Рамазан Мубарек! - четиринадесетата тема на турските мами ~ТУРЦИЯ 14~

Добре дошла, LEPOTICA !!! 
Тук всички ни обединява любовта към Турция  и всеки по своему се бори с предрасъдаците... Радвам се, че намираш форумът за интересен, може би ти носи и утеха( че не си единствена в увлечението си ), със сигурност тук ще намериш разбиране. Разкажи ни повече за себе си.
Иначе около мен все едно и също. Смятам другия месец края отново да посетя Истанбул. Хахаа долипсва ми вече...  Въртя, суча все натам ме дърпа.
Лека нощ на всички и се пазете!

Добро утро момичета
Черпя ви, днес имаме годишнина - 12 години семеен живот

Честито Елена! 
Колко хубаво, че това ти е повод за празнуване Нека така си остане завинаги!
На мен също тия дни ми е годишнина, ама на запознаването! Засега все още си спомням с умиление
Хайде, какички,КЪДЕ СТЕ!!

Здравейте сладуранки!
Елена, честита годишнина! Още 10 пъти по толкова да сте заедно! И много да те слуша! И да те обича!
Аз да кажа, че и ние сме женени от толкова! Годежът ни беше на 24 август,1996, а сватбата на 10 ноември същатата година! Не го усетих това време как мина...
Мистик, ти си ми колежка Моите ученици са 5, 8, 11, 12 клас. А в школата водя възрастни. От тази събота ще водя и деца - 5 и 7 клас... Въобще трудна работа... Ще прескачам от възраст на възраст... Разкажи ми повече за твоята работа. Интересно ми е дали в Турция децата са такива като нашите!
Цве те, моят съпруг ще го оперират от херния. Още не сме насрочили дата на операцията... Да си кажа честно много ме страх, понеже после няма да може да вдига тежко доста време, а на него работата му е такава... А той е такъв инат и съм сигурна, че веднага ще се засили да работи... Не знам как ще се разправям... Преди 2 години падна от 3 метра и си счупи и двете ръце... Няма да ви казвам какво преживяхме... Не искам да си спомням... Дано всичко мине успешно и се възстанови бързо...
Лепотица, много интересна история... Но ако момчето си заслужава, борете се за любовта си! 
Някой чувал ли се е Дризе? Как са? Кога ще имат пак нет?
Ох ставам, че ще трябва обяд да правя... Приятен ден и цунки на всички!

Поздрави от Търново!   

Габровки, като мина през Габрово, специални поздрави ще предам     

Ели, честита годишнина, още много по толкова и все така да сте си мили   

Джорди,    ти се пази, бебчо като му дойде времето ще дойде. Той си знае най-добре, ама ти се пази.

Стефи, задължително трябва да се пази след това, говори му. Но всичко ще е наред, сигурна съм. 

Мистик, като идвах преди 2 седмици до ТР, и си бях взела едно списание, та четох за изложбата на Салвадор Дали и имаше малко снимки, ама уви, ащ ще я гледам само онлайн. Моля за снимки после, каквото можете да снимате.    А ние миналата седмица бяхме до Рупите, когато ходихме и на гости на Стефи, и там винаги ми е много странно, едно такова много странно усещане.

Дризе, лоша работа без интернет, много лоша работа.... а-маха.

А, ние вчера ходихме до Букурещ, не бях ходила от 6-7 години, ама нещо останах разочарована. Или имах много високи очаквания, или тогава Румъния беше първата страна, която посетих и много ме впечатли, пък сега - нещо.... хич...., нищо де, разходихме се, снимахме парламента, пихме кафе и обратно. Поне успяхме да разгледаме и Русе.

На всички останали      , и до скоро

Здравейте и от мен в неделния следобед
Ивчо-Моливчо заспа най-накрая и аз съм free
lepotica страхотен ник си си избрала А за вашите-........по-добре да замълча. Мисля, че си достатъчно голяма, а надявам си и зряла, за да успееш да подредиш преорититр те си в живота и да  го изживееш, така че да не съжеляваш за нищо 
Steffii голямо възрастово разнообразие в работата ти
Момичета можете ли да ми помогнете с нещо?Каква е прогнозата за времето в Мармарис-из нета много ниски ги давата температурите.Ние ще летим на 4 октомври и взех малко да се притеснявам.Дано да не ни удави от дъжд, че кофти почивка ще бъде!

