Американски колеж-първа тема

Нас, това което ни притеснява е, че много висока стана таксата.
Дано да има Мами да споделят, работи ли успешно начина на отпускане на финансовата помощ?!

Знаете ли това кога ще стане ясно?

Преди няколко години/все още бяха два вида такси- за класиралите се до определено място и след него/ кандидатствахме за такава помощ и ни отказаха. А бяхме на една заплата макар и не най-ниска. Освен това всяка година се кандидатства наново и няма гаранция, че ако първата година отпуснат, на следващата година ще се случи пак. Като се има предвид, че и всяка година увеличават таксата съм благодарна, че я записахме в 91НЕГ и сега можем да си позволим качествено висше образование.

ana_ - благодаря за милите думи.
.♥.Прасковката.♥. - съжалявам, че си изтрила поста си. За мен той беше интересен именно защото ти даде информация за вашата подготовка, съобразявайки я с конкретната ситуация, без да я налагаш на никого.
  Все пак форумът е място, където всеки може да изразява мнението.
 Аз нямах време дори да мисля за уроци за АК, Светли реши да кандидатства "в движение" - в началото на февруари...... Опитът беше успешен... Но тепърва мислим как да постъпим.
 В подкрепа на поста на ana_ искам да разкажа как протече подготовката на Светли за изпитите след 7кл. Всичко се случваше въпреки моите усилия да предвидя ситуацията, но аз се вслушвах в нейните желания.
 1.В края на 6кл. се свързах с учител по математика, за който знам, че дава много добра подготовка на децата и го помолих да я вземе от есента.
 2. В началото на 7кл. се свързах с учителка по БЕЛ и се уговорихме за частни уроци.
 До Коледа всичко беше ОК.
 3. През ваканцията детенце сподели, че в нейните часове учителката си говори по телефона, кани си приятелки и т.н. Накрая каза: "Тя много ми помогна да се науча да правя преразказ, но вече нищо не прави...". Аз казах, че ще помисля и покрай празниците не взех никакво решение..... През януари бях в чужбина,  един ден тя се обади и каза: "Слушай сега, защото е важно! Няма да ходя повече при тази учителка. Намерила съм си курс и ще се прехвърля там!" Опитах се да я разубедя, да изчака една седмица докато се върна, но тя беше категорична. Нямала време за губене. Послушах я.
 4. В средата на февруари учителят й по математика се разболя и това продължи 2 месеца. Двете решихме, че не й е нужен просто някакъв учител, а добър учител. След кратки размишления установихме, че тъй като нейната учителка в училище е много добра няма да търсим друг, а ако има нужда ще ходи на училищните консултации при нея /тъй като й преподава беше невъзможно да ходи на частни уроци при нея/. Аз също се включих да помагам по математика / инженер съм и тази наука не ми е чужда/.
 Всичко, което се случи до тук ме убеди, че е много важно да се съобразяваме с желанията на децата си. Колкото повече доверие им гласуваме, толкова повече те се стараят да не ни разочароват. Научавайки се да вземат решения те порастват и стават по-зрели и разумни.
 Може би съм била доста отегчителна, но поста на ana_ ме провокира да съм толкова подробна.

Разговора за колежа, малко ми заприлича на разговор на майки на първокласници за Горна Баня!

Нали не правите директна връзка между "успеха в живота" и АК? - това е все пак един изпит на 14 години, не е бог знае какво.

Аз виждам като единствена логична връзка "много добър английски" - АК (изчела съм темата и деца завършили там го казват)

А за емигрантството - света се интегрира, границите се заличават, предприемчивите хора, ще бъдат там където са бизнесът и парите, това не може да бъде спряно, а и не виждам нищо лошо!

За моята професия например е по-добре за момента в BG, много по-добре!

Е! Различни хора- различни мнения!

Разговора е основно за школите,а не за колежа.

 



 

ana_  твойто отрицателно мнение за школа Магнет, не е пъвото което чувам! Г-жата, преподаваща МАТ не била математичка

Но догодина всичко в кандидатстването ще бъде много различно, мисля че всички майки на шестокласници се чувстват много объркано.

Здравейте,

Да се похваля и аз, синът ми е приет в АК!

Прочетох коментарите тук, но при нас нещата се стекоха по съвсем различен сценарии! Дълго време се опитвахме да разберем от него какво предпочита, има ли някакви желания за това къде да учи и т.н. Записахме го в началото на седми клас в школата "ВЕДИ", но до колкото аз разбирам, там подготовката в никакъв случай не е насочена към приема за АК а по-скоро за всички други учебни заведения, където изпита е по математика и български език.

