Заплатата?

хахаха, във фирмата на баща ми, хахаха, фирмата дала кола и джобни и Редовен студент на Работа е държала, хахаха

сега-само в частни съм работила.Работих 8 години без отпуск, не защото не си знаех правата-нямах нужда, нямах дом, деца.Когато забременях и родих-никакви проблеми-всичко са ми плащали редовно, пуснах на ясла детето и се върнах и пак-летата, когато яслата почиваше по месеци-тогава си наваксах онези пропуснати 8 години, не, че имах право, но морално ми го дължаха и си го получих.Е, джобни и кола не ми дадоха. Ама шефа не ми беше баща.С второто-пак така, забременях, излезнах в болнични, но аз напуснах  след няколко месеца, предложиха ми друга работа.Та-там ме взеха барабар с двете ми деца, едното бебе.Вярно-наех детегледачка за целта, но заради деца общо се е налагало да отсъствам веднъж.Малката тръгва на ясла септември и се надявам да е и тя здрава като сестра си.Но имам позната-тя през седмица си взима болничен заради дете.И ме моли-вика-вземи ме при вас-е, как да стане, питам, като ти реално не се появяваш почти на работа, при нас не може така.Малко и били 400лв, еми-малко са, но реално, за 8 дена работа в месеца-не са никак малко смятам.
Та-до 17.00 съм на работа, НО ме чакат курсове, чака ме и едно следване евентуално.Как ще стане-не ми го побира акъла, щото все пак искам и децата си вечер за два часа да видя.Това с желанието някак не ми се връзва, когато реално 24 часане ти стигат, а при все, че все пак работиш-ти трябва и сън-не е да учиш нощем като на 20 като си...

Заставам зад мнението - докато учиш, не напускай. Има време да правиш кариера, завърши си, без да се притесняваш дали ще те пуснат на изпит, нали казваш, че се оправяте с парите. Пък и парите не са най-важното. В момента взимам хубава заплата, живея в малък град, но както писаха по-горе  - и в провинцията си е скъпо. Работата не ме удовлетоврява, имам потенциал за нещо повече и по-интересно, но не напускам, защото: 1.мога да си ползвам и болнични , и отпуски,2.мога да излизам от офиса по всяко време и съответно вършейки служебна, да свърша и лична работа; 3. парите са на последно място - да взимам добри пари както споменах, но за мен са по-важни другите неща.

Не бих ходила на работа за 260 кинта, та ако ще и само да спя на работното място.

В подобна ситуация съм.
Заплатата ми е ниска, но имам време за детето си, което е ученик в нач. училищна възраст.
Заплатата на съпруга ми обаче също не е висока, а имаме и още 1 дете.
Уф, и аз не знам вече какво да правя...

ДОКАТО ИМА ТАКИВА КАТО ТЕБ,ЩЕ ГИ ИМА И НИСКИТЕ ЗАПЛАТИ!НЯМАШ ПРАВО ДА РАБОТИШ ЗА ТОЛКОВА НИСКИ ЗАПЛАТИ!!!Напуснете всичките,и да ги видим тогава...Най вече заради децата си,за да им оставим един свят в койтно заплатите ще са достатъчни за да живеят нормално...И най-вече ще знаят че имат избор...

Що? Тя си е добре така. Ако не беше добре нямаше да стои, а досега да си е убрала крушите. Явно социалните привилегии натежават.  И забележи, колебанието се случва след слуховете, че ще работят повечко (демек отпуските) на същите заплати.

Ами за мой късмет, детето ми растеше здраво. В редките случаи, когато боледуваше, излизах в болнични. Освен това ми ги изплащаха 100% върху реалната заплата. Знам, че работодатели като моят се намират рядко, но все пак ги има.

 П.П. На студентите се отпускаха безлихвени заеми да си плащат таксите в университета. Лично аз така платих обучението си.

Сметни си колко са ти разходите по ходенето на работа - пътни, храна, кафе и т.н. Като ги извадиш от 260, виж колко ти остава и си прецени дали си заслужава или не.
За мен ходенето на работа за толкова ниска заплата си е чиста загуба на време, колкото да се  отчита някаква дейност.
Или всъщност, ако нямаш и други доходи, в София просто не можеш да си го позволиш.

На кой ще му е добре с пари, които да покриват само транспорта от и до работата, кафето и сандвича за обяд?! За това ще сме на дъното на Европа по отношение на заплащането, щото има такива, които работят само за "социалните привилегии". Интересно с минималната заплата на каква пенсия може да се надява?

Хората си избират каквото им е по-изгодно.
За пенсията няма никакво чудене - по първия стълб е в общия кюп.

Смятам, че трябва да има нетърпимост към подобни заплати. Тогава и ще изчезнат. И малко ще се доближим до Европата.

Не виждам как ще се създаде такава нетърпимост щом хората са готови да ги приемат. Социалните придобивки хич не са за подценяване, особено за майките с деца. В много частни фирми си имат проблеми за всеки болничен или не им дават цялата отпуска наведнъж.

И към това трябва да има нетърпимост. Всеки трябва да си уважава труда и времето!
Социалните придобивки при подобно заплащане не означават нищо.

Учителка съм...
Ми да напуснем всички тогава...
Хайде, изяжте ме сега...

А защо имаш висше образованение