Манията на моя син. Дали ви се е случвало?

При моя не съм забелязала, но наши приятели имаха такова дете. От малък можеше да стои с часове лепнат на прозореца (те живеят на оживен булевард) и да ги наблюдава. Май доста продължи, но детето израстна, започнаха да го вълнуват и други неща.
А през тръшкането и истерията съм чувала, че доста деца преминават като опит да наложат своето мнение или да постигнат желаното.

Изкуството да си родител на Фицкю Дотсън..
Как да приучим детето си към дисциплина - пак той
Как да общуваме с децата си -
Мъдрата обич
Трудното дете

Моят племенник беше луд по колите от бебе. За всички ни бе загадка откъде и как научаваше марките им и пр. подробности.  Беше съвсем мъничък, когато ми показваше различни коли. Задава се една, много странна (аз пък съвсем не се интересувам от возила). Бре, викам, какво ли е това чудо? А той, със съжаление: "Това е "Застава"!"
Сега е голям, тийнейджър. Авто-манията отмина. Сега свири на китара и прави свой състав.
Големият ми син пък не се заиграва с колички. Баща му мъкне разни готини моделчета, нищо. Не са му интересни. Имаме една колекция от сладурести колички, дано бебето прояви интерес. 

Във всеки случай да го оставяш едночасово да истерясва е най-малкото безсмислено.

Благодаря Скай*

Защото много е вероятно ако задоволите тази негова страст, нещата да се поуспокоят малко...така или иначе почти всички деца около и във втората си година имат такъв период, при кои къс, при кои дълъг....моя синковец няколко месеца подред изпадаше в истерия всеки път като си затръгваме да се прибираме от парка...независимо дали е седял там 15 мин или 5 часа.....всеки ден...по няколко пъти.....е мина и замина...

При нас ситуацията е подобна, не е изпадал в истерия, но има страшен афинитет към колите и то от около годинката като стана. Първо се почна с това, че сам започна да ги нарича "бу" и да ги сочи, слега им казва "коио" и като се излезе се лепва за първата паркирана кола. Даже веднъж си спомням как, излизайки с него без количката обаче, точно пред входа беше паркирана малка червена кола. И той като хукна към нея, като почна едно обикаляне и възхищение, пипане, оглед на гумите, паднах, определено реши, че е една страхотна играчка  Вече си имаме автопарк, в парка само като види количките на другите деца и хуква. Ама предполагам е нормално децата да си имат увлечения по нещо, също като възрастните (то като се замисля баща му е същия маниак на тема коли). Според мен няма нищо тревожно, изчакай няколко месеца, междувременно показвай, обеснявай. Да ти е жив и здрав

вашата е лесна, манията на Огнян от бебе са влаковете...

тръпка си е да ходиш през зимата на ЖП гарата с малко дете и да стоиш и зъзнеш с часове, за да гледате влаковете...

каза "бак" (влак), преди да произнесе думата "мама" 

за истериите по въртележките и влакчетата из парковете не искам да се сещам...

темата ми действа успокояващо, детето има сродни души 

Преди да се притеснявате за поведението на децата си и да си мислите за психиатър, бих ви посъветвала да се попрочете нещо за детската психология и да се опитате сами да разберете децата си.
Препоръчвам на всички книгите на Д-р Фицхю Додсън "Изкуството да бъдеш родител" и "Как да приучим децата си към дисциплина". Особено първата от тях - в момента я чета, обхваща периода от раждането до към петата година. Детето ми е на 2г.10м., но като чета за периода на първата и втората година, през който вече сме минали, имам чувството че е писана за моето дете. Съжалявам, че не съм я прочела по-рано. Толкова е успокояващо, когато прочетеш конкретно описани дивашките изпълнения на собственото си дете, след което коментара  - "всяко нормално и здраво дете преминава през това"...

