Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 6

Пумпелина е частен център за работа с деца. Има интересни играчки. Също работи и като магазин за играчки. Ето техен сайт: http://www.pumpelina.eu/
Може да ползваш центъра като отправна точка, но е добре да направиш среща с поне още един логопедичен кабинет /напр. този на Олга Георгиева: Логопедичен център "Логос" - София. GSM 0896/811 262 – Олга Георгиева – ogeorgieva@abv.bg. GSM 0887/377 516 – Валентина Кисьова/,
както и с детски психолог - напр. проф. Ваня Матанова.
За диагноза обаче мястото е: http://www.alexandrovska-hospital.org/show_page.php?menu_id=6&am … p;menu_order_id=1

След като пообиколиш кабинети и специалисти, поговориш с родители с деца с проблеми, сходни с тези у твоето дете, ще си по-наясно как да продължиш. Горещо те съветвам да споделяш  в този форум - ще срещнеш компетентност, насоки и съпричастност, които са незаменими.

Да, точно този момент липсва, а той е най-съществен в случая. Не бих казала, че синът ми (здраво дете) не може да се концентрира, но в останалата част отговаря на 100%, което ми говори, че тази характеристика не бива да се взима под внимание в случая аутистично поведение.

Постоянно си мисля за отликите, за тези тънки моменти между състояния които също дават хиперактивност, също и дефицит на концентрацията. Така наречената диференциална диагноза между тези и други състояния май е много трудна за поставяне.

Mama Mariana-абсолютно съм съгласна с теб за трудностите на диференциране на отделните състояния при поведенческите проблеми.А и през цялото това време детето расте и се увеличават изискванията на обществото към него.Забележи ,че с навлизането в образователната система(6+ години) вече трудната  концентрация  и импулсивност водят до  трудно подчинение за учителя.От тук той пък решава , че неговата работа е да образова, а не да укротява и в крайна сметка имаме едно неразбрано,превъзбудено дете и един обвиняващ родителя учител. Едва ли в БГ е по-различна картинката от тази:(((Говоря за децата  само с АДХД или АДД,без съпътсващ А-м.И точно тук му е ролята на ресурсния учител(както е практиката тук) ,работейки с малка група деца хем да им позволява повече спонтанност и движение,хем  да им поставя същите образователни задачи на по-малки порции и с по-дълго време на изпълнение.Справят се доста удачно.От личен пример говоря.
А за дечицата с А-м мисля, че се затруднява положението от тази "тяхна любов " към техния специален свят.Почти ежедневно си говорим с майката на момиченцето(2002 набор) до каква степен да и позволяваме "да танцува".За да започнем някакви  практични занимания без "танци" преди това АБСОЛЮТНО не стават нещата,ако пък го укуражим това поведение да не върнем назад всичките усилия на терапиите.А и за домашните  отнемат вече повече време за изпълнение. Та, въпросът ми е "До къде да се нагласяме към А-ма ?"Дано да съм ясна във формулировката му  
Любознателна-какво мислиш за Макатона или езика на жестовете,в каква възраст да се въвежда при дете с А-м?
Авиком- справихте ли се с инфекциите?Мисля те, че като знам как болят и двете

Питаш ме така, все едно знам Не съм разглеждала програмата подробно, защото в нашия случай е неприложима. Моето дете изказва с думи това, което иска (стига да е наясно със себе си ), а и заради формата на ДЦП движенията й са малко хаотични и неточни, по-лесно й е да каже, отколкото да покаже със жест. Например махането за довиждане (което не се прави по предназначение) го прави не като клати дланта ляво/дясно, а като я върти. Иначе - предполагам възможно най-рано трябва да се започне, както и при картинките - с най-любимите и използвани думи.
Аз днес рано рано побудувах заедно с Наталия и поразсъждавах върху буквалността, с която възприема думите. Тя не разбира въпроса Къде. Къде ще ходим? предизвиква известно колебание дали ще го отмине все едно не е чула или ще поразсъждава. Обаче Къде отиваме й е ясно, заради Отиваме. Значи - ходим си е ходене, не го свързва с отиване някъде. А за рисуването - идва и ми казва Боята лястовичка (става въпрос за черното на водните бои), а не просто да рисуваме, защото се рисува и с химикал, и с молив...Уточнява ми детето Изреченията са й ехолалични, нейните са съставено от 2 думи, без да е спазена граматика. Не мога да си представя да използва жестове, за да изкаже нещо по-сложно По тази причина и картите претърпяха неуспех, тя беше започнала да казва думи и картите й бяха по-трудни. До изречения не стигнахме с тях, защото на мен не ми се отдава дотолкова да я науча
Ние ходим често на мястото, където садим растения или си почиваме, което от самото начало кръстихме"парцела". Но за нея се оказа много абстрактно това име, там си е място, където има кал за цапане, рози, които бучат и т.н. и едва когато се появи и куче, тя изрази желаниеу да иде там с Отиваме Шаро. На парцела го употребяваше мнооого рядко. А Шаро всъщност не представлява никакъв интерес

