Защо не се омъжихте?

анкетата е затова каква е причината да не се омъжиш.За някои явно е смешно това,че неискаме да харчим пари за сватби,за други не.Ако на повечето подителите се извиват за да я платят други или немогат да си я позволят или имат друга причина.Честно казано моята беше,че по добре след 5 години да сме изплатили апартамента отколкото да хварляме пари за глупости.Съжелявам ако на някой  роднина това не му харесва.

Пантерчо, гледам, че пак провокираш?
Не ме кефи идеята за брак поради няколко причини:
1. Ако се гледа самия ден, ритуал и такива - ееее, не ми е мечта с принцесешка рокля в бяло...и после сичко в л....а...Но това е бял  кахър като роклята...
2. По-важната причина е все още липсата на предбрачни договори...И моето решително нежелание да съм удобната златна кокошка...Щот може да съм златна ама кокошка не съм!
Колкото и грубо да звучи, живота не е цветя и рози и хората винаги си правят някакви сметки....кога по-скрито, кога по-явно....Напоследък се навъдиха нещо много мъже, дет чакат жени да ги издържат....
Така, че ако ще се обичаме - можем си го и без тънките сметки

Вие вярвате ли си като пишете за парите и сватбата?! Човек се жени веднъж в живота. Поне с такава нагласа тръгва да се жени. Много ми е странно как пари за абитуриентски балове има, а се завърва една проста гимназия, пък за сватба нямало. Какво, свидят ви парите, с които ще направите празненството ли? Или искате да сте в толкова луксозни дрехи и ресторанти, че я карате на принципа всичко или нищо? Имам познати семейства, които и те така разправяха преди да се женят - пари нямало, това било скъпо, онова не било хубаво, ама да отидели на почивка щяло да е по-добре... Дрън-дрън! После всичките вдигнаха сватби и не съжаляват за това.

Аз пък също съм против сватбата, в общи линии повечето хора, които са на същото мнение из темата са изтъкнали основните причини. Но все пак ето и едно малко допълнение от мен:

Първо ще се спра на църковния брак - е те това е просто най-големият смях - за мен над 95% от двойките го правят или заради роднините, или по инерция защото е част от тържеството.   Просто е смешно да ходиш в църквата, където се предполага, че се извършва свещенодействие и след това тепърва ще се опознавате, след като си живял с този човек, правил си секс с него, може дори да имате деца и тия последните неща са известни на всички присъстващи! 

Тъй, а сега за гражданския брак - нека го погледнем отстрани като наблюдатели, не си се представяйте в прекрасна бяла рокля, имаща повод да изхарчи куп пари.  Така, какво правим там - така, в гражданското се предполага, че трябва да се подпишем под това, че се обичаме и желаем държавата да го знае, а и някой от "обществото", ако случайно му пука разбира се. За тоя "кеф" даваме ... лв. (честно, нямам идея колко е, а и нали всяка година го увеличават!), какво получаваме - "сертификат" със срок докато не ни скимне да го разтрогнем, че в определен миг и момент сме се навили да похарчим доста пари, за едно "Честито!" в гражданското и да направим цирк (хората, чалгата и кебапчетата хич не ми ги пробутвайте като свещенодействие и сплотяване на цялата рода и изобщо нещо висше!  ) за цялата рода, с която се виждаме по сватби и погребения в общи линии.  Получаваме ли гаранция, че любимият/а ще ни обича вечно? А че ние ще го обичаме? А че ще ни подкрепя или че ние ще го подкрепяме? Помага ли това, за да си имате повече доверие, ако не сте го имали досега? Гаранция ли е изобщо това, че дори в настоящия момент този човек ни обича? Гаранция ли е, че никога няма да ни изневери? Не. Отговорът на всички тези въпроси за мен е "Не."  Единственото, което това листче/папка (Божке, дори нямам идея как изглежда!  ) ни дава е... нищо всъщност... защото не може да удостоверява нито любов, нито доверие... всеки може да се подпише без да ги изпитва. За децата няма да говорим - с брак и без брак, единият от родителите винаги може да реши дали да се грижи за него или не, винаги може да бъде доказано, че детето е негово или не... това вече не е оправдание. 

Аз не искам никога да се омъжа, причината не е една, глупаво е да е една и да тежи толкова много, ето моето Топ 3, ако мога така да го нарека  :

1. Ако наистина обичам някой с истинска и безкористна любов, искам когато усети, че вече не ме обича или че обича някоя друга, просто да може да си събере багажа и да си тръгне, ще се радвам той просто да е щастлив и да си останем приятели. Ако имаме дете, ще се разберем кой как ще се грижи за него, ако той не иска да поеме отговорност има си съд и процедура независимо дали сме женени или не.

