Ако трябваше да напишете мемоарите си

  • 9 188
  • 99
# 30
"Гледам как баба ми и дъщеря ми рисуват слънца върху вестник в задушен юлски следобед. Моята история се намества някъде между тях."
Виж целия пост
# 31
"Първата си жена вдъхнових още в 3та група на детската градина...."

Нали съм вдъхновител....много ясно, че така ще започна. Но се притеснявам, че ще се получи нещо като телефонен указател...
Виж целия пост
# 32
Колко сме наивни и смешни обаче - как си въобразяваме, че единствено нашия живот е стойностен Simple Smile Естествено, че сме единствени, уникални и неповторими и естествено - горди сме с този факт - само дето изтъкването на осъзнаването му не ни прави такива, а точно обратното..

Виж целия пост
# 33
Осемнайсет сантиметра, Фрида.
(Звучи ли добре за начално изречение?   Laughing )
Виж целия пост
# 34
"Гледах зарята през прозореца, която мама и татко бяха поръчали за рождения ми ден - винаги го правеха.
 Един ден ще стана голяма артистка - най-известната лекарка и зъболекарка, която е позната на хората.
 Зимата е много специален сезон. Сезонът на подаръците ....
 Миризмата на паркетин, докато дядо ме теглеше седнала върху един парцал на пода . Лъскаме паркета.
 После елхата. Много хора и много подаръци - всичките те за мен.
 После рождения ден с още повече подаръци, гости .... и зарята, разбира се .... "


Надявам се и аз да не стигна до писане на мемоарите си   Wink
Виж целия пост
# 35
осемнайсет сантиметра.... Да, добре звучи.
Виж целия пост
# 36
осемнайсет сантиметра.... Да, добре звучи.

Да, ще го продам на Коелю за заглавие на следващата му книга  Grinning
За да не спамя само - някак прекалено мастурбационно ми звучи идеята за мемоарите. Повечето от нас вероятно смятат живота си за изключително вълнуващ, и това е чудесно, но погледнато отстрани си е средностатистически живот на средностатистически лелки. Така че да започна с "Когато съм се раждала, слънцето замижало" не мога, просто не мога   Simple Smile
Виж целия пост
# 37
Забравих да кажа - в посвещението на книгата си ще напиша:

"На всички бг-мами и техните съпрузи, които ги оставиха да скучаят"
Нещо такова. Може да напиша и "Лиси, здравей"....Абе както стане. Всъщност , то няма да стане, така че все едно Simple Smile
Виж целия пост
# 38
Различна!!Така се чувствах кагато бях малка. Различна!! Така се чувствам и сега. Различна, но щастлива жена..
Виж целия пост
# 39
Когато тази история започвала, никой не си и представял какво ще се случи...

Не съм съгласна, че животът е скучен - животът на всеки има върхове и спадове, като в латинo-сериал. Може би просто събитията се точат малко по-бавно, но ако прескочиш рутината, останалото е грабващо. Пък и историците от бъдещите поколения какво ще четат?  Mr. Green
Виж целия пост
# 40
Абе хора и Доне,
вие прекалено буквоядно и буквално приемате идеята.
Говорим за ами ако-тата.
Ако стане така, че Дона спечели от английската лотария и стане много богата, ако и се промени живота и направи ЗНАчИМОТО нещо, за което винаги е мечтаела, ако Лиска напише чиклит и стане световно известна, ако аз стана признат фотограф и режисьор... все неща, които са малко вероятни, но не и непостижими.

Да пускам ли тема "Кога престанахте да мечтаете?"

18 сантиметра от Куельо-това е класика.
Изпрати му го заедно със снимка, някъде мернах че събирал на фенки.  Grinning
Виж целия пост
# 41
Това е една семпла история за една семпла, съвсем обикновена, дори леко скучновата личност, която обаче Провидението заведе на точното място в точното време и тя се принуди да се впусне в приключението, което промени живота и завинаги.

Банално някак си , но пък толкова хобитско.
Виж целия пост
# 42
Аз не съм просто звездата в живота си. Аз съм Свръхнова.
Виж целия пост
# 43
Нямам деца! Но и да имах, след две поколения техните наследници няма да знаят коя съм..
Виж целия пост
# 44
"Побити ли?! Паметник ли? Гледката караше
светите братя Кирил и Методий да замръзнат."

Лис,
а аз ще си купя книгата с автограф, дори и да ми се наложи да спя с теб!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия