Случи ми се нещо странно.. III част

И аз да разкажа един сън,който е сънувала моя леля.След като дядо почина,на панахидата за 40 ден, моята баба подала два потника, без да забележи.Казали и после. Та тази моя леля( тя е дъщеря на дядовия брат,който е починал на датата на която аз съм се родила), сънувала баща си.Той и казал: Оставихте ме без потник,добре,че дойде брат ми и беше с два потника,та ми даде единия.

lapis, а леля ти знаела ли е, че баба ти е подала два потника без да иска, когато е сънувала това?

И на мен са ми се случвали странни неща... поне аз мисля, че са странни.

Значи като съм била 9-10 клас със сестра ми бяхме в едно заведение в Благоевград и времето беше супер просто. Тъкмо беше почнало да става тъмно и изведнъж от някъде някакви черни облаци, викаме ясно-ще има буря, дай да си ходим. Тръгваме ние двете, обаче на спирката няма нито едно такси и всички хора се бяха изпокрили и те заради времето. Отиваме на следващата спирка и там има само две таксита-номер 7 и номер 13, което беше по-близо до нас, ама нали сме си суеверни, та тръгнахме към 7. На 2-3 метра от него таксито тръгна (сигурно го бяха викнали на поръчка, понеже никой не се качи), та се наложи да пътуваме в 13. Както и да е-стигнахме живи пред кооперацията  Слизаме от таксито и то си тръгва. Точно пред вратата на кооперацията- един нож, ама красота да видите - целия метален като сребърен даже беше, широк, с улей, като кама и дръжката му също беше много красива. И аз веднага възхитена тръгвам да си го взимам-викам късмет си ми е. Обаче добре, че сестра ми ме задърпа за ръката. Направо имах чувството, че тоя нож ме влачи към себе си. Сестра ми едва ме усмири. Обаче на мен не ми мина желанието. Качихме се горе и веднага погледнах през терасата - ножът вече го нямаше. Ако не беше сестра ми, щях да си мисля, че всичко съм го сънувала.

Веднъж пак бяхме сами със сестра ми и си лягаме да спим- няма никой освен нас. Тъкмо се унасяме вече и чуваме как казанчето в банята се пуска. И двете скочихме в ужас  Решихме да видим кой е там. Аз взех един нож и вървя напред, а сестра ми хвана един остър чадър и след мен (само си представете картинката  ) Бутам вратата на банята с крак- вътре тъмно, няма никой. Обаче ние седим и мълчим в недоумение. Тъкмо се поуспокоихме и водата пак се пуска    подскочихме до тавана, но няма никой. Тая нощ не ни питайте как сме спали  Сутринта дойде един приятел и ни оправи казанчето. Тоя страх някой ден ще ме съсипе...

Веднъж братовчедка ми ми разправяше как някаква циганка й гледала и й казала, че има брат, говорила с подробности, а братовчедка ми ми разправя и се смее - вика изслушах я да видя какви още глупости ще ми наприказва. Тя е сама в семейството, но е осиновена. Не знае това. А може врачката да й е казвала истината...

Помните ли когато стана атентата в руския театър? Предната нощ сънувах всичко - червените тежки завеси, но много кръв, неразбория... разказах го на сестра ми и вечерта разбрахме за случилото се. Може би е случайно, не виждам защо да сънувам нещо, което няма връзка с мен   

Това лято - преди 2 месеца си спя и сънувам, че гледам БТВ - една жена говори за катастрофите и децата... и в един момент чувам силен трясък (живея на първия етаж) - веднага се сетих, че е станала катастрофа и скочих от леглото. Помислих, че някой е бутнал дете. Докато отида до прозореца чух, как тоя с колата отпраши и още повече се уплаших. Но като погледнах, видях, че се е бутнал в едно циментово блокче. Въпреки това не се успокоих цял ден, все имах чувството, че е бутнал дете този някой 

Когато бях малка дядо ми разказа една случка - когато се оженили с баба, той и тъща му били в едно село и там една баба им казала кога ще умрат - имало пред нея някаква масичка, която се клатела сама и отброявала. И наистина прабаба ми умря на предречените години. На дядо ми било предречено 68. Преди седмица ги навърши. От малка не сме говорили за това повече, но аз не съм го забравила. От рождения си ден дядо ми започна да говори как тази година ще трябва сами да се оправяме, какво ще е , що ще е... много ме плаши. Вече си мисля, че дори това с масичката да не е било вярно, ще се случи от внушение 