Най-неприятното за мен беше, че въпреки моите усилия да го мотивирам за допълнителна подготовка когато той ни заяви, че иска да кандидатсва в АК, не получих ни най-малко одобрение!!!!

В прав текст ми заяви - "Няма страшно, ще се вляза!!!", след което си сядаше на PC-то и започваше да си играе......!!!

Тъй като работата ми е свързана от 1994г. с информационни технологии, у нас винаги е имало компютър и за нас със съпругата ми винаги е било проблем да сведем до минимум използването му от негова страна.

Е да, влезе в АК, но проблемът сега за мен е още по-голям. Имах неблагоразумието да му заявя в прав текст - "Ако наистина влезеш, без въобще да си се подготвял целенасочено за този изпит, повече никога няма да те притеснявам със своите брътвежи за това кога и как да учиш!!!!"

Сега просто внимавам какви съвети му давам, като винаги се стремя да изпусна темата за ученето. Просто виждам как погледа му става леко подигравателен и очаква да кажа нещо свързано с времето което отделя и начина по който се готви за училище.

Опитвам се да завъртя разговора в посока за това, какво го вълнува, какво смята че би му било интересно да учи и др.!!!!

С две думи, радвам се че се развива добре, при това по свой начин, но тъжното е, че все по-малко споделя с нас...!!!

Съжалявам, отпуснах се, но това са нещата, които ме вълнуват. Поздрави на всички, чиито деца са приети (може би ще се засичаме на родителски - ако има такива), а на всички, които им предстои да кандидатстват - успех!

Приятен ден!
 

 

Tikvarova, поздравления за сина ти, радвам се че има още форумски деца приети.
Аз също не съм упражнявала контрол, Марти искаше в АК и се готвеше много съзнателно, не ми се е налагало да го подканям или да забранявам игри.
Живот и здраве ще се запознаем.

tikvarova - много ми е познато, с тази разлика, че моята си е изготвила система за самоподготовка непонятна за мен  , а и като момиче все пак споделя емоциите си...
 Все повече си мисля, че децата са прави за себе си. Замислям се колко ли непонятни сме били и ние за родителите си? 

Благодаря iotchev ,

Както е кзал народа "Наесен с песен"!!!!

ПП. Моето основно притеснение е свързано по-скоро с това, с каква действителност ще се сблъска в следващите няколко години. За мен лично това ще е един изключителен тест за него. Имам пред вид, че до сега той беше свикнал да е номер едно в неговото училище. Учителите му винаги са се изказвали много ласкаво за него и естествено той до голяма степен се осланяше на това. Аз бях този, който винаги се е опитвал да му обясни, че това да си лидер сред своите съученици е добре, но не бива да забравя, че е добре да се сравнява и с други деца (в рамките на цяла София, страната и т.н). Според мен само тогава ще има реална представа за свите възможности.

Сега обаче, ще попадне в среда, където (както разбирам от пишештите в този форум) децата са наясно с това какво искат и най-важното знаят как да го постигнат.

Затова смятам, че истинският тест за неговите възможности тепърва предстои и дано се справи. Аз лично вярвам в неговите възможности.

Между другото в края на 6-ти клас с мойта жена бяхме решили да го запишем на школата "Иванови". Поне на мен ми се струваше удачно решение "някой друг ( с други мерки )" да го накара да се захване по-сериозно с ученето. Тогава бяхме се притеснили много сериозно (знаейки "славата" на тази школа по отношение дисциплината и начина на работа с учениците), но той още на второто ходене се намести добре и изплува. С две думи вярвам, че ще се справи и сега, просто ще има период на "адаптация".

Между другото нямам никаква идея за това как се сформират паралелките, колко са и т.н. Но положително ще се видим!

Здравей SofiaV,

Наистина все повече се замислям върху това, дали е необходимо да се меся толкова често!? А по отношение нашите родители.....Ще използвам един израз на мой познат - "Плашим се"....!!!

Поздрави

Радвам се, че има толкова амбициозни деца, при това момчета.
Нямам представа как ще бъдат разпределени по паралелки, но ще имат изпит по английски за определяне на нивото, може пък това да е критерий. Ще видим.
Марти е учил почти 3 години в Америка и там се разпределяха в часовете по математика според знанията. Така в 5-ти клас, той учеше Мат за 6 клас, държа да кажа за многото скептици относно Американската образователна система, че връщайки се в БГ той беше на едно ниво със съучениците си, че даже и по-добре.
Освен това всяка година попадат в различна паралелка, така създават контакти и учителите не си създават любимци.