2-ра Лятна магрибско познавателна, чувстве

Браво Кате мароко както винаги си изчерпателна и ясна.

Здравей mira1,

Ислямския рамадан е доста по-лек и кратък от православните коптски пости, които са 210 дни в годината. В тези 210 дни не се яде, пие и пуши от изгрев до залез. След залез се ядат само растителни продукти, рядко риба. Никой по цял ден не седи да си мисли какво ще готви. Сладкишите са приготвени предварително и издържат с месеци, по тези места вечерята е основното ядене, особено в горещините. За пиенето на вода през деня- пустинните номади се придвижват през нощта, ядат и пият от оазис на оазис и през деня обикновено спят. Много туареги не пият вода по време на път, губят се соли. За прасето- има мюсюлмани, които ядат свинско, например тези в Индонезия. Забраната на свинското е библейска, още от втората книга на петокнижието - Левити и към нея се придържат всички клонове на юдаизма и протоюдаизма и много от клоновете на религиите, спадащи към ревизионистичния юдаизъм - всички клонове на Исляма и някои клонове на Християнството като етиопското православие, мероитите, много копти и други. Неяденето на свинско е традиция , която предхожда монотеизма и е норма при пустинните народи. Монголците, например, не ядат свинско и го асоцират с китайските си съседи. Първите документи, съдържащи забрана за консумация на свинско са още от средноегипетските кралства и касаят свещениците. Аз лично мисля, че забраната е по-скоро от икономически характер. В пустинните местности, където липсват гори, където прасетата да бъдат натирени да ровят те трябва да се отглеждат с фураж, предназначен за хора. Във времена на бедствия - суша, скакалци и др. , чести из тези земи и описани в Библията, когато зърното е кът за хората прасетата, за разлика от козите и овцете стават нерентабилни. Освен това са податливи на африканска свинска треска. Помните ли епидемията в Хаити, когато повече от половината прасета умряха, а останалите трябваше да се унищожат, защото бяха резервоар на болестта. После внесоха от Щатите прасета.

Зърното е било толкова важно, че и до ден днешен се е запазило като мерна единица. Английската дума за везни , кантар scales , френската за мащаб -echelle произхождат от семитската дума шекел. Шекел е мерна единица. Един сребърен шекел е бил равен на теглото на 180 зърна просо или 11.36гр. В гръцкия език навлиза като сигла, щамп гарантиращ тегло на монетата.

В тази тема доста се коментира захарта, безспорно инкрустирана в северноафриканското битие. Отварям дума за солта. Не е особено ценена. Не посрещат с хляб и сол и затова си има практическо обяснение. От хилядолетия през Сахара минават кервани, натоварени със злато и сол. Средиземноморските икономики, бедни на злато са имали сол в изобилие, морска и минерална от солниците в Тагхаза и други. Срещу ценния метал, добит в Мали, Гана итн са заплащали в сол, желязо, платове и други. Камилите, използувани за многомесечните преходи са били предварително угоявани с месеци. Керваните са се състоели от около 1000 камили, в някои кервани броят на камилите е достигал до 12 000 според Ибн Батута. Берберите водачи на керван са били много високо платени и е трябвало да осигурят безметежен и безконфликтен преход. Придружавани са от жени, прислуга, роби, водачи на камили итн. Ежеутринното издигане на палатките и демонтирането им е и до ден днешен женска работа. Готвят мъжете  .

Въпрос към живелите в Мароко и сред мароканци: Прави ли ви впечатление, че готвят доста безсолно и не посягат към солница? Ако сте попаднали сред тях след живот другаде как намирате храната им на сол? Аз в един момент от живота си не добавях сол и мароканците и някои алжирци бяха единствените ми гости, които не си соляха допълнително. Тунизийците обаче си искаха сол.

Мисля да понапиша нещичко за гриса, без който в северна Африка не може, основа за кускуса, символ на магрибската кухня.

Невена , мерси за рецептата . 
Аз имам сходен вариант , но така ще понауча повече и до събота ще започна да спретвам сладката част от храната за Рамадана .
Знаеш ли как се прави шъбекия или тези триъгълните сладки дето все не им запомних името . Зная че се пържат и след това се слагат в сироп и овалват в сусам .

