АВГУСТ е към своя край и нашите бебоци са най-прекрасни знай

Честито на всички, които са се сдобили с рожбички напоследък, да са ви живи и здрави! 

Не помня на кого съм честитила, защото вече ми се сливат дните и не успявам да погледна тук често. Виждам, че не съм само аз на тоя хал, май всички не си доспиват. Чак сега ми просветна защо някога се е считало, че до 40 дни родилката трябва само да лежи, това го е измислила някоя с близнаци. 24 часа на ден кърмя и сменям памперси, не правя нищо друго, просто няма кога. Малките хали непрекъснато ядат и пълнят памперсите, а аз се въртя като пумпал между двамата.
Чакам с нетърпение момента, когато ще решат да се откажат от нощното ядене, защото вече не издържам без сън. Макс се събужда точно през 3 часа, почти винаги с пълен памперс, сменяме, яде 20-ина минути, за което време успява задължително да се подмокри, разсънва се от което, храним се още десетина минути за приспиване. Точно го оставя в креватчето и аха да си поема дъх и госпожицата се ококорва и започва да отваря устичка като гардже. Ако не реагирам на минутата, се чува такъв жален рев, че веднага идва я таткото, я баткото, я кучето. В следващия час процедурата се повтаря с нея. После имам около половин час, в който и двамата спят и въртележката започва отначало. Ако нямах кой да помага за всичко останало, не знам какво щях да правя.
Коликите още не са ни почнали, перспективата ми навява такъв ужас, че се моля да ни подминат.

Как сте с коремите? Моят изобщо не иска още да се прибере, ама това е повече от половин метър излишна кожа, не знам как ще стане. От 15 кг, които бях качила, 12 останаха в клиниката, още повече от 2 смъкнах от неспането досега, но корема си го имам. Вие стягате ли се с цел прибиране? Чудя се какво да правя, познат дерматолог ме посъветва да не бързам с прибирането, защото колкото по-бързо се прибере, по голяма била вероятността да се нацепи кожата. Ще се изям от яд ако получа стрии след раждането, след като успях да износя две бременности без нито една стрийка.

Стискам палци на неродилите момичета, не се стряскайте от няколко дни преносване. Откак свят светува и доскоро, се е считало, че бременността е 40 седмици, така че до 2 седмици не може да се брои за преносване. Първия си син раждах в Монреал, лекарката ми беше възрастна французойка, те французите и досега си броят 40 седмици от зачеването. Та родих точно на термина, който ми определи тя. Сега близнаците родих 4 дни преди термина, но реално те се раждат средно 20 дни по-рано, та пак излизат сметките. Така че споко!

Хайде успех на всички, отивам на конвейра, пак има гладни.

Emily r,и при нас е нещо подобно - само дето едното ми бебе е на 1г.и 4 мес.Сменяме различни по размер памперси -нямам много време да я слагам постоянно на гърне.А малката дуда - Ани си поревава.Това май ми е най-ревливото бебе.Успявам все пак и да се наспя - мъничко.

Добро утро от нас с Алекс!
От няколко дни се каня да се отчета и аз, но докато прочета написаното преди мен и Алекс се е събудил.  От три дни имам чувството, че гледам две различни бебета - преди обяд само спи, яде и ака, но дойде ли 15-16 часа, настава постоянене рев до 20-21 часа. Нищо не помага - нито гушкане, нито бутане в количката, нито поставяне на гърда, нито масажи на коремчето и др. подобни. След баня и последното хранене заспива и спи спокойно до 1-2 часа, яде и пак заспива до 6 часа. Благодарна съм, че поне през нощта успявам да се наспя, защото иначе не ми се мисли.
Днес ще го водя на консултация и ако имам време ще се рязпиша отново.

За слинга - някой беше питал за слинговете. И моят е с халки и като сложа Алекс, се сгушва както е бил в корема ми. Предполагам, че му е удобно, защото не плаче и бързо заспива. Също и съм го кърмила в слинга - пак му е удобно. 