Благодаря ви за подкрепата.
Набързо да драсна някой друг ред,че съм на работа в момента.
В Турция много ми харесва-отношението на хората е съвсем различно от предрасъдъците,злобата и завистта тук.Не звучи особено патриотично,но това е самата истина.
Ето и моята история-предполагам ще ви бъде интересно.
С птиятеля ми се запознахме в един македонски чат-голям майтап.Пишехме си по 24 часа.Така се започна.След това той дойде да ме види.И така от 2005 насам.Не се виждаме много често,но има нещо истинско между нас.За някои може да звучи глупаво,защото се виждаме много рядко.Но това е положението.Той е от Измир,но работи в Кушадась от 8-9 години.Иска да отида да живея с него и да създадем семейство.И тук има една голяма въпросителна.Наясно е със ситуацията с родителите ми-аз никога не съм крила нищо от него.Това лято ходих за една седмица да го видя и когато се върнах събрах смелост да кажа на майка ми.Каква мислите беше реакцията?Сякаш нищо не бях казала-прави се че не съществува,за да няма проблеми.А аз съм все така самотна.Отказва да говорим на тази тема,което е още по-обидно за мен.Докато бях в Кушадась моят избранник ми подари пръстен. Усетих,че думите засядат в гърлото му,но нищо не каза.Просто ги преглътна.И аз се замислям все повече какво правя все още тук.Там определено ме очаква по-добро бъдеще ,отколкото тук.Сега работя за 380 лв.,на квартира съм и съм сама.А годинките си минават.
Аз май попрекалих с откровенията.Дано не съм ви доскучала,а на героите,които го изчетоха-едно голямо БРАВО!!!!!!!
  :hugПо-късно пак ще пиша.

Лепотица, добре дошла и от мен!
Аз не съм от мамите със смесени бакове и нямам личния опит, но все пак ще си позволя да ти дам един съвет: много е трудно да вървиш срещу родителите си. От една страна, любовта е нещо, заради което си готов да го направиш. От друга - понякога те, от позициите на опита си, са прави. Дали са прави в твоя случай, Божа работа... Но баркът е нещо различно от чатенето по нета и срещите два-три пъти в годината. Знаеш как е - дори когато от години познаваш и виждаш всеки ден един човек, невинаги семейният живот е това, което си очаквал. Понякога за добро, понякога - не. Затова не се потапяй в тежки мисли, а намери вариант да прекараш повече време с любимия си, а ако е възможно - и със семейството му. Културните различия между българи и турци не са кой знае колко големи, но религиозните - са. Наясно ли си, какви ще са неговите очаквания към теб, ако му станеш съпруга. Щом четеш темите тук, значи си попадала на историите на момичета, които са се сблъсквали именно с това.

Както и да е, не искам да те обезсърчавам, а да ти покажа една насока, за която си струва да се мисли. И да ти пожелая успех.

Стефи, стискам палци за предстоящата операция.

Gnosh, ти като обикаляш тук и там, вземи мини и през Стара Загора, че да ударим по едно кафе. Може и с червено вино  И на мен Румъния ми остави смесен вкус в устата.

Девойки, да ви се оплача - не вярвах, но дойде времето да се откажа от пътуване до Истанбул. Този уикенд колегите организират екскурзия до там, а аз не мога да тръгна. У нас майсторите най-сетне приключиха и сега боядиваме, лепим тапети, сглобяването на мебелите предстои. Ако пропусна този уикенд, просто няма да можем да се справим.От два месеца живеем "на дюшеци" ту у едните баби, ту у другите и вече е време да се прибираме у нас. Тази събота инеделя ги прекарах в тежък бояджийски труд и снощи едва ходех. Сега имам мускулна треска на цялото тяло, ама никой не ми е виновен, че не мога да нося нищо по-тежко от химикалка, щото съм станала глезла.

Като ошетам, ще ви покажа снимки от "новата" къща. Нямам търпение вече и аз да я видя 

Добър ден, приятелки!  Как сте?
Днес тук времето е само да си стои човек у дома на топличко и уютничко с чаша какао и хубава книжка или форум под ръка

Ели, честита годишнина!!!! Още много пълноценни години заедно ви желая! Мир и любов да има  в къщата ви винаги!!!



Да се похваля, днес вече боядисват в хола и довечера ще пренасяме мебелите!!!! Юпиии! Най-накрая! Естествено, има още да се чисти и подрежда, пък заради байрама жената дето идва да ни помага в това отношение няма да дойде поне до петък, но въпреки това съм много щастлива!!!

Док ни вика отново следващата седмица и тогава ще реша за магнезия май... за сега си го пия през ден, редувам го с някакви други хапове...

Лепотице, много се трогнах от твоята история. Звучи много романтично, макар и тъжно! Дано в крайна сметка се случи така както ти го искаш! Аз вярвам че всеки сам кове съдбата си. Може би в твоята ситуация би помогнало едно запознанство между вашите и приятелят ти?! И моя татко се беше много спецнал като обявих новината, обаче след като мъжът ми дойде да се запознаят взеха че много се харесаха:) Понякога предразсъдъците са породени от липсата на достатъчно информация....

Мистик, това за границите ми е най-трудно на мен иначе останалите съвети ги следвам Аз бях в Окан университет, но вече съм в отпуска )
А това предсказание за 2010г. на баба Ванга не го бях чувала. Как мислите, кой ли ще да е този човек? Ох, дано да не излезе вярно в крайна сметка!