Охооо, да, разбира се и още как ми прави впечатлението никаквата почит към солта, както и към солените неща.
Отнов тези амазиги, за които говорех вчера, вярват, че солта привлича лошите джинове.
Иначе аз обичам mаrmite - това е английска паста за мазане, постна е и е с много солен вкус. Моят съпруг я плюе с ужасена физиономия и казва, че това - солта- пречи на концентрацията.
Прави ми впечатление, че не солят, дори и с морската сол на кристали, а аз отдавна вече готвя без сол, допълнително сол ползвам  само аз май и при това - не ми правят забележка, но напомнят - нали знаеш, пречи на концентрацията. Другото, които ми прави впечатление е, че не обичат сладко-кисело. Много искаха да правим риба в сладко-кисел сос, по китайска рецепта, имахме гости. Прочетохме в една книга рецептата и после - не знам дали аз бях я сготвила зле, но отстраниха соса, колкото може и ядоха рибата. Като направихме този сос още по-сладък и с хляб и рибени кюфтенца, ммммммммммммммммммм.
А иначе маринатата на рибата - както казват "по марокански" е супер.   

Неправителствените организации играят много важна роля в Мароканското общество. Както навсякъде, ще са ангажирани по-скоро с работата с хора в неравностойно положение и рядко позвлателите на техните услуги имат възможността да участват активно в управлението на програмите, които ползват. Разбира се и в Мароко има самотни майки от по-заможни семейства и те не ползват услугите на тези НПО-та, но по-бедните самотни жени са силно зависими от тези организации.
Има и центрове за деца с уврежадния, често ги управляват френски колеги, финасирането е от Франция.

Има и много спортни и младежки организации, нормално е, още повече в малките градчета и селца един човек, по-активен, да е президент на няколко спортни клуба.

за това как мароканците преговарят - водят преговори и в обществения сектор и в бизнеса, ще научите тази вечер. Как така се случва, че като кажете нещоу отговорът е "Да, да", а накрая - става на тяхното.

 

Здравей,

И аз имам други рецепти за сфуф, едната е с много повече масло и мед, замесва се тесто и се точи, нарязва и овалва във сусам и се поднася на хапки. Точно по този начин се поднася на приеми, сватби итн, но реших да не отказвам хората от вкусотии със сложни рецепти. Точеният сфуф беше първият марокански сладкиш, който направих. Рецептата ми я даде тогавашния готвач във мароканското посолство в София, това преди почти 25 години. Той беше много мил и ми даваше шафран, арабска гума, вода от портокалови цветчета и други вкусотии. Майка ми издивяваше, защото и без това бях пълна а и тя тогава не беше фиданка, ама от мароканска кухня слаб се не остава, ако гена ти не е като тях.

За триъгълните сладки- предполагам по описанието, че са бадемов бриуат- тънки кори, пълнени със смлени бадеми или лешници и пудра захар и подправки, изпържени, топнати в мед и поръсени със сусам. В Алжир са като пури и се казват "бурек ерена". Ако намериш листа от брик, щото точно те са трудни за правене бриуата е разрязано на 2 или 4 листо пълнено с :


Плънка с лешници

200g смлени лешници
50g маргарин или масло, омекнало, но не стопено
4 супени лъжици пудра захар
1 суп лъжици Мазхар (вода от портокалови цветчета
1 суп лъжица канела на прах


Плънка с бадеми

4 чаши обелени смелени бадеми
1 чаша пудра захар
1 кафена лъжичка канела
1 кафена чаша стопено масло
¼ чаша Мазхар

Пълнят се, навиват се на триъгълник, краищата се залепват с яице или каша от брашно и вода, пържат се в много олио, оцеждат се и се топват тенджера с чист горещ мед. Меда го топлиш на водна баня, слагаш тенджерката в друга с вода и на огъня. За съжаление не мога да намеря илюстрация, може би не зная как да го изпиша правилно.

За шбаккията - не препоръчвам на никого да се пробва преди да е видял на живо как се прави. Без арабска гума не става, троши се и ако не можеш да намериш такава просто забрави! Трябва и един уред, за разрязване на лентите като зигзаг. Представлява въртящ се диск. На втората снимка на линка, който давам е до точилката. Разгледай линка и ако имате нужда, ще превеждам и обяснявам. Моята изпитана ( за последен път преди 10 години) рецепта е като тази на линка с добавка на розова вода, нали шбаккията представлява роза, може ли без розова вода!

http://www.zemzem.fr/Cuisine/Recette-Chebakia-pour-preparer-le-Ramadan.html

За сладко-киселия вкус, аз не го асоцирам точно с мароканците. В цяла западна Африка, с изключение на Ангола, Сан Томе и Принсипи и Кабо верде, където португалското влияние е много силно не се яде сладко-кисело, може би защото им мерише на развалено. Не се сещам за Западноафриканско блюдо с такъв вкус. На мене от Мармаит- английската паста ми се повръща, това след 12 години изживяни в Англия!

