Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 6

Аз пак ще досадя да попитам - отваря ли ви се линка за книгата в руския сайт? Някой да я има копирана?
avicom, това със соченето с моя пръст вече се случва много рядко, но за правене на нещо все още ме използват като ме държат. Пишем заедно букви например, тя не може да изписва, прави само хоризонтални линии. Но за рисуването с четка вече се преборих да си драска линиите сама.
Как се справих със соченето - като ми хванеше ръката да посочи (например разглеждаме книжка, списание и сочим картинките) , аз се освобождавах, хващах нейната ръка и насочвах аз пръстчето й. Следващия етап беше, да хвана едва-едва ръката, почти като докосване. После я гледах и чаках да го направи сама, а тя след определено време изчакване започна да се досеща какво се иска от нея.
Наистина НЕговоренето е голяма бариера, беше ужасно да стои пред хладилника и да реве, без да посочи или каже нещо. След третата година започна да казва това-онова и тогава насочвах пръстчето й към предмета, който иска. Сега вече сочи заедно с думичката.
Има много богат пасивен речник , но преобладават съществителните. Отскоро ми казва Студено, когато й е много студено. Използва и Горещо за горещото ядене.

А пък аз като малка, явно много "трудно" дете съм била, защото баба ми ходеше "от чудо" все при най- големите светила в областта на комункацията с извънземни и най- големия "специалист" в плевенска област й беше казал за мене, че съм много глупава и все повече ще оглупявам с възрастта, ако не се вземат спешни мерки - а те бяха, всяка вечер да поръсва котлона със захар и да ме пуши с нея и аз на втората вечер в "глупостта" си й казах, че ако ме опуши още една вечер ще я съдя ...беше ужасна тази терапия
Също така си спомням, че когато исках нещо, ама не можех да се сетя какво започвах да си щипя крачетата до кръв, после и в училище, когато щях да декламирам или да ме изпитват, пак си щипех краката до кръв..веднъж се напишках на сцената в училище
Сега обаче не си щипя нищо и знам какво искам..почти винаги ...тези дефицити съм ги преодоляла и с децата ще стане така, но ще ни побелее коста до тогава от тях...
Марти ми задава все повече въпроси за неща, за които аз съм се питала на около 4 годинки, а той е на 7, смятам, че наваксва и ще настигне връстниците си близките 3- 4 години, а може и да ги надмите, така, както с учебния материал.
Пита ме редовно, ако влезе в телевизора или в компютъра ще намери ли човечетата, които гледаме и какво ще стане..и възможно ли е. А навремето със същия въпрос се пулех и размишлявах пред черно- белия "Кристал", ама не смеех да питам, защото си знаех, че ще провокирам допълнително ходене по екстрасенси у роднините..., пита ме може ли да де катери по стената като паяк и ако се катери какво ще стане...и аз се питах за хлебарките и паяците същото , но на 4, обаче питах децата в градината, щото те по- ми вярваха от домашните. Пита ме кой само може да вижда в тъмното и защо...аз аз се питах на 4 нещо подобно. Пита ме може ли да си "махне" краката и ръцете и какво ще стане...аз около 5- 6 си задавах такива касапски въпроси, когато нямах вече нито една цяла кукла. Пита ме кога ще се ожени...аз за това се питах около 27 ...после, като разбрах, че тая няма да стане...реших да си родя Марти В това отношение ме изправарва с много години ) Пита ме кога ще има приятели...е, за това никога не съм се питала.....и ме пита неговите приятели ще говорят ли..питам защо, естествено, че ще говорят, нали ще са деца..., а той.."Мислех, че може да са животни, а те говорят само в анимационните филмчета"