Dобър ви ден момичета.Лепотице добре дошла във форума Пред теб наистина стои нелеката задача да избереш правилния път дали да се противопоставиш на мнението на семейството си или да послушаш гласа на сърцето си.За съжаление и на мен ситуацията с редките виждания ми е добре позната=в далечната 1995 година визовият режим м-у 2 дързжави беше доста тежък както и да е.Сега на преден план стои проблемът семейството и приятелят ти.Да ама тези хора ако не се запознаят как ще се опознаят. Не смятам ,че родителите ти са расисти просто имат предразсъдъци .Ти за пред себе си трябва да дадеш отговор наистина ли обичаш толкова приятеля си и готова ли си заради него да пожертвуваш сег. си начин на живот приятелите си семейството си страната си.Защото човекът до теб колкото и да е стабилен точно ти си тази която ще живее в чужда страна  и адаптационен процес неминуемо има.И 1 въпрос приятелят ти изселник ли е т,е има ли нещо общо с България или е местен .Джорди той и моя племенник е вОкан университет може и да си му преподавала .Хайде чао и за срещата не мислете че съм забравила.Успяхте да ме залъзете с едно лошо време ама хайде нейсе=запуши я Айде чао

Лепотице,
от разказаното имам чувството, че твоичкият говори български или македонски... Ако е така, значи е преселник от там: в Измир има много от тях. Ако пак е така и в религиозно отношение не е с много радикални и догматични  разбирания, мисля, че добре бихте се разбирали! Това, разбира се, е лично мое мнение! Не знам неговите намерения и как е отразил в семейството с тази връзка, дали ви е запознал, или поне дали е проявил такова желание... Тези неща са показателни! Помисли си за тези работи, не бързай да вземаш решения, гледай да прекараш повече време с него, при всички удобни случаи! Поне нямаш проблеми с визи и т.н. Та така, желая успех и щастлива развръзка!
Джорди, за този университет не съм чувала, а и ученици не съм пращала май, но университети много... Знам ли ги всичките! Но  това с границите е определящo във всяка връзка, не само с учениците и студентите! Постарай се, иначе ще има да ти се качват на главата!

Цвете,

сега се сетих че питаше за времето в Мармарис.

На този сайт можеш да го проверяваш редовно. На турски е, но е официалния метеорологичен сайт -

http://www.meteor.gov.tr/2006/tahmin/tahmin-iller.aspx?m=MARMARIS

Ако искаш можеш да сравняваш прогнозите с тези на www.bbc.co.uk/weather

Lepotica, съчувствам ти за ситуацията в която се намираш. Родителската подкрепа е нужна. Добрата новина е, че поне изпитваш нещо истинско и си открила човек, който да споделя чувствата ти. Така че всичко е във вашите ръце.
Моите родители също бяха скептични в началото заради увлечението ми към турчин и към Турция изобщо. Но днес вече имам тяхната подкрепа, макар пък сега да нянам връзка с турско момче.  И ако трябва да определя как се промениха нещата не мога точно... Последователност му е майката. Истината е, че никои родители не биха откъснали детето си от онова, което му носи радост и щастие.
Във Варна и без това е много трудно да откриеш любовта. Ако си сигурна, че борбата си заслужава няма какво да му мислиш. И все пак, за да си сигурна в неговата стабилност е редно да го поканиш на визита тук след което да го представиш на вашите. Ако момчето е със сериозни намерения, това не би го уплашило - нали все някога трябва да е предвидил, че ще се случи. А и в Турция мъжете не са като нашите - представянето на родителите не е стълбичката преди брака. Там е нещо нормално и е знак, че държи на теб.
 Хайде, стискам ти палци! Дано нещата се подредят!

ПривеТ момичета 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ПРАЗНУВАЩИ Bayramın Mübarek Olsun ЗДРАВЕ И ЛЮБОВ В СЕМЕЙСТВАТА ВИ !
http://en.wikipedia.org/wiki/Eid_ul-Fitr#Turkey
http://en.wikipedia.org/wiki/Eid_prayer

Ние ще сме ПАК при свеки  , нали трябва да се отдаде почит ..и после кой на където види  ...Ей направо, грях ли е, сеир ли е , ама добре че свърши (Ramaz(d)ana) , тооооолкооооз много се гледахме със свекеви тази година , направо не ми остана време да ми залипсват 

До по-късно
МНого Захарни Целувки 

пс: http://www.karacabeyblog.com/wp-content/uploads/2007/10/nerde-o- … i-bayramlar-1.jpg
http://img165.imageshack.us/img165/2352/sekerb1yu8.jpg
http://isik.net/images/photo/seker_bayrami.jpg
http://img.blogcu.com/uploads/diyalogyemekleri_byrm.jpg
http://img.blogcu.com/uploads/nergizcankul_bayram_1.JPG

Честит Рамазан Байрам на празнуващите  Желая ви много весели и приятни моменти прекарани с роднини и приятели,по=малко шекерени ексцесии,лек трафик .На непразнуващите приятна почивка .На работещите колай гелсин