Септемврийчето моретата преплува и се връща вече да празнува

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА СТЕС И ВЕСАНА!!!



Тайфата ни Ви поздравява - здраве и любов Ви пожелава! Нека винаги сте в настроение и да правите всичко с вдъхновение!

irinii , много романтичен и оригинален подарък! Хареса ми! Ако това те успокоява и аз още нищо не съм предприела за градините...на ясла съм решила че няма да ходим... ..Уж проучвам, но до там...
Аз като бях бременна последните месеци се събуждах около 3ч и до 5 будувах....естетствено след това по цял ден ми беше шантаво....
Марлела , и аз обичам  боровинки! На Мими май й е било интересно във фермата! Боровинков пай и на мен ми се хапва,но никога не съм правила! Виж какви интересни неща правите всеки ден с Мими....не скучай и не тъжи за работа...
Amaretto, непременно ще се обадя, въпреки че ще бъдем без Додо,защото той ще бъде на Слънчев бряг под топлите грижи на баба...

Стенли си има 2 нови любими думички- Иш /от Виж/ и Икам /искам/.....прави всякакви изречения с тях и даже си ги тананика...Взе да проявява интерес към приказките ми за приспиване, но само първите 5 мин,след това започва да се закача с мен. Станал е много любвеобвилен на моменти...прегръща ме и ме целува, носи ми разни неща..... Но само като е в настроение!

Хайде да подготвям обяда,че следобяд сме на басейнче...

П.С. Изпревариха ме...3 нови отговора...

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МОМИЧЕТА!     
Много ми се спиии Напоследък се буди за нощно хранене и тази сутрин в 5.30ч се беше наспал.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА СТЕС И ВЕСАНА!!!Пожелавам ви много здраве,успехи,и хиляди щастливи мигове с малките съкровища!
При нас положението се подобрява,но много бавно вече не иска да яде диетичната храна и започнах да му давам по-малко от другата и все още продължава да има леко разстройство,вече не знам какво да направя
Иначе ние продължаваме да приказваме с пълна пара-всякакви думи,прави изречения,пее цели куплети на песнички,говори с баща си по телефона,но всичко според мен е строго индивидуално,на моя приятелка детенцето до 2 год.почти нищо не казваше и изведнъж като започна,просто всичко с времето си
За работата-ирини ,знам го аз начина но при мен в работата нещата стоят малко по-сложно,защото трябва да имам определен стаж,за да не ми се прекъснат докторските права просто не позволяват две майчинства едно след друго,въпреки че аз и преди работех,но...постоянно в главата ми са разни философски размисли на тема майчинство-кариера и направо не мога да се позная децата са всичко за мен
Марлела,хич не прекаляваш в писаното,такива като мен обичат да четат,радвам се истински на оживлението на темичката!
Хайде,по-късно пак,че отивам да се боря да обядва нещо,слънчицето...

ДЗ, какво нощно хранене, бе душа  Никсъна ли иска да яде по нощите? /в първия момент се зачудих дали ави или марияФ не е пуснала този пост/
АлексаЛ, радвам се, че Мишето се подобрява. Аз преди да направя обрата в живота си /разбирай да прекъсна 10годишна кариера и да се отдам на децата/, също имах такива мисли. Работата винаги ми е носила удоволствие, а последните години някак го изгубих, затова се отдадох на друго удоволствие - Спаси, Любимият ми мъж и очакването на дъщеричката ни. Много е кратък живота наистина, за да живеем отлагайки. Е,понякога обстоятелствата не позволяват друго, но не бива да е за дълго  /философстване ли каза - я виж аз каква мислителка съм станале, леле  /

ДЗ, ако ще те успокоя...моето диване не е преставало да се буди нощем. За 2 години се броят на пръстите ми на едната ръка случаите, вкоито не е ставал. Тогава аз става, притеснена да не би да му има нещо...Дори предната нощ му се скарах на шега, че ще буди бебето нощем като плаче, за да яде. Искрено се моля и надявам бебето поне да е по-поспаливо, че с 2 сомнанбулчета...И като се събуди Хриси в 3-4(с режим на новородено сме-след това към 6 и после до аз после до никое време не мога да заспя и се въртя в леглото
Ех, Ирини, размечта ме с тая пейка-кога ще доживея и нашия двор да е готов с такива придобивки...скоро няма да е.
Марлелка и Хриси си мие така зъбите-по сто пъти слагаме паста и той я яде от четката. Спра ли водата-един рев...Разнася четката навсякъде-принудила съм се да купя няколко, защото имаме такива и за навън.
Стели, и на нас уж следобяд ни се очертава басейнче. Щяхме да ходим в едно село в Стара планина - Реброво, но кумовете се изложиха и следобед тате ще ни води на Кубратово жабчо да поплува малко.
Марианка, добре сте изкарали на Перперикон, много е красиво там Пак ми се ходи, ама...
Айде до скоро

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ВЕСАНА!             ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, СТЕС!

