Нямаше ли един доктор дето предписваше за всяка болка... аспирин... 
Виж целия пост
Как лекувате раните си?
- Публикувана: 7 септ. 2008, 14:38 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2008, 16:40 ч.
# 16
7 септ. 2008, 18:50 ч.
Пасинет,ти знаеш отговора на ренените си въпроси. Най-добрият лек за душевни рани е доза любов. Разбира се,лекарството може да се взима профилактично постоянно,без лекарско предписание.
Виж целия пост
# 19
7 септ. 2008, 19:17 ч.
Търсите ли приятел, който да ви превърже или смятате, че е твърде лично и успявате да се справите сами?
Даже и да споделя, съм сигурна, че това няма да ми помогне много, знам че сама трябва да се справя!
За колко време зарастват раните ви и остават ли ви белези?
Някои са зараснали, но имам и незараснали!
Имате ли незараснали такива и свиква ли се с болката?
Не, не се свиква с болката, тя си е там и напомня за себе си!
Загрубява ли душата както лицето на боксьор или мястото, което е било ранено остава по чувствително и при най – лекия натиск там започва да кърви отново?
Определено загрубява, понякога повече отколкото ми се иска!
Търсите ли вината в себе си или е по лесно да вярваме, че друг ни е нанесъл раните?
Научих се , макар и трудно да виждам и собствената си вина, което прави раната още по болезнена!
Случвало ли ви се е, заради собствени рани да ранявате друг, само за да си го изкарате на някого?
Да, и сега виждам, колко е глупаво това!
И последно, бихте ли рискували да се сдобиете с душевна рана, за да преживеете нещо хубаво?
Да, понякога си мисля, че за тези моменти живея!
Виж целия пост
Даже и да споделя, съм сигурна, че това няма да ми помогне много, знам че сама трябва да се справя!
За колко време зарастват раните ви и остават ли ви белези?
Някои са зараснали, но имам и незараснали!
Имате ли незараснали такива и свиква ли се с болката?
Не, не се свиква с болката, тя си е там и напомня за себе си!
Загрубява ли душата както лицето на боксьор или мястото, което е било ранено остава по чувствително и при най – лекия натиск там започва да кърви отново?
Определено загрубява, понякога повече отколкото ми се иска!
Търсите ли вината в себе си или е по лесно да вярваме, че друг ни е нанесъл раните?
Научих се , макар и трудно да виждам и собствената си вина, което прави раната още по болезнена!
Случвало ли ви се е, заради собствени рани да ранявате друг, само за да си го изкарате на някого?
Да, и сега виждам, колко е глупаво това!
И последно, бихте ли рискували да се сдобиете с душевна рана, за да преживеете нещо хубаво?
Да, понякога си мисля, че за тези моменти живея!
# 20
7 септ. 2008, 19:39 ч.
Времето на лечение зависи от дълбочината на раната. Някои не се излекуват никога напълно, но това, което остава от тях не е болка, а огорчение. Не мога да понеса сама болките си, не искам. Искам да имам до себе си скъп човек, на когото да разкажа и той да не ме съди, а просто да ме слуша. Не ми е чак толкова трудно, когато се налага и сама да преживявам рани, но това се случва рядко.
Не мисля, че се свиква с болката от една рана. Просто тя заздравява и с времето само белегът от нея напомня.
О, да! Загрубява душата. Поне моята.
За душевните рани са виновни двама.
Не ми се е случвало да наранявам някого, за да не боли само мен.
Винаги има риск да се сдобиеш с нова рана при всяко едно преживяване, но когато душата загрубее от предишни рани, следващите са все по поносими. Лошото е, че ако допуснем твърде много рани, накрая човек се превръща в същество без душа.
Пас,
Виж целия пост
Не мисля, че се свиква с болката от една рана. Просто тя заздравява и с времето само белегът от нея напомня.
О, да! Загрубява душата. Поне моята.
За душевните рани са виновни двама.
Не ми се е случвало да наранявам някого, за да не боли само мен.
Винаги има риск да се сдобиеш с нова рана при всяко едно преживяване, но когато душата загрубее от предишни рани, следващите са все по поносими. Лошото е, че ако допуснем твърде много рани, накрая човек се превръща в същество без душа.
Пас,
# 21
7 септ. 2008, 19:43 ч.
пасито кви си ги забъркала бе душо.... Времето лекува всичко, човешкият мозък има една много полезна функция да забравя, лошото е, че сърцето през това време боли!
Виж целия пост
# 22
7 септ. 2008, 20:03 ч.
"Раните" са като гнойни пъпки. Изстискваш ги до край - до кръв. Звучи зловещо, но е само метафорично. Наистина.
Нищо не преглъщаш, а се нареваваш едно хубаво, споделяш с любимия човек, който ти казва отстрани кой прав и кой крив, успокоява те и ти дава съвет.
