Доне, и аз така. Докато синът ми не започна да решава, че предпочита с приятелите пред блока, а не на разходка с мен. 
Виж целия пост
Малка къща в прерията
- Публикувана: 9 септ. 2008, 22:44 ч.
- Последно мнение: 16 септ. 2008, 09:26 ч.
# 61
10 септ. 2008, 19:02 ч.
Ами ако това на аватара си ти-да, имаш право
Ама вземи и спри цигарите, че гледай как си се сбръчкала вече!
Ох и аз като съм уморена и изнервена ми се иска да забегна на някъде, ама съм пусто социално добиче и без люде не мога..особено без домашните ми любимци /синковеца и мъжо/
Всеки има право на личен живот и пространство-стига с това да не пречи на близките си
Виж целия пост
Нямам търпение детето ми да порасне още малко, за да го заведа на моите места, да открия неговите места, да бъдем всички заедно на нашите места. Бях сама достатъчно дълго време, бях самодостатъчна дълго време, измедитирах си медитациите за един живот напред.
Ами ако това на аватара си ти-да, имаш право
Ама вземи и спри цигарите, че гледай как си се сбръчкала вече!
Ох и аз като съм уморена и изнервена ми се иска да забегна на някъде, ама съм пусто социално добиче и без люде не мога..особено без домашните ми любимци /синковеца и мъжо
/Всеки има право на личен живот и пространство-стига с това да не пречи на близките си
# 62
10 септ. 2008, 19:45 ч.
Хубави отговори прочетох,най-много ми харесаха на Бутински и Дона. И аз бих живяла така...
Иначе за усамотението...Мисля,че когато вече си омъжена и с деца,приоритетите са други. Аз отдавна не изпитвам нужда да се усамотя в този смисъл-без децата и мъжа. Ще ми липсват и няма да ми е комфортно. Виж,да избягам от "фона",искам го,много го искам,но не знам къде да избягам. Искам да не виждам намусените и любопитни физиономии на нашите чиновници(от два месеца това ми е болката!). Простотията направо ме плаши вече,мръсотията-тоже...Но да не се отклонявам от темата.
Минута усамотение,преди следващата тълпа от туристи ...
Виж целия пост
Иначе за усамотението...Мисля,че когато вече си омъжена и с деца,приоритетите са други. Аз отдавна не изпитвам нужда да се усамотя в този смисъл-без децата и мъжа. Ще ми липсват и няма да ми е комфортно. Виж,да избягам от "фона",искам го,много го искам,но не знам къде да избягам. Искам да не виждам намусените и любопитни физиономии на нашите чиновници(от два месеца това ми е болката!). Простотията направо ме плаши вече,мръсотията-тоже...Но да не се отклонявам от темата.
Минута усамотение,преди следващата тълпа от туристи ...
# 63
10 септ. 2008, 20:38 ч.
Дона, много хубаво си го написала. И аз чувствам същото нетърпение!
Виж целия пост
# 64
10 септ. 2008, 21:16 ч.
При всеки човек е различно отношението към семейството и децата. ще излезе, че аз искам да избягам от тях... Трима са, големи са вече, сама съм ги гледала. Без баби, без гледачки, без ничия чужда помощ! Никъде не сме ходили докато бяха малки. Нито сами, нито по гости с тях, защото едно е да идеш с едно дете на гости, друго е да помъкнеш три! Вече мога да си позволя да се наслаждавам на необходимата ми доза самота от време на време. Не се чувствам гузна, лоша, виновна или не грижовна, безотговорна майка. Някои хора след години много трудно ще преодолеят синдрома на "празното гнездо" (или както там се наричаше това, когато децата пораснат и тръгнат по своя път).
Виж целия пост
# 65
10 септ. 2008, 21:19 ч.
Балу, въпреки че имам едно дете мисля, че те разбирам. Струва ми се, че Нотар изхожда от позицията на баща. Той няма как да разбере колко е трудно понякога да си слънцето за три планети. 
Виж целия пост
# 66
10 септ. 2008, 21:26 ч.
Мисля ,че щом човек разполага с достатъчно средства,няма значение къде живее,защото има избор.
Виж целия пост
# 67
10 септ. 2008, 22:25 ч.
Бунгало на плажа. Или около.
Понеже няма вече плажове.. Бунгало. С елементарни удобдства. ВС, елементарна кухня. Колко прагматично...
Не е непременно море, може язовир, но гледката към морето е желателна.
Може и джемпер. Гооолям. / 4- стаен/ на Арапя. Целия сезон . Ще си пускам приятелите почти без пари. само да има хора там. И аз ще наминавам.
оооооооооооооооооооо , ще наминавам! Форумът ще бъде с предимство.., мчи как!?!
Виж целия пост
Понеже няма вече плажове.. Бунгало. С елементарни удобдства. ВС, елементарна кухня. Колко прагматично...
Не е непременно море, може язовир, но гледката към морето е желателна.
Може и джемпер. Гооолям. / 4- стаен/ на Арапя. Целия сезон . Ще си пускам приятелите почти без пари. само да има хора там. И аз ще наминавам.
оооооооооооооооооооо , ще наминавам!
Форумът ще бъде с предимство.., мчи как!?!
# 68
11 септ. 2008, 00:07 ч.
По този почин децата ми бяха къпани от ранна възраст в хижарски леген до печката с дърва и проходиха гонейки ябълки кюлюстурки.
