Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 6

За масажите.Досега не съм чула единно мнение кой е правилният масаж.Всеки си има собствено виждане по въпроса.Аз правя всичко което са ми казали, когато се сетя и когато преценя.Правя и четкането, и пресоването на ставите, масажирам и крачетата и ръчичките като гледам да нацелвам точките на китайците.Преди около месец най накрая посетихме и хомеопат.Той ме сряза, че за аутистите тези неща са глупости, и ми показа едно масажиране на областа около яката.Нарече го масажна яка, и ми изписа рецепта да втривам с масажа карамфилово масло.Ами аз правя всичко от това, ама да си призная не много редовно.Той няма сериозни СИД проблеми, и не съм много стриктна.Обаче го научих той да ми прави масажи на мен  .Много е приятно, а и така се редуваме.Той на мен, аз на него .Някъде четох, че китайците намествали разните му ин/ян/дзен  центрове като се въртели силно и бързо в посока на часовниковата стрелка.И ако забележа Мишо да се върти около оста си само го насочвам по часовниковата стрелка да се върти - знам ли какво си намества  - не го спирам може пък да си го намести.Въртенето наистина го успокоява някак.

Мари_Анка, при моята дъщеря промяната настъпи рязко - след тия поредни тежки боледувания... Като се водихме по диагностики все се мторачваха в този период - преди явяването /видимо/ на симпотимите, но Лорка, поне в неврологично отношение си вървеше ОК като се започне там от вдигане на гравичка и задържането й изправена, обръщане гръб-корем, изправяне, прохождане, проговаряне /първи думи/... Единственото дето успяха да изчоплят тогава беше плачливостта и трудното захранване с нови храни.., ама то и при сумати здрави деца ги има тия проблеми. Та тогава още ми се стори, че търсят аман-заман аргументи да си подкрепят диагнозата.  Но да се вторачваме как не сме открили симптоми в съвсем бебешката им възраст и да си го насаждаме като чувство на вина ми се струва излишно - първо, защото в такъв ранен етап от развитието им каква рехабилитация би могло да им се провежда; и второ, че дори и някъде нещо да сме пропуснали, не можем да върнем времето... Пък вместо да губим още ценно време в това да се взираме назад, по-добре да си фокусираме вниманието днес с какво бихме могли да сме най-полезни на децата си.
        За шизофренията и аз имам притеснения... Свекърва ми я има тая диагноза и макар, че при нея се е отключила в зряла възраст /след 30г./, пак си ме тресе шубето...
        Момичета, кажете ми моля ви, вашите деца хиперактивни ли са? Защото Лора е по-скоро предимно спокойна - може с часове да си седи и да  се занимава с нещо. Изключение правят тези два периода, за които бях споменала - всеки от по 3-4месеца /тогава имаше хиперактивно и дори агресивно поведение - удряне сама себе си, хвърляне на играчки, тръшкане... такива неща/. Иначе като цяло се държи уравновесено.., разбирасе докато не й прещрака нещо в главичката - тогава става чудо - изпада в някакво винатяване... .. дето има една приказка "ни се води, ни се кара".
         Другото което е, че определено има изразени страхови изживявания - напр. острите звуци като от бор-машина я панират и ако сме навън  и нещо бръмне наблизо, хуква да бяга като че ли са я подгонили нея с машината    Ритуалните действия и строгата последователност на нещата в ежгедневието са също ярко изразени - опитам ли се да пробия стериотипа на тази последователност, реакцията е много лоша...
        Четох и за този Аспергер и направо взе да ми жужи нещо в главата. С две думи припомних си защо преди време спрях да чета такава литература - еми защото от страхотии и опасения какво още може да ни се случи, чувствах че започвам да лудвам...
         Май много объркани ми се получиха мислите, ама споделете вашия опит или каквото счетете за подходящо...

Моя син до 10 год. имаше много ритуали силно изразени. В подреждане, всяко нещо на точно определено място и т.н. беше много кротко дете,навън никой не го забелязваше, че е различен. След това стана по-агресивен защото  започна всичко което му харесва да го къса или чупи. Сърдеше се  когато нещо не му се даде. Има много силна зрителна памет, минава някъде вижда нещо и след извесно време започва да мрънка и да го иска, като го кръщава и ние започваме да гадаем какво е това, връщаме се  и той го посочва по-скоро си го взима  и се успокоява. Съвет от мен търсете начин да не угаждате за всичко на децата аутисти. След това е много трудно. Стереотипите трябва да се стараете да ги пемахвате до минимум. Затова никой няма да ви научи, защото всяко дете е различно но МОЛЯ ВИ ПРИЯТЕЛИ намерете начин. Това ви го казвам от личен опит, не ви плаша , а искам да ви помогна.

