Бой на детската площадка - реакция

Неприятно.  Ти познаваш ли иначе другата майка? Малко пресилена ми се вижда реакцията й само за едно ощипване, да не би да сте се дърпали и преди или твоето детенце да е удряло нейното повече пъти?  Не че и тогава е нормално да шляпаш чуждо бебе.
Никога не са ми удряли детето, не съм сигурна как ще реагирам. Предполагам, че няма да е приятна гледка за околните.

Темата не е ли за Нашите деца?

Не ми се е случвало някой да си позволи да удари детето ми. Където и да било- на детската площадка, на гости, в заведение..... Недопустимо. Същия този човек, който би си позволил такова нещо, почти със сигурност ще получи шамар от мен, особено ако е непознат. Нормално е децата да се скубят и щипят, особено в тази възраст. Моят се е "бил" много пъти на площадката, всяка майка си хваща нейното дете и обяснява и успокоява. На който не му изнася, не идва на площадката и това е.

на мнение съм,че децата са малки и така си играят едва ли не.Бих зашлевила човека,който си позволи същото с моето дете

На мен какво ми се случи. Бяхме на морето. Седим и хапваме в едно кръчме на плажа. Малкия си играе с други деца на пясъка. След малко виждам как две по големи момиченца го бутат и удрят. Докато стигна до тях той вече плачеше и ми обясняваше как това са лоши какички и го бутат. Направих им забележка, че не се удрят по малките деца, но отвътре ми идеше... А родителите никакви ги нямаше. Пепи отиде да си играе с момченцата. След малко пристигна разреван, че и те са го ударили. Не бях видяла кое дете го е ударило. Ами взех го и си тръгнахме.
На моя позната пък ритнаха детенцето й, че даже кръв му потече от устата. И не беше неволно. Тя направи голям скандал, но не е посягала. Това е неприемливо за мен. Да направиш забележка на детето и на майката разбирам. Но да удариш чуждо дете... няма да си го позволя никога. Може да ми се иска или да сметна че е правилно, но няма да го направя. Децата си имат родители за тази работа.
А за другия вариант не мога да кажа нищо. Пепи не удря децата. Почти винаги си дава играчките. Но естествено ако посегне на някое дете, веднага ще му направя забележка. Но пък нека някой родител да се опита да удари моето. Ще ме хване бесовицата направо.

Оле майко, тия хора съвсем изтрещяха.   Аз преди няколко дена попаднах на една истеричка, която не спираше да крещи на своите деца, а накрая пък каза на синът ми: "Ти стига си стрелял с този пистолет, че като ти шибна един шамар и на теб след малко..."   И това, защото детето стреляше към дъщеря и. Играеха си просто.

Съгласна съм с Мечо Пух, че е нормално деца на тази възраст да се щипят , скубят и т.н.Трябва да се обяснява спокойно, че така не трябва, а не да се шамарят децата, защото боя води до още по-голяма агресия у тях.
А ако някой удари детето ми пред мен направо ще откача.Не знам как ще реагирам, но няма да е много спокойно.В крайна сметка аз не смея дори да се скарам на чуждо дете, дори на племенницата ми.Ако се налага обяснявам спокойно, ако не проработи и това си взимам детето и се махам, но не мога да си позволя да ударя.Много леко й се е разминало на тази женичка.

Охх,аз най-редовно се озовавам в центъра на подобни битки,защото дъщеря ми си пада доста бойна натура.Най-редовно се извинявам на родители на разревани деца,обяснявам на нея,че така не се прави,карам се и т.н.Досега обаче никога не съм срещала подобна неадекватна реакция от друг родител.Със сигурност нямаше да замълча на въпросната особа,защото на тази възраст децата не правят това съзнателно и бой от други хора е недопустим.

Миналото лято малката ми дъщеря беше системно бутана,хапана,щипана и всичко което се сетите от детето на една приятелка.Всеки път майката на "агресора"му правеше забележки,пляскаше го,обясняваше че така не се прави,ноооо никакъв ефект,никакъв!Накрая спряхме да се виждаме и проблема се реши

Много неприятна случка! Разбирам тревога ти.. 

Моето дете е от другата страна на барикадата - постоянно е бутан и удрян и то безпричинно, защото той винаги си дава играчките, рядко посяга към някоя когато вижда, че друго дете ще го изпревари. Много ми е болно да гледам детето си как за някаква количка отнася грубостите на по-малки и по-големи!  Но когато се случи, старая се да не реагирам остро с идеята, че той трябва да намери своя начин на социализация с връстниците си. Нямам предвид да участва в масой бой за играчка, а да се научи, че навън е джунгла, не е като вкъщи, няма кой да го пази, трябва да се справя. Далеч съм от мисълта, че другият родител би възпитавал детето си да се бие, за да получи това, което иска! 

