Кога ви "подрязаха" крилата...или ви отнеха въздуха....

Маргало, напълно те разбирам.  И на мен така ми прерязаха крилата преди много години - къде той, къде аз сама от глупост или да му угодя ... И аз бях тотално смазана, с тая разлика, че не бяхме семейство.
В един момент въпреки болката и раните реших, че няма да се дам и никой няма право да ми реже крилата. Зарязах кретена навръх осми март преди единадесет години и оттогава пак летя. Върнах си самочувствието, станах човека, който бях преди това, крилата ми пораснаха отново. Желая го от сърце и на теб.   

А, не така. Той не те е унищожил. Няма такова нещо. Унищоженият човек е примирен, апатичен, не прави и не иска да прави нищо, не вярва. А ти искаш да летиш, ти мечтаеш, ти имаш деца, ти си стойностно и осъзнато човешко човешко същество и слава Богу.
Пожелавам ти по-добрата част от живота ти да е занапред. Горе главата. 

Много мислих върху написаното от теб, и знаеш ли, права си!!! Благодаря ти! 
П.П. Ми що да не идваш, напротив, ела! И без това имам нужда някой да ми  малко, че да ми дойде акъла в главата най-накрая пък вече...... Егати, на сто години станах, акъл не идва! Едни и същи грешки........ Та, исках да кажа - може да си ми от полза!
[/quote]

Ще дойда, ама искам и аз в замяна ритник по ДДС-то - мойто е много голямо, ще имаш поле за изява Аз самата съм ходещо природно бедствие и рекламно лице на белята, та не знам дали ще съм ти от полза
А акълът не винаги помага, много малко големи хора успяват да съхранят детето в себе си, емоциите, наивността, ако искаш, способността да си отворен - ти явно си успяла, това, колкото и да сипеш пепел върху страдащата си в момента главица, не е лошо, ама никак. Със сигурност сега нещо някъде ти се случва, не го оставяй без да го забележиш, защото сега гледаш нещото, което ти се е случвало вчера, но ти не си го забелязала и то тъжно е прибрало протегната си ръка, защото си била обърнала поглед към завчера. Дай си възможност да обичаш себе си и живота. И Господ още поне сто години да ти даде.

Подрязвали са ми крилата, вземали са ми въздуха. На кого ли не се е случвало?!
 Обаче, вече не давам! Да си гледат работата!
Крилата и перата като по чудо се оправят и колкото повече се упражнявам в летене, толкова по-голям размах имат. За мен това беше невероятно прозрение.

Подрязвали са ми крилцата и което е по-лошото без аз да се съпротивлявам . млада и глупавичка - на 20 съм, почти на 21-а .....обаче годината прекарана в унито освен ,че ме научи да си пазя крилата ,ме научи и как да ги разперя по-широко без страх ,без срам и да полетя .
Маргало , миличка  не им позволявай да те осакатят , при мен се опитаха ,но аз приех .че това или не са били моите истински крила ,или пък не съм ги заслужавала (след като съм позвилила да ми ги отнемат ,може просто да не съм била готова да летя ) .Сега ,обаче ,с хъса на едно пале ,се боря да летя и по-важното да се извисявам 

Маргало, всичко, което прочетох ме накара да се замисля, колко пъти правим компромиси със себе си в името на някого или нещо. А ние къде оставаме??? Къде отиват нашите желания и нужди? Къде избяга стремежа към това да се отдаваме на живота с пълна сила и да се наслаждаваме на това, което сме постигнали, без страх?
Мила, не те познавам, но това което пишеш ми подсказва, че си едно сърце пълно с добрина, любов и всеотдайност. Нежна душа, която е и достатъчно смела. И най-важното - ОГРОМНОТО ТИ ЖЕЛАНИЕ ЗА СВОБОДА! Да разпериш крилете си и да разцепиш въздуха с тях. И знам, че го правиш, въпреки в момента да не го чустваш точно така. И не мисля, че някой може да ти подреже или отреже крилете. Богатството което носиш в себе си е огромно и това е по-важното.
ЛЕТИ БЕЗГРИЖНО И ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА НИ СЪБИРАШ В ЯТОТО СИ!
Прегръщам те!