Може би най-важното е взетото решение,каквото и да е то,а на мен това ми е слаба страна!Аз също доста години отдадох на следване,изпити,квалификации,мислех,че това е нещото,което ще ме прави щастлива,все още продължавам да се чувствам призвана да помагам на хората,някак си като видя доволен пациент,при когото всичко вече е наред и имам чувството,че летя!Но,това ми коства много време,много физическо и психическо натоварване,е не на последно място и работното място в момента не ми допада особено!Времето за детето не ми достига изобщо и оттам идва най-големият проблем!Аз не говоря,че искам да достигна някаква бляскава кариера,просто исках да помагам...но децата...това е друго нещо-няма такова щастие,няма такава сила,няма такава любов,събрана само в едно малко сърчице,и тук вече идва "Много е кратък живота наистина,за да живеем отлагайки."Поздравявам те за взетото решение(ти изобщо ли няма да се върнеш на работа,как преодоля вложения труд и старание?)Сега как се чувстваш?Още веднъж,знам че се иска смелост,за това което ти си направила,явно на мен още не ми достига,а искам...
Сори,олях се...а мога и още...това е само малка част от разсъжденията,извинете за натоварването...

АлексаЛ,  Сигурна съм, че ще разпознаеш точния момент, в който е време да направиш крачка по нов път! Важните решения в живота съм убедена, че трябва да се взимат огнено, т.е. без съмнение, без обръщане назада и разсъждения какво би станало ако не беше го взела. Ти си интуитивен, емоционален човек и ще го усетиш!
А иначе за времето и децата - минава ужасно бързо... За съжаление често пъти без да сме му се насладили, защото социумът ни налага "живот в очакване", т.е. живеем за някаква точка в бъдещето. Сякаш сме нетърпеливи - да износим бебетата,да мине раждането, да поотраснат и да не са така зависми от нас, да тръгнат на училище... А насладата от това, че всеки ден е неповторим и че с темпото, с което расте Спаси скоро ще забрави да прави смешните си физиономии /е ще има нови такива, но...никога няма да е същото/ къде отива... Не помня дали ви писах, че с мъжа ми си гледахме скоро албума на спаси от първата му годинка - снимки, истории за първите му пъти в живота, мили спомени... Не само заради хормонките се разчувствах много...
В този смисъл напускането ми на работата е едно от правилните решения в живота ми. Не смятам да се връщам повече на предходната си месторабота, но това не означава, че нямам професионални планове - напротив - имам и са още по-големи, но вече по-съобразени с ценностната ми система и съзнанието, кое ме прави истински щастлива. 
Понякога, когато човек напише мислите си и си ги прочете, някак поглежда по отстрани на собствената си ситуация и осъзнава много неща. Затова АлексаЛ, пиши! 

Мда точно той По принцип всяка вечер се събужда да пие вода ,но от 3 дни си иска млякото 
Но той през дена почти не яде и явно огладнява по среднощ Ще го изчакам още ден два и ако му стане навик ще се отучваме Но за сега не смятам да го оставям да реве че е гладен Днес чак в 16.30ч заспа и се събуди с рев в 18ч до 19ч плака безутешно.

Доника Никсъна и тои се буди от бебе по 100 пъти на вечер.Ако не се буди се върти като шило /съответно ме буди пак/

Абе ще мине и този момент ,но тези дни ми пада кръвното и съм като пребита.Лошо ми е и ми се вие свят - от кафето получавам сърцебиене ,а от айряна ми се подува корема.Чакам да се разхлади че да се нормализирам

Ники яде дренки и се мръщи  Ама не се отказва на майка си прилича 

Момичета, благодаря ви за поздравите!

Скромна почерпка, част от вчерашното меню

Весана, и аз си мислих за теб вчера и ти пожелавам, макар и със закъснение, най-вече здраве - за теб и любимите ти хора,  много любов, сбъднати мечти и повече време с Али.

Хей, привет момичета!
Стес, Весана, ЧРД на патерици! Бъдете здрави и неповторими!
ДЗ, Доника, и ние сме в отбора с нощното хранене и буденията по няколко пъти. Яни преди да си счупи ръката почти беше престанал всъщност да се буди, но оттогава насам си възвърна старите навици, апък и му растат 4-те последни зъба, та явно е комплескно. Иначе да ви се похваля, спи в отделна стая, и ме привиква чак на изгрев слънце, което тук е около 4 часа сутринта, и до 7 съм при него и спим с няколко пробуждания.
Алексал, и аз бях в голяма чуденка относно заминаването ни от БГ, респективно напускането на работа и т.н. Но наистина както Ирини казва, вслушай се в себе си и ще намериш верен отговор сред многото колебания, стискам палци! Аз съм адски щастлива, че имам възможността да прекарвам сега цялото си време мечока Ян, а пък после и с беборана няма втори такъв шанс, времето лети.
Меги, ти си цар на телепортацията, то море, то планина
Марлела, преди няколко дни си закупих едни страхотни американски боровинки
Уикенда ходихме до т. нар. Мазурски езера, местност с над 4000 езера, на 250 км оттук, супер изкарахме, разнообразихме обстановката с гледки, басейни, джакузита, разходки и хапване. Яни се къпа и в езерото, те поляците си ги имат за море, наистина е адски чисто и с пясък и плаж, трябва да кача снимки. Бяхме с едно семейство финландци с 2 момиченца на 3 и 6 години, много си играха тримата, Яни все още пита за тях "де тати" - двете каки. И няма грам страх от разните там водни пързалки и забавления, баща му беше гроги, а то едната си беше доста голяма ролба. Като изключим пътния трафик, всичко беше ок. В Полша междуградксите пътища са много зле, тесни и с много населени места, магистралите са рядкост, а уикендите са километрични задръствания.
Хайде че се събужда, после пак
цунки

