Липсват ми, да ... пазя си, до скоро си пишехме с приятелки така, напук на технологиите, заради почеркът, хартията и смешните марки, които сами си рисувахме ... сега пак си пиша писма, но в дневника ... като Маншон, дето си пише на себе си
Виж целия пост
Доброто старо писмо в пощенски плик и с марка
- Публикувана: 4 септ. 2008, 08:10 ч.
- Последно мнение: 15 септ. 2008, 23:36 ч.
# 15
4 септ. 2008, 10:16 ч.
# 16
4 септ. 2008, 10:19 ч.
Отдавна не съм изпращала такова писмо. Но старите си ги пазя грижливо и като ме налегнат спомени ги препрочитам. Имам си една приятелка във Франция, която всеки път ми изпраща картички по пощата от местата, където е била. Вече си имам цяла колекция такива картички. Много се кефя и на пощенските марки на тях.
Виж целия пост
# 17
4 септ. 2008, 10:24 ч.
Обожавам писма върху хартия. Не съм изхвърлила
нито едно. Мейлите не са това, което са писмата.
Виж целия пост
нито едно. Мейлите не са това, което са писмата.
# 18
4 септ. 2008, 10:34 ч.
Пазя си може би всичките хартиени писма и картички, които съм получавала през живота си...Лошото е, че може би от няколко години не съм нито писала, нито получавала такова 
Като се замисля, не знам дали това е най-важното, поне за мен - да е задължително "хартиено" писмото. Преди време си направих труда да си принтирам всичките ми писма от един много важен за мен човек, дори си играх ръкописен шрифт да им слагам, да изглеждат по-автентично. Но те, така или иначе, бяха необикновени писма и се радвам, че точно аз бях галеницата на съдбата, която ги получи. Сега също водя много ценна за мен кореспонденция и това, че е в електронен вид не я прави по-малко истинска.
Изобщо, като се замислих, реших, че съдържанието - вълнението, което предизвикват думите на този някой - са най-важното.
Иначе преди може би година пак разсъждавах по темата, сетих се за хартиените писма като видях какво писмо получи един колега украинец от майка си. Беше много, много красиво писмо, написано с онзи завърян и грижлив почерк на руснаците и с големи марки с икони. Честно казано, завидях му.
Виж целия пост
Като се замисля, не знам дали това е най-важното, поне за мен - да е задължително "хартиено" писмото. Преди време си направих труда да си принтирам всичките ми писма от един много важен за мен човек, дори си играх ръкописен шрифт да им слагам, да изглеждат по-автентично. Но те, така или иначе, бяха необикновени писма и се радвам, че точно аз бях галеницата на съдбата, която ги получи. Сега също водя много ценна за мен кореспонденция и това, че е в електронен вид не я прави по-малко истинска.
Изобщо, като се замислих, реших, че съдържанието - вълнението, което предизвикват думите на този някой - са най-важното.
Иначе преди може би година пак разсъждавах по темата, сетих се за хартиените писма като видях какво писмо получи един колега украинец от майка си. Беше много, много красиво писмо, написано с онзи завърян и грижлив почерк на руснаците и с големи марки с икони. Честно казано, завидях му.
# 19
4 септ. 2008, 10:37 ч.
Липсват ми. Пазя си кашончета - от русначета, от приятели, от гаджета, от майка ми.
Един ден като остарея ще си ги препрочитам усилено и ще ме връщат в безгрижните ми години.
Вълшебни спомени от миналото - с личен почерк на подателя.
За сравнение - емайлите пазите ли си - личните?
А смс-ите? Поне някои от тях?
Виж целия пост
Един ден като остарея ще си ги препрочитам усилено и ще ме връщат в безгрижните ми години.
Вълшебни спомени от миналото - с личен почерк на подателя.
За сравнение - емайлите пазите ли си - личните?
А смс-ите? Поне някои от тях?
# 20
4 септ. 2008, 10:41 ч.
Винаги ми е било приятно да получавам писма по охлюва. Има някаква тръпка. И сега, като отворя пощенската кутия ми става едно такова трепетно, като зърна плик. За жалост се оказва, че е поредната фактура на БТК или Мтел. Но, аз не се отчайвам, все още чакам. 
