Да си тръгнеш с една наилонова торбичка...........

Та момичета да ви разкажа и моята история!
Имах брак тринадесет години. И син на 12г.
Семейното ни жилище беше негово наследствено.През тези години съм изтърпяла много. Първо беше комарджия и не даваше пари а аз със бебе.Второ стана пияница не излизаше от кръчмите.Караше мъртво пиян направи катастрофа взеха му книжката.После пари по адвокати.След това не се прибираше по цяла нощ.Хванах го че ми изневерява.А аз през това време гледам детето /нашето и неговото от първият му брак/обзавеждам ,ремонти заеми за дограми климатици , кола.
И накрая не издържах и си взех дрехите и детето и си тръгнах без нищо друго. това стана преди две години. Миналия месец платих последната вноска от заемите.Не ми даде нищо да взема нито ми даваше пари за заемите нито издръжка на детето .Осъдих го за 70лв но до днеска не съм видяла и стотинка.Давах го на двама съдя изпълнители и нищо.Живях на квартира.После се запознах с един човек /дано да е моя дето съм си мечтала да го срещна/и сега живеем в тях.Аз съм от София а той от по малък град ,но това не пречи аз почти свикнах но детето не . Страда много лиших го от всичко негово и ужасно съжалявам.Сега е задоволен материално от всичко но не си е в неговия дом дето се е родил и където са му приятелите.
Аз съм щастлива , но може би за сметка на детето ми.Тази мисъл не ме напуска нито за миг. Съжалявам че съм се развела не заради бившия а заради детето. Той обича баща си ходи да го вижда.Баща му е завел една нахална курветина и то рускиня да живее там и на детето му е много трудно.Там е тя и той не е волен.Тука е той и той пак не е волен.
Тъка , че мислете много преди да си тръгнете.
Може би онова момиче дето го нападнахте има право да се прави на луда и да използва мъжа си тъка.Поне детето и няма да изпитва това което изпитва моето.
Ако може да не се разделяте и да съомемете да не страдате и да не ви пука за него го направете. Живейте се живота но не си оставяйте детето да не знае има ли дом и къде му е.

Успех на всички в семейния живот с брак или не.

Не си тръгнах аз, а той. Буквално с една чанта дрехи.
Аз исках да се разделим. Големият ми син беше на 1г. и 6м.
Не можех вече да търпя на налудничева ревност, караници без реален повод и съжителство като съквартиранти.
Реших, че не е добра среда за детето. По-добре с разделени и щастливи родители, отколкото заедно с вечни скандали.
После се преместих с детето при родителите ми и до половин година си намерих добре платена работа, която да ни издържа.
.... Имахме много проблеми с бившият ми :телефонен тормоз, следене, тормозеше всичките ми близки, приятели и роднини... с идеята, че така ще се върна при него... Избягах в София с 2 сака дрехи и малко пари, работех, спестявах, спестявах... По-късно се запознах със съпругът ми, прие Вики като негов син, гледа го, издържа го, обича го и винаги казва, че има двама сина.
С бившият отскоро отново възтанових контакт, уж е станал по-добър, съжалява за действията си..., но сигналната лампичка винаги свети.
Успехът който постигнах е, че най-после , след почти 6 години, ми даде документ да изкарам детето си извън БГ!

TYGNA, пиши ми на ЛС, аз не мога. Искам да поговорим!

пиши на РАвия и ...дано намериш решение на проблема си
аз съм с деви съм минала през някои трудности в отношенията с мъжа ми и смея да твърдя, че наистина жена с две деца е в по-тежка и неизгодна позиция когато трябва да решава "на къде"...
сега ако трябва да си ида не знам какво ще правя....ще имам подкрепата на родителите си, но пак живота ще бъде ад...в началото
но също така знам и друго - не се живее в постоянен страх и недоверие, и когато не обичаш партньора...защото иначе рухваш психически и съсипваш и децата....поне така мисля
успех

Моля авторката да се свърже някак с мен-да ми остави телефон на лични или знам ли как...Имам какво да и разкажа,а и идеи за справяне със ситуацията имам,но нямам никакво време ( за голямо съжаление) да следя темата и да пиша дълго
   Мила TIGNA,всичко ще се оправи,само имай вяра в себе си! Ще се справиш,щом аз се справих,хем имах моменти,в които май само оставаше да тръгна по кофите за боклук да търся някаква храна...Не ми се иска даже да си спомням,но заради теб ще го направя,искам да знаеш с какво може да се пребори човек.Както казах,имам идея,но искам да поговоря с теб...

Сетих се още нещо-нека мамите,които имат информация за Центровете за временно настаняване,да я споделят.На жената и трябва най-напред дом.Има май и някаква програма за подпомагане на майки,за да не оставят бебетата си по домовете(знам,че случаят далеч не е такъв!!!) но всяка информация е добре дошла...

Има в София, предполагам и в други градове.
Бях там ...  , тоест, наложи ми се, макар да ми се струва много отдавна ... преди 6 години. 
Пиши ми какво искаш да знаеш по-точно за центровете.