? Дано не разболеем малчо
!
Аз ве4е обърнах другия край пък да видим до къде ще я докарам,но няма да и позволя да ми стъпи на главата. Лошото при нас е ,4е сега и предстои и шока от първи клас и незнам как ще и се отрази .Може би пък не трябва да съм толкова строга
ама знам ли то май рецепта няма ще трябва да се справяме някакси






Но дали ще е така не знам.




( ПУ-ПУ, да не чува дявола ). Дано по-рядко имаме такива моменти че направо... ми настръхва косата
Ами моята свекърва е невероятно добра жена и аз много я обичам.И най-важното -двете сме много добри приятелки.
Може да ви прозвучи странно, но дори и сестра ми и казва понякога мамо(това е дълга и тъжна история, която няма да разказвам...)Та аз просто не мога да си представя, че някога ще се скарам за нещо с нея.Тя страшно много ми помага за бебо.Гушка го, пее му, целува го и аз съм доволна, защото малчо свикна и с нея и няма да имам проблеми, когато трябва да и го поверя за повече от 4-5 дни...Извинявам се, ако съм ви отегчила.
Ами моята свекърва е невероятно добра жена и аз много я обичам...
, переше, чистеше, преваряваше вода, стерилизираше, ставаше и тя нощем да помага като бебо ревеше от коликите и т.н. Просто в същия период от живота си беше препатила с нейната свекърва. Никога не ми е натрапвала мнението си. От време на време казваше: "Не мислиш ли, че..." и в повечето случаи бяхме на едно мнение. Е, 1 - 2 пъти се поизнервих, но имах много силни болки заради разкъсванията и бях нервна заради тях. Ако не беше тя, определено нямаше да се справя сама, още повече, че бях развила и анемия, та съвсем нямах сили. Дори съм й споделила неща, които не съм казвала на майка си, защото тя ще полудее от притеснение - нали ми е майка все пак. Дано да не се окаже един ден, че съм сгрешила.
Но мисля, че е важно да се отбележи, че не живеем заедно все пак. Препоръчани теми