Оказа се че се познаваме от деца, но сме се забравили. Работех в едно кафе и той започна често да идва с един общ приятел. Тогава бях с бившия и нещата не вървяха добре. След като се "запознахме" отново започнахме да излизаме доста често всички, а на връщане се прибирахме само двамата тъй като се оказахме и комшии. Той се опитваше да ми помогне да оправя отношенията си с бившия и така вечер след вечер си ме изпращаше и говорихме за проблемите ми. Постепенно започнах да го опознавам повече, станахме страшно добри приятели и накрая се влюбих. Не беше той единствената причина да се разделя с бившия ми, но много повлия на избора ми за което въобще не съжалявам. Мисля, че точно това приятелство което се зароди ми е липсвало и то ме привлече толкова. Иначе инициативата по гаджосването аз я поех 
.
Виж целия пост
. 
ииии така сразиме само с поглед 
Най-много се ядосвам като ми подарява по празници едни огромни букети с мъртви цветя. По-добре да ми подари цвете в саксия, костенурка, охлювче - нещо което да ми развесели, разведри деня... И съм му казала, ако иска да си дава парите за мъртви цветя, то да е едничко на брой. 
Може би е разбрал ,че пътя към сърцето ми минава през стомаха и имахме вечери с анимациики , пица и желирани бонбони 
Беше казана на шега, разбира се. Минахме през размяна на ICQ, Skype, видео разговори, размяна на телефони... И така три години. Да уточня, че живеем в един град, в един комплекс. След три години най-накрая се видяхме и се "познахме". За мен, той беше и е "моят човек". Явно и аз за него. Заслужаваше си чакането. Сега сме семейни, с две деца. 
