Къде спортуват нашите деца?

 Дъщеря ми играе народни хора в състав "Медено звънче"- Младост 1а, 15лв такса и тази година е на 1място на изпита в Нац. У-ще за Танцово Изкуство, иначе като съвсем малка ходеше на модерен балет в "Патиланци". Също в читалище -Младост има балет Вега и разни други формации, а в 10то СОУ-Младост- айкидо и баскетбол към НСА.

На ст. Раковски (гр. София ) набират деца за баскетбол (със сигурност набор 2001 ..и мисля че 2000, 1999, 1998 и т.н )


тренировки всеки ден от 10:00 до 11:30
такса 30 лв

треньор Петкана Макавеева  тел 0888699780

Момичета, бойното изкуство е едно, различни са само състезателните правилници и инструкторите. Ако инструкторът е качествен човек, все ще е полезно за детето, ако е чук, няма. Имам много наблюдения и примери. Ако питате мен, намерете зала, треньор и стил, които да не ви говорят само за медали и състезания. Бойното изкуство, ако се преподава по  правилна методика, може да бъде най-хармоничния спорт за децата ви, да бъде и оздравителна система, и чудесно полезно хоби. Колкото до философията-ако говориш с децата на техния език и правилно им обясняваш какво е дисциплина и защо ни е нужна, както и упоритост и уважение-те разбират и преди да станат на 16 г.  Ние имаме школа по КУДО в Русе, работим с деца от детски градини и мога да кажа, че им се отразява много добре.

Засега само в детската градина - модерен балет. Моето лично мнение е,че за децата е много по-важно да прекарват повече време на чист въздух, а не да тренират в затворени помещения. Ако всеки уикенд семейно се излиза извън София с едно или две преспивания, то това би спомогнало много повече за физическото развитие на детето. Защото детето има нужда от чист въздух и движение. Да не говорим колко химикали, хлор и незнам какво още слагат в басейните, да не говорим колко прах се диша във всякакви затворени зали... Ние със съпруга ми това сме решили - всеки уикенд - извън София и смятам, че така е по-здравословно, защото отиваме в по-чисти райони, детето тича, скача, топи се в минерална вода, а не хлорирана и т.н. И още един довод -  предпочитам парите, които бих дала за спортни занимания да ги дам за такива кратки почивки, защото освен изброените плюсове има и още един - заедно съм с детето ми и се наслаждавам на безгрижието заедно с него - само така се изгражда силна връзка с децата. Дано съм ви помогнала.

Само да поясня, че това е позицията ми когато се касае за спорт за здраве. А за професионалния спорт знам,че трябва да се почне детето от малко и да полага много усилия. Без натиск от страна на родители и треньор няма как да се получи.

Няма смисъл да изясняваме разликите, между различните бойни изкуства, както и използваните им названия...
Когато говорим за деца и стремежа ни да ги възпитаме в любов към спорта, упоритост и да им дадем здраве, не може да става и дума за философията на бойните изкуства. Доста сложна материя е за тях. Това дори ги отблъсква от залата.
Повярвай ми, била съм треньор на деца от различни възрасти и имам пряко наблюдения, правила съм си експерименти и съм доста наясно! Освен това треньора ми завърши ВИФ, когато аз се занимавах с децата и доста сме си говорили на тема, кое как се отразява на детско тяло. За това препоръчвам спорт с максимално аеробни движения и не многио силови натоварвания. Децата кипят от енергия, която просто трябва да се изразходва - не да се превръща в мускули. Освен това, най-голям стимул за едно дете е състезателният характер на спорта. Например, никое дете каратист не се стреми да достигне душевна извисеност и концентрация. Обикновено, докато медитираме в залата, децата се подхилват и това е много скучно за тях. Спортовете, които се тренират, заради състезания са най-привлекателни за децата. А най-важното е децата да искат да тренират дадения спорт - да не ходят на сила, или да бъдат убеждавани, че трябва задължително да тренират нещо.

