Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 6

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=148597.0 с търсачката попаднах на много теми ето една от тях.

Днес си свалих това http://www.download.bg/index.php?cls=program&mtd=screenshot&id=479326 от тук http://www.download.bg/index.php?cls=program&mtd=default&id=479326. Не го разгледах много подробно, Наталия не му обърна особено внимание, засега. Недостатъка е , че е на английски. Има и форум, където това се обсъжда, предполагам. Не чета английски. http://helpcd.com/forumdisplay.php?f=62

В тази тема, на първа страница има нещо като библиотека, която си направихме много отдавна.цъкИма линкове с обяснения към какво точно са препратките.Ако си направиш труда да ги отвориш и прочетеш - ще намериш всичко, което някога сме писали и намерили за аутизма.Има три теми за диетата.В тези три теми има всяка една информация, която някога е намирана за хелиране и детоксикация.Фитотерапия е билколечение.За Моралес - диетата не я е измислил той, а ти я казва като свой патент, но прочел - непрочел  .Там ще намериш къде сме го обсъждали, и коментирали.
Има преводи на книги, на статии, направени от майчета тук.Има препратки към всички книги и статии за аутизма които ги има в интернет.Когато някой намери нещо ново и то се добавя към тази   малка библиотека.Обърни внимаяние на преводите на Юлче.Превела е част от книгата на Темпъл Грандин, това е жена аутист, която описва как точно се чувства и мисли един аутист.Всички въпроси, които досега зададе в тази тема си имат отговор и всичко вече е написано по въпроса.Обсъждано е многократно - затова вероятно никой не ти отговаря персонално.Повечето от нас са изчели всичко 
Хайде приятно четене   

Благодаря Катина за изчерпателния отговор. Мислех да  няма обобщена тела за хелирането, но сега ще потърся  в другите теми.
Желая на всички приятен ден.

Момичета, а как да процедирам в случаите, когато стериотипните движения се появят на обществено място? Веднага давам пример. Вчера бяхме двете с Мими на детски РД. Имаше много деца и за децата беше приготвена отделна маса близо до нашата - тази с родители. Аз непрекъснато наблюдавах Мими, все съм си на щрек. Седна като другите деца и започна да си яде сандвича. Докато беше гладна, всичко беше на ред. Но в един момент започна да си говори сама, да прави грозни физиономии и да маха с ръчички. На масата имаше две момченца, които не са от групичката на Мими в ДГ, но от тази учебна година ще бъдат. Та те двамата започнаха да и се подиграват, да я имитират и да се заливат от смях. И веднага едно дете, с което Мими е отраснала от бебе, се включи да им обяснява как прави, когато се ядоса. Всички дружно и се посмяха.  Кой знае защо, в такива моменти буквално се парализирам и не реагирам адекватно. Просто стоях и гледах.  Това всъщност бяха и най-големите ми опасения. Че новите дечица в групата ще дадат пример на другите и ще и се подиграват всички. Включително и тези, които са си свикнали с нея.  Сърцето ми се къса. Като се прибрахме, имах сили само да поплача.

achi-87 ти си прочети това, към което Катина те е насочила аз ще ти кажа точно с две -три приказки хелациите на Моралес /може би аз най-добре му знам тука методите  /. Та неговите хелации се състоят в това детето два дена да не приема никаква храна. Вместо нея детето трябва да пие сок от мандарина, круша или лимон, хума, 1,5-2л мин. вода /Банкя или Горна баня/. Това два дена. Третия и четвъртия ден детето се захранва.
В тези случаи се питам къде са родителите на тези деца. Те са хората, които могат да приобщят децата едно към друго. От това описаното мога да кажа, че лошо ми говори за родителите. Жалко     

Пепи, родителите бяха там. Но пиха бира и си приказваха. даже не поглеждаха към децата. какво ги интересува, нали тяхното е здраво...

Марианка в такъв случай, сядай до детето си и занимаваш всичките. Обяснение че си говори сама - иска да играете на една игра, ама тя още не може да обяснава добре. Носиш разни игри, домина, които двете сте направили например и т.н. Моят например като види зор се прибира в къщи - усеща че е различен.
Оня ден срещам едни сладури с които синът ми беше в детската градина и те ме питат, защо Мишо е като тях в трети, а не в четвърти (те са по-малки от него с 1 год) и аз им казвам - ами някои тръгват от 6 някои от 7, някои от 8 на училище. Той е от осем, а им дадох пример, че на познати детето и от 10 тръгна в 1 клас (това е просто пример със съученик на голямия ми син, така ми дойде да им обясня по този начин) и те сладурите като отворили едни очи голями в очудване - аз ами така е. Това са деца и те не знаят как да реагират.

Сетих се нещо, което четох.Децата принципно когато видят, че някой е различен и стои на едно място го бутат за да видят дали ще се размърда.Правят го от чисто любопитство без да влагат определен замисъл.Ама защо се подиграват - още не съм стигнала до тази част в книгата 
тук го четох, както и онова нещо за вътреутробното развитие.Много е хубава книгата, а авторката е много тачена от психолозите.Новатор е.Препоръчвам книгата горещо.