Аз имам подобен "проблем" или по-скоро дете с емоционален характер. 
Както вече писах- опитваме се да се договорим предварително. Ще гледаме (в нашия случай) багера още 5 минути и след това еди какво си... Или ще изчакаме да напълни този камион и той като тръгне, тръгваме и ние... Или ще се разходим още малко да видим дали на другата улица не е дошла някоя бетонобъркачка. Няма значение какво. Важното е нещо алтернативно и интересно за него да му се предложи. Моето наблюдение е, че той иска да командва парада. Да каже, да ИСКАМ да видя еди какво си. При всички положения само с добро става. Случвало ми се е да изнемогвам, защото примерно вече е обяд и е страшна жега и аз съм пазарувала и сме на една крачка от вкъщи, но не мога да го прибера. Става истерия. Целия блок ни чува и горещо съжалявам после. Търпение и спокойстви е разковничето, уви и ние сме хора 
В Спок има за т.нар. "гневни изблици". Не е пред мен и не мога да цитирам, но общо взето в тази посока е - въпрос на темперамент, не може винаги да се избегне, но е добре да се усети момента ПРЕДИ истерията.
Всъщност има деца (като моето) което, особено като е уморено или гладно може да направи истерия за това например, че не са му наопаки обувките и че той държи да са му наопаки, защото "така ми е по-удобно", при все, че сам си ги е обул правилно и цял ден не се е сетил за това. Правил ми е и истерия, за това, че не му давам да гълта костилките на черешите. Трудна работа. Но с гушкане и добро се успокои. Чак след това е въжможно да се поговори с него човешки.
Еми, това е, майчета, въоръжете се с много-много търпение, любов и спокойствие 

От тук можете да изтеглите "Изкуството да бъдеш родител" на Додсън
http://www.izvorite.com/downloud/downloud6.htm

Истериите са нормални за възрастта, макар че са доста неприятни. Просто трябва да знаете, че това ще отмине. А това се случва не защото детето е вманиачено или защото вие сте лоши родители, просто това е една трудна възраст. Нужно е много търпение и спокойствие от страна на родителите, за да са спокойни и децата.

Моят съвет е да обясните на детето, че ма коли - играчки, с които децата си играят, както и истински коли, с които не се играе, защото са опасни.
Детето ще ви разбере по-лесно, ако направите всичко това като игра.
Разиграете в къщи опасностите, наредете колите, плюшени играчки или кукли, които наречете "деца" и демонстрирайте на детето, чрез играта какво може да се случи, ако децата играят близо до истинските коли или тичат на улицата към колите. Но не очаквайте детето да ви разбере от първия път, въоръжете се с търпение и спокойствие и повтаряйте, повтаряйте....
А самите вие се старайте, когато разхождате детето, то да не е в близост до "изкушенията", разхождайте го в някой парк или градинка, където няма коли.

Моят син няма никаква мания, ама пак си истерясва по цял ден за щяло и нещяло

Досега не съм намерила успешна тактика, понякога работи едно нещо, друг път друго, най-често - нищо. Но това е нормално за възрастта, важното е да бъдем търпеливи.

И ние сме по колите, знаем и различаваме марки, видове автомобили. Забелязвам, че голяма част от момченцата са така, не виждам нищо лошо и странно в това. А истериите - явно имате кротко дете и са ви изненадали. Аз не се учудвам на нищо от държанието на сина ми вече

Да, и ние имахме един такъв вкъщи.
Като много други момченца, на около две, което не спира да ме изумява, познаваше марките на колите само по силуета, по фара, не само марката, а и модела.
Имахме, и все още имаме, няколко кашона с коли - различни модели и марки. Играеше се денощно.
За третия рожден ден получи невъобразимо разнообразие и количество коли.
И малко след него, страстта затихна. Колите на са докосвани с месеци.
Сега има други, къде по-страшни, мании - дракони, динозаври, игуани, акули,чудовища, за които говори умалително - сладурчетата ми.
Така че да не те стряскам - от сега нататък, ще се чудиш и дивиш на детето си много.
Да ти е живо и здраво, само спокойствие, ще му мине.