МНОГОДЕТНИ МАМИ 40

добре че си го намерила. горкото дете да седи и да си чака насред пътя само. ама ако майка му неси го потърси едва ли ще има хубав живот в онези домове дето и животни трудно биха живели. което ме подсеща че обещах на една циганка дрехи. редовно им раздавам, какво да правят хората като немогат да живеят като нас.

Миши, все едно си описала Поли.  Иска да я гушкаме, не ще в количката. Навън аз бутам количка, а мякой друг носи бебето. Ако съм сама, с едната ръка я гушкам, а с другата бутам количката.  Такова бебе не съм имала.
В къщи не ще да стои сама, макар че вече е малко по-голяма и понякога се случва да се заиграе за няколко минути. Редуваме се да я забавляваме, ама отпуската на мъжа ми свърши, от понеделник започва учебната година, а след още една седмица свършва ремонтът и в градината на Коко и тогава с нея оставаме сами цял ден.
Аз още я кърмя, а тя не иска нито вода, нито залъгалка. От няколко дни се опитвам да я захранвам, но не много успешно. Похапва от пюрето, но после си търси да суче. Не знам как и кога ще успея да й заменя цяло хранене.
А спи само нощем и то с 2 събуждания за кърмене. През деня задремва един-два пъти за около 15 минути и то с голям зор. Толкова! От сън спомени няма.

А за излизането в чужбина въпросът е много деликатен. Вярно, че има случаи като описаните, но има и такива, когато единият родител извежда детето и никога не се връща. Има много такива истории, особено при бракове с граждани от арабските страни. Помните ли преди години как един баща взе детето си от детска градина в центъра на София и избяга с него зад граница? Майката и досега не знае какво става със сина й.
И нашето семейство е засегнато от проблема с излизанията на децата в чужбина. Ади е дете от първия брак на мъжа ми и правата над нея са дадени на майка й. Гого пък е от моя първи брак. С него нямаме проблем, защото баща му почина след развода и сега той си е само мое дете. Но за излизането на Ади искахме пълномощно от майка й, а когато тя пък искаше да я води на екскурзия, тичахме да търсим нотариус, за да й даде баща й разрешение. Тогава ни беше проблем, защото се случи точно по Великденските празници  и всички нотариуси почиваха. Но си мисля, че е по-добре да се създадат известни неудобства на родителите, отколкото да се рискува оптвличане на детето от единия родител. Вярно, че това може да стане и когато извеждат детето с разрешение от другия родител, но все пак има възможност той да се замисли дали да даде такова разрешение, ако има някакви съмнения. И честно си признавам: ако бащата на Гого беше жив, никога не бих му разрешила да го изведе от страната!
А какво би станало, ако НС приеме вариант детето да излиза зад граница само с разрешение на родителя, на когото са дадени родителските права? Ако тогава майката на Ади реши да замина някъде и я вземе със себе си? Тя е непълнолетна и не може да пътува без разрешението на майка си. Ами ако не можем да я видим през следващите няколко години? (Пази Боже). Не ми се мисли за такова нещо.

Може би засега е най-добре да остане действащия в момента вариант. Поне докато не се измисли нещо по-добрео. И докато не се предприемат наистина ефективни и резултатни действия за връщане на децата, отвлечени от собствените си родители и не се търси строга наказателна отговорност от тези родители. А това за момента е невъзможно. Особено ако детето попадне в някоя мюсюлманкса страна, където могат да го скрият така, че никой никога да не го открие.

Боже мой, Цветимира, къде е станало това?

Ние живеем в едно село до Козлодуй и това стана между селата Гложене и Бутан. То се разбра коя е майката и бащата на детето, но тя редовно така правела - бягала оставяла ги , и аз затова много държах да сезираме ОЗД просто да се вземат мерки. Детето ми сподели че майка й редовно ходела с чичковци за пари /като го каза директно какво прави/, а и има около десетина братя и сестри повечето по домовете, българи са и децата са едни русички и хубавички.