Напоследък изпадам често в следната ситуация и не знам как да реагирам.
Криси е доста висок, хората го приемат за достатъчно голям да отговори на въпроса: Как се казваш? (това всъщност е нормално за дете на неговата възраст, независимо от ръста му). Той рядко ги поглежда, а на въпроса не може да отговори, защото въобще не говори. Аз обикновено бързам да кажа: Той все още не говори. и избягвам по нататъшни разговори. Хората по-често са доброжелателни и като разберат, че още няма три години ми обясняват как някои момченца проговаряли късно и т.н. Само че не в хората ми е проблема. Притеснявам се, че напоследък често обяснявам пред самото дете, че не може да говори. Мисля, че той разбира това и че му слагам допълнителна спирачка в развитието.
Вие какво мислите? Какво би трябвало да казвам, за да не се засегне детето и да не му поставям допълнителни бариери?

*Галя*, моята щерка също не отговаря на този въпрос, все едно не е чула, но ако чуе шумолене на опаковка веднага ще си поиска каквото и да е това  . Аз отговарям вместо нея, а понякога не намирам необходимо да отговарям, все едно аз на всеки си казвам името ли ? Можеш да смениш дежурния отговор, щом те притеснява, да отговориш името вместо него и да кажеш, че той ще се научи да го казва. За най-любопитните можеш да приложиш неговата тактика
Имам една позната с детенце с проблем от този спектър, тя като ме чуе да кажа "Тя не може..." и започва да ми се кара: - Как ще говориш така, трябва да имаш винаги положителна нагласа, тя ще може, тя ще се научи, винаги ще й говориш така и ще видиш, че ще й помогне! И сигурно е права

*Галя* - когато моето дете все още не говореше(или не желаеше да говори) и аз честичко обяснявах, че детето просто още не говори, и то някакси за да оправдая безсилието си...После като тръгнахме на специалист, тя много често ми казваше" по-тихо" и правеше знак към него, когато аз обяснявах за инатливите му прояви...Права си, че детето, макар и да не отговаря, много добре чува и не само чува ами и разбира...Малък пример - Ванко беше може би към три годинки, и се търкаля до нас на леглото, бори се с нас и аз и мъжа ми си говори нещо ...вече не помня точно, но в един момент казвам" ..ами тази маймунка" имайки предвид малкия, и той веднага, ама моментално изви поглед към мен и ме погледна толкова хитро, сякаш искаше да каже" говорите нещо за мен, нали?"
Аз може би бих отговорила - той се казва еди как си, но не иска сега да каже, защото е стеснителен, или защото не ви е опознал още...нещо от сорта.
Друго много тъпо и гадно ми стана като една позната като разбра че ходим на занятия при логопед и ми вика " и ти какво, не се ли притесняваш?" - тоест че не говори. Аз и казах" и, като се притеснявам, това ще му помогне ли на детето?" Така че - Опитвай се да му зададеш въпрос, но и отговаряй вместо него, това е нещо като " помощ от приятел"

