да пазих се 
Виж целия пост
Вдигате ли "тежко"?
- Публикувана: 19 авг. 2008, 17:49 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2008, 16:38 ч.
# 47
22 авг. 2008, 09:45 ч.
По препоръка на наблюдаващия ме гинеколог се пазех,,, тези дни ми предстои раждането и не се пазя толкова, но знам,че не е хубаво и трябва да се избягват товарите, а и на мен ми е толкова тежко с тоя корем, че не мога да вдигам тежки неща дори и да искам.
Виж целия пост
# 48
22 авг. 2008, 10:20 ч.
Аз те съветвам да се пазиш, можеш да го гушкаш и когато си седнала, а той е на коленете ти, не вдигай тежко, лека бременност и здраво бебче!
Виж целия пост
# 49
22 авг. 2008, 11:13 ч.
Не бих ти препоръчала да си правиш опити с вдигане на тежко точно сега! Знам, че първото детенце иска да се гушка и е съвсем нормално да не му отказваш, но просто сядайте и се гушкате така (или пък легнали). Децата бързо свикват с новите пози и си знаят, че мама гушка седнала. Не е толкова сложно 
Аз самата, по ред причини, си предизвиках първото раждане точно с носене на тежко. Ако не е това резултата, който искаш- не си прави шега с това
Виж целия пост
Аз самата, по ред причини, си предизвиках първото раждане точно с носене на тежко. Ако не е това резултата, който искаш- не си прави шега с това
# 50
22 авг. 2008, 13:26 ч.
Ами аз моят синковец и преди да забременея съм го носила много рядко и съвсем за малко. Той по принцип не си пада и много по гушкането, но когато все пак иска, може да си стоим един до друг на дивана. Иначе понякога ми се случва да го вдигна за да го сложа в креватчето, но рядко, защото с вдигането за миене на ръце, зъби и разни такива се е заел баща му. Количка отдавна не ползваме. Виктор отдавна се е научил, че мама не го носи и когато сме заедно с баща му, протяга ръце към него. Когато трябва да пазаруваме нещо по-тежко сме с колата. Като се замисля, не ми се налага да вдигам нещо по-тежко от 5-6кг.
Виж целия пост
# 51
22 авг. 2008, 13:32 ч.
По време на втората бременност мъкнех баткото заедно с количката на ръце по стълбите (всеки ден поне по 2 пъти 
) На съседите им призляваше като ме видеха и естествено винаги настояваха да ми помогнат. Аз обаче си се чувствах перфектно, но си давам сметка че е било доста рисковано. Ако има кой да ви помага - пазете се!
Виж целия пост
) На съседите им призляваше като ме видеха и естествено винаги настояваха да ми помогнат. Аз обаче си се чувствах перфектно, но си давам сметка че е било доста рисковано. Ако има кой да ви помага - пазете се!
# 52
22 авг. 2008, 13:42 ч.
На теб поне са ти помагали. Мен бабичките в двора ме гледаха съчувствено, вайкаха се, но нито една не ми помогна поне с една торба хляб. Но не пропускаха да отбележат, че много неща съм купувала на бебето.
Виж целия пост
# 53
22 авг. 2008, 13:52 ч.
Ти поне в двора...аз говоря за три етажа. Е, покупките са по - интересни от това да помогнеш... 
Виж целия пост
На теб поне са ти помагали. Мен бабичките в двора ме гледаха съчувствено, вайкаха се, но нито една не ми помогна поне с една торба хляб. Но не пропускаха да отбележат, че много неща съм купувала на бебето.
# 54
22 авг. 2008, 14:01 ч.
Ти поне в двора...аз говоря за три етажа. Е, покупките са по - интересни от това да помогнеш...
Бабите пред входа ги преживявам,но здрави,прави мъже ме разминават по стълбите (ние сме на втория етаж) и почти никой не се трогва! Истината е,че тези,които помагат са най-вече жените! Сори,за омазването!
Виж целия пост
На теб поне са ти помагали. Мен бабичките в двора ме гледаха съчувствено, вайкаха се, но нито една не ми помогна поне с една торба хляб. Но не пропускаха да отбележат, че много неща съм купувала на бебето.
Истината е,че тези,които помагат са най-вече жените! Сори,за омазването!
# 55
22 авг. 2008, 14:02 ч.
О, ние живеехме на четвъртия етаж. Просто кооперацията имаше двор с пейка.
Виж целия пост
# 56
22 авг. 2008, 14:04 ч.
Е, печелиш, наистина 
!
И аз да се извиня за офф-а...
Виж целия пост
О, ние живеехме на четвъртия етаж. Просто кооперацията имаше двор с пейка.
!И аз да се извиня за офф-а...
# 57
22 авг. 2008, 14:09 ч.
Да ,пазих се.Пък и моят батко тежеше 25 кг.-представи си да го вдигам???Гушкахме се седнали.Аз много се притеснявах да не би случайно да ме удари в корема-но успях да се опазя. 
Виж целия пост
# 58
22 авг. 2008, 15:10 ч.
Нямах възможността да се пазя. Точно когато се преместихме да живеем в нов град аз се оказах бременна с дете на годинка и 4 месеца. По закона на всеобщата гадост ни се счупи количката и бая време си се разнасяхме гушнати докато купим нова. Никога няма да забравя как в началото на деветия месец, вече прибрали се в Благоевград за раждане, един ден, точно на обяд Теодора падна на двора на главата си. Рана нямаше, ама залиташе и не можеше да стои права сама. Гушнах я и тръгнах да обикалям града датърся доктор за преглед.... Как не родих тогава на улицата, все още не знам 
Виж целия пост
# 59
22 авг. 2008, 15:24 ч.
Аз искам да се пазя ама няма 
Малкото дяволче е 11кг и нещо и самички си се гледаме понеже татито е на работа до късно. И от кошарата в столчето за хранене и обратно, от леглото във ваната, докато се преобуем, пък и иначе когато се размрънка, че иска да го гушна го правя. Сърце не ми дава да го оставя. 
Даже имам угризение на съвестта, че не се занимавам достатъчно с него, въпреки че сме по цял ден заедно. 
Той сега ще иска да ходи, а аз избягвам да го изваждам от кошарата, че после ми се сърди и трябва да се боря с него. Какво да прави детето. Търпи ме. Още малко ми остава, а после горкото дано не страда заради брат си. Такива и подобни мисли ме мъчат напоследък. Майки... 
Иначе първата бременност се пазих...ама сега кой ти се съобразява. Гледат справяме се и няма глезотии като първия път.
Ако имаш възможност се пази. Лошо няма даже трябва.
Виж целия пост
Малкото дяволче е 11кг и нещо и самички си се гледаме понеже татито е на работа до късно. И от кошарата в столчето за хранене и обратно, от леглото във ваната, докато се преобуем, пък и иначе когато се размрънка, че иска да го гушна го правя. Сърце не ми дава да го оставя. Даже имам угризение на съвестта, че не се занимавам достатъчно с него, въпреки че сме по цял ден заедно. Той сега ще иска да ходи, а аз избягвам да го изваждам от кошарата, че после ми се сърди и трябва да се боря с него. Какво да прави детето. Търпи ме. Още малко ми остава, а после горкото дано не страда заради брат си. Такива и подобни мисли ме мъчат напоследък. Майки... Иначе първата бременност се пазих...ама сега кой ти се съобразява. Гледат справяме се и няма глезотии като първия път.
Ако имаш възможност се пази. Лошо няма даже трябва. Препоръчани теми