Може да се провежда терапия разбира се.Симптомите на аутизъм си ги показваше синът ми още от раждането си.Могат да се видят с този чек лист.Това което можех да направя е да му обръщам внимание, да общувам с него, да му показвам колко го обичам, да се опитвам още тогава да му помогна да преодолява проблемите си, да чета, да разговарям с терапевти, да ме научи психолога още тогава как да общувам с детето си.Ако преди 5-6 год. знаех това, което знам сега със сигурност щеше да е различно положението.Не се оплаквам - той напредва добре, наваксва много бързо, но със сигурност нямаше да допусна толкова драстично изоставане, което сега толкова трудно наваксваме.Със сигурност щеше да има друг хранителен режим още от раждането си.За това ме е яд най много, че допуснах да изяде онези боклуци, определено с ваксините щеше да е различно положението.
Щях да опитвам точка по точка да чистя проблемите показани в този чек лист.Преодоля ги вече, ама изоставането си е още голямо.А този чек лист са го чели само джипитата на които майките сме го занесли.Личните лекари следят неврологичен статус, но толкова финно не наблюдават децата.

Имам въпрос.Мишо е станал лигав.Станал е и нахален.Ама много нахален.Изобщо не се съобразява с личното пространство на околните.Дайте съвет - да му се скарам ли, че се лигави, или да го оставя да си изживее цялата лигавщина която всъщност му е за първи път в живота.Като казвам лигавщина имам предвид например следното - мишо мий зъбите и да лягаме.Той - няма да мия зъбите ще пея, не ми се спи, няма лягам и то с усмивка и целувка и песен.Татииииииииии хайде на конче, тати хайде да пипна тавана - повторено това докато пипне тавана.Може и да го скастря да си ляга, ама плаче много жално и изисква пълно обяснение защо точно му се карам.А аз не мога да му обясня, че му се карам, защото е досаден и лигав - изобщо не ги разбира тези понятия.Дано помните, че доскоро не можеше да каже не, и нямаше воля.Ами сега когато това стана не знам доколко да му се зарадвам, и доколко да си простира волята.Дано не я пречупя прекалено рано или да не допусна да стане неконтролируем.

Понеже виждам, че във вашите деца има неща, които съм "изкоренила" в моето. Та:

Почнеше ли да работи бор-машина, то беше рев, то беше крякане, при по-малък с прахосмукачка също, та аз му кресна стига лиготии после го успокоя покажа му уреда - просто така съм постъпвала и нещата лека полека се оправяха. Аз съм от мамите, които дори работи из къщи с разни инструменти, ако ми се наложи и бор-машина и др шумоиздаващи, все си майстора нещо. Та полека полека той свикна. Сега го предупреждавам, а и като не го предупреда, той вече не се плаши. Отдавна сам си чисти с прахосмукачката. Сега не мога да се справя с ината на брат му, който вечерно време си чете с нощна лампа, а малкия се дразни от светлината и не иска да заспи, а заспи ли няма никакъв проблем.

Деси е права, че просто трябва да сме до тях и да ги учим, какво може и какво не може. Лека полека дърпат. Аз съм добре, че в къщи двама го учим, батко му и аз.

Катина, за какви боклуци говориш, че си му давала на детенце да се храни и на какъв режим /хранителен/ сте в момента - по Моралес или..?
Пък за ваксините и аз не знам какво да мисля.  При нас никоя имунизация не е била последвана от непосредствени /видими/ странични ефекти. Иначе са ми известни теориите за въздействието на ваксините върху развитието на детето, но в случая на дъщеря ми не мога да направя категоричен паралел...

