През настъпващите АВГУСТовски дни, мама ще се ощастливи

Ха, и при мен на края на света се намери кой да ми подмята колко било трудно след като се появи бебето ! Излишно е да казвам от къде дойдоха скептичните приказки. Осъзнавам, че отглеждането на дете е отговорно, но аз и преди това си бях отговорен човек   Или пък да не би на всички от вас живота ви до сега да е бил лесен, щото моят не чак толкова. Нито пък бременността ми е позволила безгрижие. Тук майчинството е 2,5 месеца след раждане, но никой не се е уплашил и ги раждат по 3-4, та и повече. Децата си израстват хем обичани, хем самостоятелни, мани ми и доста оправни. Промяна в живота ни със сигурност ще има, но за да бъде по-забавен, по-усмихнат, по-щастлив, по-пълноценен е нужна по-голяма компания  

Shiiila, ще си много полезна ако кажеш какво си би могла да направиш предварително, за да нямаше проблем с кърменето 

Здравейте момичета,вчера исках да пусна и мойто раазказче за невероятното ми раждане,но след като написах повече от половината ме "привикаха" в  детската и чао на разкажчето.

Дано сега да успея.

В деня на раждането /23,07/ не усещах никакви признаци за това,въпреки,че доктора ден преди това ме беше гледал  и установи,че имам 3.5 см разкритие.Аз дори го попитах как така разбира,а то какво било-всеки гинеколог знаел колко см са му пръстите .Та имах уговорка с доки да ме види сутринта на 23 август,защото според него много скоро ще се ражда.Обаче аз си отидох на работа и му звъннах към 10 часа,а той ме пита къде съм и като разбра ми каза че съм луда и веднага да отида да ме види.Отивам аз,а той ми вика влизай бързо да те видя,че ме чака секцио,ааааа викам ще дойда след час,обаче ме натири на магарето и сантиметрите станали 5.Човека вика-оставаш в болницата.Жената в приемната ме пита дали си нося всичко и че никъде не мога да тръгна в това състояние и можело като циганките да родя или в най-добрия случай в таксито.Аз и обесних ,че съм с колата и няма страшно След голям пазърлък ме пуснаха за един час,а аз му казах че след два часа ще се върна.И така...
Разбира се не казах на майка ми,защото предния път не успя да намери пътя за болницата,а ние сме на 10 мин от нея.Сега тя беше при дядо ми на 100 км и си мислех,че ако и кажа,вместо за Варна ще хване пътя за Бургас
Отидох до един бебешки магазин,донакупих каквото нямах,минах през банката,изтеглих парички за да оставя вкъщи,отидох си до нас,взех багажа,изпих едно кафе и най-важното минах през църква и се помолих всичко да мине добре.През цялото време се настройвах,че това ще е най-хубавия ми ден в живота,с най-готиния доктор и най-хубавото раждане.Искам да ви кажа,че положителната настройка е 50% от раждането.Само това си повтарях.Усмихвах се на всичко.Дори като се върнах в болницата доки не можа да повярва,че с такава усмивка отивам.
Приеха ме по стандартната позната процедура,качих се горе и ми пукнаха водите.Малко е неприятно,но нищо толкова непоносимо.Направиха ми клизма,също не беше отвратително и гадно.През цялото време си повтарях,че нищо не ме боли.След около час започнаха леки контракции.Доки прецени,че ако ми включи система,всичко ще свърши за около час.Аз изпитвах панически страх точно от това и не исках.Той ми каза,че няма нищо страшно и да не се притеснявам от нищо и да му имам пълно доверие.След като се съгласих ми включи системата и наистина след около 10-15 мин. започнаха все по силни и чести контракции.Тук вече наистина си имаше болка.Но търпение му е майката.Стисках зъби и само повтарях като развалена плоча,че заради това искам секцио.А доки пък повтаряше след мен,че после ще говорим за секциото.След час вече бях в родилна зала и ми връчиха два каиша да ги дърпам тях като ми дойде контракция,а аз имах чувство че не спирам да съм в контракция голям зор трябва,но след няколко минути видях главичката на Никола и само чух акушерката да казва "хайде сега и раменцето" тук вече имах цялата сила на света.Ники излезе и аз се почувствах прекрасно,невероятно  и се наслаждавах на усещането.Не отделях очи от бебчо.Стояхме около час и нещо с него в родилна зала,а аз бях най-щастливата жена.Междувременно имаше два три бода шев и кройка,поовиках доктора,но пък между шиенето и раждането се обадих на таткото и баткото да им съобщя щастливата новина.
След това ни качиха в една стая,оказа се че тези дни били пикови за Родилните отделения и почти нямаха свободни легла,да не говорим за Вип етажа без уговорка.Но пък какво толкова си казах,това са само няколко дни....
Момичета,не се страхувайте от раждането.Имайте доверие първо в себе си,че ще се справите.Огледайте се и ще видите колко много хора са се родили по един и същи начин.Болките отминават,особено ако се мобилизирате.Ако моето първо раждане беше като това,нямаше да чакам 8 години за да се реша на още едно буболече.
Май станах доста разводнена.....дано да имате търпение да го прочетете.
Целувки и кураж!

