Оставяте ли си децата да плачат?

какво значение кога е издадена...авторката и съветите й  не струват....

Алегра, схващам че общото време е 3 часа. Но за да се съберат 3 часа все пак бебето поревава нежеднъж "повече от минутка". )

знам ли може да е издание в периода между двете световни войни, за подготовка на бъдещи есесовци може би

ха-ха-ха. свеж хумор!

ами то моето бебе и като го гушках от колики е ревал, ама да го оставя сам да се дере....не мерси, предпочитам до колкото мога да му дам подкрепа и топлина и сигурността, че мама е до него, вместо да го затворя да си ревесам,  в съседната стая, чакайки да му мине каприза....

то не пречи тогава жената да е учила и да си е останала с онези си разбирания......

Наистина имаше едно време, когато педиатрите масово препоръчваха да се оставя бебето да плаче с вазпитателна цел.....но това е било преди десетилетия.....та жената явно е от онова време....

не говорим за случите на колики, глад, студ, подмокряне и т.н. тогава се действа!

ами дали са колики или просто детето ми се е почувствало несигурно и самотно - все ми е тая, щом едно  бебенце плаче, то не е просто ей така....дори да е просто от нужда  да усети топлината на мама , от къде на къде ще му отказвам, защо да си изтезавам детето не мога да разбера????
За да свикне от новородено, че света е гадно място, в което то е последна дупка на кавала и никой не му пука за него ли....защото ако оставиш едно бебе да се дере 3 часа сигурно това ще е трайното му впечатление за мястото на което е попаднало......

Ти когато си разтроена не търсиш ли подкрепа и топлина в близките си....само, че ти може да им обясниш какво ти е , а бебето ти не може.
Теб никой не ти казва - я се стегни и стига си мрънкала.....нали?


Не знам всеки си усеща детето.Моето и до сега си е гальовно и гушливо....аз също съм такава. И предпочитам да уча моето детенце, че е обичано и  има на кой да разчита в този свят...пък , който иска да възпитава едномесечното си бебе на самостоятелност - негова си работа ....

Не оставяйте бебето си да плаче
Това изглежда очевидно, но ще се изненадате, ако ви кажа колко майки не обръщат внимание на плача на детето си. Моя бивша студентка написа веднъж в една от курсовите си работи:
Съседите ни имаха бебе, ненавършило три месеца, чиято стая беше точно срещу кухнята ни. Всяка ве¬чер между шести седем часа, когато вечеряхме, чу¬вахме бебето да плаче почти непрекъснато. Това продължи месеци. Колкото по-голямо ставаше де¬тето, толкова по-силно плачеше. Родителите раз¬решаваха проблема, като се затваряха в достатъчно отдалечена стая, за да не го чуват. Обясняваха ни, че бебето било напълно задоволено и че ако му обърнат внимание, рискуват да го разглезят. Според представите за детето, които добих от лек¬циите по психология, ми се струва, че това бебе бе очевидно незадоволено и имаше нужда да се занима¬ват него. Мисля, че беше твърде малко, за да се разглези, както те се страхуваха. Струва ми се, че тези изживявания вече са породили у него ужасно чув¬ство за несигурност и дълбоко недоверие в света.
Учудващо е, че родители могат да бъдат дотолкова сле¬пи за нуждите на детето си, че да не обръщат внимание на плача му. Какъв език искате да използва бебето, когато желае да сподели желанията и потребностите си! Единст¬веният му начин на изразяване е плачът. Чуете ли го да плаче, значи се опитва да ви каже нещо.
Да видим какво става у него, когато светът продължава да не обръща внимание на онова, което се опитва да му съобщи. То се чувства напълно и абсолютно изоставено. Изпитва ярост и отчаяние. Ето това става у него, когато пренебрегват усилията му да общува с другите.
Да си представим, че пералнята ви се развали няколко минути след като съпругът ви се е върнал от работа. Поме¬щението бързо се наводнява и вие го молите спешно да ви помогне. И какъв отговор дава той на отчаяния ви зов? Никакъв, абсолютно никакъв. Продължава да се шегува и да говори за работата си. Вие сте поразена и повтаряте мол¬бата си по-настойчиво, като повишавате тон. Отново ни¬какъв отговор. Сега вече побеснявате. Не само че сте при¬теснена заради пералнята и наводнената къща, но се появя¬ва и друга, още по-сериозна грижа: защо вече не можете да общувате със съпруга си? Защо не обръща внимание на онова, което му казвате? Може би нещо между вас не е на¬ред и сигурно затова пренебрегва опитите ви да споделите проблема си. Чувствате са напълно загубена и безпомощ¬на; сякаш участвате във филм или в странен телевизионен спектакъл, в който героинята полудява, защото никой не се вслушва в думите й.
Тази аналогия може да ви даде представа за онова, което изпитва бебето, когато го оставят да плаче. То сякаш кре¬щи на света: „Заемете се с мен! Имам нещо много важно да ви кажа. Обърнете ми внимание!" Но никой не го е грижа. Смятате ли, че след като премине през известен брой по¬добни изживявания, такова бебе може наистина да се изпълни с чувство на доверие към добрата страна на живо¬та? Едва ли. По-скоро ще си изгради песимистична пред¬става за съществуването, ще изпитва фрустрация и горчи¬вина. А би могло и да се предаде и да възприеме спрямо живота позицията на „има ли смисъл". Усещайки дълбоко в себе си, че потребностите му никога няма да бъдат задо¬волени, би могло да реши, че е излишно да опитва и да се превърне в типа дете (а по-късно и възрастен индивид), лишен от агресивност и неспособен да управлява живота си.
Ако ли пък принадлежи на един друг тип - дете, което никога не се предава, въпреки всичко, то може да откаже пасивно да приеме положението и да се опита (изпълнено с горчивина) да принуди света да му обърне внимание. Кол¬ко пъти съм чувал възрастни да казват за някое по-голямо дете, което се прави на интересно: „О, то просто иска да го забележат..." Естествено, след като не са го забелязвали, когато е било малко!                                               
Понякога, когато бебето плаче, майката казва: „Току-що е яло, преобуто е, значи не е мокро. Нищо не го боде, не му е студено, следователно няма причина да плаче." Пренеб¬регва плача му и отива да си гледа работата. В такива слу¬чаи майката не вижда основното: бебето винаги плаче с причина. То винаги се опитва да ни каже нещо. Така че трябва да отгатнем какво е то.
Бебето би могло да плаче, защото се чувства самотно. Бебетета изпитват чувство на самота също като възраст¬ните. Когато ние се усещаме самотни, нищо не ни пречи да поканим някой да изпие едно кафе с нас или поне да вдиг¬нем телефона и да поговорим с някого. А бебето разполага само с плача си. Когато плаче, то би могло да ни казва: „Чувствам се самотно и искам да се притисна до меко и топло тяло. Имам нужда да ме успокоят и да ми попеят. Тогава ще ми е по-добре."
Но чувството за самота е само една от причините за бе¬бешкия плач. Случва се и изобщо да не разберем защо де¬тето ни плаче. Или да.сме неспособни да го утешим. Дава¬ме му да яде, галим го, пеем му. Нищо не помага. Тогава най-вероятно става дума за болки в стомахчето или чревни колики, тъй като храносмилателната система на бебето още не е урегулирана. Понякога болката стихва, ако леко маса¬жираме коремчето му или му дадем да пие хладка вода. Друг път и това не върши работа. И все пак прегърнете бебето, ще се поуспокои, дори да има колики.
Съществува и още един вид плач. Това са воплите, които надава бебето, за да сигнализира, че е уморено и скоро ще заспи. Майката бързо се научава да ги разпознава и знае, че няма защо да се тревожи - след няколко минути бебето иде е потънало в сън. Но и в този случай става дума за адреси¬рано до нас послание. Психологическото състояние на бе¬бето ще е едно, ако пренебрегнете плача му, и съвсем дру¬го, ако му обърнете внимание и се опитате да отгатнете кое го прави толкова нещастно.