Блонди мама, моята дъщеря е хиперактивна. А за бебешкия период, може да се забележат проблемите още тогава. Двигателно и тя се развиваше нормално, само дето изпусна етапа на пълзенето, никога не е пълзяла. Оказа се, че и това е проблем. Малката ми дъщеря първо проходи, но после се научи и да лази. А Мими и до ден днешен не умее. Или поне не го е правила никога. Никога не е гукала, почти не се усмихваше, непрестанно риташе с крачета и двожеше ръчички. Не сочеше с пръстче, липсваше очен контакт и скърцаше със зъбки. Това последното ми направи впечатление, когато беше на 9-10м. Още го прави. Не проявяваше интерес към околния свят и децата. А проблемите със съня бяха зверски. Почти не спеше на обяд, а нощем заспиваше към 2-3-4 ч. след полунощ. Аз спях седнала на земята с глава опряна на решетката на кошарката, за да не излезе от там. В мига в, който проходи, тя всъщност по-скоро протича. Тичаше непрестанно, а аз все след нея. Говоря за детенце на 14-16м.    И помня как все раказвах, че много исках да имам момиченце, защото са по-гальовни, а моето не даваше да го пипна. Не обичаше да я гушкам и докосвам много.

Мари_Анка , от нещата които описваш по две точки само ни съвпадат симптомите - че и при нас в някакъв момент се появи скърцането със зъби /не помня точно в кои месеци, но със сигурност ще е било след годинката, щото първите й зъбки се появиха на 10м./; и другото - на 1г. и 6-7м. когато активно запонах да я събирам с деца /щото тя е родена през декември и всъщност първото й лято след поотрастването й/ ми правеше впечатление, че не се отцепва от дечицата, но повече я интересуват не самите те, а играчките им /гледаше да отмъкне някоя /  ----------------  Иначе гукане, усмихване, сочене с пръстче, зрителен контакт - бяха налице... И най-вече, определено не отблъскваше прегръдките ми, дори напротив - всъщност това беше и една от причините, поради които първоначарно отхвърлиха аутизма като диагноза, щото аутистичните деца отблъсквали майчините ласки...
                То сигурно затова и ни мотаха толкова време с диагностицирането  - защото изразената симптоматика тръгна по-късно, след втората година.

Катина, благодаря за споделеното за китайския масаж. Ще ми бъде от полза. Аз забелязах, че Криси много обича да бъде масажиран, особено по крачетата, често и по гърба. Само че, не знам по колко време да отделям на едно място. Днес например след като го преоблякох, започнах да му масажирам стъпалата и пръстите. Като разцъфна в едни усмивки ... масажирах го докато не му омръзна. Тъй като не знаех колко време ще стои, масажирах двете крачета едновременно, но не съм сигурна, че така е правилно. Сега ще потърся книги по въпроса, но ако споделиш опит, ще е добре.
Иначе сега се борим с пишането в гърнето. Много добре си владее мускулите, защото успява да ми прави напук и да се изпишка далеч от погледа ми минутки след като съм го подканяла да свърши тая работа в гърнето. Само се чудя, дори и да го науча, как ли ще ми казва, че има някаква нужда след като продължава да не казва никакви думи
Новостите при нас са, че изпълни няколко пъти командата: Донеси си пантофите! като знаеше къде са (в друго помешение) и ги взе от там. А като чуе, че вратата се отваря тича да провери кой е и често прегръща мъжа ми за краката и му се радва. Проявява желание (след настояване и от моя страна, де) да се храни с лъжицата. Може да си обуе сандалките сам (макар и наобратно), но само когато много силно му се излиза и по този начин ни го показва. Проявява инициатива за игра с деца (макар и рядко) като ги бута и после им се смее в лицето очаквателно. Има и разни други малки постижения, но все още никакви в говоренето и споделянето.
Блонди мама, изчетох с интерес за музикалните предпочитания на дъщеря ти. Криси също не ми обръща внимание като му говоря, но в момента, в който запея вдига глава и се усмихва доволен. Ще взема да приложа твоята тактика за проговаряне чрез пропяване. Това поне го умея, само трябва да си обогатя репертоара , че да не си омръзвам сама на себе си Освен това като ходеше през юни в 17 ЦДГ, педагожката ми каза, че Криси е във възторг от музикалните занимания и показва голям ентусиазъм. А той харесва много и класическа музика. Мъжът ми има голяма колекция от цигулкови концерти и когато ги пуска Криси се втурва към него, прегръща го и застива блаженно. Винаги ми е била странна реакцията му. Така прави от бебе, имам предвид да изразява радост от музиката.

