Taнитка, Честита месечинка на сладката Марти!!! Да ти е жива и здрава!!!
Лина-Вики Честито лелинство! Много да радва семейството малката Аби!
Относно тампоните, гинеколога, който ме наблюдаваше през бременността твърдеше, че мога да ползвам само в краен случай и за малко.
Обясняваше, че били предпоставка за развитие на инфекции и разни такива, но не съм убедена на 100%, че е прав, иначе защо са измислени?
Относно майчиното чувство... хм... ми при мен закъсня с около секунда!
След като измъкнаха Боби, първото нещо, което направих беше да погледна часовника. 
Много, много ме е срам от това, дори още не съм споделила с мъжо. Видях 18:15 и чак тогава погледнах детето, ужас! Лоша майка съм! 
Той не изплакваше и аз все повтарях: "Защо не реве, защо не реве?", а докито вместо да ме успокои ми каза "Как искаш да реве?! Поне не ви изтървахме, тихо сега!" Голям симпатяга тоя доктор, а? И... малко след това чух най-прекрасният звук на света, не беше проплакване, по-скоро викане. (Той и сега така реве, сякаш ми се кара). Тогава ми биха някаква упойка и веднага съм заспала. Донесоха ми го след около час и половина, заедно с таткото и още щом го гушнах... хм... ох, нямам думи да го опиша, няма как да го сравня с каквото и да е друго! Казах на мъжа ми да му направи снимка и колко е прекрасен, а той само сумтеше нещо като да, да (така и не снима). На следващата сутрин малкия вече беше при мен. Първото нещо, което направи, бе да ме захапе и да почне да яде. Е тогава вече щях да се разтопя от кеф! И от тогава всеки миг ми е по-скъп от всичко друго. Обаче почнах да се улавям, как ставам като майките, които много мразя, онези обсебващи децата си. Постоянен бебецентризъм или Бобицентризъм, това е живота ми вече! Трябва да се взема в ръце, а немогааа!!!
За съжаление и аз още прехвърлям наум, главно вечер историята около раждането на Божидар, след което не заспивам, но Кори, права си и аз не бях преживявала нещо по-хубаво. Затова скромно ще си остана с това преживяване, надявам се. Още едно такова щастие ще ми дойде в повече и току виж напълно съм откачила.
Виж целия пост
Лина-Вики Честито лелинство! Много да радва семейството малката Аби!
Относно тампоните, гинеколога, който ме наблюдаваше през бременността твърдеше, че мога да ползвам само в краен случай и за малко.
Обясняваше, че били предпоставка за развитие на инфекции и разни такива, но не съм убедена на 100%, че е прав, иначе защо са измислени?Относно майчиното чувство... хм... ми при мен закъсня с около секунда!
След като измъкнаха Боби, първото нещо, което направих беше да погледна часовника. Много, много ме е срам от това, дори още не съм споделила с мъжо. Видях 18:15 и чак тогава погледнах детето, ужас! Лоша майка съм! Той не изплакваше и аз все повтарях: "Защо не реве, защо не реве?", а докито вместо да ме успокои ми каза "Как искаш да реве?! Поне не ви изтървахме, тихо сега!" Голям симпатяга тоя доктор, а? И... малко след това чух най-прекрасният звук на света, не беше проплакване, по-скоро викане. (Той и сега така реве, сякаш ми се кара). Тогава ми биха някаква упойка и веднага съм заспала. Донесоха ми го след около час и половина, заедно с таткото и още щом го гушнах... хм... ох, нямам думи да го опиша, няма как да го сравня с каквото и да е друго! Казах на мъжа ми да му направи снимка и колко е прекрасен, а той само сумтеше нещо като да, да (така и не снима). На следващата сутрин малкия вече беше при мен. Първото нещо, което направи, бе да ме захапе и да почне да яде. Е тогава вече щях да се разтопя от кеф! И от тогава всеки миг ми е по-скъп от всичко друго. Обаче почнах да се улавям, как ставам като майките, които много мразя, онези обсебващи децата си. Постоянен бебецентризъм или Бобицентризъм, това е живота ми вече! Трябва да се взема в ръце, а немогааа!!!За съжаление и аз още прехвърлям наум, главно вечер историята около раждането на Божидар, след което не заспивам, но Кори, права си и аз не бях преживявала нещо по-хубаво. Затова скромно ще си остана с това преживяване, надявам се. Още едно такова щастие ще ми дойде в повече и току виж напълно съм откачила.
.
.Като ревна кукличката ми-час и половина се дра ама рев да видите-направо откачихме с мъжа ми 
.Милото ми детенце измъчи се - толкова се беше разстроило коремчето.Исега се чудя да продължавам ли да давам или да чакам до другия месец 
Иначе сме мн. спокойни.Спи си цяла нощ. През деня по малко.Съвсем съзнателно ми се усмихва вече и ме следи с поглед къде отивам,гледа си ръчичките по 30 минутки,спира си погледа за по дълго на играчките си,абе общо взето взе да се очовечва 
.
Като ми я показаха ми беше много странно, че това е моето бебе и до преди малко е било вътре в мен. Само че като отидоха да я мият, не исках да се разделя с мен, постоянно си мислех "къде я носят, къде я носят".. После чух като й викат "дишай, дишай" и се притесних диша ли моето бебе и защо не го чувам да плаче, но след това тя изплака и се успокоих. 
След това като ми донесоха малкото вързопче беше като кукла в ръцете ми, и аз незнаех как да я хвана, но това беше само в началото. Изобщо не исках да ми я взимат, само лежах и я гледах, забравих и болка, и всичко, и веднага започнах да й говоря галено и да наричам себе си "мама". 
Вчера след баня само докато се среша падна цял кичур. Някой ползва ли Фитовал по-дълго време и има ли ефект? 
За мен момента на раждането беше най-кошмарния.Определено май4иния ми инстинкт се обади веднага щом видях 4е детето ми не диша първите 5 мин. ,та не искам да си го спомням изобщо 
ооооох паднах от смях 
Жорко на няколко пъти се задави докато сучи и направо за секунди ми се подкосиха краката и гледах като обезумяла. Веднага го обръщам и го тупам, без малко да го хвана с краката надолу. Последния път като се задави(щото много бързо тече тази моя кърма) му духнах в лицето и той си пое въздух. Абе много ме е страх и мен от задавяне. 