avicom, и аз те подкрепям, опитай! Няма да е лесно, но си струва!
И Мими като съвсем мъничка ползваше моята ръка, когато искаше да посочи нещо. интересното при нея беше, че това правеше, когато искаше да назова някакъв предмет нарисуван на книжка. Но не и когато искаше примерно да и дам нещо, намиращо се на най-горния рафт на секцията. Тогава сочеше задължително с нейната ръчичка.
Парапланерче, ще можеш ли да ми изпратиш на ЛС някакви координати, за да мога да се свържа с терапевтката за музикотерапията. Ще ти бъда много благодарна. Толкова се радвам, че имаме вече и в Бг, защото аз бях готова да заведа Мими в Турция или Гърция на такава.
Кезая, изчетох те с интерес и от сърце се радвам на Марти. Мими също е на вълна "влизане" в компютъра или телевизора, само че тя не е умее да зададе така въпроса, а само казва: "Искам да вляза в телевизора". И започва да се смее, дали защото разбира, че това е невъзможно... Защото неизменно очаква моят отговор, че това няма как да се случи и тогава ме поглежда и реагира с още по-бурен смях.
Онзи ден учителката ми се оплаква, че в градината Мими отказва да пише ченгелчета, чертички, числа... Не успяват да се справят с нея. Аз казах, че детето спелува чудесно и е на път да се научи да чете, даже с кратки думички от по 2-4 звука се справя вече. Учителката ме изгледа с недоверие и каза: "Чете ли...?!". Чак пренебрежително прозвуча. И се прибра в стаята. Лелята остана да ни изпрати и аз казах: "Защото госпожата не знае колко ми е умно детенцето" и си я погалих по главата. Така де, това е моето дете, аз съм на ясно с нейния потенциал, няма да позволя да бъде подценявана.

Деси,тъкмо щях да ти пиша,че в нашата мила,родна страна няма Томатис терапия.
Парапланерче, и аз се нареждам за координати на въпросната терапевтка. Разкажи по-подробно тук за сесиите,ако имаш възможност.
Веселче, Любознателна,линкът от снощи не ми се отваря!Много тъпо!Предполагам,че в you tube е пълно с клипчета по темата.Може би материал има и в сайта на Елина.Аз не смогвам да се задържа в нета дълго,защото сменям гащи на 10 минути.Кошмарно е.
Иначе Алек знае "покажи" ,постоянно показва,дори когато се пробвам с "кажи",пак посочва. 
Ръката ми използва , за да взема нещо, не като показалка ,а като кран,щипка...не мога да се изразя понятно.
Често си вдига блузката или си дърпа ръкава и ми хваща ръката да го галя,държейки я постоянно.Като ми писне,сам си продължава. 
Кезая , ми те са й казали на баба ти,че ще се влошаваш с възрастта,ама ти не вярваш.... 
И тъй като няма случайни неща / ! / , въпросната гледачка да не е разтълкувала моя сън.    Алек си поръча мед с въздух . Точно как правеше добрата ти баба тези захарни изпарения,помниш ли ?
Марианка,обичай детето си ,както и всички вие тук! 

Аз нещо не мога да разбера какво значи "използва ме като предмет"  .
Мен ме използват и като предмет и като определение и като какво ли не.
Пример : разиграва приказката "Дядо вади ряпа". Познайте кой е ряпата. Вързаната ми на опашка и прочее, домашни прически коса, чудесно става за ряпа  .
Или: ти си пожарна викай "иууууууууууу- иууууууууууууууууу"  .
Или ми набутва в ръката някоя кола и заповяда "играй"  . Това май ще да значи, да те ползват като предмет.
Аз също бих опитала музикотерапия, но се опасявам, че няма да седи диването  .

кифла, ти си щастливка!
Вие играете ролеви игри !
Радващо е,стига се жалва. 

Това съм го чела като един от показателите за диагноза аутизъм.Един вид не може да се сети детето че може да посочи и поиска, а използва ръката на възрастен като щипка удължение с която ще вземе исканият предмет.

Това, което прави Алекс, Кифла е гигантско манипулиране и разиграване на мамка си 
Като ти каже "скачай" - трябва само да попиташ "колко високо" и нищо друго.Нещо ми домъчня за този тарикат - така готино се хили 

      
За консултации и диференциална диагностика се обръщайте към Катя 
Благодаря ти,имало начин да се усмихна днес. 

Ама аз не се шегувам  .Беше описано по научному, ама си значеше същото 
Ето например тук
От тук

Маймунке Авиком,

Баба слагаше лъжица захар на горещ котлон, после ме наместваше близо над него и ме покриваше с хавлиена кърпа, за да дишам изпарениятата...ама не знам какъв ефект даде това захарно упражнение
Вчера водих Марти на първия му урок по айкидо, но понеже повечето деца бяха по- големи и следваха инструкциите, броиха на японски, ние с Марти отидохме в другата зала с едно момченце от неговия клас, с подобен на нашия проблем и се бориха през цялото време, което си беше жива социализация, после отидохме заедно с детето и кака му на макдоналдс, а днес със същото дете бяхме заедно на плуване и учителят им даваше на двамата общи инструкции....изненадващо, но двамата заедно се подчиняваха и се търсеха...а бях чела, че такива деца се привличат като магнити...
Мисля, че Марти има вече приятел...

