Какво става с децата в Холандия, отнети от социалните служби преди 2 г??

marsy,  не защитавам социалните, просто обяснявам как действа системата и обяснявам защо понякога (колкото и странно да е) за едно дете може да е по-добре да бъде изведено от семейството си.
Има родители и родители, не забравяйте това!
Ако има нарушения на правата на някого, аз съм първата, която би оказала съдействие.
 Когато Румяна Иванова ми се обади през декември, не само я изслушах със съчувствие, но й предложих конкретни стъпки.
Обаче, когато някой те взема за канарче и отказва да сътрудничи, крие истината, не дава информация, не ти осигурява достъп до документацията, а иска помощ на "юнашко доверие" - ами съжалявам, не става.
 Има много причини, за да бъдат отнети временно родителски права и децата да бъдат изведени от семейството и всичките са повече от сериозни.
Критиките към социалните  в Холандия са не, че действат прибързано и отнемат нечии деца, ей така, заради собствен кеф, а обратното - че действат твърде предпазливо и все закъсняват.
Понякога за някои деца наистина  е фатално късно. За Германия, Белгия и Великобритания съм чувала, че понякога действат твърде прибързано, само по сигнал и без да са сигурни. Това е лошо, ако  действително е така, защото се травмират родители и деца, без да е имало причина.
Не знам обаче дали наистина  е така в тези страни, но ви уверявам, че в Холандия не съм чувала за случай, когато бюрата за детска грижа са били агресивни, а и самата система е такава, че не става толкова лесно отнемането на родителски права.
Иначе всеки може да ви наклевети, ей така - от простотия или за кеф.
Пак повтарям: децата са изведени от семейството след влязло в сила решение на съда.
Има най-различни случаи - като започнете от физическо и сексуално насилие и стигнете до т.нар. "напрежение в семейството", когато родителите са в постоянни разправии (скандали и побоища) или са алкохолици, наркомани и пр.; или само единият родител е такъв, пие, друса се и прави скандали и децата са в непрекъснат стрес, а никой не може да гарантира, че са в безопасност.
Има случаи, когато родителите или единият от тях имат психически отклонения, шизофрении, паранои и пр.
В някои случаи деянията на родителите са наказуеми - ако е имало доказано сексуално или физическо насилие (връзване с часове, жестоки побоища и пр.) родителите могат да бъдат съдени и пратени в затвор. В други случаи, например, бащата бие майката, децата също могат да бъдат изведени от семейството, за да не са свидетели на кървави побоища. Бащата не се преследва, ако майката не подаде жалба. Много от жените не подават жалби - обичат си мъжете -насилници или са финансово зависими от тях и пр.
Но кой съдия ще остави децата в семейство, където мъжът редовно пребива майката на децата пред очите им?
И така нататък, драми всякакви, някои стават трагедии. Целта на бюрата е да предотвратят трагедиите, не винаги успяват, защото обикновено, когато се подаде сигнал, вече е твърде късно. След малко ще ви напиша за Савана.

За правата на децата.
 Холандия е подписала Конвенцията за защита правата на децата и я спазва, уверявам ви не само на думи. Изхожда се единствено от интереса на самите деца - кое  е най-доброто за тях.  Няма смисъл да коментираме конкретния случай, ако майката отказва да де достъп до съдебните дела и до протоколите от съдебните дела.  Ако историята е , както тя я разказва, тя не би трябвало да отказва информация. Във всички останали случаи, е ясно,че нещо не е в ред и по всяка вероятност децата са отнети с пълно основание и по всяка вероятност се работи те да преодолеят травмите си.

Непрекъснато се говори,че момичето е български гражданин. Оставете това, този факт в случая няма никакво, ама никакво значение (колкото и да се дразнят  патриотарите).
 
Разсъждавайте от гледна точка : кое е най-доброто за това дете?

Какво знаем за него? Родено е в България, съвсем малко е , почти бебе, когато напуска страната с майка си и отива  в  Израел.  Живее там до 9-10 годишна възраст.
След това пристига в Холандия. Тоест: нова среда, нов език, ново училище, нови приятели.
Сега е на около 14 години.
Е, сега какво искате?
Детето е изведено е от семейството(очевидно по сериозни причини).
Да бъде пратено обратно в непознатата му България? Хайде, отново  отначало: смяна на език, училище, среда, приятели. Ако е здраво дете, ОК, може би ще се адаптира сравнително бързо.
 А ако е травмирано и болно?
 Как си мислите, кое  е по-доброто за това дете?
Да бъде лашкано с травмите си и с болестите си от една страна в друга страна или да бъде направен опит да бъде стабилизирано, да се успокои и да остане да живее  в една цивилиозвана и прилична страна, където и лечението му, и правата му са гарантирани?
Големите защитнички на майката тук защо пропускат покрай ушите си, че същата тази майка непрекъснато твърди, че е излязла с детето си от България, защото за неговата болест в България няма адекватно лечение?
И защо сега иска да прати това дете в България, да го умори ли иска? Или там вече всичко е ОК с лечението?
Не вярвам, като знам на какво дередже е родното здравеопазване. Баща ми излезе оня ден от болница и още съм с пресни впечатления. В България, дори в София нещата са потресаващи.
Не искам да мисля дори какво е в провинцията.

norah, а кой ви каза, че детето е в затвор?
Вестник Шоу? Достоверен източник наистина.