Когато е обект на грубянство, обяснявам на Калоян, че другото дете не е искало да го нарани, а много иска играчката и че децата трябва да си поделят общите неща, всяко да играе с чуждите играчки, за да е по-весело и интересно. Следя много внимателно, обаче, реакцията на другата майка. Не ми се е случвало да попадна на майка, която удря детето си за наказание, винаги обясняват как така не се прави, но общото ми впечатление е, че тези приказки не помагат! 

Това, което съм виждала в действие и съм чела, е т. нар. "техниката на изнасяне" - когато детето сгафи, майката го отдръпва веднага от децата и взема играчката от ръката му. Обяснява му, че щом се държи така лошо с другите деца (не казва "ти си лош", а "постъпката ти е лоша") няма повече да играе и ще го прибере вкъщи. Тук, обаче, идва момента, в който детето започва да "работи" майка си със жален хленч, изразяващ "искам при децата". Майката не трябва да отстъпва, защото всяко действие си има последствие и за детето е необходимо да разбере, че то отговаря за постъпките си. Разбира се, зависи от възрастта на детето! И още нещо - детето трябва да е спокойно, а не да плаче или да се тресе от истерия, за да може да чуе майка си - доказано е, че разстроеното дете не чува никакви обяснения, а повишаването на тона му влияе още по-зле.

Другата техника е "отразяване на чувствата". Тя се използва при всички случаи на гневни изблици от страна на детето. Майката кляка, за да се изравни с детето и гледайки го право в очите му говори: "Зная, че си ядосан, защото искаш да си играеш с колата, а детето не ти я дава. Разбирам чувствата ти и аз на твое място бих се ядосала. Играчката е много хубава и предполагам, че много искаш да я вземеш и т.н. Но, знаеш ли, не е нужно да удариш, за да я получиш. Можеш да я поискаш или да изчакаш детето да се наиграе и тогава да я вземеш..." Изразявайки чувствата на детето, то е наясно, че майка му го разбира и иска да му помогне! Лека-полека то се успокоява, а с времето нещата се подобряват.

Простете за дългия пост, надявам се да е бил полезен. 

Моята дъщеря също дере,удря,блъска,щипе другите деца-стоя винаги до нея,но не всеки път мога да реагирам моментално....Не се е случвало някоя майка да удари дъщеря ми-незнам как бих реагирала ако това стане.......

никога не ми се е случвало. Дано и да не се случва в бъдеще.
Дъщеря ми засега се оправя с агресивните деца, без да се налага да се намесвам.
Но да си кажа честно, рядко сме срещали агресия. Никол понякога дърпа чуждите играчки, но никога не се е стигало до рев и удари. А другите майки веднага са казвали нека си играе, аз нося много играчки за да дам веднага на ощетеното дете.

Друго ми се случи и то от близък човек. Бяхме на село, малката си играе, и взе гсм-а на леля ми, която веднага и го грабна, доста грубо от ръцете и и кресна, че това не е за игра. Детето беше изненадано и стреснато, защото никога не е чувало повишен тон. Може и да е моя грешка това. Но моята реакция беше, с леден тон и обясних повече да не крещи и ръкомаха пред детето, защото следващият път ще има последствия. Бях сигурна, че ако викна и аз детето ще се разплаче.
Не оправдавам малката, че взе телефона, но пък мразя хората да крещят и ръкомахат без причинно. В тази ситуация, можеше да си го поиска, детето веднага щеше да го върне или да го даде на мен.

Не бих позволила друга майка да крещи или посяга на детето ми. Ако е виновно, аз имам достатъчно ъкъл за да реагирам. Както и аз не бих викнала на дете. Бих се обърнала към майката. 

ами аз предлагам да купи6 една опаковка Диезепам, да запи6е6 номера на най-близката психиатрия ,да сложи6 тези две не6та в торби4ка за подаръци и да ги подари6 на тази МАМА.Все пак приятел в нужда се познава 

Много неприятна случка!
Но нищо не е в състояние да ме изненада,след като една майка ми вдигна луд скандал на площадката-моето дете минало и взело кроасана на нейното...
Вика,вика...не само детото ами и мен щеше да набие....