И да се похваля - днес Алекс става на един месец!

Здравейте момичета  както обещах, се се опитам да разкажа за моето раждане и всичко около него. На 18 август (понеделник)  (2 дни след термин) отидох при доки на контролен. Разкритие никакво и никакви други индикации за скорошно раждане, а бебчо обърнат с лице напред  Лоша работа  Тогава доки, въпреки това, че лично той е против манипулацията секцио, ми каза, че искам не искам - налага се. Има риск за бебо при нормално раждане. На мен ми беше все едно, само по-бързо да се свършваше. Каза, че на другия ден трябва да постъпя в болница, ако стане нещо непредвидено и в събота да вадим малчо от корема. отивам си аз най-спокойно във вторник в МД, а тооооооооооооо ........... Идва доки и вика: Ще те види професора и утре ще раждаш  А пък аз си мислех, че има още 4-5 дни  Видя ме професора и вика: Няма мърдане - секциото е утре. Лелееееееееееееееее, е тогава като ме обхвана една паника  Идва мъжът ми на другата сутрин, а аз му викам : Страх ме е, няма да раждам, айде да си ходим  А операцията за 12.30 на обяд  Е, нави ме някак си да остана............... От тук нататък всичко се разви главоломно. Операционна зала (ама точно като по филмите е с тези лампи отгоре), катетър (най-болезнената част), абокат на едната ръка, апарат за кръвно на другата, спинална упойка и всичко това за няма и 5 минути. Е множко ми дойде, ама поне нямах време гък да кажа  Самата операция не е нищо страшно. Слушах си докторите през цялото време, говорех си със сестрата, дето ми беше до главата и с анестезиолога от другата страна. Повярвайте ми, НЯМА НИЩО СТРАШНО. А аз все пак съм от хората, които като видят бяла престилка и са почти припаднали  Извадиха бебчо най-накрая  Що рев му ударих, ама такова щастие рядко се изпитва, да не кажа - никога. За килограмите му нито тримата доктори познаха, нито професора  Роди се 3,600кг вместо предвижданите 4,500кг, а шкембето си остана едно голяяяяяяяяяямо  Дали не са забравили някой близнак вътре  Зашиха ме и ме метнаха в реанимация, а доки вика: Обади се на майка ти и мъжът ти да идват пред реанимация  И ето ти ги двамцата след малко при мен, че и бебчо също  Вълшебник е моя доки  Тази част от разказ беше приятната  Все още нераждалите може да не четат останалата
Час и половина по-късно започват едни болки  Ама страшни  А преди това анестезиолога ми казва: 24 часа няма да изпитваш никаква болка. сложил съм ти морфин и незнам си още какво. И аз щастлива. Да, ама не  Четири момичета бяхме в реанимация, всички щастливи - аз ще мра  Казвам през сълзи на сестрата, че искам нещо за болка, а тя ми вика, че е невъзможно да ме боли  Лелеееееееееее видях се в чудо  Дойде и анестезиолога и доки и всички като изкопаемо ме гледат и се чудят какво да ме правят, а аз вия от болка. Наблъскаха ми още работи и венозно и мускулно. Чудно коктейче се получи  Преживях някак до сутринта. А на сутринта  РАЗДВИЖВАНЕ. Аз пък си бях помислила, че мъките са свършили. Но някак си и това го преживях. Лазеща почти на 4 крака акустирам в обикновена стая на 7 ет в МД, а пък доки ми е казал ВИП на 12 ет  Реших да си трая  След около час тръгвам да си видя бебо. Тук бебе, там бебе, бебе НЯМА  Полудях, повярвайте ми  Звъня на доки, той на акущерките и се разбира, че таз парантия от реанимация била преценила, че съм за 7 ет, а бебчо си ме чака на 12ет. Тогава да ми беше паднала в ръчичките  Е, преместиха ме във ВИП - цивилизация На другия ден - айде и бебчо при мен. Викам си - свърши се, всичко вече ще е наред. Да, ама не  Като се почна едно главоболиеееееее    Знам си аз, че е от упойката, ама нищо не може да се направи  Едни системи само, дето никаква работа не свършиха  Та лежах си аз 3 дни все едно с чужда глава, а мама, сестра ми и мъжът ми се грижат за мен. В събота (4ден) доки ми казва, ако се чуствам добре утр да ме изписват. Какво ти добре, главата не мога да си вдигна, ама си искам вкъщи  Идва сестрата в неделя, накичва ме с 2 системи - да ме оправила преди да си тръгна  Е, оправи ме  До вечерта кръвното ми беше 170/100 при нормално 90/60. (хипертонична криза май беше, няма много спомени за тези няколко часа) Цяла нощ по болници, инжекции, свещички......  Едва ме свестиха (в случая писпаха с диазепам) Искам да отбележа, че в 1 часа през ноща доки дойде в МД да ме види в спешното, без значение, че вече бях изписана  Тук като че ли мъките посвършиха  Махането на конците вчера ми се стори детска игра, а това, че от време на време ходя превита на 2 ми е нещо като забавление  (Забравих да кажа - целите ми ръце и крака се покриха с петна, алергия ли някаква към лекарства, не знам , ама сърбииииииииииии)
За вкъщи има ли какво да разказвам? Лудница страшна  Едва от вчера започнах да се окопитвам. Цялата ми организираност рухна пред очите ми, но предполага при вас е било същото в началото  Важното е че с малкия Преслав сме добре и всичко завърши благополучно
Може би тук е мястото да изкажа цялата си благодарност на д-р Димитър Гунев (МОЯ доки, който не пропусна нито ден да дойде да ме види, дори и когато не беше на работа), д-р Арабаджи (най-прекрасната жена в бяла престилка0 и д-р Филипов (анестезиолога). Не искам да забравям и акушерките от 5 ет и 12 ет на МД. Едно голямо БЛАГОДАРЯ на всички. 