http://marocgratuit.com/modules/recette/article.php?storyid=9
тази ми се вижда по-лесна за шебакията! другото е самса:
http://www.khaoula.com/samsa.htm
с малсука се прави лесно, ина4е трябва да се то4ат кори като за баклава! и понеже медъту нас е  като злото, прави се  сладък сироп с малко мед за  ухание и разни аромати в допълнение! аз това го ям, като семки, нямам отказ както и от ей тези сладки:
https://www.bg-mamma.com/assets/vessur/img/not_found.png

Невена , мерси много ! 
Явно ще карам зълва ми да ме зареди с техните сладки , а аз ще спретна нещо по нашенски .
Баклава и дребни сладки .
Мърси , мерси и на теб мила ! 

Невена, трябва да кажа и аз, че вече не асоциирам сладко-киселия сос с мароканците, но пък така искаха за опитат, че ето на, какво стана - като попроменихме вкуса на соса и стана хубаво за топене. А за мароканската храна и моят съпруг: той така и така в Белгия за пръв път излизаше от страната си и за пръв път опитваше нещо, различно от мароканската кухня и беше с любопитството на дете.

Маринатата на рибата "по марокански" не е сладко-кисела. То така излязло като съм го написала. Иначе обичам и marmite, vegemite, bovril. И май само аз ги обичам.... така излиза. Много витамин В, много. А иначе по време на Втората Световна Война са го раздавали със списъци, че е много хранително, но си права, че вкусът е странен. 
Не можах да пласирам и лютеницата - за мое съжаление.... и за радост де.
Аз ще правя самбуси с лешници и карамелизирана захар.

Още нещо - според мен шам-фъстъка на пазара в Агадир -другаде не съм пазарувала, е доста скъпа ядка и така се радва народа на шамфъстък...   

Привет,

Аз май не се изразих добре. Имах предвид, че западноафриканците традиционно мразят сладко-киселия вкус, не че го обичат. Между другото, има сливенски специалитет, дядо ми, Бог да го прости много го обичаше, който е от телешко, ако не ми изневерява паметта със сушени сливи и дюли, май и кайсии. Е, за това сладникаво ядене мароканците си умират! Веднъж майка го беше сготвила и се чудеше как да им го предложи, даже и аз не обичам месо със сушени плодове. Те пък много го харесаха и даже почнаха да го готвят. Много обичат баница, щрудел, дроб-сърма, сух таратор, пиле с бамя, сърми с кълцано месо, мусака, салати с бяло сирене, зелени чушки и домати, салата от печени чушки, домати и лук, имам баалдъ, тархана, катми - аз даже ги правя лесно в тиган по леко помароканчена рецепта добавяйки грис и се запазват меки с дни.

Даниела Макауи,

Не си играй с техни сладкиши! Те са много претенциозни що се отнася до храна и забелязват ако нещо не е както трябва, че ще ти го и изръсят  !!!!! А и ти, например, би ли искала да отидеш у мароканци и да ти предложат таратор и пълнени чушки? Това, което харесвам у северноафриканците е, че ценят вкусните чуждестранни блюда и даже ги включват в менюто си. Много от учителките на дъщеря ми се научиха да правят баница и пълнени чушки със сирене.

Малко въпроси от мене:

Обсъждали ли сте вече кускуса? Някой интересува ли се от парфюми и парфюмерия, защото на мене това ми е страст и голямата любов и писали ли сте за северноафриканската парфюмерия?

akhyal_katya, може ли да те питам нещо на лични?

Добро утро! Как сте? Пак такива интересни неща сте написали! 

Невена, разбира се, питай ме на лични!

За мароканските парфюми - аз подготвям - и по лични впечатления, и по статии - днес ще я донаправя, но така интересно става, когато се допълваме.

Аз тебе няма какво да се допълвам - явно си мароканска снаха открай време!

За храната - обичат баница със сирене, а и мед слагат, бяло сирене - неограничени количества, чушки пълнени, чушки - бюрек, соленки и "кошнички", сандвичи със сирене и яйце - запечени, гювеч - зеленчуков, салата от лук, домати, печени чушки, много магданоз и сирене и естествено слагат олио от арган, катми и питки на тиган, риба с лимон, соев сос и портокал - печена във фолио, меденки, пълнени тиквички.

Аз ако хапвам колкото съпруга ми, да е жив и здрав, ще се търкалям. Права е Невена, ген си е. Около мен роднините са много слаби и издължени.