Ето ти един цитат от една друга книга...за мен много добра - Изкуството да бъдеш родител....

Paton, много мелодраматично подходи към темата, ама хайде. Няма да се обясняваме сега за плача на бебетата като начин на общуване и плачът на възрастен човек от мъка. Исках да отсея мнения на други майки как постъпват в случая, а не да ми се мята кал отгоре как си гледам детето.

хубаво е да откликваш на плача на детето , но аз не вингаи го правя и то умишлено с цел да се научи само да се успокоява - ако имам нещо да довърша го свършвам , а и не считам че бебецентризма оказва положително влияние дори и при 3 месечно - е мсе пак в тази възраст трябва да си повече край него.

Чак пък кал...що си толкова докачлива....просто ти давам друга гледна точка. и също като теб цитирам книга..... нищо мелодраматично няма в това....не мога да разбера защо толкова голяма част от хората приемат противоположното мнение за заяждане или мятане на кал.....всеки си има право на мнение и виждане за нещата.....нали не очакваш 62000 потребителя да са на твоето мнение....

давай го по-спокойно, а?

Не говоря за крайна жестокост да зарязваш детето в другата стая и да се правиш че не го чуваш. Оставям детето да плаче след като съм го нахранила, преповила, играли сме си малко, дала съм му N пъти бибката и то я изплюло и т. н. и не чувствам вина за което.

Приказките от рода на това, че бебето ревяло защото се чувствало самотно и изоставено са като извадени от сапунен сериал. Бебе на 3 месеца не е обособен индивид и няма усещане за собствената си личност, то не знае както е самота. До скоро е било в утробата на мама и е свикнало с топлината й и с ритъма на сърцето й. Но рано или късно то попада в "жестокия суров свят", в който се сблъсква с нови усещания като горещо, студ, глад и започва да се противи.  Да, то плаче за топлата утроба (понякога и по 3 часа на ден), за постоянния комфорт, който е изпитвало досега в корема на мама, но нашата задача е като майки е да му помогнем да се адаптира към новите условия, а не да му създаваме илюзията за утроба от която трябва да се лиши рано или късно. И всичко трябва да е бавно и с много любов.

Ето, това е тънката разлика в нашите мнения - аз приемам едно дете, че от първия ден Е обособен индивид, с емоциите, характера си и т.н., който само се доразвива, а ти не....просто е....

щом не чувстваш вина, защо пускаш темата?
Обикновенно такава тема  повечето хора биха пуснали, ако нещо ги гложди, че не е в ред, ако приемат , че това е вярния начин, не ги интересува какво мислят останалите.
Приеми една истина за себе си и детето си  и я следвай уверено, това ще е вярния път за вас....което не означава, че трябва да съвпада с разбиранията на всички останали...

Понякога я оставям да поплаче около 10 минути , но отивам при нея , напоследък плаче преди да заспи.