Но все пак и при мен има един лош спомен от стола в предучилищна - как ронех горки сълзи над един кренвирш и ме караха да го ям, та и досега не ям колбаси, ама аз по принцип не обичам месо много-много.И аз съм наясно, че има някакви рискове с кухните и яслата, ама просто приемам, че не мога да я опазя от всичко и скачам. Ако не дай си боже видим, че не и понася ще мисля какво да правя. www.juniormenu.com, www.herrbebe.com, www.ozi-food.com, http://mamalusi.hit.bg - ей тези кухни видях онлайн, някой ако му е интересно.
А Марина от вчера посяга и хваща играчка, която и подавам. И двете се спукахме от кеф. Аз, че най-накрая го направи, а тя явно доволна от новото си умение. И пищи от радост, а като я изпусне се сърди. Първият път държа, гледа, после го изтърва и взе да си гледа тъпо празната ръчичка - ама колко смешна беше. Ама веднага схвана идеята и сега очаква веднага да и подам играчката - та си имаме занимание





поздравления и за времето, и за търпението, и за старанието, и за всичко
)
, така че си карам като миналия път


. Много удобна ми се вижда да сегашния период, когато не може много уверено да държи играчките и предпочита плюшените да лапа. А тази хем е мекичка, хем си има хубави местенца за гризкане 

Познавам детенце на 6 годинки, което не беше записано на градина, извинението беше, че нямало места, но за мен си беше чиста небрежност от страна на родителите. Е, сега ще ходи направо на предучилищна. Израстна с баба, татко, мама, по-големи брат и сестра в къщи и на 6 години употребява доста думи, които са непривични за толкова малко дете, включително обидни и мръсни думи.
Едно дете трябва да изживее детството си като такова, а не преждевременно да порасте; да си играе с други деца, да се научи да споделя играчките с други, да комуникира, да развива въображението и фантазията си, и т.н. За мен лошият спомен от детската градина е грис.
Браво на Марина за постижението!

Благодаря
И до днес не я обичам(заедно с ред други храни като супа топчета, заешко, банани и т.н.)