедрацията и ето ти - октомври мина. А аз от 1 ноември съм на работа, в офиса. Вече се водя на работа, от 1 октомври, но съм в платен отпуск. Препоръчани теми