Mими вече може да си казва името, но не го прави. Също като Нат на Любознателна, често пъти все едно не е чула въпроса. Това се дължи на самият дефицит на внимание. В такива моменти, аз се опитвам да потърся погледа и и повтарям въпроса: "Чуй какво те пита леличката, ще и кажеш ли как се казваш?". Понякога отговаря, понякога просто не иска. Така е и с всички други деца - някои се срамуват, други си имат сруга причина, за да не отговорят.
Когато Мими още не говорише, отговарях вместо нея. Хората, които не я познаваха реагираха по-скоро дружелюбно и веднага заявяваха, че е срамежливо момиче. Проблем имам по-скоро с тези, които я познават и то най-вече съседките-бабички, настроени махленско клюкарски. Помня, че Мими вече беше на 4г., тя също е висока и изглежда малко по-голямка. Среща ме една съседка. Сменихме с нея приказка-две и накрая тя каза: "Мими, чао". Детето и махна с ръка и жената, която беше на ясно с нашите проблеми каза: "Ама аз искам с уста да го кажеш, ти си вече голяма". Тези неща спряха да ми правят впечатление, слава Богу.
Не се чувствай неловко в никакъв случай, нито пък виновна или длъжна да отговаряш.
Иначе и аз като теб най-спокойно обсъждам пред детето какво не може, къде са и слабите места, върху какво още трябва да работим, а понякога дори и разочарованието си и чувствата си дори... И понеже с mama mariana посещаваме един и същи специалист, реакцията и при мен е същата. Показва ми се знакът за мълчание и ми се напомня, че детето колкото и да не дава вид, че не слуша, то чува.

Браво, на Пловдивките терапевти
И чуват ,и виждат и УСЕЩАТ децата чуждите мнения.Аз си имам един подход,който ми помага.Винаги казвам на децата:"Това е по-трудно така, но има и друг начин.Да опитаме"И опитваме веднага.
А на външните  хора обикновено обяснявам ,че детето сега се учи и безкрайно много се старае.И колко всички се радваме на успехите му.И колко е енергично, слънчево и любвеобилно това човече.И ..хората започват да го  виждат откъм тази страна.А действително аз всичко това си го мисля.
Мари Анко-а ти с каква цел обясняваш на Мимето тя какво не може?

Проблемът не е в липсата на концентрация . Ако беше там, щеше да има спонтанност в общуването. Това си е генералният проблем на аутизма- те просто не изпитват нужда и не виждат смисъл в комуникацията. Това,че ще си каже механично името,за тях няма никакво значение. Завързването на разговор след поздрав изобщо не е в кръга им от интереси.  
При нас отитът мина,имах късмета да го хвана в зародиш. Дългия период на проба и грешка обаче ми попречи да хвана и цистита бързо- още се борим. За съжаление бяхме на антибиотик/за втори път в живота му/. Много трудно се слагат диагнози на неговорещо дете. В следене на жестове,настроения,промени в навиците се губи ценно време.
Иначе го записах за интервюто за томатис-терапията. Мисля малко по-натам да почнем сесиите,за да е спокойно ухото след прекарания отит.

"Галя" аз избягвам да се извинявам и оправдавам. Не знам защо се притесняваш от такива моменти. НАПРОТИВ , винаги съм се радвала, когато непознати хора искат да се запознаят с детето. Даже съм се чудила как да организирам и предизвикам такива ситуации за да му покажа как трябва да реагира. Той се движеше сред познати хора и деца и му беше адски нелогично да отгораря на такъв "тъп" въпрос от хора, които го познават. Аз правех следното. Когато го питаше някой "Как се казваш?" , задължително му давам достатъчно време за да отговори сам. Най-малкото ако не чуе , чакам да го попитат пак. След което хващаш неговата дясна ръка и се здрависвате с "леличката" , като казваш:"аз съм Криси" или само "Криси" , "приятно ми е да се запознаем". (Искам да ти кажа , че в един момент като проговори и не си казваше името, а първо се научи да казва:"приятно ми е да се запознаем" и понеже знае отговора, ако не му го кажат казваше сам:"и на мен"  ).Може да ви прозвучи смешно, но по този начин  внушаваш на непознатите, че ти като родител искаш да възпиташ детето в добри обноски и някакси изместваш фокуса от факта, че детето не може да отговори. С това при нас се постигнаха няколко неща:
1. детето чува какво трябва да каже в ситуацията;
2. не се налага да се оправдаваш на непознатия, защото в повечето случаи тази липса на отговор се приема , като нормален детски каприз( не е в настроение-кризата на 3-те години  );
3. казваш : "добре като не искаш да кажеш как се казваш кажи на колко си години. На три??? Точно така Криси -на три(уж че ти е отговорил-така му внушаваш, че наистина е отговорил или поне би могъл да отговори). Така детето придобива увереност , че може да отговори и след време наистина ще започне да казва името си. Моят син като изместехме така въпроса наистина започна да отговаря на колко е години първо и така "любопитната леличка" биваше частично задоволена от някакъв отговор  .

