Прави ми впечатление, че доста хора са склонни да анализират издълбоко всяка една ситуация и винаги да откриват в нея проблем. Животът не е толкова сложен и когато гледаш на него като на простичко нещо, е по-лесно да го живееш с удоволствие! Аз обичам да съм сама, имам нужда от самотата си и да съм сама със себе си известно време. Дали през деня, дали нощем или когато вече имам осезаема нужда да се махна от шумния, прашен град, но тази самота не ме плаши и не ме прави проблемна личност. Хубавото е да знаеш какво да правиш с тази самота, а не да те е страх от нея.
Виж целия пост
Малка къща в прерията
- Публикувана: 9 септ. 2008, 22:44 ч.
- Последно мнение: 16 септ. 2008, 09:26 ч.
# 16
10 септ. 2008, 01:10 ч.
Да, мечтая си за момента, когато децата ще пораснат, а ние с мъжът ми (искам с него) да живеем в къща в някое малко планинско селце...
Може и до морето, но силно се съмнявам да остане тихо, спокойно и небетонирано място там.
И хич не съм в депресия, просто искам да се наслаждавам на изгревите и залезите, да чувам щурците, да гледам как зимата снегът пада на парцали, а огънят в камината да пращи... еееех...отнесох се...
Виж целия пост
Може и до морето, но силно се съмнявам да остане тихо, спокойно и небетонирано място там.
И хич не съм в депресия, просто искам да се наслаждавам на изгревите и залезите, да чувам щурците, да гледам как зимата снегът пада на парцали, а огънят в камината да пращи... еееех...отнесох се...
# 17
10 септ. 2008, 01:22 ч.
Ами да Балу, нали, за да има нормални взаимоотношения с останалите хора, човек трябва да си е самодостатъчен, да се обича., да може да разговаря със себе си, да се изправя пред страховете си, да черпи енергия от някакви вътрешни запаси. понякога цивилизацията и общуването дори с най-близките хора изморява или пречи и на човек му трябва време малко и някое подходящо място да се пренастрои. Естествено ,че някои го правят и в банята или на пейка в близкия парк, но понякога може да е нужно повече време. Аз дори подозирам, че тя иска да пише, което е пък още по-хубаво и позитивно.
Сиско много добре го е казал/а - това е нещо моментно, затова изключих и близките хора от сценария.
Виж целия пост
Сиско много добре го е казал/а - това е нещо моментно, затова изключих и близките хора от сценария.
# 18
10 септ. 2008, 06:28 ч.
Ако изпитам нужда да се усамотя мястото ще е хижата преди Триград.
Виж целия пост
# 19
10 септ. 2008, 07:05 ч.
Бях се усамотила. На планинско място, където времето едва крета, а хората се поздравяват и без да се познават 
Първата седмица се чувствах чудесно. Следващите две скучах и исках да се завърна по-скоро на забързаното крайбрежие.
Виж целия пост
Първата седмица се чувствах чудесно. Следващите две скучах и исках да се завърна по-скоро на забързаното крайбрежие.
# 20
10 септ. 2008, 08:19 ч.
Хм, аз си се усамотявам и в градския транспорт сутрин с книга. Пътувам един час до работа и го използвам много пълноценно.
Иначе любимото ми е двуетажна къща в центъра на средноголям град, достатъчно голям да има театър и галерия, но недостатъчно голям да има мол.
Всъщност това е една конкретна къща и се намира в съседство до тази:
http://cache.virtualtourist.com/3818475.jpg
Виж целия пост
с книга. Пътувам един час до работа и го използвам много пълноценно. Иначе любимото ми е двуетажна къща в центъра на средноголям град, достатъчно голям да има театър и галерия, но недостатъчно голям да има мол.
Всъщност това е една конкретна къща и се намира в съседство до тази:
http://cache.virtualtourist.com/3818475.jpg
# 21
10 септ. 2008, 08:58 ч.
На мен от известно време ми е влязла идеята да си купим каравана.
Та точно с нея ще бягам, на брега на морето за няколко дни.Месеци не ми трябват.
Само няколко дни са ми достатъчни, че да почне да ми липсва лудницата в града.
Но наистина имам нужда от тях.
Виж целия пост
Та точно с нея ще бягам, на брега на морето за няколко дни.Месеци не ми трябват.
Само няколко дни са ми достатъчни, че да почне да ми липсва лудницата в града.
Но наистина имам нужда от тях.
# 22
10 септ. 2008, 09:20 ч.
Пък на мен изолация и бягство, и почивка и презареждане на батериите ми звучат съвсем идентично..
