Бой на детската площадка - реакция

Веднъж ми се е случвало един дядо да избута дъщеря ми от пясъчника, за да не напраши неговото дете. Не че го правеше, ама превантивно - да не е там. Тя залитна, падна, удари се и се разплака. Пердето ми падна. Не съм от типа хора, които ще правят забележка и ще се карат с хората, но тогава такъв скандал вдигнах и така крещях, че сама не можех да се позная. Добре че въпросният тип заключи, че съм "проста" и си тръгна, защото иначе не знам до къде можехме да стигнем. Бях бясна и много плаках след това.

Хора всякакви.

Инак смятам, че е нормално децата да се опитват да разрешават конфликтите си с бой. Нито могат да се "пазарят", нито да делят и менкат в тази възраст. Аз винаги правя забележка на моето, както правя и забележка на чуждите, които я удрят, в случай че не се намесва друг родител.

Ами на твое място нямаше да е обяснявам, а щях да й зашлевя звучна плесница (това ако съм добричка, че по начало ритници раздавам - на тази кокошка).

НИКОЙ възрастен няма право да удря детето ми - НИКОГА и при НИКАКВИ обстоятелства. И ако не реагирам съответно на това, което са му направили - разбирайте, да причиня пое 2 пъти по- голяма болка и 10 пъти по- голямо унижение на насилника, значи не мога да го защитя и не ставам изобщо за родител.

Не се намесвам само ако някой насилва собственото си дете - нямам прави, уви - но дори и тогава се възмущавам гласно - демек, на висок глас - от безобразието, което се извършва пред очите ми.

Не знам как бих постъпила , ако ударят детето ми , най -вероятно няма да се овладея и да ползвам описаните техники , които са доста ефикасни между другото, обаче ще се чувствам много зле че съм позволила на детето си да види как майка му удря друг човек...но все пак още не съм попадала в подобна ситуация .Малкия обича да контактува /доколкото може да се каже за неговата възраст/ , но като хваща за ръка друго дете е малко груб и се притеснявам че може да му причини болка , затова гледам да стоя наблизо .В бъдеще ще разговарям , ще обяснявам ..дано не се стига до по-сериозни сблъсъци.

не знам, по принцип като ми посегнат първо удрям, а после се обяснявам.. та сигурно щеше да си го отнесе. друг е въпроса после какви щяха да са последствията от цялата случка, ама едва ли точно за последствия бих мислила в такъв момент.

аз пък днес на каква изтрещяла лелка попаднах караше детето си да настъпи моето по ръката, защото било малко и не трябвало да си играе точно там... (дали не й вдигнах скандал, а) ама тя май по принцип не е в ред, защото преди това пък се скара на едно дете, че викало, а и друг път също съм я виждала да крещи по хората, и съответно полза от скандала едва ли има. простаците от такива неща не разбират. ..ама свят голям, хора всякакви.
поне осъзнах, че съм напълно неподготвена за подобно неадекватно поведение от страна на родител. ако посегне да удари ще си го получи, ама да учи детето си да причинява болка?...

  Случвало се е 1-2 пъти  сина ми да   "пострада" - така да се каже от по- големи деца , засега не е посягал- най- много да се разплаче ако не му дадат играчка примерно . Първата ми реакция ако са го ударили е да го отдръпна и да го успокоя, но не ми е минавало за секунда през ума да посегна на другото дете 
  Естествено винаги майката е реагирала на момента-както и ти си направила и в крайна сметка , това са нормални неща- на тази възраст децата все още не разбират достатъчно , минават през различни периоди... То ако всички деца можеха да са безупречно възпитани , разбиращи и възприемащи до 1,6 г.- 2г. нямаше да се казва- "Липсват му първите 7 години " , а " Липсват му първите 2 години"

Преди около 2 години един баща беше ударил моят син, защото беше бутнал неговата дъщеря. Цялата работа стана заради трето дете, което е приятелче на моят син. И в момента, в който го удари аз скочих и се засилих към него. Беше клекнал и го спаси това, че беше прегърнал щерка си. Иначе щях да го пребия сигурно. Виках му като луда, а той седи и ми клепа на фандъци. Пълен путьо маринкин. Ако беше някой по ербаб татко сигурно аз щях да го отнеса, но в случая го отнесе той. И до ден днешен като ме види и ме заобикаля на страни без да ме поглежда!!!