В момента съм с подрязани крила след осъзнато съзнание /леле как се изразих само/... При мен се получи това, за което говори De$$i : човек среща неправилния човек,който се страхува от летенето. Осъзнах, че наистина не можеш да промениш другия, но можеш да промениш себе си. Като начало - да си смениш фокуса, тоест да се фокусираш върху нещо друго, нещо красиво /както казаха в един филм по този повод "извади порцелановия сервиз - имаме нужда да ни бъде отвлечено вниманието от красотата"/
Болката със сигурност ще я има и по-натам, но с времето ще стане по-малка. Гаранция!
От един месец съм така и нещото, което ме "спасява" е текста на една песен /и самата песен/:

Lyrics to I Can Be :

Now I feel that this heart of mine has taken many falls
Still sometimes the rain can turn into a waterfall
The prettiest things can come out of the coldest night, yeah
And even with broken wings, sometimes you find your way to fly

It’s time to be bigger bigger, stronger stronger, harder harder
It’s time to be bigger bigger, stronger stronger, harder harder
It’s time to be

Now I feel that this soul of mine has had its many tolls, yeah
Still sometimes the pain is what we need for us to grow, yeah
So when it’s time for me to look into my deepest side
I will, I will find a way to hold onto the love inside

It’s time to be bigger bigger, stronger stronger, harder harder
Yes, I can be bigger bigger, stronger stronger, harder harder
Yes, I can be bigger bigger, stronger stronger, harder harder
Yes, I can be bigger bigger, stronger stronger, harder harder
Yes, I can be

See I can be anything I want to be
All I have to do is put my mind to it and I can do it
So what I want you to do is put your fist to the sky and say it with me:

I can be bigger bigger, stronger stronger, harder harder
Yes, I can be bigger bigger, stronger stronger, harder harder
Yes, I can be bigger bigger, stronger stronger, harder harder
Yes, I can be bigger bigger, stronger stronger, harder harder
Yes, I can be
I can be

ето и линк към песента, да се насладиш на приятно излъчване 
http://www.youtube.com/watch?v=j1K6y_UgBN8

Желая ти хубав живот и много положителни емоции, които със сигурност ще имаш скоро!!!

Страхотна песен, мен също ме зарежда с една необяснима положителна емоционалност. А когато шофирам и я чуя - е - тогава мога да ЛЕТЯ!

Аз понеже много съм се парила и нямам никакви приятели,нарочно!
Аз се затворих,сега съм като вълк-единак,всъщност от дъго време е така!Знам,че не трябва,но болката е толкова силна ,когато те предадат,че...въздухът не ти стига!!!! Но пък вие сте толкова мили и толкова борбени,иска ми се да ви познавам!!! 

Че ти ни познаваш. Той форума е като едно голямо семейство направо. 

П.П. Тази тема се оказа много полезна за мен, дори като те чета си мисля, че се отнася повече за мен отколкото за теб. Ти си по оптимистично настроена и от мен.

Исками се ей така да очи в очи...а дали съм по-оптимистично настроена... не знам,вярвам,искам да ми се случат хубави неща,знам че трябва да ми се случат,заслужаваме ги,не е ли така!Искам да произвеждам хормонът на щастието и да раздавам усмивки на всички около мен!Инъче в личен план съм...майко мила в момента ми е нужно да се преквалифицирам на тия години нямам идея как ще стане,но ако не стане има опасност да съм един мнооого нещастен и неудовлетворен човек!А на тия години да започнеш отново е да не казвам невъзможно!!!Дано успея да си намеря новото призвание и новата работа!Това е жизненоважно за мен!