Имам и странни, но не страшни случки - преди време ходех с едно момче, но някъде около месец бяхме заедно, пък до интимности по-сериозни не се беше стигнало. Един път бях сама и той пак беше у нас. Тогава почнахме по-така да се разгорещяваме и в момента, преди да се стигне до секс, гардероба почна да дрънчи - ама без майтап. И двамата много се уплашихме. Отварям аз вратата на гардероба и виждам един от тия старите будилници, дето се навиват. Как така се раздрънча и до днес не мога да си обясня  не го бяхме ползвали от 3 години, понеже не работеше, следователно не е бил и навиван  Това си мисля и до сега беше пророчество - с това момче ни раздели пътя - той в един град, аз в друг и така и не стана нищо 

Имам и една разобличена мистерия. В село сме. Вечер е. Баба и дядо не ни пускат да седим късно по улиците и ние уж примерни си седим у нас. Обаче понеже имаме гости, сме казали на тайфата да дойде пред къщата, та докато се виждат с гостите, да не разберат, че сме с тайфата. Всички пият, става смях, обаче пазим тишина. След малко излиза баба и надолу по дерето се сурна цялата тълпа. Баба вика вие какво правите там (сестра ми, братовчедката и аз) - берем си ябълки  Не, че ни повярва ама си влезна навътре. В тоя момент вътре се е водил някакъв страшен разговор и в тоя момент с гръм и трясък се срути целия зид. Всички решиха, че е мистерия, само ние трите си знаем, че мистерията са куп приятели  Крайно време е да им разкажа какво се е случило 

Айде, стига ви толкова  ако се сетя нещо, ще пиша 

 

Не,не е знаела. Тя не беше на панахидата,беше извън България.

Да се включа и аз.
Преди време почина чичо ми (на баща ми брат). Аз придружавах баба ми всяка събота до гробището. Една от съботите синът ми имаше рожден ден и решихме да не ходим този ден. През нощта сънувам чичо ми който  ме пита: Къде е Ники? (синът ми). Аз го питам: Защо ти е?, а той казва: Ами той днес имаше рожден ден, защо не ми донесе торта? На сутринта първата ми работа беше да занеса торта на гробището.

Само искам да отбележа,във връзка с това,4е сънувам асансьори,4е нямам клаустрофобия,не ме е страх да се возя в асансьор и го ползвам всекидневно,само дето в сънищата ми не спират за там,закъдето съм тръгнала.
Снощи както си спях и изведнъж се събудих от силен трясък(като от падане на стол) и понеже не ми се слу4ва за първи път,обикновено е последван от пла4а на синът ми,който е паднал от леглото,но този път не 4ух пла4 и отидох да видя,вси4ки спяха,нищо не беше паднало.Реших,4е шумът най вероятно е дошъл от съседите

До колкото знам асансьори, стълби се свързват с предстоящо начинание или проблем за решаване.
Аз много често сънувам, че трябва да се изкачвам по стълби без парапет или да си остана на сигурната площадка между двата етажа. Често сънувам също, че за да се прибера в апартамента трябва да мина по стълбище пълно с изпитания, някъде липсва пода, на места стълбите се връщат на предходния етаж, трябва да мина през жилището на съседите, за парапетите да не говоря, че по принцип ги няма или са много ниски и т.н. всевъзможни препятствия. 

Като дете, много често сънувах стълбища с препятствия, даже още са в съзнанието ми, също че съм сбъркала адреса.

и аз често сънувам стълби, но почти винаги има стълби, по които вървя надолу, за да стигна на горния етаж... и винаги си вярвам, както си вярвам, че и мога да летя - засилвам се и хоп-летя си. Толкова елементарно ми изглежда, че съм се пробвала и на живо... ама не става нещо 

Аз лично смятам, че не.
Все още се намирам на кръстопът и не съм сигурна, дали всички човешки души оцеляват след смъртта или само някои, но тези от тях, които се запазват, със сигурност са изолирани много сериозно от нашия свят. Според мен, това, което си мислим, че виждаме тук, са енергийни полета на други същества, които съзнанието ни интерпретира в познати образи, за да може да ги възприеме някак си. Това мозъкът ни прави със всеки непознат обект - опитва се, според доловените информативни фрагменти в него, да го облече в позната форма и да го класифицира в група с други подобни.

Това, което "влияе на съзнанието и чувствата ни" е собствената ни вибрационна честота. На този етап ние сме възприематели, а не творци на мисли (както би трябвало да бъде и както е било, преди да се случи онова, което е описано метафорично с историята за грехопадението на Адам и Ева). След като се е случила тази трансформация с телата ни тогава, мозъците ни не продуцират, а само прихващат и препредават мисли (идеи, схващания). От чистотата на намерението ни и личната ни сила зависи от какви светове възприемаме. "Спасението", за което се говори в разните религии, представлява именно стремежът да се избяга от тази парализа и да намерим отново самите себе и да се превърнем в онези творци, по образ и подобие на Твореца, както сме били създадени първоначално.

