Защо пропушихте?

Ами зашото ми харесваше самото пушене, и защото бях един гневен и нещастен тинейджър и ми олекваше като си пафках

Пушил съм 17 години...но съм спортувал.
 От 6 години..не пушех..но от няколко дена пуша...и не знам защо.глупаво е

Пропуших, за да не съм по-назад от другите.
Отказвах ги февруари, но след месец и половина пак ги почнах.
Припалвах от време на време, но сега си пуша качествено.
Чак се ненавиждам начи.
Интересното е, че ги отказах много лесно.
Винаги съм си мислила, че отказването им е много трудно начинание.
Мисля пак да се пробвам, но това като тръгна на работа след 2 седмици.Сега няма какво да правя.

 Пропуших като ученичка-научи ме гаджето ми, който беше доста по-голям от мен и пуши, доколкото знам, и досега, като комин. Защо? За да се почувствам по-голяма, равна на него. Е, запалих и пропуших от раз.Голям праз (ще кажете)! Обаче тогава се почувствах като "голяма работа"-нищо ново под слънцето !Никога не ми е било гадно да пуша-още с първата цигара (беше едно Лъки) си ми хареса. Но никога не съм пушила много(с редки купонджийски изключения ), а преди да забренея за пръв път, почти ги бях спряла. Спрях ги лесно и напълно в момента, в който видях резултата от теста за бременност. После почти 8 години не пуших. Нито са ме дразнили пушачите и пушенето след това, нито са ми липсвали цигарите, нито станах антиникотиноман-пропагандатор, като повечето бивши пушачи. Избягвала съм цигареният дим само заради децата си, както продължавам да правя и сега. Пропуших отново преди известно време-при една стресова ситуация, в която попаднах с кутия хубави цигари в чантата си, забравени от моя колежка. Няма какво да лъжа-лекото омайване от хубавата цигара ме накара да се почувствам по-добре. Лъжовно било снижаването на стреса-е, да, знам, ама става за "временно ползване"! . И  оттогава попушвам по малко. Обичам ароматни и средносилни цигари и пуша, когато ми е кеф и ми се пуши. Не е навик-не си загубвам съня, ако нямам цигари или нямам възможност да пуша. Не пуша пред челядта. Мога да седна в заведение или на купон и да изпуша цяла кутия, а после със седмици да не пуша-нямам проблеми, защото цигарите са ми нещо като алкохола-само за кеф и понякога.

Пропуших, защото почти всички пушеха около мене. Тъй де, няма да се цепя от компанията я! Пък и модерно беше  .Пуша и сега. Когато забременея ще ги спра.

От келешлък, естествено. Една приятелка успя да ми втълпи,че е голям пропуск и срам да не пуша и с цигарка в устица ще съм далеч по-привлекателна гледка, отколкото иначе, и аз нали съм добър и доверчив човек.....

Гевезлък.

Пропуших, като бях последен курс студентка на 23г и аз не знам защо, и сега не мога да ги откажа, два пъти спирах веднъж за 8 месеца и веднъж за 3м, но изпуша ли първата цигара, нямам спирачки, кофти, ама факт!!!!

Пропуших на 15-16 г. покрай гаджето ми - първо само си дръпвах по веднъж-два пъти от неговата. Не помня как съм изпушила първата цяла цигара. Като забременях ги отказах за 3 години, но като се върнах на работа пак ги пропуших - вече 6 месеца. Така си почивам от работата. Мога и да не пуша, обаче май съм си пристрастена, защото с дни мога да не запаля, но ако съм спокойна, че си имам цигари под ръка - остана ли без...  

Бяхме на РД на един съученик ,а майка му работеше тогава в ресторант.И вечерта ни донесе стек с цигари,даже не помня какви бяха и понеже всички запалиха,аз да не остана по-назад...
Мисля че бях на 14.

Пропуших, защото ми беше толкова акъла........явно и до сега ми е все малко, щото още пуша!

Истиснката причина е, че пропуших заради една гадже, което пушеше, много исках да му правя компания в голямото междучасиев техникума....абе загубена работа..

От любопитство 

Малиии, каква тема... Не помня самото начало, но ясно си спомням ваканциите на село, как измисляме фантасмагории, за да купим "Стюардеса" или "Феникс", как се крием вдън гори тилилейски, за да пафкаме със сестра ми. Това си стана ритуал за летните ваканции, а да не пропусна и момента с отмирисването, то не беше орехова шума за триене на пръстите, то не бяха борови иглички за дъвкане, като няма дъвки, голям екшън. После в техникума /мале значи прохождането е било още в осн.у-ще, ужаЗ/ почти всички пушеха аз не.. до някое време. Там пък криене от даскалите по градинките, учителите редовно правеха хайки обаче. След това започнах работа, че и нощни смени, там падна яко пушене, но само като съм на работа, у дома и на ум не ми идваше да пуша, нито пък желание. Та така я карам на периоди, но пушаческия ми се проточи няколко години вече и много ми се ще да се разделим с цигарите, ама воля ник'ва... Пък и има едни приятелки, дет само като ги видиш с каква наслада дърпат, направо цигарката сама скача в устата ми. Осъзнавам, че съм пристрастена вече, не ме кефи това положение. От друга страна сякаш ми дава някаква свобода и ми е кеф... В мигове на напрежение определено веднага паля, но повечето издимени цигарки са от келешлък и "компаниране".

Като гледам 99% са пропушили за "гъзария" и "да не останат по-назад от другите".
Добре че не съм попаднала в такава компания. Въпреки че най-добрата ми приятелка след 9ти клас пушеше като комин, ама то това още повече ме отврати, дори не съм си помисляла да пробвам.