Ами, ние сме си такъв народ, емоционален. Това е положението. Много бавно и трудно се учим на трезво, рационално мислене за каквото и да било. Освен това сме "кон с капаци", робуваме на страхове и стереотипи. Щом еди-как си правят хората, значи и аз така. Щом за родителите ми е срамно да имат дългове, значи и аз ще се гордея че нямам кредити. И какво от всичко това? Мизерията продължава. Губещия е само този, който не се възползва от предоставената му възможност. Странно ми е, и смешно като чета как с пяна на уста доказват колко разбираш ли е лошо нещо банковия кредит. Ами, да продължават да си живеят под наем или да се задоволяват с мизерен доход, какво да кажа...Трябва да има и такива под наем, иначе на кой ще даваме?
Докато Тесс я е шубе от 30 годишен кредит, някои хора за тези 30 години 10 имота ще купят от "едното нищо". Ами да продължава да я е шубе!