Благодаря, ви за отговорите   , изчетох всичко.Бях се притеснила, къде точно бъркам и дали наистина реагирам адекватно на ситуацията.И да има безхаберни родители , който си стоят и гледат как децата им тормозят другите по площадките, а после ако някой реагира на поведениеот на детето, започва луд скандал.И обикновено всички родители недоволстват тихичко и мълчат.Вече се страхувах, че  съм станала като тях, но вчера срещнах родители присъствали на случката, който без да споменавам за това, започнаха първи и бяха възмутени и учудени от поведението на другата майка.
За това, аз да й крещя и удрям - не ми е в природата(иначе лошо за нея, че не ми влиза в категорията женицата/поне 15-20 см. съм  над нея/ и няма голям шанс)
Бурна реакция от моя страна, ще има само един ефект -още по бурен скандал(нещо което не понасям).да не говорим че дъщеря ми се плаши от викове и крясъци(няма къде да чуе такива в къщи) и се беше разплакала.Благодаря ви за отговорите, помогнахте ми 'да си сверя часовника'

   Случката ме втрещи. Не заради това, че децата се щипят и карат за играчки, а заради реакцията на въпросната майка. Извеждам малката да се порадва на по-големите батковци и каки (на 1 или 2 годинки са) и забелязвам, че и те са на вълна пощипкване и удряне. По принцип винаги съм до количката и ако се приближат съм нащрек. Тя много им се радва и не искам да я лишавам от това да ги гледа как си играят.

   Много благодаря на Бръмбазела за споделеното инфо.

И мен.
Често казано нямам думи за поведението на тази жена.
Не бих позволила някой да удря детето ми.
С мен нека се разправя- случвало ми се е, но да посяга на детето  ще последва от моя страна здрав

Случката е мн. неприятна, но най-лояото е че каквато майката- след време такова ще стане и детето    

Направо го съжалявам с такава майка

Скандалджии бол ,случката направо ме втрещи.Не вярвам на очите си ,че такива неща стават.Ама явно стават-стават,дано не попадам в такава ситуация. Там където аз се събирам с други майки и деца-в повечето случаи цари спокойствие и ако нещо излезе леко извън рамките между децата-реакциите са винаги навременни и адекватни.

Много нагла тая майка........ .Не ми се е случвало и дано не ми се случи,че на мен лесно ми пада пердето.......... Но при всички случаи реакция ще има........ Никой не може да удря чуждите деца.........

Не  ми се е случвало подобно нещо и незнам как бих реагирала   Определено постъпката на другата майка не е нормална и нищо не я оправдава  

Аз обаче искам да разкажа друга случка. Ей тука си признавам, че отвътре ми е идвало да шляпна чуждо дете, но никога не съм го правила и няма да го направя. За какво става въпрос - играе си моята дъщеричка и при нас идва едно по-голямо момиченце (на около 5 годинки) уж да си играят. Да обаче другото момиченце започва да пощипва, побутва, поскубва моето. Моята щерка плаче. Аз правя забележка на по-голямото и съответно се отстраняваме от голямата площадка и отиваме на малката. ОК, но онова детенце идва пак и сяда до Вики. Казвам й , че не могат да играят заедно. По-голямото детенце обаче отказва да се отдръпне.. Ок. Вземам Вики и отиваме на страни. Голямата какичка идва пак и казва, че тука ще стои и пак ще удари Вики, когато аз се обърна на страни. E, вярвайте ми, кипнах. През цялото време стоях залепена до щерката. Когато дойде бащата на какичката, щото вече трябваше да се прибират, а си беше и изпил кафенцето на спокойствие, аз му се оплаках. Втрещи се човека, накара, какичката да се извини, но нищо. Най-накрая, той се врътна, тръгна, а какичката хукна след него. Последва шамар по ръката ( от бащата на девойчето) и това беше.
Следвашият път като се засякохме на друг парк, какичката естествено не ни позна, но аз й забраних да се доближава до Вики и да иска тебешир от нашите.

По въпроса за бабата, която се карала за играчките. Ами, до някъде я оправдавам. Аз нося една чанта играчки и една чанта с дрехи, храна, сок, вода и т.н. Е, вярвайте ми , че не мога да се примиря деца без нито една играчка в парка да идват да грабят нашите, Вики да плаче, а аз после да си събирам играчките от всички ъгли на парка. Не става А най-мразя репликите: "Ние в къщи имаме кофички и лопатки, ама не ги взехме". Ми ходете си играйте вкъщи тогава

Моята дъщеря е на годинка и два месеца и тя вече почна да не дава играчки( копира братовчедка си, която е на годинка и 10 месеца) и ако я оставя или не забележа не бих се учудила и да удари някое детенце, знам ли уж е кротка ама е малко дете все пак.  Иначе тя често е удряна , бутана,скубана от някое детенце в парка и никога , ама никога и през ум не ми е минавало да пляскам другите деца, защото всички са или на нейната възраст или годинка по-големи, все са си малки още. Ако някое по-голямо дете я удари , съм си позволявала да му кажа , малко по остро , че така не се прави , зависи от ситуацията , но обикновено си вземам детето и го отделям по настрани за да не се бият и плачат. Но е абсурдно да си позволя да бия чуждо дете - поне заради такава случка, не знам и аз как бих реагирала ако някоя майка си позволи да го направи с дъщеря ми , не ми се е случвало , но сигурно и аз ще съм шокирана от простотията.
Пожелавам ви повече да нямате такива неприятни преживявания.   

Честно казано, сигурно бих й шибнала някой на тази майка...