АВГУСТ месец щом настане, всяка от нас мама ще стане

Шийла детето щом не е на режим на хранене,давай му колкото иска  да суче.Но така май както ги пишеш нещата ,се цедиш ти и му даваш от шише ли

Колкото е гладно ,ще поеме.Ще спре  когато е нахранено.Ако не е папкало добре ,пак ще си поиска

Колко изяжда едно новородено точно не знам,има информация в кърмаческия 

Ми да даваи му да си цока то като се нахрани ще спре.Но все пак прочети в кърмаческия ориентировъчно горе долу да си знаеш.Все едно шишето ти е гърдата то си суче докато се нахрани не е ли така....Не че разбирам но така си мисля не се затормозяваи толкова с тия милилитри.

Бобито аз съм така от 5тия месец При мен помага консумацията на диетична сол само, Неоренала и краката вдигнати ама не на високо, а просто опънати на табуретката.

Момичета, получих следния смс от gitsa:

"Още нямам признаци за раждане. Тук предизвикват такова след 6 ден след термин. Нарочно ме приеха, щото им плаща касата. Не ходете по-рано. Gitsa"

P.S. Сега си варя босилек и то не 200, а 400мл. така, че ако ме няма утре да знаете, че раждам

Коте, според теб конизацията не е ли индикация за секцио. Аз също страшно много исках да родя нормално (а сега като чета разказите на другите майчета още-повече) и се консултирах с няколко доктори и акушерки, като търсех такива, които са твърдо ЗА нормалното раждане, но съвета на всички беше - операция.


Бобито, мила, от около месец са ми така краката. И ако някой ми беше казал, че могат да се получат стрии на глезените - нямаше да му повярвам....но уви точно това ми се случи на мен. И при мен нищо не помага - нито хладка вода, нито вдигнати крака, нито ядене на безсолно и НЕпиене на газирано.... , дори и на прасците имам отоци. Май остава само да се надяваме като родим по-бързо да спаднат  .

Асе, аз съм абсолютно начинаещ педиатър - тоест специализант по педиатрия. 200 раждания не са много, но за човек, който досега основно е учил, са доста. Просто извадих късмета да стажувам по много и каквото искам. Хубавото е, че тези 200 раждания са разпределени г/д поравно между Германия и България - тоест, имам впечатления и от двете сиситеми. 200 раждания не са и малко. Сред тях е имало и секции, и нормални, и индукции, и квот' се сетиш...
Освен това, колкото и да е малко, работила съм в системата на бг здравеопазването и имам най-различни съприкосновения с най-различни лекари. Не си спомням някъде да съм агитирала някого за нещо - с Брит просто обсъждахме как се подхожда по света и у нас - нейният мъж е чужденец и когато му е казала, че ще ражда в болница, удивено я е попитал да не е болна нещо случайно. Ама нека тя да си каже за това, ако иска. Не знам къде видя крайно изказване. Факт е, че много лекари предпочитат да си спестят работа с едно планово секцио, отколкото да те чакат да раждаш нормално. Факт е също така, че акушерките в БГ отдавна са изгубили позициите си, ако изобщо някога са имали такива. В рамките на Кампанията за активно раждане на "Естествено" си общуваме и с акушерки и тяхното мнение е, че правата им са крайно ограничени и иззети от "висшия" медицински персонал.

Аз също съм учила години наред, нали не подозираш, че някой ми е подарил диплома от един от по-престижните медицински университети в Германия?  И имам право на мнение, имам и право не само на професионална, но и на гражданска позиция. Особено когато имам база за сравнение.

Проблемът е точно там, че никой нищо не обяснява на жените (и изобщо пациентите) в България. Това е един от големите пропуски на системата ни - че лекарите смятат, че пациентите не заслужават да им се обяснява (или нямат капацитета да асимилират обясненията). Именно лекарите и акушерките, които водят ЖК трябва да отделят време да обяснят на жените какви са предимствата и евентуално недостатъците на избрания от тях метод за раждане, а това се случва твърде рядко, ако изобщо. На мен и през ум не би ми хрумнало да обяснявам някому колко гадно и отвратително е раждането - ако не си забелязала, точно обратното се опитвам да обяснявам непрекъснато. Не знам защо така смесваш нещата?