то няма начин да не те боли поне 2, 3 дни но предварително си подготви зьрната с някакво кремче, аз ползвам на авент и засега сьм доволна, и винаги след кьрмене се мажи с него , но преди това, ако го кьрмиш рабира се , бебето като се нахрани задьлжително се изцеждай след това докато ти умекнат гьрдите и не са ти напрегнати, а ако много те боли му даваи временно само от шишенце Кьрма, но това да не е повече от 2,3 дни че, ще го отбиеш, и не цеди много ти сама ще усетиш като ти облекчи защото ще стане едно велико цеденеееееееееее то кьрмата идва кам 4, 5 ден както трябва но трябва да си по- упорита ако наистина искаш да го кьрмиш. аз така направих. но се мажи много интензивно и винаги преди хранене го отмиваи нищо че пише че е без отмиване . аз напримерно бях на рьба да се откажа, защото вдигнах температура и никои нищо не ми казваше само ме питаха имаш ли? добре че си взех помпата в болницата, тя много ми помогна. бяхме два дни на дохранване, защото бебето явно усещаше че ме боли и неискаше да суче, а сестрите ги мьрзеше да ми правят храна, но аз с много упорство всеки пьт ходих и ги издирвах докато не ми направят, викаха ми е то ше засуче не се притеснявай. а през деня педиатьра ми е исписал да се дохранва защото беше свали 300 грама за два дни а пьк тя и без това е много малка, но засега всичко е наред и се храним добре

  Верче,много си позитивна мила ,като те чете човек няма как да не реши да ражда нормално! Дано и
 в отглеждането на малкия Ники присъстват все такива позитивни настроения!

  Шийла,тежки моменти си преживяля с в началото.дано вече всичко да е само положително като емоция!

Ех , че хубави приказчици и историйки.... искам вече и аз да се включвам на тази вълна, ама нейсе!
Верче, браво на теб! Дано всички ние имаме като теб леко раждане! Обаче , знаеш ли как успокоява един такъв положителен разказ? 
Днес мисля да ходя на консултация, ама да се позахлади малко. че навън е адска жега! После ако има нещо по интересно за разправяне , ще разправям!

Здравейте и от мен 

Чета си какво сте писали, гледам си снимки, нови бебчета няма ...   
Днес съм на доктор  Не съм ходила от 3 седмици и си ми беше добре. Само тонове. Не знаех какво става и бях спокойна що годе  Но днескааааааааааа  Кой знае какво ще ми каже  Не искам да чувам за разкритие, не искам даже да ме преглежда    Добре си ми е така. Вече изобщо не искам да раждам  Депресирана съм, шубе ме е. Ужас!     
Браво на Верчето, ама това ако е лесно раждане, какво ли е трудното   
Днес ще съсипя доки от въпроси, пък ако ще да ме изгони.  Ей сега почвам списъка, за да не пропусна нещо. И ясно ще му заявя - НЕ искам епизотомия, НЕ искам шевове, НЕ искам форцепс,. НЕ искам вакуум, НЕ искам разкъсвания и секцио НЕ искам.  Да се оправя както може, нали за това е доктор. Бабите ни как по къщите и нивите са раждали 

Леле какъв негативизъм, каква злоба лъхат от мен, но си мисля, че това ще да е защитна реакция. То шубето си е голям страх      Ох, няма повече да се оплаквам, в 17ч съм на доктор и после ще пиша какво е казал. А не пиша ли до довечера ................     