Момичета, ако ме попитате, дали бих го направила отново ще ви отговоря, че ДА, бих го направила, но първо хубавичко ще си помисля 

Подсеченото дупе почти ни се е оправило, но го мия с лайка, подсушавам хубаво и бочко.

Искам и аз да ви попитам за вигантола-от кога започнахте да го давате, от кой ден на детето?Дъщеря ми е също лятно бебе и помня,че много сбъркахме като не и давахме витД, все пак те са новородени и не можем да ги изложим на слънце.Най дребните симптоми на недостиг знам че са:започват да се стряскат много и да се будят от шумовете.Когато бебето ена изкуствено хранене си го получава отАМ-то и в нашия град нямат навика да го изписват, но сега съм решила да му го самоназнача.

По принцип с Вигантола се започва от края на първия месец, но тука гледам, че някои мами го дават и по-отрано. Явно е по преценка на педиатъра. Аз мойта мишка не я извеждам по слънцето, само вечер след 18 ч. Но пък фонтанелата й е почти затворена и се чудя  Сигурно от средата на септември ще започна да давам, но само по 1 капка - и без това е толкова дребна и като гледам, няма изгледи да качи прекалено много, поне на първо време. Ако се чудите какво общо има Вигантола с фонталената - вит. Д участва в калциевата обмяна и спомага за по-бързото "вкостяване". Едно време, майките като не са пиели толкова синтетични витамини по време на бременността, са се раждали бебета с огромни фонтанели. Сега пием витамини и децата ни се раждат като едновремешните 3-4 месечни бебета, откъм развитие на опорно-двигателния апарат.