Форумната статистика не е замислена като и изобщо не може да бъде представителна извадка. Първо, въпросните 62000 регистрирани потребителки са такива с достъп до интернет, т.е. боравят с компютър и интернет поне на елементарно ниво и имат достъп до съответните технологии, което изобщо не може да се каже за всички жени в България. Второ, ясно е, че която и да е анкета не може да обхване всички потребители на сайта. Тя си е за мене (и още няколко заинтересовани) и е ориентировъчна. Никой няма да пише нАучен труд въз основа на тая анкета

При 58% нормално родили остават 42% родили със секцио по една или друга причина - което не само е в пъти повече от официалната българска статистика, публикувана на сайта на СЗО (около 15% секции), но и само по себе си доста фрапантен резултат в сравнение с 5-10% секции в държавите от Централна Европа.

Всъщност не разбирам с какво те дразня, но не сте ми чак толкова ценен и незаменим контакт, че да трябва на всяка цена да си общуваме. Предполагам - и аз на вас.

sunflower79, конизацията е спорна индикация. Като моя очен проблем - в БГ е абсолютна индикация, на други места е относителна индикация - тоест, остава в преценката на наблюдаващия те лекар. Хубавото "на Запад" е, че повечето решения за всякакви медицински интервенции се вземат от лекат и пациент като екип, докато в БГ с подписването на информирано съгласие оставяш повечето въпроси в ръцете на лекаря и се отказваш от правото си да участваш във вземането на решения за теб и/или детето ти.

сладки мои виртуални(и не само ) приятелки,не съм имала време да прочета и ред от написаното,дори не знам колко теми съм изпуснала,включвам се само да ви разкажа за най-щастливия ден в живота ми и при първа възможност ще се включа отново
Знам от моята приятелка(септемврийка),че сте писали страхотни пожелания за мен и Дара и съм ви безкрайно благодарна,обичам ви  

Операцията мина много добре,бях със спинална упойка и чувах всичко,но най-важното е ,че чух първото изплакване на Дара,при което сълзите рукнаха от очите ми   бях безкрайно щастлива(родилите мами знаят какво е    ).Чувах как коментират,че е едро бебче,но не ми я показаха веднага,а казаха,че първо ще я измият,а аз нямах търпение и многокртано карах анастезиоложката,кято седеше до главата ми да накара някой да я донесе и да пратят някого при таткото(който в крайна сметка успя да я види преди мен в стаята до операционната.Все пак преди да приключи операцията я доведоха-бях безкрайно изненадана колко оформена и беличка беше(предтавях си малко червеничко сбръчкано човече   ),за мен това беше най-сладкото същество на Света(като за всяка майка).
Преместиха ме в реанимация,където Олег и роднините ми дойдоха да ме видят.Сложиха ми системи и тежести в/у корема за свиване на матката(не особено приятен момент).Винаги,когато някоя акушерка влезеше в стаята я карах да ми носи бебка и си я гушках и бях най-щастливия човек в цялата Вселена!!!Сестрите ме питаха защо плача,а аз отговорикх кратко-от щастие(дори сега като пиша това очите ми се напълниха със сълзи)
На следващия ден нямах търпение да ме преместят в моята стая,за да може Дара да си бъде при мен постоянно,дори станах сама от леглото да се раздвижа,въпреки че ми бяха казали да не го правя-болеше си ме,но търпях.След преместването започнах да се грижа за моята малка голяма любов,като се опитвах да я слагам на гърда,въпреки че нямах и капка коластра.На 3 часа ми носеха адптирано мляко като само през нощта се правеше почивка от 6 часа
на третия ден ми дойде кърмата и бях безкрайно щастлива,слагах Дара на гърда и тя засмукваше малко,затова цедях и я дохранвах.Кошмарът започна вечерта,когато ми се втвърдиха зверски гърдите и дори помпата не помогна да изкарам нещо от тях.След многократни опити и сълзи ,неспиращи да се леят от очите ми,ми биха мускулно окситоцин,правих топли компреси,не спирах да помпам цяла нощ и когато през главата ми мина дори мисълта да се откажа ,усилията ми бяха възнаградени и от следващия ден кърмата тръгна нормално.Тук искам да благодаря на моята любима Дидка(от септемврийките) ,която ми беше подкрепа през цялото време,дори беше при мен в болницата посред нощ     !!!За мое нещастие обаче тогава започна безумно силно главоболие,следствие от упойката,което беше поносимо само в напълно легнало положение,отново бях на системи,но на следващия ден то продължи и така 5 дни!!!(до вчера включително).Най-лошото е ,че се чувствах непълноценна като майка,едва се изправях от леглото да кърмя.Добре,че майка ми е в нас и ми помага изключително много с всичко.Олег също се опитва да помага,но май го държи следродилен стрес   ,още не може да се осъзнае ,Казва,че много го е страх от пъпчето и още само гледа като сменяме памперса и като я мием.
Днес ми свалиха конците,спря ми главоболието и вече се чувствам много по-добре  
Иначе Дара много ни разиграва нощем(и не само),огладнее ли нищо не помага освен цица  
но пък е толова сладка,че сме готови да изтърпим всичко и въобще не се чувствам в следродилна депресия,въпреки че почти не спя-в крайна сметка ,който го е страх от мечки не ходи в гората  
прегръщам ви силно и скоро пак ще се включа    