2. Парите - ми да, аз пък съм стисната! Не ми се дават пари за едно "Честито!" в гражданското, за сватосване в църквата, където дори ритуалите така се спазват и самата църква е с толкова срината репутация, че просто лошо да ти стане! Не ми се дават пари за роднини, които ги виждам на 5-10 години и меко казано не са ми близки, ама разбираш ли и те идват, защото са рода и аз трябва да плащам, за да ядат те, далеч съм от мисълта, че идват за нещо друго освен храната, пиенето и шоуто! Не искам и да харча пари за рокля, която ще сложа само веднъж и всякакви други глупости, просто за да подпомагам една индустрия, която хич не й е дали се обичат хората (знаете ли, че преди няколко години сватбите бяха поскъпнали със 100% за една година!?  ), ако искам ще си купя скъпа рокля и без повод, ще си купя и перли, както си купих наскоро, не ми трябва повод, за да се поглезя, аз съм специална за себе си всеки ден!    

3. Пак парите - изненада! Детето не яде и не пие любов, аз също, а предполагам, че и моят възлюбен ще е на подобен хал, милия!  Искам когато отида на работа, да знам, че парите са си мои и че мога да се разполагам с тях и че никой не може да ми ги вземе и нямам против и мъжът ми да е на същото мнение, защото работата си е работа и всеки си я върши! Ако можем да се уговорим за това как да се поделят домашните разходи и т.н., то ние ще го направим и без държавата, ако не можем, и тя не може да ни помогне! Нали знаете, онова дето човек сам си го прави и Господ не може да му го направи!  И още нещо - аз също, като някой по-горе не искам да съм нечия златна кокошка - нямам много, но имам повече от доста хора, ако искам да го дам на някой, ще го дам по своя собствена воля, водена от любовта и доверието си - не ми трябва брак, за да го правя, нито държава, за да ми го казва, всеки голям човек знае кое е правилното за самия него! Щом като има пари, трябва да има и чисти сметки, не е редно само единият човек да работи, а другият, защото му е половинка да седи като търтей (освен ако няма уговорка между двамата, примерно единият да гледа детето, напълно изключвам подобни случаи! ), а другия да носи и да меси едновременно и в същото време, този другият да има право на половината от семейните пари, това е смешно! 

Това са мои лични възгледи, аз уважавам хората, които правят сватба, защото са направили нещо, което е важно за тях и това е най-важното.    За мен те не са по-изостанали, нито по-напреднали, това е един от въпросите, за които няма правилно и грешно решение, просто всеки има своето собствено решение и това, сватбата не е показател за нищо, е може би за малко, но аз съм пристрастна, не ме слушайте! 

Съжалявам за дългия пост, надявам се да няма обидени, просто споделям своята гледна точка, защото преди да отхвърля нещо винаги търся причини и ето това бяха моите причини да отхвърля брака като житейска философия за себе си.   

П.П. И ако трябва да избирам между екскурзия до Карибите/ Китай/ половин Европа сама с любимия човек (  ) или една вечер с цялата рода... къде е летището казахте? 

Слънце, просто те е страх и не си срещнала още правилния човек.
Бракът не е равен на сватба и бяла рокля.
Няма гаранция за нищо, но не живеем в гората или на пустинен остров. Там е ясно ако сме само двамката кой какъв е на другия.
 

В акта за раждане са вписани имената и ЕГН-то на двамата родители. Сина ми и снаха ми преди месец бяха с бебето на почивка в чужбина и нямаха никакъв проблем да пътуват с детето, въпреки че нямат сключен брак. Това за сложната процедура са легенди. Достатъчно е детето да има паспорт и да се носи акта за раждане.

Той вече е имал един брак, със съответните лоши спомени и умерено нежелание за нова такава процедура. Аз не съм човек дето ще сложи вилата на врата му, та и да съм имала такива мераци някога, отдавна съм се излекувала. Това е. Няма отговор подходящ на това което се опитах да обясня, за това не съм гласувала. Аз бих го формулирала като липса на достатъчно силна инициатива - за да не звучи съвсем грубо. Прави ми впечатление, че на днешно време често се случва единия партньор да няма много мерак за сватба, но еуфорията на другия да е толкова силна, че да помете тая нерешителност и почти насила да го затътри до гражданското.
До сега не съм усетила някаква разлика в статута си или този на детето - за добро или за лошо.