Мари анка - чета тук за госпожата и нейното недоверие. Е, вече ми харесва как звучиш, че от време на време много обезверена си някак. Мими е много готино хлапе, и е като малка мис. Още като я видях първите пъти ми беше много сладка като обясняваше по книжка с картинки" за мен една пица" - детето си играеше на ужким като гледаше книжката с нарисувани пица, сладолед и т.н.
Ние от няколко дни сме на тема оцветяване. Дори си остри моливите сам И не дава да му помагам. Много бързо усвои нов цвят - розово. С този цветовете които дребния познава и използва стават девет . Установих, че се справя по-добре когато кунтурите на фигурите са надебелени - плътни, и фигурите също са ясни и големи. За сега съм се спряла на такива - по едно животно или предмет на страница. Но...като се разбърза и почва пак да излиза мноооого от кунтурите. И дори аз му казвам" е, виж какво направи сега", а той ми отговаря: " Драсканица"
Днес, за първи път го чух да зададе непровокиран от никого, а само от собственото си лябопитство въпрос: беше много изморен, жаден, сгорещен от слънцето и каза " къде е колата"

Кейти , ти блокира ли ?
Разсмя ме с втория абзац на поста си. Как образно разграничи "третиране като предмет" с "разиграване на мамка си ".
Ненадмината си! 
Между другото,може да претендираш за права върху понятието.
Кезая, благодаря ти!
Ще помисля за по - щадящ котлона начин обаче. Баба ти мило и драго е давала за теб,но аз такова агресивно отношение към котлона няма да мога да предприема! 
Лека от мен!

Да 
Двата почивни дни не станах от компа да гледам сериалчето препоръчано от Деси 
Да не се окаже, че гроздето е кисело, ама за 16 изгледани епизода не видях Боб да се усмихне, освен в посочения от Деси момент  .Стана ми много жал за него.Никак не ми изглеждаше щастлив.
В тази връзка момичета как смятате нашите деца щастливи ли ви изглеждат.Аз да си призная освен онзи тарикат на Кифла друго дете с явна емоция в изражението май не съм виждала  .Ще ми се да си мисля, че и в Мишо има емоция, ама дали???????
Миналата седмица се отдадох на чисто научно гледане на още един готин сериал с наш човек.Този в ляво е с диагноза шизофрения от редкия вид подлежащ на лечение с медикаменти.Мнооооооого готин и също така намерил своята ниша в живота.

  Определено Мири не само изглежда щастлив, а е и щастлив.
Мирката си има вече ресурсен в детската. Отскоро работят заедно и все още нямаме впечатления. От самата група, от учителките, от директорката сме много доволни. Децата го приемат добре, учат го да говори  , учителките му постоянно го хвалят колко е послушен и изпълнителен, как се включва в общите занимания, искат да си го гушкат и цункат, и той не им се съпротивлява както по-рано.

Е ти само един сезон си изгледала от 4 Чакай да се влюби да видиш каква усмивка ще извади Ама там гроздето наистина ще е кисело   Чак Дейвид ще се смае /нама да ти развалям изненадата/  Според мен си е щастлив по своему. Дори повече от нас. На мен много ми харесва сериалчето, може би защото Боб прилича много на моето дете  
А за емоцията, моето дете има такава /вече/. Крещи с пълно гърло като е щастлив, смее се на глас, в момента играе на плей стейшъна и се кара на героите   Всъщност незнам доколко я изразява с мимики на лицето. Може би защото си го познавам и ми се струва, че го прави.
Снощи новите ни съседи ни бяха на гости. те имат 4 годишно детенце, с което моя син играе доста. Цяла вечер се смяха на глас с неговите приказки. Та на мен ми светна, че хората наоколо го възприемат като "клоун" , който нарочно говори по този начин и им е страшно забавен. Дискутираха това как сериозно ти казва някоя простотия със най сериозното изражение, как "лъже", как не поздравява като влезе в тях никого, а направо отива и почва - "май не си си измил днес очите"   Въобще много се смяха и казваха колко е уникален...и че един ден щял да стане страшен артист. На мен отвътре ми зачовърка дали пък да не им кажа, че това са му "Дефицитите" ...но за тях поведението му не беше странно, а го приемаха като много забавен. Удивяваха му се на използваните супер-фрази и как говорел като голям с бебешкия си език.... Мдам... до тук добре...ама като си тръгнаха с мъжа ми се запитахме дали пък ще е толкова атрактивен като стане примерно на 15   тогава може и да не изглежда "забавен"....