Коте далеч съм от мисълта, че някой ти е подарил дипломата, дори през ум не ми е минавало. Попитах точно защото наистина не бях разбрала, което си е чисто мой пропуск.

Това, което мен лично ме подразни е ето това отхвърляне на всичко българско и родно и амнезията ни:


Е аз съм българка и да има доста неща, които могат да се променят, но и това ще стане постепенно. Ама на запад било еди как си и еди какво си и видиш ли там благата валят и техните системи са най-правилните. Еми да ама доколкото чета от наши съфорумки и там си има доста кусури. Ако не бъркам Ея беше казала: "дано оцелеем на тоя остров" (цитирам по памет) И да аз изпаднах в тотална амнезия като видях беба, а и до ден днешен рева от умиление като видя бебче. Това, което аз бих променила в болничната ни АГ практика първо е условията, свижданията ( не е логично да не допускат таткото да си види детето, нещо което ме е шокирало винаги), бих организирала курсове по етика и поведение на персонала, защото са непоносими наистина понякога, бих намалила бюрокрацията, защото са прекалено бавни и мудни, бих назначила психолози както за пациентите, така и за персонала и т.н.  и не на последно място бих променила законодателството ни, за да дам възможност на всеки да избира как и къде да роди ( в болница, вкъщи и т.н.)

А колкото до общуването, ами в спора се ражда истината. Аз не се сърдя когато има несъгласни с мен, вярвам и ти. Все пак сме зрели хора, не деца. И извинявай ако съм те обидила по някакъв начин, не това ми е била целта

А колкото до банките, ЧЕЗ и МТел съм абсолютно съгласна с теб и Ея 

Честито на обебилите се 
ММоят беб още се държи в мен и това ни харесва но към средата на месеца вероятно тоа ще се промени. Страха ми се поуталожи слава богу и почти съм готова
Успех мамчета и късмет, мляко и здрави бебборанчета

Просто исках да кажа, че познавам много (ама наистина много) майки, които имат ужасно травмиращи спомени от ражданията си, чиито желания не са били зачетени  или се е стигнало до развръзки, които не оценявам като медицинска спешност. Тази вечер си говорих с приятелка, която догодина завършва медицина в Швейцария. Тя каза, че при тях когато получиш пълно разкритие, те чакат до 24 часа (минимум 12) да ти започнат напъните, ако тоновете на бебето са ок. В България те чакат 15 минути, след което решават, че нищо няма изгледи да се случи и услужливо те оперират. Дето се вика - наполовина родила. За справка - при юлките има поне една такава мама, която е доста разстроена от начина, по който са се стекли нещата.
И тъй като има толкова много жени, които оценяват действията на медицинските екипи като неадекватни или груби/неуважителни до такава степен, че месеци след раждането са в депресия (дори се сформира група за взаимопомощ) - очаквах съвсем различни резултати от тази анкета.
Но явно такова е търсенето, а предлагането следва конюнктурата.
Аз въпреки това няма да престана да настоявам именно за повечето от промените, които и ти сама си изброила и си отчела като минуси. От бг лекаря се иска много повече уважение спрямо бг пациента и неговото лично пространство - именно от липсата на такова произлизат 90% от проблемите. В Германия следването обхваща освен обучение по психология и психосоматика, и задължителен едногодишен курс по "професионална комуникация", където се тренират именно отношенията лекар-пациент. В България колеги ме критикуват, че съм "прекалено любезна" с пациентите си. 'Щото тука всеки може да е автентичен, неошлайфан, доморасъл ръб 
Еми, съжалявам, ама аз не мога да си изкривя душата. Кофти ми е, че ще раждам секцио, но не виждам да имам избор. Не желая родилен експириънс, при който ме овикват и ми се репчат (защото според тях е безумно да раждаш нормално с моята диагноза), след това малко окситоцинче, малко лежане по гръб и накрая пак в операционната. Включая ехидните коментари от сорта "накарах я да се моли за операция" - както се е случило на моя приятелка.
Мен не ме бива в конфронтациите, клякам и не мога да си отстоявам позицията в стресова ситуация. А и познавам малко жени, които могат. Те наистина са много хард и страшно решени да получат, каквото искат. Аз много искам да получа неща, които смятам, че са мое право и не смятам, че е редно да се боря за тях именно в най-сюблимните моменти от живота си. Затова избирам да мина по линията на по-малкото съпротивление, но си плащам с огорчение и тъга.
Може би някой ден, за второто, нещата ще са различни. А може и да не са. Но тогава се надявам да имам възможност да ида да родя другаде.

