
Сега да се напъвам ли да правя кафе, то ще има ли кой да го пие
, ама айде:
Успешен ден на работещите, да влизат бързо в ритъм и да им остава време за всичко

Ние се върнахме снощи от Враца, но докато оправя багажи, перални и т.н, то ми се отписа
Изкарах отвратително, не спряхме да се караме със Слави, "майка ти, майка ми", все забранени теми, ама все така става като заговорим за кръщенето на Александър.Та сега чакам първия му празник с нежелание, да идва и да минава по-бързо, че да се махне един повод за спречквания
.Нещата няма да са както си ги представям, ще се съобразя с на всеки изискванията и разбиранията /без моите
.Лейди Бейби, целувки на теб и на бебешорката, още малко остана, всичко ще е наред

Дита, значи сте си хубавици момичетата, а?Сега сигурно съжаляват съучениците, че са ви изпуснали навремето
.А да работиш в Хюлет Пакърд не е кой знае каква далавера, само така звучи
./освен може би шефът-той търновец ли е Медхен, то ако ти спреш да пишеш....

Хайде, да се оправяме за разходка, който си има да работи-да работи, ние ще се помотаем по паркчетата и заради вас


Как ми липсва свеки 
А за кръщенето, то е ясно, че ще трябва да се съобразиш с всички
Гадно, но факт, винаги така става. 


че трябва да чета някого. Все пак и аз обещавам по-често да се вясвам.
Не че не не можем да си позволим, а защо трябва да ги харчим за това
Ако някой каже ама, веднага се оправдяваме ама сестра ми иска така и ни е мирно и спокойно. А никой не смее срещу сестрата нещо да каже - най-вече мъжите 

Аз не съм виждала съучениците си изобщо...
И роклята ти отблизо още повече ми хареса
Ама тоя път за по-кратко,в петък съм тук,а и ще ни идват госто от Бургас и София уикенда и как ще смогна и тях да посрещна не знам..ама се радвам,че идват.
Както си заставаше в поза "щраус" и изведнъж се запремята
Айде лека вечер мами,ще гледам от Смолян да пиша
Та така, вече съм напълно спокойна, че двете ще се разбират чудесно, и единственото, за което се моля, е да ми е здраво детенцето.
Знаех си, че ако се появя с количката в университета ще уредим нещата да станат по бързата процедура. Така и стана благодарение на Мариян, който през цялото време раздаваше срамежливи усмивки на леличките - чиновнички. Щяха да ме върнат като нищо. Изгубили ми снимката, която съм им оставила преди 2 години. Намерихме бързо решение на проблема, защото няма как да ме върнат за глупост, като съм с малко дете. Та стига съм се обяснявала. Почерпете се 
снимки!
. А пък вчера видях на Алекс на Таш е побелял още повече венеца и така било от сума ти време и не се показват