Виж целия пост
# 21
4 септ. 2008, 10:42 ч.
sms-и не пазя. Така и не им свикнах на тия пущини. Всеки път, когато се е налагало да се обяснявам чрез смс, съм се чувствала идиотски. Прекалено обстоятелствена съм явно за тази форма на изразяване. Отделно я намирам за някакъв неловък начин да избягаш от реалния разговор- някак неискрено ми е това с смс-ите.
Виж целия пост
# 22
4 септ. 2008, 10:44 ч.
Пазя, пиша и получавам...
Голям съм Плюшкин и не изхвърлям нищо. Писма от гаджета в казармата, приятелки, картички от чужбина, а сега и многото писма-закачки, които майка ми редовно праща...Всичко си седи прибрано в един козметичен куфар.
Обичам точно този тип спомени - сладко-горчиви.
п.п. СМСи не пазя, но някои е-майли от важни за мен хора - да.
Виж целия пост
Голям съм Плюшкин и не изхвърлям нищо. Писма от гаджета в казармата, приятелки, картички от чужбина, а сега и многото писма-закачки, които майка ми редовно праща...Всичко си седи прибрано в един козметичен куфар.
Обичам точно този тип спомени - сладко-горчиви.
п.п. СМСи не пазя, но някои е-майли от важни за мен хора - да.
# 23
4 септ. 2008, 10:50 ч.
Пазя си всички писма в къщата на родителите ми.Иначе не съм ги поглеждала от 16 години,но си ги пазя. 
СМС-и май не пазя.Няма такава тръпка при тях,както при старото книжно писмо
Виж целия пост
СМС-и май не пазя.Няма такава тръпка при тях,както при старото книжно писмо
# 24
4 септ. 2008, 11:03 ч.
Днес пуснах писмо,струваше ми 63 ст.Лепилото вече не мирише гадно.Аз вече не получавам писма,за жалост.Навремето пишех по 3 писма на ден на мъжа ми,когато беше в казармата.А,излъгах,получавам картички за Коледа.
Виж целия пост
# 25
4 септ. 2008, 11:13 ч.
И аз съм същата. И по двете точки.
Макар че винаги има начин да зарадваш някого и с sms-и. Преди време бях с една приятелка, не я бях виждала от 100 лета, тя излезе нанякъде, а аз преписах в една любима нейна книжка с молив всичките смс-и, които ми беше пращала. Беше приятна изненада, но и предполагам, че по-прагматичен човек не би я оценил. Но в тази тема мисля, че сме се събрали предимно романтици
Виж целия пост
sms-и не пазя. Така и не им свикнах на тия пущини. Всеки път, когато се е налагало да се обяснявам чрез смс, съм се чувствала идиотски. Прекалено обстоятелствена съм явно за тази форма на изразяване. Отделно я намирам за някакъв неловък начин да избягаш от реалния разговор- някак неискрено ми е това с смс-ите.
И аз съм същата. И по двете точки.
Макар че винаги има начин да зарадваш някого и с sms-и. Преди време бях с една приятелка, не я бях виждала от 100 лета, тя излезе нанякъде, а аз преписах в една любима нейна книжка с молив всичките смс-и, които ми беше пращала. Беше приятна изненада, но и предполагам, че по-прагматичен човек не би я оценил. Но в тази тема мисля, че сме се събрали предимно романтици
# 26
4 септ. 2008, 11:14 ч.
Пазя си смс-ите, които мъжа ми изпрати веднага след раждането на дечко ... много хубави
Виж целия пост
# 27
4 септ. 2008, 11:21 ч.
Появата на виртуалната поща разглези много. Лесно се пише, още по-лесно се изпраща.
Общуването е по-адекватно на момента. И т.н. Много позитиви. Има и много негативи. Хората забравиха да пишат. Пишат каквото им дойде на ума, не мислят много, лесно е - набутваш първото, което ти мине през кратуната и го изпращаш.
Правопис, изразни средства... не са важни. Важна е информацията. Никаква ... хигиена ( сори, не знам как да го кръстя).
Недай си боже някой да направи забележка за правопис или да им покаже къде е Ч-то. "Кво се праиш?"
Романтиката ( марките и пликовете) оставих на картичките. Колко красиви има! Изпращаме много картички (напр. за Коледа), но на нас почти никой не изпраща. Явно не им е важно на хората, не успяваме да повлечем и крак (благодарят ни по телефона). Мен това ме натъжава. Защото е въпрос на желание, не на време и пари.
