За моите ангелчета.........

Хриска, 

  за мъничките ти ангелчета

Не знам какво да кажа повече. Просто ми се иска по някакъв начин да мога да ти вдъхна мъничка доза силички и вяра, че един ден ще гушнеш своето бебе. А знам колко трудно е да вярваме понякога. Но съм убедена, че ти ще се пребориш за мечтата си. И този ден ще стане реалност.

Хриси,
 

Хриска  гушкам те и плача заедно с теб

Хриска 
За душичките на твоите ангелчета 

Нека  почиват  в  мир  малките  ангелчета.Бъди  силна  Хриси  една  голяма

А как ми се иска някой да отговори на този въпрос, защо .

За твоите Ангелчета...

Прегръщам те мила...

Мила,знам какво изпитваш сега,аз също загубих две бебета,знам какво е да живееш изпълнена с радост и мечти,да усещаш живота в себе си,да си щастлива даже,когато ти е лошо и не можеш да станеш от леглото,знам колко боли,когато всички свърши и те обзема празнината-физическа и психическа и когато от гърдите ти тече мляко,което няма да нахрани никое от бебетата ти. Прегръщам те и ми се иска да ти дам поне частица кураж,да мога да ти прошепна,че не трябва да спираш да се надяваш и вярваш,изживей мъката си,но не я оставяй да те сграбчи и отведе в ада,аз никога няма да спра да мисля за бебетата ми,дори да родя и да стана един ден майка,те винаги ще са част от сърцето ми. Нека нашите малки ангелчета почиват в мир и там горе някой да ги обича,така както ги обичаме ние тук доло.

Хриси,  !
За твоите малки ангелчета -  .

Зачетох се в една тема тук , и думите на момичето пишещо там ме нараниха страшно много , извикаха в мен кошмара преживян два пъти.......
Не искам да цитирам дусловно думите , но в общи линии се казва това , че тя е имала срещи и разговори с майки загубили децата си в по-малък месец , и от тях лъхало някакво спокойствие и едва ли не пренебрежение , и не можело пак според нея да се прави сравнение между загуба на Плод в петия месец , и на Бебе в деветия.........
Пиша и ръцете ми треперят , нима моите бебета са били ПЛОД само защото са родени в петия месец , а не в деветия?
Сториха ми се много грозни тези думи и това сравнение ,
нима аз не съм ги чувствала в мен , не съм се радвала на всеки макар и лек ритник , не съм им говорила с любов , не съм чакала момента в който ще мога да ги прегърна??????????????
Пиша и ръцете ми треперят , знам че може би момичето не е искала да прозвучи така , но мен ме заболя , много........ , върнах се отново една година назад , там на онова магаре , плачеща и проклинаща........
И аз исках само бебето си , и аз исках да сложа край на живота си , и аз нямах сили да погледна дори собственото си дете.........
Мислих да пиша в темата , но се отказах , момичето е вече отново бременно и не искам да предизвиквам лоши мисли в нея,
но просто реших да споделя , тук в моята тема , за моите две звездички.............

Пс. Нима загубата на едно дете създадено с любов , така чакано и желано  , не е еднакво силна  независимо кога се е случило , 1-ви , 3-ти , 5-ти или 9-ти месец?
Нима болката ни не е еднаква?
За мен лично не е приемливо да се омаловажава мъката и страданието на  себеподобните , просто не е .................

  Съчувствам  ти  преживяла  съм  аборт  в  3  месец   и  до  някъде  те  разбирам.Много   съжалявам  за  това  което  сте  преживяли  цялото  семейство.Но  искам  да те  посъветвам  да  не  се  придаваш  продължавай  на  пред и   се  бори  .Знам  че  е  трудно   мен  много  ме  беше  страх  да  не  се  повтори  както  с  първата  ми  бременност.

Благодаря ти 

Може и в мен да е грешката , знам ли?
Може би аз не съм разбрала правилно какво е искало момичето  да каже , знам че изпитва гняв и болка.....
Наближава 19-ти и аз съм все по-тъжна и отдадена на  тъжни мисли и лоши настроения.....

Хриска,
Прочетох това мнение преди ден два,много ме жегна и мен,много ми стана тъжно.Аз загубих близнаците си в 5-ти месец,много страдах за тях,не мисля че бих могла да изпитам по-голяма мъка.
От друга страна се замислих - когато загубих първото си бебче в 9-та седмица,много ми беше мъчно,толкова го искахме,толкова го чаках.Мислех тогава,че по-голяма мъка не мога да изпитам.Когато обаче загубих близнаците,разбрах че има и по-голяма.Пет месеца съм ги носила,5 месеца съм им говорила и обичала,правила съм планове...
Сега не мога да си представя да го няма Жорко,ако сега с него нещо се случи,просто не знам.
Така че ,съм много объркана.

Не  мила  в  теб няма  вина  и  никога  не  се  обвинявай  за  такова  нещо.Просто  Бог  ни  дава  препятствия  който  трябва  да  изминем  ,за  да  станем  по  силни.