Виж целия пост
# 23
10 септ. 2008, 09:21 ч.
Не ми се ще да повярвам, че някой мисли, че за да общуваш пълноценно с другите хора, трябва да си е самодостатъчен. Погрешна постановка е това.
Самотата, заради самата самота не ме влече. Никак даже. "Усамотението" сред други хора е моята формула. Смятам, че един пълноценен разговор с приятел е достатъчен, за да ме отпусне и да ме накара да се чувствам енергична и отпочинала.
Преди години направих собствен рекорд - 4 денонощия сън и лежане. До мен цигарките и книжката. Когато на петия ден реших да стана ми стори се, че ме е страх да изляза навън. И си дадох сметка, че самоизолацията може само и единствено да ми влоши депресията, а не да ме извади от нея.
Виж целия пост
Самотата, заради самата самота не ме влече. Никак даже. "Усамотението" сред други хора е моята формула. Смятам, че един пълноценен разговор с приятел е достатъчен, за да ме отпусне и да ме накара да се чувствам енергична и отпочинала.
Преди години направих собствен рекорд - 4 денонощия сън и лежане. До мен цигарките и книжката. Когато на петия ден реших да стана ми стори се, че ме е страх да изляза навън. И си дадох сметка, че самоизолацията може само и единствено да ми влоши депресията, а не да ме извади от нея.
# 24
10 септ. 2008, 09:39 ч.
Най-близо съм, когато общувам с красотата. Природата, изкуството, архитектурата, историята, места с магнетични аури. Да ги наблюдавам съзерцателно без да бъда прекъсвана и разсейвана. Навсякъде мога да се усамотя. Дори и да е пълно с хора. Важното е аз и обкта на съзерцанието ми да сме в пряк контакт. В концертната зала усещам другите хора само в началото и края. През останалото време ги няма.
Виж целия пост
Къде и как се чувствате най-близо до себе си? Къде бихте се усамотили да почивате от всичко и от всички?
Най-близо съм, когато общувам с красотата. Природата, изкуството, архитектурата, историята, места с магнетични аури. Да ги наблюдавам съзерцателно без да бъда прекъсвана и разсейвана. Навсякъде мога да се усамотя. Дори и да е пълно с хора. Важното е аз и обкта на съзерцанието ми да сме в пряк контакт. В концертната зала усещам другите хора само в началото и края. През останалото време ги няма.
# 25
10 септ. 2008, 09:44 ч.
Къща до голям град със семейството. Така живея. Така искам и занапред. Лятото още по-тихо местенце.
Виж целия пост
# 26
10 септ. 2008, 10:21 ч.
Селата не ме привличат, ама хич.Дори ме ужасяват.
И, да- смятам, че само когато някой е тъжен, тогава иска да е сам.Поне аз съм така.
Все пак, ако имам нужда да бъда сама, задължителното условие е морето.Трябва да е много близо.Да го виждам, чувам и мириша.Но, защо да бъда сама?Кого да сръчкам, за да възкликна "ау, гледай, гледай".Май мисълта да съм сама изобщо не ме зарежда, пък било и на морето.
Най- прекрасен вариант е вила в покрайнините на Варна и по цяло лято да съм там със семейството си,а всичките ни приятели идват и си отиват.
Виж целия пост
И, да- смятам, че само когато някой е тъжен, тогава иска да е сам.Поне аз съм така.
Все пак, ако имам нужда да бъда сама, задължителното условие е морето.Трябва да е много близо.Да го виждам, чувам и мириша.Но, защо да бъда сама?Кого да сръчкам, за да възкликна "ау, гледай, гледай".Май мисълта да съм сама изобщо не ме зарежда, пък било и на морето.
Най- прекрасен вариант е вила в покрайнините на Варна и по цяло лято да съм там със семейството си,а всичките ни приятели идват и си отиват.
# 27
10 септ. 2008, 10:27 ч.
На самия бряг на морето, малка къщичка. Все ми е едно сама или с някой друг.
Виж целия пост
# 28
10 септ. 2008, 10:36 ч.
Да си сам не означава да си самотен, но "малка къща в прерията" определено не е за мен. Аз имам нужда от тълпа. Все още.
Виж целия пост
# 29
10 септ. 2008, 10:45 ч.
Усамотявам се ежедневно. Дали с книга или с музика в ушите... Имам витална нужда от това. Преди няколко дни се метнах привечер на плажа, слушах фламенко за тонус и гледах няколко снощни момчета как се опитват да играят волейбол. Цял час кеф. После всички ми се струват по красиви и добри.
Виж целия пост
Препоръчани теми