Мари_Анка, Пепи, не искам да звуча черногледо, но тепърва ще се сблъсквате с жестоко отношение от към други деца. Вашите са на възраст 5-6г. още...  Спомням си навремето като се върнахме след като вече ни бяха поставили диагнозата в Сф. и се срещнахме с бургаската специалистка детски психиатър да й покажа епикризата. Та тогава тя чисто по човешки ме предупреди така: "Имай предвид, че с времето ще ти става все по-трудно. Лора сега е още малка /на 4г./  До към петата година децата са все още са в една по-бебешка възраст, с която може да се обясни нетипичното им поведение.  Но колкото повече расте, толкова по-видим ще става контраста в развитието й спрямо нейните връстници и ще се сблъскваш с неразбиращото, дори обидно отношение..."
         Еми кво да ви кажа - права се оказва жената. За съжаление няма как да превъзпитаме цялото общество.., не и изведнъж. И няма точна рецепта как да се постъпва в ситуации когато неприемливите стериотипи се проявяват на обществено място. Това което аз правя, като усетя, че Лора "залитва в такава посока" когато сме навън, е да се опитам тутакси да й отклоня вниманието и да го ангажирам с нещо, което по правило провокира в нея реакция на удоволствие. Ама не винаги "номерът ми минава". Просто няма как на 100% да се избегнат такива ситуации...  Да не говорим, че понякога и без проява на неприемлив стериотип детето пак може да се превърне в обект на подигравка.   Напр. преди известно време докато бяхме с Лора в близката градинка на детския кът и тя се люлееше /в тази градинка ходим често и има редовен контингент от деца, с които се познаваме по физиономия/... и от групата дечица които играеха там, едното /завързак на около 5г./ тръгна да й се подиграва с думите: "Това глупаво голямо момиче не говори" и я сочи с пръст. Болно ми стана и единственото което ми дойде на ум за да го скастря и да спре беше: "Милиш, че е глупава, така ли? Ти по-умен ли си от нея?"  Верно, млъкна лапето, ама на мен си ми остана гадно, щото винаги ще е така - Лора ще е неспособна да се защити сама, а на такива деца родителите изобщо не си правят труда да им направят елементарна забележка - че да се подиграваш е грозно; да им дадат пример как биха се почувствали те, ако на тях някой им се подиграва...   

Блонди мама, знам че ще ми става по-трудно от тук на татък. Опитвам се да се подготвя психически, да си внушавам че съм силна и ще се справим с всичко, ама не ми се получава някак. Случката от вчера така ме извади от равновесие, че днес съм готова да ревна във всеки един момент. Тежко ми е, а знам че от моето обкръжение тук няма кой да ме разбере. излишно е да споделям за чувствата си с който и да е било. Позволявам си единствено тук, защото знам че винаги ще ме разберете, че моята болка не ви е чужда и знаете за какво говоря.

Мари_Анка, какво друго да ти кажа, освен...
Ще ти разкажа и още нещо, ако мога малко да ти повдигна духа..: Аз съм вярваща и затова се научих да приемам факта, че Лора е с този проблем не като някакво наказание, а като изпитание, което Господ ми е пратил. Вярвам, че Той не само праща на всеки толкова, колкото може да понесе, но и ни е избирал специално за да ни изпрати нашите специални деца. ----------- Наскоро имах разговор с един свещеник и той ми каза горе-долу следното: "Живеем във време, в което повечето хора за загубили истинската си вяра. Заобиколени сме от много светски изкушения, оставяме се материалните неща да обсебят съзнанието ни... и все по-рядко се обръщаме навътре в себе си, където да потърсим истинските ценности в живота... И затова има толкова безчестия и престъпления в този свят, защото на много от нас сърцата ни са се вкоравили за истината, за доброто...  Да, Лора страда от сериозен проблем... Може и да се оправи с времето, може и да не се оправи - Господ решава.., но дори и да остане в такова състояние, което ще я отличава от останалите т.нар."нормални" хора.., уверявам те, тя е много по-нормална от всеки един човек, който вършейки някакво зло е вкоравил сърцето си."
             Не знам дали тези думи ще ти помогнат да се почувстваш поне малко по-добре.., но има несправедливости, които не са по силите ни да отстраним, затова остава само да намерим начин да ги погледнем по-философски...   И в тоя ред на мисли, подпосът на  pepi_r е от край време най-близката на сърцето ми молитва...

blondy-mamma  . Всички ние тука сме от едно тесто замесени. Няма как да ни разберат околните какво чувстваме, какво ни е, защото е далечно за останалите. Има една приказка "Нали не ти е в къщата".... 

Мари Анка, много силно те прегръщам!

Понеже чета с малко закъснение, да се намеся в темата за бременностите.
Наистина някои твърдят, че стресът се възприема от бебето, ама при положение, че все още за аутизма нищо не е сигурно, не бива да се хващаме за подобни теории да най-вече да се самоупрекваме.
И аз съм от тези, които не са имали стрес при бременността, бебето е било желано и с нетърпение чакано. Даже си спомням като постъпих в родилното, една от акушерките се оказа майка на съученичка на дъщеря ми - и като ме видя, казва "Оооо, най-после братчето на Мимето, че тя на всички казва колко иска братче и как скоро ще си има".
Докато не е установено сигурно, че аутизма се причинява от конкретно нещо, не ми се вижда градивно да се упрекваме.
А и въобще колкото по-бързо се прескочи етапа "търсене на виновните" - толкова по-добре.

Колкото за децата - опитвам се да обяснявам, да не пускам Насе при неподготвени хора. Ако се случи заговаряне някъде - автобус, градинка - обяснявам нещо според случая. В повечето случаи се спускат да ми обясняват, че на съседа на шурея братчеда проговорил на 7 год, пък сега бил с висше образование, да не съм го мислела, всички проговаряли. Не мога да преценя дали в такива моменти гледам много лошо, поради което никой и не помисля да се присмее, или много тревожно, така, че отсрещния усеща болката...

Мари_анка