Виж целия пост
Нямам търпение детето ми да порасне още малко, за да го заведа на моите места, да открия неговите места, да бъдем всички заедно на нашите места.
# 69
11 септ. 2008, 02:20 ч.
Не мога да си позволя да пропусна детството на дъщеря ми, но не си представям да седя в хижа с тичащи дечурлига около мен (за дълъг период от време). Не е моят начин.
"Спокойствие" не идва от "място".
Наслаждавам се, без да искам да задържа това усещане за дълго, защото се познавам. Ще ми омръзне.
Малка къща в прерията би ми свършила чудесна работа за почивните дни и ваканциите. След 30 години ще е друго. Дотогава има време и най-хубавото на това време е, че не знаеш какво ще се случи.
А утре ? Къде ще живея? Къде ще работя? Заедно ли ще остана с човека до мен? Искам ли да знам всичко това и да се затворя някъде, за да поливам розите? Къщата и усамотението са за хора, които имат всички отговори или са в дълбока депресия, някои я наричат "мъдрост".
Виж целия пост
Не мога да си позволя да пропусна детството на дъщеря ми, но не си представям да седя в хижа с тичащи дечурлига около мен (за дълъг период от време). Не е моят начин.
"Спокойствие" не идва от "място".
Наслаждавам се, без да искам да задържа това усещане за дълго, защото се познавам. Ще ми омръзне.
Малка къща в прерията би ми свършила чудесна работа за почивните дни и ваканциите. След 30 години ще е друго. Дотогава има време и най-хубавото на това време е, че не знаеш какво ще се случи.
А утре ? Къде ще живея? Къде ще работя? Заедно ли ще остана с човека до мен? Искам ли да знам всичко това и да се затворя някъде, за да поливам розите? Къщата и усамотението са за хора, които имат всички отговори или са в дълбока депресия, някои я наричат "мъдрост".
# 70
11 септ. 2008, 07:37 ч.
Чета, чета и се чудя - защо София е толкова пренаселена, а малките къщички в спокойни места пустеят...
Искам си в София, но не искам да има такива задръствания.
ДеЩо, приятелката ти има нужда да намери себе си, не къща в прерията.
Виж целия пост
Искам си в София, но не искам да има такива задръствания.
ДеЩо, приятелката ти има нужда да намери себе си, не къща в прерията.
# 71
11 септ. 2008, 09:55 ч.
МОЛ, не-МОЛ - аз ползвам половинката по предназначение.
Виж целия пост
Е, азаф, ти какво си помисли?? 
Аз за торбите от МОЛ-а говоря. Там ми е кварталната бакалия. 
Аз за торбите от МОЛ-а говоря. Там ми е кварталната бакалия. МОЛ, не-МОЛ - аз ползвам половинката по предназначение
. 
# 72
11 септ. 2008, 10:03 ч.
Докато бях 'мома', намирах пристан в две противоположни посоки - или на място, където съм била щастлива, сигурна и ми е било уютно на душата /като бабината къща например/, или пък на съвсем непознато такова, където да имам възможност да се занимавам с нещо коренно различно, да го откривам и същевременно да намирам себе си.
Сега намирам усамотение в доста прозаични и ежедневни неща - с книга или тук, докато детето спи; в грижа за себе си /все пак таз' красота трябва да се поддържа/; в кратка разходка до аптеката или магазина в дъждовен неделен следобед, когато градът е притихнал и пуст; пък дори и когато се затворя в кухнята да творя и остана насаме с мислите си.
Виж целия пост
Сега намирам усамотение в доста прозаични и ежедневни неща - с книга или тук, докато детето спи; в грижа за себе си /все пак таз' красота трябва да се поддържа
/; в кратка разходка до аптеката или магазина в дъждовен неделен следобед, когато градът е притихнал и пуст; пък дори и когато се затворя в кухнята да творя и остана насаме с мислите си.
# 73
11 септ. 2008, 10:20 ч.
Не съм ви чела, но на мен малка къща в прерията ми звучи по-скоро натоварващо отколкото отпочиващо.
Сещам се за един виц по повода.
Туристи в ада - вихрят се купони, секс до дупка, пиене, дрога. Лелеее, казват си, че то тук хич не било зле. Идваме!
Решили те да останат вовеки и в следващия момент ги натикали в казана с катрана. Ама, какво стана, взели да подвикват, нали купони, това-онова.
Ааааа, туристическата обиколка свърши! - подсмихнали се рогатите.
И аз като ивонска си искам Варната, ама след основно почистване /моля, Дренски и Рокси да не четат
/.
Виж целия пост
Сещам се за един виц по повода.
Туристи в ада - вихрят се купони, секс до дупка, пиене, дрога. Лелеее, казват си, че то тук хич не било зле. Идваме!
Решили те да останат вовеки и в следващия момент ги натикали в казана с катрана. Ама, какво стана, взели да подвикват, нали купони, това-онова.
Ааааа, туристическата обиколка свърши! - подсмихнали се рогатите.
И аз като ивонска си искам Варната, ама след основно почистване /моля, Дренски и Рокси да не четат
/.
# 74
11 септ. 2008, 11:30 ч.
Реките от аобсолютна мъдрост в тази тема са на път да ме удавят.
Виж целия пост
Препоръчани теми