В услуга на Милото

Аз съм.
Нямам нужда, това е патина!
Не се заричам. Просто, когато е трябвало съм фокусирал правилно и сега възпроизвеждам и възприемам светлинни ефекти както подобава, без да залитам.

ПС

И моето Мило понася само и единствено ръчно тъкани копринени ризи, но аз внасям коприната от Китай, от най-добрата ферма за копринени буби, където пеперудите живеят в прасковена градина и бубите ухаят на прасковен цвят, а нишките са най-тънки и фини, и коприната се тъче от девствени китайки хранени само с прасковен цвят, ухаещи на прасковки и жасмин. Коприната  се носи от една от девствените, прасковени китайки с божествена фигура веднъж седмично вкъщи, където бива изрисувана от момичето с голото и тяло с безвредни за нежната кожа на Милото бои. После докато девствената божествена китайка се грижи за комфорта на Милото отдавайки му се за първи път, аз ушивам ризата съобразявайки се с формите на шарките оставени от вече бившата девственица. По този начин моето Мило се разнообразява всяка седмица с нещо ново, чисто и различно, а аз имам малко време да му направя ризата удобна и комфортна защото нищо не е по-важно от удобството на Милото! Дори, ако китайката е особено прасковена и прекрасна (което, разбира се, се случва най-редовно) ми остава време да инкрустирам скъпоценни камъни около илиците и копчетата на скъпоценните ризи на Милото, което ми доставя истинско удоволствие 

Здравейте, приятелки, нали мога да ви наричам така, толкова е радостно, че Грижата за Милото се превръща в цел и ежедневие на все повече сред нас.

АЗ да споделя последната си неудача. Силно съм притеснена, защото Милото реши да става ловец. Всъщност, притеснението ми произтича от това, че ще трябва да ходи сам на лов. Как да говоря с него, за да го убедя да ме взима. Кой ще му носи пушката? Кой ще зарежда, щой ще гони дивеча, кой ще му носи раницата, кой!

Вчера се обадих на Генерал Х., завеждащ Генералния щаб на Българската Армия. Беше много любезен човека, когато го помолих да се заеме лично с обучението на Милото, все пак Милото в казарма не е ходило, Майка Му е успяла с много връзки, две прасета и каса уиски да го отърве, хвала Й.  Та обадих се на Генерала, много любезен човек, връзката беше малко лоша, но все пак чух, че се поинтересува дори и от здравето на майка ми, няколко пъти. И леля ми спомена, какъв мил генерал. Та се разбрахме, че в края на лятото(ужасна връзка, за някакви кукувици през лятото ми говореше, сигурно са тайни генералски кодове, жаргон специализиран) ще стане моята работа. Сега на календара с малки мишенки отбелязвам дните до края на лятото, когато щему се обадя пак и ще заведа Милото на уроци по стрелба и оцеляване в джунглата. Аз, естесвено, ще изкарам курса с него.

Вече си купих и книга с готварски рецепти за дивечово, започвам да я уча наизуст, до края на лятото трябва да съм се научила и да рисувам всяка июстрация.

Стискайте ми палци!

Не знам дали някоя се е сетила да си присади бюст на гърба  Тъй де, Милото да има на какво да се радва, докато сте с лице към печката.

 Мила Елист, напълно си права да се притесняваш! За дължително трябва да го убедиш, но много внимавай да не му създадеш притеснение! Преди да говориш с него направо, пробвай да му говориш докато сладко спи. Тъй или иначе предполагам седиш до леглото му да го съзерцаваш колко е прекрасен и колко е мъжествен докато похърква блажено, просто докато го наблюдаваш (и разбира се забърсваш лигите потекли от благородната му уста) тихичко започваш да му говориш и обясняваш колко е важно, и колко удобно за него ще е да те взима когато ходи на лов. Надявам се да съм ти помогнала поне малко! 

 А сега да споделя и един свой малък проблем - всяка зима качвам по около 20кг тъй като моето Мило обича зимата да се гушка на мекичко и топличко, а лятото съответно свалям тези 20кг защото тогава Милото обича да му е прохладно и да се разпростира на леглото, та да съм по-малка. Проблема ми е, че милото и зиме, и лете харесва напращели гърди, а моите лятото както се сещате малко се спаружват. Въпросът е дали има някъде временни импланти? А дали някой хирург би се съгласил да ми направи един незабележим, тънък цип под гърдите от където да си слагам и махам имплантите когато е нужно. Моето мило обича разнообразието и понякога когато прекрасната, прасковена китайка не е достатъчно прекрасна ме кара да си дръпна очите с ръце и той да ме люби представяйки си, че съм китайка, та за тези прекрасни моменти на взаимност, за да му е по-лесно на милото да си представя ми е нужно да съм с малки гърди като една истинска китайка. Та, така, бихте ли ме посъветвали и дали имате представа кой хирург и къде би могъл да ми направи такава операция? Все пак за в услуга на Милото става въпрос, много е важно!

Това също е добра идея, ако има лекар кйто може да направи един цип от където да се слага и маха импланта ще си сложа и на гърба, та когато на Милото му се прище докато съм около печката удоволствието му да е пълно! Браво Анда, чудесна идея!

За милото скачам от килима .Майтап....Почти на всичко съм готова за МИЛОТО....

Да не измряхте от услугване на Милото?... 

А, тия с големия стаж сме си свикнали, а новите в бранша се упражняват усърдно

Здравейте отново, виждам, че от грижи по Милите ви нямате време да споделяте. Което е чудесно, но все пак начинаещите имат нужда от крепка ръка, която да ги напътства в изкуството, наречено "В услуга на Милото". Макар и скромен, ще дам своя принос в благородната просветителска мисия.

Няма никакво съмнение, че Милото е най-прелестния мъж на света. Наслада за окото е той, в неделя сутрин - с набола брада, по потник (Брус Уилис се опитва немощно да му подражава), все още неразсънил се как се драпа по макарите, отивайки към банята. Естествено, аз съм станала преди него и съм вдигнала капака на тоалетната чиния, за да му е лесно, нарисувала съм в нея с молив за очи една муха, за да му е интересно, и стоя с молива до тоалетната, за да съм готова ако не може да уцели мухата, да нарисувам нова там, където успява да насочи божествената струя. 

Последната неделя пробвах нещо новаторско и творческо, хем в унисон с новата му ловджийска страст. Тъй като ще се записва на курс по стрелба, вместо мухи рисувам малки мишенки. И докато Милото ги цели, аз имитирам картечен откос- Па-па-па-па-па, като внимавам да не объркам бройката, защото в една книга прочетох, че една картечна лента изстрелва 30 патрона. Та затова - па-па-па-па-па точно 30 пъти.

Моля ви, момичета, помогнете с идеи!

Предстои ни годишнина с Милото. Толкова съм развълнувана, всички тези прекрасни години, които Той благоволи да сподели с мен!
Аз, естествено, не очаквам нищо от него (това би било нагло), но ми се иска да му поднеса някоя приятна изненада. Мислех си за собственото си сърце, гарнирано с пъдпъдъчи езичета и трюфели, но за съжаление ми убягва развитието на вечерта - няма да успея да се грижа добре за Милото, ако не съм съвсем жива. Предложете варианти?

О, Бу, в никакъв случай, та ти си посветила живота си, не смърта, в служба на Милото. Сигурна съм, че повече ще се зарадва на Мис Скандинавия, украсена като торта. нали знаеш- черешки на гърдите, ягодка в пъпчето, банан  в скута и прочие плодови изненади, обилно пояти със сметана. След което дискретно се оттегляш, за да може милото да се наслади на тоз кулинарен шедьовър и да му духнат свещичката.

Бу, рога не биха ли били подходящи за годишнина от сватбата? Този уикенд се открива ловния сезон, все пак...

Диксън, благодаря. И милото така ми казва, макар и не много често, но аз го разбирам, не иска да се демобилизирам и да легна на стари лаври.

Ивонска, рога са много подходащи, особено с оглед предстоящия ловен сезон, както съобразително отбелязваш. Но на мен са ми ужасно неудобни, защото ми пречат да минавам спокойно през вратата. А така удоволствието от една здравословна, освежаваща гонка се разваля и милото не е удовлетворено. Аз иначе бягам бързо, но в крайна сметка, решихме рогата, които са част от костюма ми на елен, да стоят закачени на стената, за сметка на развиването на висока скорост. Няма пълно щастие, както обича да казва Милото, той е много интелектуален тип и такива философски реплики му идват отвътре.