Ммм, не съм съвсем съгласна с казаното. Повечето от децата, които печелят медали, след няколко години вече не тренират нищо, остават си с шампионската титла и толкова. Освен това не всички са свръхамбициозни и нямат нужда да се състезават. Една такава състезателна концепция може да ги откаже. Не казвам, че не трябва да има проверка на реално придобитите умения, но не на всяка цена. Има си други спортове за тази работа. Не мисля, че децата не разбират. Всичко разбират, и то много добре. Бойното изкуство трябва да възпитава, иначе се приравнява до спорт, а спортове, както казах-много. Та тези приказки за любов към спорта, упоритост и здраве се отнасят точно до занимание без силно изявена спортна насоченост, където има общуване. И да, изразходване на енергия. Иначе, като станат на 20 г. ще се фукат, че имат златен медал от републиканско по еди какво си, и какво от това, ако вече не тренират за здраве? Състезанията дават само временна мотивация. И освен това децата се подхилкват само в началото, докато разберат за какво става въпрос, а и философията не се свежда до неясната за децтата медитация и неразбираемото и клиширано духовно извисяване.И моят треньор(и съпруг )е завършил НСА, та и ние много сме дискутирали за вредата от спортовете, които гонят високо спортно майсторство и нищо друго-олимпийските например. Но не за това говорим май  Междудругото, бойните изкуства са идеален начин да подготвиш детето за битките на живота, по същество това са занимания точно за каляване, оцеляване, преборване...не толкова за духовно извисяване. Много се задълбичих, но се тревожа, понеже фокусът силно се е изместил.

Говорим за едно и също нещо, но погледнато от различни ъгли 
Разбирам това, което казваш и съм съгласна с него.
Но за да накараш едно дете на 5-6-7 годишна възраст да спортува трябва въпросният спорт да го спечели с нещо. Малко са децата, които по дефолт са упорити и последователни, че да си спортуват от любов към движението. Особено в днешно време, когато компютрите и телевизията са модерният начин за забавление. За това казах, че състезанията са чудесен стимул да ги накараш да се преборят с израза "не мога" и да не се отказват при първата срещната трудност.
Това, на което възпитават бойните изкуства мисля, че е в страни от темата тук. Като спорт, бойните изкуства възпитават същите качества, както и другите спортове. Въпрос на избор е. Вече по-дълбоката част е за по-големите, или за родители, които искат да възпитат конкретно източните схващания в децата си.
Надявам се дебата ни да е ползотворен за майките, които се чудят относно бойните изкуства и те да намеря отговори на въпросите си. И дано не разводняваме темата.

Момичета,някой беше споменал за скокове на батут преди време...можете ли да ми кажете къде ...от колко големи дечеца взимат...и дали не е прекалено натоварващо...

Момичета,
кажете плуване за дете на 3 г. 10м - къде е добре.
Кажете моля ви и по колко взимат на тренировка, колко време е тренировката. По колко деца са на занимание.
С две думи разкажете.
Балгодаря предварително.

Благодаря за дебата на  Lara и mirelkata, беше мн.полезен!
Можете ли да ме ориентирате към някой вид бойно изкуство, подходящо за моя 7 годишен син?

Точно такива са и моите впечатления.
И друго - тренираме аз и дъщеря ми. Както отдавна казвам, ако треньорът преподаваше модерни танци или айкидо, пак щях да я запиша при него, заради него самия, философията и знанията му и подхода към децата. Така че съвета ми е - изберете внимателно човека, който бихте искали да влияе на децата ви (защото това е неминуемо). Вижте кои са основните неща, на които държи, ценностите в клуба, отношението към и между спортуващите.

За протокола - щерката тренира шотокан карате при Емил Златев и Георги Табаков в клуб ЕКГ - Варна. Разликата в отношението към себе си и към света е голяма - приема сериозно задачите си, има по-голяма отговорност към себе си и другите, отвори се, общува по-спокойно и пълноценно и с момчета (преди това говореше само на розови теми), като цяло е по-спокойна и уравновесена, все по-успешно тренира и самостоятелно (в смисъл - без някой да и дава конкретна задача при самоподготовката). Всяка сутрин започва с раздвижване - нещо, което не може да и наложи насила треньор...

Ами, както вече споменах-важен е инструктора, според мен. Не бих препоръчвала определен стил. Всяко бойно изкуство е добро, важен е човекът, който го преподава.

Пък аз, както споменах вече, за децата не е  важно какво говори инструктора, а колко е активен спорта. За изкуство при децата не говорим...
Препоръчвам таекуондо за деца до 10 г.

Баскетбол за деца в района на Редута или Гео Милев.Може и Волейбол.