Добър вечер на всички ви!
Даам... ние с Наира се видяхме вчера на моето работно мясти и се оказа, че се познаваме от преди. Наистина е малък света.
Наира Благодаря ти, че дойде. Много мило ми стана! Извинявяй, че не можах да ти обърна внимание и те накарах да чакаш толкова дълго време.... много неудобно ми стана така, но за съжаление вчера май за твой късмет имаше много хора на главата ми. Дано не ми се сърдиш! Искаше ми се да поговорим на спокойствие, но нищо някой друг път иншаАлла! Първия момент, когато те видях не можах да се досетя, че си ти, но като забелязах медалиончето ти и се сетих, че ти бях писала, че ще ме опознаеш по медалиончето ми, но това което ме обърка, че ми беше позната, но не можех да се сетя от къде. Но се досетих, че си Наира и после се сетих, че имаше едно момиче на танците приличаше мн на теб и аз за това малко се обърках в началото. Добре, че ме светна после. Аз те бях запомнила с това, че се занимавахте с още едно момиче с астрология. Даже през зимата с другото момиче се бяхме видяли един път и тя беше споменала за тебе. А приятелката-Фигито я знам още от давна и нея като я видях още повече се изненадах.
Секси И Нина мина вчера през работа и каза, че клипа й е готов. После чакам и аз клипчето. Кой знае каква хубавичка е излязла... голяма сладурана.
Много интересни неща сте писали и тъжни разкази как ми се чете, но тази вечер няма да стане, че утре сутринта съм на изпит и ще лягам. Стискайте ми палци за утре .
Марси По принцип искам да постя, но на няколко пъти когато не закусвам или не ям..после ми причернява и припадам, и за това малко ме е страх да рискувам като работя да постя. ИншаАлла Аллах ми даде сили, че да мога и аз да постя.
Днес се случи нещо за което все още мн ме боли. - през почивката си ходих в едно местенце където продават пици и закуски и седнах на масите от вън. По едно време мина един човек -скитник и бръкна в коша с боклуци и си изкара парченце пица и аз и другите хора го гледахме учудено. И като го видях, че рови за храна и се досетих да му дам пари или да влезем двамата и да му купя, но се замислих, че може да го засрамя като се правя на щедра пред другите хора там, които го гледаха. Не исках да се почуства лошо от желанието ми да му помогна и докато се реша дали да го помоля да му купя той си тръгна. Все още много ме е яд, че не го направих. Много ми тежи сега на съвеста. А и тогава ми се отяде като видях как докато някои можем да си позволим - алхамдулиллях, а други не. Много е лош светът!