забарвих да кажа че снимките са в албум валентина на мама шиила

kseniq   в Вис Виталис има всичко  за бебето
Ако искаш само за началото покупки ,ще ти помогнат  продавачките като им кажеш че  само за родилното искаш

melfin с страха ще си направиш болката двойна.Знай че ще мине и това е,няколко часа са.Няма да умираме я
С смях ще посрещаш всяка нова контракция и без никакъв негативизъм,МОЛЯ

Благодаря ти миличка Цветелинка  Дано наистина да е така  , Защото майка ми 48 часа ме е раждала и накрая с форцепс са ме вадили  А за болката съм спазарила епидурална, ама дали ще помогне  Моля, нека някоя от раждалите мами да каже 

shiiila, защо не пробваш със силиконови зърна?

Вижте Бу и Хедра какъв страхотен сайт са направили:  МАМА ЗНАЕ

И моята майка ме е раждала  2 дни и с форцепс най накрая,и се бях сресирала от нейното раждане и 9 месеца изкарах с мисълта "Как ще родя"дали ще е като нея,или ще мина по леко .Когато дойде момента ,треперих и си казвах "Ох ще се мъча като нея ".Е ,да но мина всичко за 3-4 часа и после забравих

За упойката като дойде време ,приценяват лекарите.Може и да стигнеш много бързо до разкритие и да няма време за нея.Желая ти го
Нека да започне (зависи и как ще започне)и ще се реши всичко лека по лека. Не ги мисли  от сега тези неща.И както се казва -Не бутай реката ,тя си тече сама!!

И моята майка е изкарала тежки бременностти (ама щом се е навила на 3, значи си е заслужавало) и в първите месеци ме подпитваше по 50 пъти на ден как съм, ама да се пазя, ама да не нося, ама да не излизам, ама да не ходя, пък аз си бях все свежарка и тя явно в един момент се успокои, че може и иначе.
Хаха, срещам днес една стара позната с нейното детенце и тя: "Кога ти е терминът?" и аз обяснявам, че след една седмица ще раждам, а тя  "Ама къде ти е коремът?"
Обаче продължавам да твърдя, че това е оптическа измама (от циците), че нямам корем, защото П. вчера ме снима и изглежда бая огромен на картинка, поне. Ще кача в албумчето

Благодаря на Верчето от името на всички, на които им предстои среща с Новия човек. Напълно споделям мнението и, защото преди 14 г. родих също толкова лесно. Пожелавам на всички бъдещи мами и на тези, които ще повторим, потретят и т.н., само позитивно настроение!
Единствено се бях ядосала, че ме оставиха със системата сама в предродилна и се втурна персонала да гледа сериал. По едно време някаква лелка мина да ме навести и ги свика незабавно, та така и не си догледаха филма. Та от такива безотговорности ме е страх. Също и от това дали ще има бебо какво да манджи /както казва Shiiila/. Изобщо как ще разбера яде ли или не, достатъчно ли е количеството и т.н. Щото на изкуствената храна се вижка колко се изяжда, а на кърмата как се разбира? Те така сладко си заспиват докато манджат на гърдата! От щипане по рамото да я събудя имах чувството, че съм насенила детето.

Аз в сряда сутрин заминавам, щото тогава ми е термина-така каза доки. Какво ще ме правят - не зная. Досега не съм проверявана за разкритие. Може само за него да ме прегледат, а може и да решат да ме оставят. Омръзна ми да се бръсна всяка вечер, че да бъда в готовност. Той мъж ми толкова често не ползва съмобръсначката. Поръчала съм му сутришен секс. Нали все за такъв ме врънка, пък аз искам на лунна светлина. Хич да не ми се офлянква. Притеснявал се да не направи нещо на бебо. Не му вярвам. А като ми дими в лицето не се притеснява. Не на мен тия. По-скоро му изглеждам свръх неподходяща за процедурата в този си вид. Ми да ме покрие и да не гледа. Чаршафи и възглавници - бол.  За целта ще "изгоня" щерката при бабет.

С тоя босилек и аз се подлудих, ама една приятелка, която мин. г. роди, днес ми каза, че и тя била чувала за ефекта от него. Утре вечер го сварявам, но кога ще го започвам - не зная. Иначе той си има окраса-омотан е в паяжина, изградена от бебе-паяк. Бележка съм си написала да не забравя да увия един сапун в кърпа и да го пусна през пазвата, като си пожелая леко раждане. Имаше някакви думи, които се изричаха, ама всеки различно ми казва и ще импровизирам. При първа възможност мъж ми да го занесе в църквата на Богородица /дано да познае иконата, че той е неверник и в църкви влиза да разглежда само архитектурата им/. Абе на някоя баба да ги дава, да обяснява защо и това е. Ужасен човек! Ако се осмели да вземе бабина вода, ще е чудо.

Друго не се сещам.