Направо ми иде да се разрева от яд и безсилие, като науча нещо такова. Защото това дете нищо хубаво не го чака и в дома. Но си абсолютно права, че си сезирала ОЗД. Поне не е на улицата... Ох, няма добро решение...

Съгласна съм с Пролетната фея, че трябва съгласието на двамата родители. Каквито и да са отношенията между тях, те са майка и баща на детето - най-важните хора за него. И изроди да са, то пак ги обича и си ги иска и двамата. Ужас. Може би трябва да се изисква специална съдебна процедура за ограничаване на правата на единия при злоупотреби с тях. Но доказването е кошмар.

Здравейте, мили мами!   


Sweetkids mama, как си?
Как е бебчо днес?
А момиченце или момченце ще бъде?

          за теб и твоите сладурковци! 


Anaise, радвам се за пробива 
Давай все в тоя дух! 

Не случайно името ти веднага е след това на Sweetkids mama   


JuliS, намерихте ли човек, който да ви помага с работата?
Няма да те питам за водата, ще чакам ти да се похвалиш? Дано е скоро! 


Наслуки, страхотни снимки и много страхотни деца! 
Благодаря за споделеното...

Радвам се, че сте се прибрали у дома истински отпочинали 

И аз така понякога, миналата година по-често от тази, взимам по още 2-3 деца у дома - веселбата е наистина голяма 
Според мен над 3 деца вече е все едно дали ще са 5-7 или 10 - така, както занимавам 3, така и повече. Е, зависи от възрастта им все пак, де - ако всички други са на по 1-2 години маааалко по-трудничко ще бъде, но не невъзможно 


Като се замисля, май само моите дечковци не сте ги виждали или има и други като мен? 


mi6imadi, да не би колики да я мъчат малката госпожица?
Даваш ли й нещо за коликите?


Пролетната Фея, и Мони хич, ама хич не беше съгласен да започваме захранването - на 7 месеца беше когато за 1-ви път му дадох нещо различно от кърма.

И той, както Поли, а и като всички други кърмени бебета не искаше нито вода, нито сок, залъгалка аз не му дадох...
Той почти година беше изцяло на кърма - не искаше друго и това е 
Но пък спеше малко повече от твоето, беше спокойно бебе 

А за децата ти - мислех си, че всички са от един и същи брак, всички много си приличат...


За извеждането на децата в чужбина и аз съм на твоето мнение. 


Теди, как е Мони?
А малкият ви батко кога тръгва на градина?


cvetimira, поздравления, че си взела детенцето и си го оставила на по-сигурно място   
Нямам думи за отношението на тази майка 
И на нея сигурно не й е лесно, може дори да е принудена да изкарва пари по този начин, кой знае  , но да остави детето на пътя - за мен е недопустимо! 


За бременността и килограмите - > с първите си две бременности качих еднакво килограми - по 13, а с последната - само 7.

Когато забременях с Мони обаче имах да свалям още още 6 кг от другите 2.
И добре, че качих само 7 кг - не съм се ограничавала от нищо, за сметка на бебето  , защото за 8 месеца след неговото раждане качих още 10 кг - покрай кърменето и похапването основно на суха храна, поради невъзможност да седна за 10 минути да закуся, обядвам или вечерям.
Но при мен случаят е малко "по-тежък", т.к. и трите ми деца са породени, килограмите - също  - 11 дни след като Дани стана на 3 годинки вече имах две бебета и един маък батко у дома 

Към днешна дата за тези 2г.3м. след раждането на Мони съм свалила само 2 килограма, и то последните 2-3 месеца 
Той е още на кърма - 3-5 пъти в денонощието и предполагам, че хормоните ми са "запецнали" на едно положение - бременно - кърмещо 
Храненето ми е балансирано, не ям често и по-много, но не спортувам, заради кърменето...
Важното за мен е да знам, че храня детето си си по-възможно най- "чистия" начин, а не с токсини в кърмата, заради това, че съм искала да изглеждам както преди 

Времето е пред мен, мисля скоро да отбивам Мони (обещала съм на татито от има-няма една година почти  ) и предполагам, че и килограмите от само себе си (дано!) ще започнат да се топят...
Не че съм чак толкова много кг (65 съм), като за многодетна мама не е зле  ,  но и не съм 50, както бях преди да забременея.
МъжО си ме харесва всякак, щом още и постоянно ме гледа влюбено като преди 16 години 
Това топли сърцето и тялото ми повече от килограмите...