Мойта девойка продължава да се държи странно откъм спане и кърмене. Ние сме самички, татко й е в командировка и съм организирала палатков лагер в леглото в спалнята. Смятам да гледам докторски сериали и да си търся изгубения дзен, докато я чакам да се събуди и да иска да яде

здравейте мами:)

Мелфин твоя разказ направо ме втрещи нали и аз бях със спешно секцио, ама ми се разминаха чак такива филми, явно съм си жилава клонка и тва е..а сега се сетих, че не съм разказвала за раждането, не знам вече интересно ли е за някой, но аз само ще ви кажа, че от стрес и страх ревях през цялото време в операционната, а доктора ми разказваше вицове и ми правеше физиономии над перденцето, и само се бъзикаха ама не гадно, готини бяха, обаче аз такова реване, щях да се задуша в собствените си сополи и сълзи казвам ви. станах да ходя още същата вечер, но на другата сутрин така зверски ме заболя раната и мястото въобще, тогава пак рев и молби за някакви болкоуспокояващи беше ад, след това помина и като ме сложиха в стаята ми станах почти веднага да ходя, изобщо движех се активно на следващия ден,просто неможех да стоя на едно място въпреки че болеше и се влачех като охлюв имахме си и гости даже с малкия, той беше толкова спокоен 2 ни милия спа и гък не каза, викам ей какво кротко бебе не е истина плачеше само като го къпят акушерките. но пък на 2та и 3та нощ само мрънкаше и аз не мигнах, скачам на всеки дребен шум издаден от него, а на цялото отгоре главоболието също не ми даваше мира да спя. абе с това ще го запомня раждането-с главобола...въпреки, че таткото идваше и други хора също, помня как последния ден брях минутите да си тръгна..
а първия ден вкъщи пък бях в потрес какво да правя, май за един ден свалих 2 кила тогава от тичане и суетене около мъника:)

сега съм далеч по-споко / когато педиатърката не ме нервира де/ даже и аз понякога забравям, че имам бебе, като си заспи кротко и аз си се мотая, по цял ден ен сядам, само чистя пера мия подреждам, все нещо има. мамите с 2 и повече деца - в моите очи сте герои, дано вашите семейства го оценяват и ви помагат повече  

иначе Стелка, няма да сменям педи защото има само 2 в поликлиниката до нас, а другата е заета-неможе да приеме повече деца, това ми е най-близката поликлиника така че ще си трая, просто трябва и един частен да си намеря, който дами обръща внимание и така.

а пък вчера ходихме на разходка, даже и на бар:) пихме по бира с мъжа в Апартамента, а малкия се издртазни на селяните от съседната маса, коието само викаха и говореха високо по скъпите си телефони, мразя позьорите ааа и нещо не го изкефи тоя бар   ще търсим друг

сега ще кача още снимки в нашия албум да видите колко сме порастнали

пожелавам спокоен, неревлив ден на всички  

ОПА ЗАБРАВИХ ДА ПОЧЕРПЯ- ДНЕС НАВЪРШВАМЕ ЦЕЛИ 2 СЕДМИЦИ 

Добро утро

Снощи по примера на Стели Мели пратих няколко ЛС и ето какво получих днес:


Да и е живо и здраво детенцето и много, много да я радва  


Относно Вигантола - нашата педи каза, че от 2отия ден ще започнем по една капка, защото на Вики и е доста затворена фонтанелката.

За подсичането - СУДОКРЕМ е страхотен, с него даже и мина и обривчето по вратлето, дето спи върху гърдите ми нощем

Тази нощ явно всички бебета са се били съюзили, защото и мойта дунда заспа чак към 4ри сутринта и сега така ми се спи, че не е истина  

Ще ме извините, че след дългия разказ пак се включвам, ама като забравих.  А сигурно няма да е и единственото нещо. Нещо весело от снощи. Незнам по каква причина, но мъжът ми решил, че щом съм родила секцио мога да си правя кекс още на следващия ден и като задавал зор        Ходи обяснявай  И чак ми вика: Абе ти се обади на доки да го питаш, може и да може.  Ама какъв кекс на осмия ден след раждането бе човек  Е, наложи се да му обясня как стоят нещата и малко го поразочаровах, ама няма начин. Ще почака. Последните 2 месеца аз чаках, че той все викаше: Не може. Ще повредим бебето 

ООООООООООО, Честито момченце на Стели Мели  Да й е живо и здраво и много да я радва    Дано скоро да се включи да разказва 

  

      Здравейте и от нас

 Емили-ти си истински герой,ние трудно се оправяме с по едно бебе,а ти майсторски отглеждаш и кърмиш две на веднъж,шапка ти свалям А за Миши-нея всички сме я признали

Бубе-85,аз все се надявам,че това със спането в ръце е въпрос на моментно неразположение,ама знае ли човек


  
Мелфин,Буби-дано лошите преживявания покрай раждането останат само далечен спомен

 Вигантол и ние ще даваме от 20я ден,по една капка.