Mомичета, изпих 350мл. босилек /той е като чай, мислех, че ще е ужасен, но не беше.. даже и захар си сложих/, но нещо никакви болки или контракции няма.. вече незнам какво да опитвам май ще си чакам да ми почне раждането и ми остава да се моля да не се налага предизвикаване, а да си родя по възможно най-нормалния начин

Колкото до постовете на онзи индивид.. изобщо не обръщайте внимание и не се впечетлявайте от подобни комплексарски изказвания

Стели, мила добре завърнала се радвам се, че си доволна от раждането и двете с малката кукла Дара сте добре

P.S. Сложих парола на личните ни данни за това, които я иска да ми пише на лични

    Ето че в спора се роди истината или поне част от нея   И двете сме съгласни, че има огромна нужда от промяна и то най-вече в чисто човешките отношения лекар-пациент. Е тук наистина българите сме големи ръбове и ни куца възпитанието Но това е валидно не само в областта на медицината, а дори в елементарното ни ежедневно общуване (доказа го и г-жа Розов_вибратор   )
   И да, вярно е има много майки с ужасни, травмиращи спомени от раждането. Има обаче и такива ( те също са много), за които това е най-великото преживяване в живота им. Искрено желая и на Вас и на себе си да сме от втората категория  
  Тоест проблема се корени не в начина на раждане, а в степента на информираност и правото на избор на всяка една от нас. Ако е така съм напълно съгласна. Аз също подкрепям естественото раждане, най-малкото защото възстановяването е доста по-бързо. Но пък има жени с по-нисък праг на болка, еми нека си искат епидурална няма лошо. Мен ужасно ме е страх от игли, имам фобия направо и ако мога да се размина без да ме бодат ще е супер.   Докато секциото си е операция и колкото и да е малък разреза си остава такава, но има доста случаи в които  тази операция е неизбежна и животоспасяваща.
  Аз пък искрено се надявам да избереш да родиш и второто и следващите си деца пак тук, но в една доста по-добра система на здравеопазване, взела най-доброто и от чуждия и наш опит.; )



 Интрига аз доколкото разбрах, тоя босилек се пиел като ти започнат контракциите или бъркам ?  

  

Здравейте, ние сме си 2в1 с бебчето.Два дни не съм писала,но май нямаме нови бебета .
Добре, че още сме 2в1, защото не знам какъв вирус е пипнала моята, но след като ни се провали РД-то заради повръщаници, вчера пак беше с повръщане и коремни болки, две седмици след първия път и странното е,че от първото, до второто повръщане е със запек и светли бежови аки, е такоооооооооова чудооооооооооо.Та добре,че бебето още не е излязло, че как ще го опазвам и с кого ще се занимавам по-напред не знам.Мъжото казва, че деца на негови колеги са също така.Марта, аз напоследък много взех да ти досаждам с личните ми терзания, но моля те ако включваш за какво става въпрос, кажи какво да я правя Руми, защото съм притеснена хем за нея, хем за бебето,абе гадна работа.
Иначе течението,за което ви говорех изчезна още с първия полижинакс.Док предполага,че от АБ-то съм получила гъбички, но не било проблем,та сега отивам да си слагам хаповете.
Валени, хайде бе човек, утре си на ход

Асе, и аз доколкото разбрах се пие като ти почнат контракции, но реших, че ако не помогне в моя случей няма и да навреди бих опитала всичко само, за да родя по-скоро, че вече съм станала една мрънкаща /повече от преди /, изнервена и прочие