А аз си мислех, че е по-логично сватбата да е преди раждането на бебето. Ако младоженците са с акъла си ще се венчаят в църквата, защото са вярващи, а не "защото всички така правят". А ако човек има такова мнение за родата - кюфтетата, кебапчетата и чалгата, направо не е за завиждане.

За роклята - моята е прибрана от майка ми. Щерката още преди много време прояви любюпитство, защото ме видя на сватбените снимки. Голям мерак да ми види роклята. Майка ми каза, че с такива ококорени очи е било детето, с такова умиление и учудване гледаво роклята и само повтаряло, че майка й е била най-хубавата булка на света. Няма какво да си кривя душата, стана ми много приятно и се върнах в спомените от Онзи ден и цялата приятна еуфория около нещо. На 20 и малко години човек няма тежки мисли в главата за това какво ядат децата, защото децата още са някъде в бъдещето.

Интересни разсъждения за връзката сватба-брак.
За мен напълно неоснователни.
Личният ми случай - ние не сме имали сватба, не сме събирали пари, не сме искали от някого пари, не сме имали планове за тържества, рокли и наздравици никога. Единственото важно нещо за нас беше да сме заедно, да сме женени. Нищо повече. Самият ден в който се оженихме струваше към 200 евро ( обяда на няколко души).  Халките ни ги подари свекърва ми. После платихме няколко евро държавни такси и толкоз. Мисълта ми е, че който иска - намира начин, който не иска - намира оправдания. Хубаво е, че хората имат избор в едната или в другата посока. Важното е всеки да е щастлив с избора си.

Всъщност, това е най-доброто обобщение на цялата тема.
Аз също се радвам, че вече имаме право на избор и отминаха времената, в които на неженените се гледаше като на хора извън закона. В крайна сметка важно е децата в каква семейна среда растат, независимо дали има някъде подпис или не. Всичко останало са лични предпочитания, нагласи и свободни разсъждения по темата за бялата рокля, харченето на пари и връзките с роднините. 

Защото не виждаме смисъл. Някой изказвания ме разсмяха, а на други се учудих на ограничеността на авторите им. Предложение имах, пръстен също. Нося си го. Имаме и халки, като символ за нас. Нямахме против и да са обикновени пръстени, но еднакви, а такива уни секс не си харесахме, затова си взехме халки. Не отричам брака, но не го считам за нужен, ние сме семейство и това ни е единственото важно. За нас дори и без сватба, обещанията пред непозната лелка и подписът на лист хартия са просто... безсмислени.

  Радостина, в една друга тема беше написала, че пращаш децата си на английски и балет, дано ги пращаш и на училище и надявам се един ден да си усмихната, щастлива и изпълнена с вяра в доброто бъдеще на децата си в деня, в който получават свидетелството си за завършено средно образование.
Благодарение на простата гимназия, която завърших и документа, който получих при завършването си, пред мен се отвориха и продължават да се отварят много врати и на 20+ аз сама можах да си купя сватбената рокля, бельо, бижута и както си му е там ред (партньорът ми също), можех и тържество да спретна..., но не подписах граждански брак и не получих документ от съвета по мой собствен, осъзнат избор, който ме прави щастлив човек в момента.
Освен това животът ми не е свършил - винаги мога да променя мнението си, няма законовоустановен ред, който да задължава хората дали/кога точно да се бракуват (за себе си се съмнявам, че ще си променя мнението, но все пак).
Сватба не е равносилно на граждански брак.
Имам близки роднини и приятели и често хапваме и пийваме заедно без повод и не правим сметка кой колко дал, изял, изпил, нито подписваме документи с юридическа тежест - защото отношенията ни почиват на близост, доверие и т.н, Господ здраве да ни дава дълги години да сме така.

Добре, а за теб завършването на гимназия какво е? Всеки, който не е мързелив може да я завърши. Не е чудо невиждано.
Какво си мислиш, че децата ми не ходят на училище ли?  Средното образование е едно обикновено образование. По моите стандарти средно образование може да завърши всеки льольо, дори с тройка. Не е кой знае какво постижение. Завършила съм с отличие гимназия, още по време на соца, което идва да ти каже, че нивото тогава беше много по-високо от сегашното и отличниците никой не ги ринеше с лопата. Важното е какво става нататък. Ако човек е с акъла си не остава с едно голо средно образование, защото с него може само работник в завода да стане или продавачка в магазин.