Защото "успехът носи след себе си успех!"
А когато има низ от неуспехи,затъването е сигурно,все повече и повече и тогава пак стигаш до това:че коя съм аз че да рипам,я да си седя на дупето!

Маргало, не се  отчайвай в никакъв случай момиче! Едно нещо научих аз - никога не знаеш какво те очаква зад ъгъла! В моя случай това бе една прекрасна и силна любов, съвсем неочаквана, съвсем нетърсена, дошла след години на "приземеност" и примиреност. Не вярвах, че ще намеря някога сили да се боря отново, бях се "приземила" завинаги.... Но после... после полетях! Е, все още се опитват да ме върнат, да ме вържат отново, но този път...този път няма да се дам. Война ще трябва да водя за мен и за хората, които обичам, но няма да се дам!Колкото до преквалификацията - ще ти кажа това- никога през живота си не бях мислила, че ще се занимавам с това, което правя в момента. Едно мое хоби се превърна в професионално поприще - и това само в последните 3 години. Не искам да се хваля, но съм по-добра от много хора, учили и преучили за тази професия. Не се хваля. Но се научих да оценявам споспбностите си. Мисля че това бе част от процеса на "поникване" на новите ми крила. Повярвах в себе си и в силите си. Вече бях някой, който може, а не някой който е зависим от другите, както постоянно ми втълпяваха. Така че горе главата и УСПЕХ във всяка начинание! Опитай- за да не съжаляаш след години, че дори опит не си направила, а си можела. А коя си ти, че да рипаш? Ами ТИ. Ти със твоето будно сърце, търсещ ум и желание за живот. А той е един. Втори опит няма. Много прегръдки и ако имаш нужда да поговориш с някого не се замисляй и за секунда!

Това е песента, която на мен ми помага в трудни моменти и ми дава криле! Тази песен незнайно как чух една много ранна сутрин, на брега на морето преди години след поредната ми безсънна нощ, след поредния скандал с бившия, вървях по брега, плачех, минаваха хора, които си разхождаха кучетата или просто бягаха, слънцето изгряваше, вървях много, слънцето се издигаше и един лъч ме следваше през цялото време на самотната ми разходка, помислих си ето слънцето ме обича , а този лъч е човека, който ще срещна и ще ме обича, щом през цялото време вървеше по мен, така както бих желала, даде ми криле точно този слънчев лъч в онзи тъжен ден и се върнах щастлива, след повече от 3 часа сама на плажа! И малко по-късно срещнах, човека, за когото съм напълно сигурна в чувствата му! Може да прозвучи налудничево, но на втората ни среща му разказах за лъча и ,че съм сигурна, че той е бил!! Тогава пак плаках този път от щастие, че съм го срещнала!!! Ох, голяма съм ревла, пак се разплаках!!

   http://www.youtube.com/watch?v=olWeUuIOQGQ   а това е песента



They say learning to love yourself
Is the first step
That you take when you want to be real
Flying on planes to exotic locations
Won't teach you
How you really feel
Face up to the fact
That you are who you are
Nothing can change that belief
Just be
Just be


Само едно ще ти кажа, бъдещето принадлежи само на онези, които вярват в красотата на мечтите си!!!ПРегръщам те силно и не спирай да мечтаеш!!! 

Много хора тук никога не са си подрязвали крилата,  включително и авторката.
Прибирали сте(сме) ги,  но сте(сме) знаели, че ги има.
Иначе нямаше сега да си говорим за тях.
Да, често става така - за да отгледаш дете, да създадеш дом, се налага малко да се поприбереш, да пообуздаеш амбициите си.
Важно е обаче отвреме навреме да си наглеждаш крилата (прибрани в някой гардероб), да ги почистваш и да ги държиш в готовност - все идва моментът да ги използваш отново.
Ето, това ти си случва, Маргало.
Дано да си ги поддържала добре твоите.
Моите си бяха в отлично състояние след 13 години в режим "изчакване".