Виртуалните картички не ги обичам. Мързеливо отбиване на номера - цъкаш, въвеждаш 15 адреса, пишеш дежурно послание и натискаш сенд.
Виж целия пост
Общуването е по-адекватно на момента. И т.н. Много позитиви. Има и много негативи. Хората забравиха да пишат. Пишат каквото им дойде на ума, не мислят много, лесно е - набутваш първото, което ти мине през кратуната и го изпращаш.
Правопис, изразни средства... не са важни. Важна е информацията. Никаква ... хигиена ( сори, не знам как да го кръстя).
Недай си боже някой да направи забележка за правопис или да им покаже къде е Ч-то. "Кво се праиш?"
Романтиката ( марките и пликовете) оставих на картичките. Колко красиви има! Изпращаме много картички (напр. за Коледа), но на нас почти никой не изпраща. Явно не им е важно на хората, не успяваме да повлечем и крак (благодарят ни по телефона). Мен това ме натъжава. Защото е въпрос на желание, не на време и пари.
Виртуалните картички не ги обичам. Мързеливо отбиване на номера - цъкаш, въвеждаш 15 адреса, пишеш дежурно послание и натискаш сенд.
# 28
4 септ. 2008, 11:27 ч.
Обичам писмата.
Пазя старателно доста любовни такива, от един мъж, който и до сега не може да ме гледа спокойно в очите.
Една приятелка, предсказала ми на карти Таро, кога ще имам първото си дете, имаше навика да праща писма с обема на колети и то доскоро - най-различни специално подбрани тематични картички, листове с различни цветове.
Писъмцето, написано мъжа ми при раждането на Кирил - отдолу се е нарисувал, пушещ три цигари.
Скоро получихме картичка от Берлин, пусната в Щутгарт. Подателят много искал да прати картичката от Берлин, но някак си не му стигнало време. Но и се зарадвах, беше първият плик от 2-3 години насам, несвързан със служебна и сметководна кореспонденция.
Виж целия пост
Пазя старателно доста любовни такива, от един мъж, който и до сега не може да ме гледа спокойно в очите.
Една приятелка, предсказала ми на карти Таро, кога ще имам първото си дете, имаше навика да праща писма с обема на колети и то доскоро - най-различни специално подбрани тематични картички, листове с различни цветове.
Писъмцето, написано мъжа ми при раждането на Кирил - отдолу се е нарисувал, пушещ три цигари.
Скоро получихме картичка от Берлин, пусната в Щутгарт. Подателят много искал да прати картичката от Берлин, но някак си не му стигнало време. Но и се зарадвах, беше първият плик от 2-3 години насам, несвързан със служебна и сметководна кореспонденция.
# 29
4 септ. 2008, 11:27 ч.
Аз съм един малък Плюшкин в това отношение. 
Пазя всичките си писма от приятелки, гаджета, приятели в казармата и т.н.. Аз самата пиша често, обожавам писмото с марка, написано с чувство - нищо не може да го замени! С една приятелка си упражнявахме английския в подготвителния клас, като си пишехме писма и си ги изпращахме - с плик, марка - както си му е реда.. Страхотна емоция, още повече, че в тях имаше истински фантасмагорни шедьоври!
Имейли пазя всякакви, есемеси съм преписвала на хартия в хронологичен ред - от един специален човек.
Миналата седмица изпратих две писма за България, дано пристигнат скоро!
Малко ми е тъжно, че на мен не ми пишат. По-тъжно ми е, че имам хора, за които картичката е по-важна от текста. И то доста.
Хубава тема. Напомни ми, че имам две - три канадски картички за изпращане.
Виж целия пост
Пазя всичките си писма от приятелки, гаджета, приятели в казармата и т.н.. Аз самата пиша често, обожавам писмото с марка, написано с чувство - нищо не може да го замени! С една приятелка си упражнявахме английския в подготвителния клас, като си пишехме писма и си ги изпращахме - с плик, марка - както си му е реда.. Страхотна емоция, още повече, че в тях имаше истински фантасмагорни шедьоври!Имейли пазя всякакви, есемеси съм преписвала на хартия в хронологичен ред - от един специален човек.
Миналата седмица изпратих две писма за България, дано пристигнат скоро!
Малко ми е тъжно, че на мен не ми пишат. По-тъжно ми е, че имам хора, за които картичката е по-важна от текста. И то доста.
Хубава тема. Напомни ми, че имам две - три канадски картички за изпращане.
Препоръчани теми