Може също и да "изближеш" цялата къща, тоест да изразходиш малко енергия. Да засадиш цветя в съседските празни съндъчета, в моя случай на една малка галерия
Както също и абсолютно игнорираш стресорите за "раните". В момента съм на един сериал Criminal minds и съм станала четвърт профайлър
Ако ти се налага все пак да бъдеш в тази среда, бъди най-усмихнатият човек на деня
Леле, колко съм метафорична Цвък 
Виж целия пост
Нищо не преглъщаш, а се нареваваш едно хубаво, споделяш с любимия човек, който ти казва отстрани кой прав и кой крив, успокоява те и ти дава съвет.
Може също и да "изближеш" цялата къща, тоест да изразходиш малко енергия. Да засадиш цветя в съседските празни съндъчета, в моя случай на една малка галерия
Както също и абсолютно игнорираш стресорите за "раните". В момента съм на един сериал Criminal minds и съм станала четвърт профайлър
Ако ти се налага все пак да бъдеш в тази среда, бъди най-усмихнатият човек на деня
Леле, колко съм метафорична
Цвък
# 23
7 септ. 2008, 20:16 ч.
Търсите ли приятел, който да ви превърже или смятате, че е твърде лично и успявате да се справите сами? За колко време зарастват раните ви и остават ли ви белези? - Рядко(да не кажа почти никога) не търся помощ от приятели и обикновено изживявам всичко сама.По трудно и по бавно е,но при мен е така.
Имате ли незараснали такива и свиква ли се с болката?-Свиква се,да.
Загрубява ли душата както лицето на боксьор или мястото, което е било ранено остава по чувствително и при най – лекия натиск там започва да кърви отново?- Определено остава белег.Аз съм човек,който вниква дълбоко в нещата и трудно забравя.
Търсите ли вината в себе си или е по лесно да вярваме, че друг ни е нанесъл раните?- Винаги обвинявам единствено и само себе си,въпреки,че знам,че не е правилно.
Случвало ли ви се е, заради собствени рани да ранявате друг, само за да си го изкарате на някого?- Да,но несъзнателно(което всъщност не е управдание)
И последно, бихте ли рискували да се сдобиете с душевна рана, за да преживеете нещо хубаво?-Бих на 100%
Виж целия пост
Имате ли незараснали такива и свиква ли се с болката?-Свиква се,да.
Загрубява ли душата както лицето на боксьор или мястото, което е било ранено остава по чувствително и при най – лекия натиск там започва да кърви отново?- Определено остава белег.Аз съм човек,който вниква дълбоко в нещата и трудно забравя.
Търсите ли вината в себе си или е по лесно да вярваме, че друг ни е нанесъл раните?- Винаги обвинявам единствено и само себе си,въпреки,че знам,че не е правилно.
Случвало ли ви се е, заради собствени рани да ранявате друг, само за да си го изкарате на някого?- Да,но несъзнателно(което всъщност не е управдание)
И последно, бихте ли рискували да се сдобиете с душевна рана, за да преживеете нещо хубаво?-Бих на 100%
# 24
7 септ. 2008, 20:17 ч.
Търсите ли приятел, който да ви превърже или смятате, че е твърде лично и успявате да се справите сами? - Хубаво е, че не се налага да търся приятелите, за да ги превържат, защото са до мен. Обаче има рани и рани ....
За колко време зарастват раните ви и остават ли ви белези? - Има рани, които не зарастват цял живот
Имате ли незараснали такива и свиква ли се с болката? - Да имам
Загрубява ли душата както лицето на боксьор или мястото, което е било ранено остава по чувствително и при най – лекия натиск там започва да кърви отново? - Моята все още не е загрубяла
Търсите ли вината в себе си или е по лесно да вярваме, че друг ни е нанесъл раните? - ..........
Случвало ли ви се е, заради собствени рани да ранявате друг, само за да си го изкарате на някого? - Не не ми се е случвало, надявам се и да не ми се случи
И последно, бихте ли рискували да се сдобиете с душевна рана, за да преживеете нещо хубаво?- Не намирам отговора на този въпрос...
Има рани, които дори и времето не може да излекува и няма как да бъдат забравени
Виж целия пост
За колко време зарастват раните ви и остават ли ви белези? - Има рани, които не зарастват цял живот
Имате ли незараснали такива и свиква ли се с болката? - Да имам
Загрубява ли душата както лицето на боксьор или мястото, което е било ранено остава по чувствително и при най – лекия натиск там започва да кърви отново? - Моята все още не е загрубяла
Търсите ли вината в себе си или е по лесно да вярваме, че друг ни е нанесъл раните? - ..........
Случвало ли ви се е, заради собствени рани да ранявате друг, само за да си го изкарате на някого? - Не не ми се е случвало, надявам се и да не ми се случи
И последно, бихте ли рискували да се сдобиете с душевна рана, за да преживеете нещо хубаво?- Не намирам отговора на този въпрос...
.... Времето лекува всичко, човешкият мозък има една много полезна функция да забравя, лошото е, че сърцето през това време боли!
# 25
7 септ. 2008, 20:43 ч.
Благодаря на всички, които пишете в темата. Помагате ми да видя различни гледни точки и да преценя по добре къде съм аз.
Виж целия пост
# 26
7 септ. 2008, 22:08 ч.