 Целувки и до скоро

Мелфин мила момченцето е на Йохавед, виж цитата  Стели роди според план графика и след малко ще Ви пусна снимка да видите бебока Тя поде кампанията да издирва мами, които са се включили в темата и повече не са писали, та затова казвам, че по неин пример .....

А ето го и Кирил на Стели Мели :



Божеее колко са ни красиви бебенцата Сега разгледах албумчетата. Абе знаех си аз че не напразно ми дойде на акъла това заглавие на темата.

Викибг мила и ти отгледана девойка си си родила 

АНИ ми се губи нещо, дали си имаме ново бебче 

Бизу видях че си на линия мила, как си? Бързо на отчет 

Ех, красота са тези малки сладки бебчета - за протокола - не съм родила

Емили ти си герой, дано да има кой да ти помага 

Мелфин, май не си имала най-лекото секцио! Но е важен чудесния резултат! Благодаря за разказа за раждането и смело напред! 

Малкабуби , Миши  

Бобито, къде си..сигурно си затрупана от работа..сама с малкия, ще се радвам да се включиш 

Здравейте и от мен!
Време е и аз да се похваля - вече съм мама на малка госпожица - казва се Дара,роди се с 10 дни по-късно на 23.08.2008.Тежи 3,300кг и е дълга 51 см.Вече сме вкъщи и се опитваме да се настроим една към друга. При първа възможност ще пиша повече.
Честито на всички останали мамчета, които са родили докато ме нямаше!

Здравейте и от мен ! Честито на всички мами ,които вече гушкат свойте бебчета да са им живи и здави и много много да ги радват.
Бих искала да споделя, да кажа или да се оплача вече и аз незнам...... Моята малка Аексндра спи вечер , но имам голям пробем с тази кошара през деня. Проблема се изразява в следното , татко и много лошо я научисамо да я гушка , тя свикна на ръце и в момента в които реша да я оставя в кошарата за да сварша някоя работа започва един рев ............вдигаме блока на главата си нито биберона залгалка нито чайчето, нито водичка нищо не помага, оказва да стои в коша зимния на количката, нито пък в стоето за кола изпробвах я на всякъде, преди на дивана постояваше малко сега и ам неиска , само на ръце?!!!! И понеже положението стана нетрпимо аз реших , че неможе да продължава по този начин и ще трябва ред и дисциплина и да се знае ои командва все пак иоставих я в кошарата тя рева рева рева в продължение на 15 20 мин. измори се и заспа, пак се събуди мрънка мрънка гледа на различни посоки, аз през цялото време я наблюдавам но не  я взимам и сега пак заспа.....незнам дали това е най-правилното и сигурно съм много лоша майка, но незнам по какъв друг начин да я свикна в кошарката , защото всеки я взима гушка я радваи се и  после цял ден тябва да я държа на ръце и абсол'тно нищо не мога да свърша. Ако някои е с подобен проблем моля да даде съвет ато по опитен ще бъда много благодарна .Усех на всички майки

Честита Дара на Мимето! Да е  жива и здрава малката госпожица и много да слушка и папка!

Devotion6551, не се притеснявай! Аз съм постъпвала по същия начин и определено имаше ефект. Ако сега пак ми се наложи, пак така ще постъпя! И не си мисли, че си лоша майка!!! Няма такъв филм просто! Понякога човек трябва да бъде малко по-твърд и последователен в отношенията си с бебчето! Сигурна съм , че е за добро.