Привет, момичета!
Липсвахте ми , отдавна не съм писала Виждам, че уговаряте рождения ден. Там сме, където и да е. Предлагам ви организацията да е подобна на миналия т.е. торта, подаръци, фотограф...

А сега защо липсвах... Бях в командировка в Китай, в град Шенжен (Shenzhen) и Хонконг. Много съм впечатлена от грандиозните сгради, пътища, пристанища, небостъргачи, шопинг центрове... всичко е с огромни размери и по много. И хората са милиони. И ние си мислим, че в БГ се строи. Там как се строи, не е истина. Опитах какви ли не морски деликатеси-омари, раци, скариди, миди, причудливи риби...до ориза никога не се стигна, защото преди това преяждахме с някакви тайнствени блюда, е понякога доста лютички.
Много беше смешно, че дрехи за мен почти нямаше, най-много L което е като нашето М. А обувки- само до 39 номер. Абе чувствах се като Гъливер в страната на лилипутите 
По-нататък ще пусна и снимки.
Вики е при баба си и добре се гледат с нея, но ще я взимаме в сряда и петък заминаваме за Англия ...на море 

Да кажа и аз за работата и стоенето в къщи- еми предпочитам работата. Помня Венуш го беше казала много хубаво-зареждам се за моментите с Вики. Всеки човек обича разнообразието и в един момент и най-хубавото омръзва. А и се чувствам по-пълноценен човек някак си. Така, че Алексал, не захвърляй се лека ръка кариерата, ти си знаеш де  Не че искам да давам съвети.

ДЗ и Доника, и мойто диваче понякога се буди нощем, понякога реве, понякога спи цяла нощ. А някога и яде, но това се случва по-често като е с баба си. Не мога да хвана причината за различното поведение.

Eееех, колко е интересно из полските и китайските земи! Chochy, bazel, да не забравите, че сте обещали снимки!
amaretto, Мишо да не лепнал и той розеола. Ама пък щом и Ванко е болен, той е голям  . Хайде да се оправят, че РД на Мишо наближава.

Привет, привет!

Днес дребните ми изпиха силиците (моята Мими и приятелката й София, която живее в нашия комплекс). Едното ревне - другото след него. Едното хване някаква играчка - другото (Мими разбира се) я дърпа от ръцете. Уморих се, че и забележки спрях да правя, че водеха до рев, пък нашата да я оставя да си поплаче, ма другото дете... някак не върви. Мими заспа следобеден сън в 16.45 за минута и половина, а нали и аз съм хора седнах да видя как сте и как я карате.

bazel, впечатли ме, ама много. Пускай снимки! 

Chochy, разбирам, че се чувствате чудесно.  Колкото се оплаквах преди за изоставената си работа, толкова вече се радвам и мисля като вас с irinii и alexal (и не само като тях, разбира се). И аз се чувствам щастлива да прекарвам повече време с детето си, което всеки ден се превръща все повече в човек.  Затова и вече не скучаем, гледам да си запълвам максимално полезно и приятно времето.

irinii, страхотен подарък, дай Боже и аз някой ден да направя такъв на съпруга си. Засега се задоволявам с неговите искания за утрешния рожден ден - бинокъл. Ми... щом това иска, това да е. На него му дай само подобни джаджи да му подарявам. Инженер, какво да го правя. 

DZ, irinii, Доничка, и аз да изокам - очудващо Мими спи много спокойно нощно време (пу-пу). Не се буди за ядене или вода от много отдавна (3-4 месечна възраст), но имаше периоди, в които спеше много неспокойно. А сега й се радвам и че започна да заспива преди 22.00 ч.

Стели, и аз не съм правила боровинков пай никога, а като гледам няма и шанс да направя - погнахме ги вече яко. И като каза, че Стенли е станал много любвеобвилен, Мими вчера ми каза сама "биби" (префод в ефир - "обичам те"). Разтопи ми се сърцето.

Мари_Анка, продължавам да твърдя, че Мими е едно прекрасно дете. Като гледам и вие хич не скучаете. 

irinii, случка от ежедневието - вчера за първи път пих кафе с познати навън (в кафене) и да споделя, че е истина това, което казват за американското кафе - ако не му сложиш много захар и много мляко, изобщо не е кафе. Имаше един лаф за "негърска пот", ма дори и това не е точно. А сериалът е беден откъм герои. Иначе с удоволствие.

Лека нощ, момичета!