Нека си признаем ...или Черти от нашият характер , довели ни в този подфорум

това изказване на Десилоша ми хареса   

Здравейте,

Още един мъжки отговор...

Мой недостатък е, че искам много

Живял съм в АНТИ-семейство, целия квартал ни знаеше с постоянните скандали и побоища. Още като малък си обещах, че децата си на такъв кошмар няма да ги подложа. Или ще има любов, хармония, разбирателство, или всеки по пътя си.

Трудно правя компромиси с принципите си

Определено исках, май прекалено много от жена си. Тя толкова можеше, толкова даваше. Пък аз дали съм и давал всичко, от което има нужда? Едва ли...

Предварително знаех, че не сме един за друг, свърза ни една невъзможна (според докторите) бременност.

Приех знака на съдбата (бременноста) и реших, че ще я заобичам! Тя е майка на детето ми, а и виждам, че много ме обича... Но при всяка караница, нещо отвътре ми казваше; "Видя ли - сбърка! Знаеш, че не сте един за друг, що се мъчиш още..."

Не бях достатъчно мотивиран да задържа тази връзка

Напълно осъзнавам, че много малко ми трябваше да се напъвам и жена ми щеше да бъде щастлива, и щяхме да сме заедно и до днес.  Ами моето щастие... Май прекалено много мислих за себе си, за своето щастие, как аз се чувствам. Изпълних ли обещанието, което си дадох в детските години за дом с много любов и топлина... Грешка ли е това, кой може да каже? Всеки има право да бъде щастлив, ама не знам как могат да бъдат и двамата поравно щастливи. Все си мисля, че единия малко повече трябва да се напъва от другия. Е, аз бях този, който не искаше да се напъва повече.

За огромна моя радост, разделихме се коректно, без простотии. Чуваме се редовно, но основно за неща, свързани с детето.

Не мисля, че един брак трябва да се задържи със зъби и нокти! Партньорите трябва да се чувстват добре заедно, да има уважение, толерантност, топлинка... Ако ги няма, какъв е смисъла да мъчем и себе си, и децата си. Какъв пример им даваме, да бъдат и те мъченици?

Животът ни е достатъчно тежък и напрегнат, за да се наказваме мазохистично с партньор, който е далеч от нас по една или друга причина. За едно, обаче сме длъжни всички:

Да обичаме и обгрижваме децата си!

Д-ре..чудесен отговор! 

Бях много взискателна - исках да бъде съвършения, такъв, какъвто го виждах в мечтите си..е, той не беше, беше си обикновен човек. затворих се, критикувах него, после  и себе си. просто не го допуснах до себе си, защото мислех, че той трябва да има моята интуиция да ме усеща.
сега не бих направила същата грешка.

Мъжът ако е "ЗАЩИТНИК", жената някаква "ЖЕРТВА" ли се явява?

Само питам.

Мда, "жертва" на собствените си илюзии най-често. Но пък няма защита от това за съжаление.

Жената винаги трябва да е слаба.И винаги трябва да има нужда от нещо,което само мъжа може да и даде.Така се чувстват по-големи мъже .

1. Злопаметна съм. Много. Не забравям стари грехове и ги добавям към всеки нов скандал.
2. Може би прекалено много изисквам, без да дам в аванс?
3. Нетърпелива съм в негативен смисъл. Не мога да изчакам като разумен човек нещата да се развият и да вземат своя естествен ход.
4. Позволявам си неща, които не позволявам да правят с мен.
5. Имам агумент за всичко, меря с разлчен аршин себе си и другите.
6. Много съм обидчива. Много.

7. И може би просто не мислих на времето и постъпих глупаво.

еми, да, ясно е туй
това е този, който повече обича, за съжаление е ирационално.......любовта те кара да се напъваш повече.... мдам...

* и аз се отказах да се напъвам. оказа се правилно взето решение.

ами на силния мъж просто самочувствието му няма да бъде подринато. елементарно, Уотсън 

Аз съм една от вас, макар и само в сърцето и в ума си.
Самотата в живота ми ми тежи ужасно и се чувствам като в капан.

Не мога да се съглася, че жената трябва да стои у дома и да разчита на подаянията на съпруга си. Ако него го мързи да работи - трябва ли и тя да стои със скръстени ръце, гладни ли да държи децата. За да не му подкопава егото?

В едно семейство правата и задълженията трябва да са разпределени по равно, а не единият да се товари като магаре, а другият само да ръкопляска с ръце /както е при мен/ или да се комплексира.

Недостатъкът ми е, че не желая цял живот да се правя на маймуна и жертвоготовно да обяснявам на съпруга колко е велик, за да не му се смачква самочувствието.

Не мога да се съглася, че жената трябва да стои у дома и да разчита на подаянията на съпруга си. Ако него го мързи да работи - трябва ли и тя да стои със скръстени ръце, гладни ли да държи децата. За да не му подкопава егото?

В едно семейство правата и задълженията трябва да са разпределени по равно, а не единият да се товари като магаре, а другият само да ръкопляска с ръце /както е при мен/ или да се комплексира.

Недостатъкът ми е, че не желая цял живот да се правя на маймуна и жертвоготовно да обяснявам на съпруга колко е велик, за да не му се смачква самочувствието.
[/quote]
миличка ,имах предвид нещо малко по-различно.
ние в БГ прекаляваме с еманципацията./ако сте гледали една серия на ,комиците ,в която 2 те сестри близначки на село работят и вършат цялата тежка работа , а мъжете им пият по цял ден на масата.
Станка/едната сестра/ им носи ракията и салатата и им вика Айде ,не ме викайте вече,щото трябва да раня прасето,да копам картофи и да наливам бетон!/
и това ми се струва ,че е реалност за голяма част от домакинствата в БГ.
и когато Жената,чието призвание е да дарява радост ,любов,красота и носи живот затвърди повече  мъжки черти в характера си-тя вече не е така желана от мъжа.
неговата основна роля е да се ДОКАЗВА.ДА ЗАЩИТАВА.ДА СПАСЯВА.ДА ЗАКРИЛЯ.
и ние, ако сме умни трябва да му даваме възможност да се изяви.мъжът е главата.жената е шията.кой движи главата?
това за равното разпределяне на задълженията ,честно не съм много съгласна.
нямам спомен мъжа да износва,ражда и кърми децата си.
просто природата ни е направила различни,дори и да сме по-силни от мъжкия пол не трябва да го показваме.а да провокираме тяхната защита.соц идеала за Пена, дето е велик социалистически работник.кара комбайна ,налива бетона.работи с багер или е краниска, ми е ужасно противен!
а ,вие?ако сте мъже, ще се вълнувате ли от такава жена,която е затвърдила повече мъжки чери в характера си?
или ще предпочетете някое перхидролено котенце,с лакирани нокти и къса пола,па макар и да има 5 думи в речника?!

Нещо не виждам връзката..
Какво ми пречи да съм перхидролена, с маникюр, (от време на време) с къса пола и да се справям чудесно и сама?
Такава съм..но това не значи, че нямам нужда от мъжка помощ..И не съм никак против той да проявява грижи..Но това си зависи от възпитанието и възприятията на мъжа..защото повечето когато те видят, че се справяш добре и сама - хич и не се напъват да "помагат"..