*Галя*, опитай - нищо не губиш. За мен тогава това беше единствения начин да ангажирам вниманието на дъщеря ми. Към другите неща интересът й беше или нулев, или съвсем за кратко. А иначе и тя като й пуснех музика - примерно ММ или МТV, можеше с часове да стои и да слуша, буквално като хипнотизирана. Но повечето песни, дето ги въртят са на английски.., пък българските по онова време бяха предимно ееее - на Мишо Шамара или разни други подобни, сещаш се с какъв сюжет. Пък аз исках това, което чува като текст на песента да е на български и да е достъпно за съзнанието й.  Последните 3-4 години интересът й към музиката понамаля. Още е много музикална и даже тази година вече и протанцува самоинициативно /преди рядко изявяваше желание, освен ако не е с мен заедно/... Но си обяснявам този спад в интереса към музиката с повишаването на заинтересоваността й от други /целенасочени/ занимания. Т.е. не е така обсебена само от това влечение, а кръгът от интересите й се разширява, което го отчитам като позитив.

        Момичета, и аз да ви споделя за стереотипите при моята дъщеричка. Много обича да оцветява или по точно да драска с моливи като не спазва очертанията. Опитвам се по някакъв начин да я откажа от този лош навик, но май не успявам. В такива моменти я карам да рисуваме с боички или да пишем по контур и след това да оцветим получилата се картинка, но тя бърза да я надраска. При опита ми да прибера моливите започва да плаче, да се сърди. Ако се сетите за нещо друго пишете.

Колкото повече чета, толкова по-сходни неща откривам с  моето дете. Например много обича народна музика, баща ми е музикант и като започне да свири, Стелиян е наврян в него. Освен това ми прави впечатление, че много помни маршрутите, през които минаваме. Сега започва да прави някои от стериотипните движения/като тича пляска с ръце и после ги оглежда, което най ме притеснява/, ще се мъча да го откажа докато е време.
Като споменахте  шизофренията се сетих, че мъжа ми има първи братовчед с такава диагноза, въпреки, че при него се е отключила след като е изкарал казармата, как мислите дали има някаква връзка???
И нещо много важно искам да ви питам, тъй като с мъжа ми  решихме да правим опити за бебе /за да стане болката ни по-лесно поносима/, каква е вероятноста и при него да се прояви същия проблем? Вие имате ли други деца, освен проблемните? Трябва ли да си правим генетични изследвания и ако да, къде и какви точно?

Lacio, аз имам още едно дететнце и не само аз. Второто ми дете, Слава богу е здраво. С генетични изследвания аутизъм или пък ADHD няма как да бъдат "хванати". Но аз бих си направила генетични изследвания, за да се изключи вероятността от Синдром на Даун и други генетични заболявания.

Lacio ,и аз имам второ детенце.Правила съм си изследване за Синдром на Даун и спина бифида,обаче не помня как точно се наричаше...то показваше просто вероятността от тези заболявания.Правени са ми и за двете деца,тъй като моя първа братовчедка роди дете със синдром на Даун.
  Аз исках да ви кажа какво става с нашата безмлечна диета и ленивите ни черва.Засега не мога да кажа,че вече всичко ни е наред,обаче усещам,че сме на добър път.Откакто не яде мляко,Бубка има няколко /4/ самостоятелни изхождания.А преди това от около година беше само и единственно на лекарства и свещички.Това за мен значи,че това е начина.

Аз не съм компетентна, но понеже съм общителна и една съседка се оказа че работи в лаборатория и понеже ставаше дума за моето малко дете, аз я попитах какво може да се направи, защото на мен ми е правено амниоцинтеза, но знам че изследването е пуснато само за Даун. Тя ми спомена - скоро (за тогава когато е било) пуснали изследвания за едно дете за сестичката дали и то е с аутизъм като баткото и изследванията били пуснати в Германия  и се оказало, че малкото няма.   

 Lacio - направи консултация с Кременски в Майчин дом София - тук някъде по темите имаше и как да се свържем с него. На мои близки например направи изследвания при втората бременност за мускулно дистрофия, първото им беше с това заболяване.

При мен проблемите идват от това, че моето е три месеца недоносено 3 степен. Понеже не се очакваше да се роди или предположиха, че ще го задържат, не ми бяха направени никакви подготовки за преждевременно раждане. Човека се оправи - много пъти го връщаха обратно и лекарите не вярваха, че ще го бъде. Но както и да е. Моите наблюдения тук, пък и при други деца, които наблюдавам, родителите са споделили, че при раждането са имали някакъв проблем, я дете не изплакало навреме, я нещо подобно.




Биохимичен скрининг.