Ето тук Кастанеда се опитва да даде някаква идея кой и защо ни обсебва. Тази концепция може да обясни донякъде вечния въпрос "Защо светът е пълен със зло, щом като Бог бил всесилен, защо не го премахва?"

Здравейте и от мен!
1. Аз също съм родена в събота и наистина имам чувството, че предусещам нещата.
2. За яйцата, които се слагат във вода и се проверява дали има магия лично аз съм го правила, няма да разказвам, че ме побиват тръпки. Само ще ви кажа, че това го направиха и още двама човека и единия не беше на себе си след случилото му се.
3. За орисниците и аз чух една история онзи ден, но колко е вярна не знам, беше ми преразказана. Ставаше въпрос за едно семейство, на което им се ражда момченце тук в България (не помня селото) Един ден им отива един мъж на гости, не знам какъв се е падал на семейството. Отива да си ляга и чува разговор между 3 жени. Едната казва за детето: " Да падне и да умре". Втората казва: "Не аз съм по - голяма и казвам да се подпали и да умре". Третата казва: " Аз съм най - голяма, каквото кажа това ще стане - на 3-я си рожден ден детето да падне в кладенеца и да се удави ". Мъжът бил потресен от чутото и решил, че ще направи всичко възможно да спаси детето, но не споделил с никой. В деня на 3-я рожден ден отишъл в дома на семейството с цел да затвори кладенеца и детето да бъде спасено. Момченцето си играело около кладенеца, докато баба му си вършела къщната работа. Мъжът пожелал да затворят кладенеца и разказал за това, което му се е случило. Затворили кладенеца с дъски, заковали ги хубаво и се успокоили. Няколко минути по късно намерили безжизненото телце на детето, което легнало върху дъските и починало. За мен лично историята е потресаваща. 

Ау, тази история звучи ужасяващо, ако е вярна.
Но малко на фолклор ми мяза, дано да е легенда.

Преди шест години почина баща ми. Живеем в различни градове с майка и затова стоях при нея една седмица след погребението (да не е сама), но после се прибрах вкъщи и  й се обаждах по телефона. Една вечер сънувах баща ми. Каза ми, че в долния край на гроба му се смъкват краката и да направим нещо. Обадих се на другия ден на майка, а тя като чу какво съм сънувала помълча малко и ми каза, че била през деня на гробища и в долния край на гроба на татко много се смъкнала земята. Наложило се да слага две кофи пръст, за да го заравни. Обясни ми, че при изкопаването на гроба, там имало камък и като го махнали гробарите преди погребението, след време явно е повлияло на смъкването на земята. Не мога да си го обясня как съм сънувала нещо, за което не знаех и не съм мислила.

Ще ви напиша един сън, който според ако се окаже пророчески, ще е много кофти.Те са два съня.За хора, единият от които е починал преди 40-50 дни, а другият е доста зле.Наскоро почина на майка ми първа братовчедка, която е със същото име като нейното.Сънувам я в ковчег, а наоколо стоят близките и плачат, а аз им казвам, недейте да плачете, тя е жива....А другият е следния.Мисля, че човекът за който се отнася, ще умре много скоро време.Той ми е калеко /на леля ми мъж, но с тях прекъснахме роднински отношения след смъртта на баща ми по тяхно желание/.Сега той е болен от рак на белия дроб /от същото почина и баща ми/ и е много зле.Те навремето на баща ми не обръщаха никакво внимание и някак си, Бог да ми прости, че го мисля, но им се връща по същия начин.Леля ми и калеко ми са болни и двамата от рак, дано поне леля ми се оправи, те взеха полагащото се на баща ми наследство /от баща му, имаше къща на центъра, която смениха за кооперация и на баща ми не дадоха нито пари за дяла му, нито апартамент/ и както виждате за всичко има възмездие.
Сега да се върна на съня.С някой отиваме да търсим калеко ми, но не намираме панелката в която живеят. На нейно място намираме една сграда цялата от стъкло и огледала и започваме да се изкачваме по стълбите.Точно на етажа на който живеят те, виждаме че всичко е тъмно /блокът беше направен така, че всичко се вижда/ и забелязваме в тяхния апартамент една свещ, която сама се изгаси /не помня обаче дали се запали пак/. Т.е. човекът си отива и свещта на живота му изгасва.Виждам, че и много от вас са имали такова усещане за хора, които познават.