Търсите ли приятел, който да ви превърже или смятате, че е твърде лично и успявате да се справите сами?
Имаше период в който търсех. От доста време насам, обаче, сама се лекувам.
За колко време зарастват раните ви и остават ли ви белези?
Имам белези, хич да не е. По лошото е, че имам рани, които не се затварят. Само си въобразявам, че са зарастнали. Болката показва друго.
Имате ли незараснали такива и свиква ли се с болката?
Не се свиква, поне аз не мога.
Загрубява ли душата както лицето на боксьор или мястото, което е било ранено остава по чувствително и при най – лекия натиск там започва да кърви отново?
Все ще капне , пък макар и капчица при мене.
Търсите ли вината в себе си или е по лесно да вярваме, че друг ни е нанесъл раните?
Винаги я търся. Сякаш това, че съм ранена не ми стига..
Случвало ли ви се е, заради собствени рани да ранявате друг, само за да си го изкарате на някого?
Случвало ми се е, и не се гордея с това.
И последно, бихте ли рискували да се сдобиете с душевна рана, за да преживеете нещо хубаво?
Да.
П.П Поради каквато и причина да са продиктувани, всички тези въпроси, ти желая успех.
Виж целия пост
Търсите ли приятел, който да ви превърже или смятате, че е твърде лично и успявате да се справите сами?
Имаше период в който търсех. От доста време насам, обаче, сама се лекувам.
За колко време зарастват раните ви и остават ли ви белези?
Имам белези, хич да не е. По лошото е, че имам рани, които не се затварят. Само си въобразявам, че са зарастнали. Болката показва друго.
Имате ли незараснали такива и свиква ли се с болката?
Не се свиква, поне аз не мога.
Загрубява ли душата както лицето на боксьор или мястото, което е било ранено остава по чувствително и при най – лекия натиск там започва да кърви отново?
Все ще капне , пък макар и капчица при мене.
Търсите ли вината в себе си или е по лесно да вярваме, че друг ни е нанесъл раните?
Винаги я търся. Сякаш това, че съм ранена не ми стига..
Случвало ли ви се е, заради собствени рани да ранявате друг, само за да си го изкарате на някого?
Случвало ми се е, и не се гордея с това.
И последно, бихте ли рискували да се сдобиете с душевна рана, за да преживеете нещо хубаво?
Да.
П.П Поради каквато и причина да са продиктувани, всички тези въпроси, ти желая успех.
# 27
7 септ. 2008, 22:37 ч.
Много хубава тема...
Някои рани ме болят повече от други. Едните зарастват леко, други - бавно и болезнено. За някои търся помощ, за други - не. И както е тръгнало, май на нито един от въпросите не мога да дам еднозначен отговор. Душата загрубява, но понякога става и по-нежна. Заради собствените ми рани съм нанасяла такива и на хората, които най-много обичам. Понякога без дори да го съзнавам. Но... обичам си раните... Без тях нямаше да съм аз...
Виж целия пост
Някои рани ме болят повече от други. Едните зарастват леко, други - бавно и болезнено. За някои търся помощ, за други - не. И както е тръгнало, май на нито един от въпросите не мога да дам еднозначен отговор. Душата загрубява, но понякога става и по-нежна. Заради собствените ми рани съм нанасяла такива и на хората, които най-много обичам. Понякога без дори да го съзнавам. Но... обичам си раните... Без тях нямаше да съм аз...
# 28
7 септ. 2008, 22:43 ч.
Не четох нарочно отговорите.
Не лекувам! Правя си ги понякога умишлено.
Когато ме боли съм аз, значи съществувам. Значи комуникирам, обичам, живея...
Не всичко боли слава Богу, но когато боли е барометър болката- нещо се мени извън мен и светоусещането ми.
И пак- не лекувам- изживявам. До дъно.
Виж целия пост
Не лекувам! Правя си ги понякога умишлено.
Когато ме боли съм аз, значи съществувам. Значи комуникирам, обичам, живея...
Не всичко боли слава Богу, но когато боли е барометър болката- нещо се мени извън мен и светоусещането ми.
И пак- не лекувам- изживявам. До дъно.
# 29
7 септ. 2008, 23:05 ч.
Скоро прочетох една мисъл на Монтен, която много ми хареса.
Хората страдат не от това, което се случва, а от своето отношение към станалото.
Може би в промяната на отношението си към това, което ни е наранило е ключът за излекуването на раните.
Катюша, така е, понякога болката ни напомня за това, че сме живи. Това е донякъде причината да пусна темата. Една рана, която все още не искам да започна да лекувам, защото се страхувам, че с излекуването на раната ще умре част от мен.
Виж целия пост
Хората страдат не от това, което се случва, а от своето отношение към станалото.
Може би в промяната на отношението си към това, което ни е наранило е ключът за излекуването на раните.
Катюша, така е, понякога болката ни напомня за това, че сме живи. Това е донякъде причината да пусна темата. Една рана, която все още не искам да започна да лекувам, защото се страхувам, че с излекуването на раната ще умре част от мен.
Препоръчани теми