Ако пък наистина имаш нужда да оправдаеш по някакъв начин поведението му винаги можеш да направиш небрежен коментар от сорта на: "май ти се спи нещо, изморен ли си мамо? ' и това би трябвало да е достатъчно за питащия , да прекрати понататъчни опити за комуникация или да си помисли, че има основателна причина Криси да не иска да отговори.   

И аз много често допускам грешката да коментирам него и пповедението му с други хора и търпя критики за това.
В тази връзка да споделя нещо, с което не се гордея особено  Вчера баща му ме попита защо крещял и аз в яда си казвам:"Защо?Защото е пикльо" , а "пикльото" каза :"Ама не съм покльо" 

Веселче, имам предвид, че коментирам проблемите на Мимка пред психоложката, но в присъствието на детето. Което не е удачен вариант, според нашата терапевтка. Колкото и в моите представи Мими да е разсеяна и лошо концентрирана, психоложката е на мнение, че детето всъщност всичко чува.
avicom, безспорно, най-големият проблем е липсата на нужда от комуникация, но голяма роля според мен играе и дефицитът на внимание. Ако не е в ''собственият" си  свят тя ще отговори, незнам дали това има значение за нея обаче. Тогава е и най-разконцентрирана. Мисля, че при всички деца подобни въпроси не винаги са от значение и почти всички отговарят на тях съвсем механично, защото така са научени от мама и тати.
Винаги ми е било интересно... Много от т.нар. деца проявяват симптомите на нашите. Но при тях го наричат просто период, а за нашите е симптом. Губи ми се разликата понякога...

Мари - анка за това:"Губи ми се разликата понякога...", аз също съм се чудила понякога, и си мисля, че е затова, че просто тези " състояния" са в мноооого широки граници, и да не казвам нещо, за което ще ме нападнат може би майките, но някои специалисти май злоупотребяват с всеобщата мода, и аутизма и хиперактивността май станаха супер модерни диагнози, под един знаменател попадат и деца, при които част от "темперамента" е затвореността или пък отнесеността.....
Аз също искам веднъж за винаги да си отговоря, дали детето ми е в средата или пък в края на тези широки граници...но все още отговор не съм намерила дори и аз себе си. Много неща не съвпадат: как едно хиперактивно дете може и половин час старателно да оцветява, как може да кара колело, .....и от друга страна : защо не обича да слуша песнички, защо отказва да пее, защо едва на тази възраст почна да гледа филмчета и да слуша приказки...защо отказва да учи стихчета, това част от характера му ли е, това противопоставяне на изискванията на възрастните, или е част от комплексната картинка....

мама мариана, права си, но когато имаме изоставане в говорното развитие на тази възраст и липса на желание за комуникация с други деца, вече определено става дума за проблем, а не за темперамент. Много хиперактивни деца и аутисти могат да карат колело. Моята Мария не може де.
Когато заведох Мими за първи път на психиатър, аз обясних колко дълго (с часове дори) Мими може да седи разлиствайки списание или книжка. Което се оказа голям минус. Нещо като стериотип. Някои дечица са в състояние така с часове да въртят гумата на колелото и да я наблюдават или някоя част на детски играчки - автомобилчета и др. Това не е признак, че детето има добра концентрация. Едно добре концентрирано дете трябва да може да завърши от началото до край зададената му задача. Мими не може. Стига до средата, зарязва и започва да тича или скача. Без моя помощ не умее да докара задачата до край.
Истина е обаче, че има доста неща, които за нашите деца са симптом, за т.нар. "нормални" е период...