Маминка, винаги с удоволствие чета писанията ти.


Ще си приличат, ами! С какъвто се събереш, такъв ставаш.   

Чудя се дали липсата на новини за Sweetkids mama означава това, което си мисля?

Малко ще разваля веселото настроение, ама вие ще ми простите. Току що научих, че е починал един наш познат, набор на мъжа ми. Той беше страхотен майстор. Ръцете му наистина бяха "златни". Няма нещо, което да не може да направи. Участвал е при всички ремонти у нас. Но имаше един огромен проблем - пиенето. И то го вкара в гроба. Не ни беше много близък, но все пак ми е гадно и тъжно. 

Момичета, вижте колко мноооого кандидат многодетни мами има  тук        

Благодаря, Пролетна феичке, и аз така 


За Sweetkids mama не се бях замислила, че може и за това да не е писала днес, макар че много я мисля всеки ден...
Бързо и безпроблемно раждане й желая и едно здраво човече накрая! 



п.п. А за вашият помощник в ремонтите - съжалявам...
И аз винаги се натъжавам при такива новини, при все, че не познавам хората...

Maminka благодаря ти за отговора, всъщност почти всички ми писахте, че с третото най малко кг. сте качвали, което е супер, макар и не най важното. Сега си чакам МЦ и после в този ред се моля и надявам:1dating:
 

А за нашата Сладка мама ако е това, което си мислим     Лека и приятна /няма смисъл да пиша спокойна/ вечер на всички

аз с Ема качих 10 кг, с Орлин 4, значи според тенденцията колко трябва да кача с третото 

това  за детенцето ...направо е    добре,че си минала ти от там ,а не някой който може да се възползва от детенцето.
за килограмите....с първите две си качих точно по 10/даже ми стана интересно с баткото,че се теглих два дена преди да го родя и после два -три дена след като го родих и си бях същите килца  / а  с третото качих 13,но щом си влизам в сватбената рокля.... пък и мъжът ми каза,че колкото съм по-голяма толкова повече има за обичане/това е цитат от един филм/.никога не съм се притеснявала за килата-въпроса е да се чувстваш добре без да взимаш в предвит еталона който налага модния подиум...винаги съм била едра...    но се чувствам добре в кожата си.

Момичета, трогната съм, че ме мислите! 

Тука съм си, все още с бебончо в коремчето.    Бях си внушила, че на 12-ти ще раждам вече, ама не се оказах права.  Хубаво, че някакси успявам да съм спокойна вътрешно, да се наслаждавам на всеки следващ ден, на времето, прекарано с децата, и.....на мързелуването. 

Маминка, това е първата бременност, с която до края не стана ясно дали чакаме момченце или момиченце.  Вината не е в гинеколожката ми, която е отличен диагностик и позна безпогрешно пола и на двете ми деца, ами бебчо така и не пожела да си покаже красотите. Някакси все се беше завъртял така, че се виждаше само дупето. Все пак има някакво плахо предположение, че май ще е момиче. 

Тъкмо те мислех и пишех за теб ,сладка мама!А ти хоп и се появи...каква телепатия
За пола - само аз си усещах какво ще е ,а иначе с УЗ бяхме същата история като вас.

Anaise, значи ще свалиш   


А как така само 4-ри си качила? 
Орлин колко се роди?
Сигурно той + води, плацента, наедряла матка са били повече от 4-ри килограма

А хранила ли си се нормално - 4-5 пъти дневно, разнообразни и различни храни(от всички групи имам предвид)?