А аз да кага отновомалко за неправителствените организации в Мароко. Още след 1956-та,  когато страната получава независимост от Франция, продължава различната помощ, но най-вече на правителствено ниво и за инфраструктурни проекти като например - възстановяването на Агадир след опустошителното земетресение, изграждане на магистрали, които в Мароко са прекрасни.
Обаче към 1980 -1990, страната малко или много решава да се справи сама, има помощ, но тя може би не достига до всички и на места, създаденото от францудите замира - закриват се заводи, болницата, която обслужва работниците е с намален капацитет, за по-сериозни психо-соматични състояния е трудно да се намери лечение на место.

Така издват отново социалните организации, възникнали във Франция. Те по-скоро набират средства от частни донори, а финансирането на проекти - такова, каквото и ние тук го позванаме - има обява за набиране на проекти, градански организации пишат, печелят.... още няма.  Напротив, по отношение на младежките програми примерно, мароканци са ощетени, понеже трудно пътуван и като не им дадат виза пак са домакини на различни прояви и трябва да разчитат на приказки колко е пубаво или как се работи еди-къде си.

Има и много хубави големи проекти Евро Меда -за ЕС и страните от Средиземноморието, но те не са за малките граждански организации. Полека Мароко работи и в тази насока. 

Центровете за работа с деца и млазежи с увреждания имат опит за работа от и със Франция. Там и родителите посещават - или по-голяма сестра от семейството и е много интересна връзката между екипа и семействата. На родителски срещи се започва едно голямо благодарене, че ни има, че се занимаваме, но с времето ще свикнат и да са по-критични.

По-тежко стоят нещата с центровете за работа с деца на улицата. Навсякъде по света това е тежка група. В този тип организации,набирането на средства чрезчастни донори или с обяви "20 евро на месец могат да купят... еди какво си за едно дете", са нож с 2 остриета. Има "добронамерени" гнусни хора, които поддържат дадено дете с месеци, години, изпращат им се снимки, благодарствени писма, писани от самото дете, после те идват да го видят на място, когато не са въведени "наблюдаваните" визити, стават ужасни неща.

Така в Румъния едни колеги си бяха докарали отвратителни педофили.
Гадно е, когато с години изграждаш взаимовръзка дете-възрастен и доверие, и самосъхранение, някакъв .... идиот... да се възползва.

Има и прекрасни случаи на добронамерени хора - не мога да си кривя душата.

       
       

       
 

Та нали всяка съвместна работа учи на умения, толерантност, от взаимен интерес е, отваря очите, .... така по един проект, най-накрая имаше малсо финасиране за местна младежка организация - и хората трябва сами да набавят банкови документи, снимки, отчети на партия - за дейностите, анкети.... тези неща мароканци още трудно правят - говоря за малките организации, създадени от млади хора, които не са излизали извън страната, жимели сапо-скромно, не са учили във Франция.
Та така: те ще имат възможност да управляват сами проектчето си, да поискат помощ, когато е нужно. Преценили сме риска, че си струва и сумата, и усилията.

Започваме договаряне - какво се прави, как се отчита, какво трябва задължително да кагат и покажат. Обясняваме без какво не може. Гледаме да сме внимателни - ние сме в тяхната страна, все пак преди едно определено време и в България нямаше подобни инициативи, и ние сме се учили.

Записват си, питат, говорят..... много приказлива среща.

Ние казваме - този документ всеки месец, другото - еди как си, ще дойдем на проверка еди кога си, дотогава - мейли, скайп.

Те се съгласяват - да, така иначе.... ясно им е, че не ние индивидуално посочваме тези условия.

4 часа разговор и те казват "да, да, да", по едно време - приключваме ...и някой казва "мадам" - спирам аз и един участник в срещата ми обяснява как това няма да стане и зарочвада говори съвсем друго. аз питам "защо не каза там?" и той "Не е прието при нас да водим преговори противопоставяйки се. Е, зависи от възпитанието и нагласата разбира се, но и на жена при това -още повече ... , при това в делови отношения, не се казва "не". Ако се противопоставя още на разговора и пред други хора, ще ви огорча и унижа, затова, запомнете от мен, ще чувате - "да, да, да" , после, когато е удобно - ще ни обясним защо това, с което сме се съгласили няма да стане!"
                 
     

банкови документи, снимки, отчети на партия - за дейностите, анкети.... тези неща мароканци още трудно правят - говоря за малките организации, създадени от млади хора .... за ОТЧЕТИ НА ХАРТИЯ става въпрос, но нещо не мога да редактирам в постта си.